Дан Ариели: Внимавайте за конфликти на интереси

Аз бях в болницата дълго време. И няколко години след като напуснах, се върнах отново, и ръководителят на отделението по изгарянията беше много развълнуван да ме види -- той каза: "Дан, имам фантастично ново лечение за теб." Бях много развълнуван. Отидох с него до офиса му. И той ми обясни, че когато се бръсна, имам малки черни точици от лявата страна на лицето ми, където са космите, но от дясната страна на лицето ми бях зле изгорен, така че нямах косми, и това създава липса на симетрия. И каква беше брилянтната идея, която имаше? Щеше да татуира малки черни точици от дясната страна на лицето ми и да ме направи да изглеждам много симетричен.

Това звучеше интересно. Той ме помоли да отида да се обръсна. И нека да ви кажа, че това беше странен начин за бръснене, защото се замислих над това и осъзнах, че начина, по който се бръснех тогава, щеше да бъде начина, по който щях да се бръсна през останалата част от живота ми -- понеже трябваше да поддържам дължината една и съща. Когато се върнах обратно в кабинета му, не бях много сигурен. Казах: "Може ли да видя някакво доказателство за това?" Така той ми показа няколко снимки на малки бузи с малки черни точици -- не много информативно. Попитах: "Какво ще се случи когато остарея и косата ми побелее? Какво ще стане тогава?" "О, не се тревожи за това", ми каза той. "Имаме лазери, можем да го избелим." Но аз все още бях загрижен, затова казах: "Знаеш ли какво, няма да го направя."

И след това започна едно от най-големите разкаяния в моя живот. Това идва от евреин, разбирате ли, така че означава много. (Смях) А той ми каза: "Дан, какво не е наред с теб? Харесва ти да изглеждаш несиметричен? Да не би да изпитваш някакво извратено удоволствие от това? Да не би жените да те съжаляват и да правят секс с теб по-често?" Нищо от това не се случва. И това беше много изненадващо за мен, понеже бях преминал през много лечения -- имаше много лечения, на които реших да не се подлагам -- и никога не бях изпитвал такова разкаяние до тази степен. Но аз реших да не се подлагам на това лечение. И отидох при неговия заместник и го попитах: "Какво става? Откъде идва това разкаяние?" И той ми обясни, че те бяха направили тази процедура на двама пациенти, до момента, и че се нуждаеха от трети пациент за статията, която пишеха.

(Смях)

Вероятно ще си помислите, че този човек беше гадняр. Нали, на това приличаше. Но нека ви дам един различен поглед върху същата история. Преди няколко години провеждах някои мои собствени експерименти в лабораторията. И когато провеждаме експерименти, обикновено се надяваме, че една група ще се държи различно от друга. Така че имахме една група, за която се надявах, че тяхното представяне ще бъде много високо, и друга група, за която си мислех, че тяхното представяне ще бъде много ниско. И когато получихме резултатите, ето какво получих -- бях много щастлив -- с изключение на един човек. Имаше един човек в групата, който трябваше да се представи много добре, но всъщност се представяше ужасно. И той повлече цялата средна стойност надолу, унищожавайки статистическата значимост на теста.

Така че аз се вгледах внимателно в този човек. Той беше с около 20 години по-възрастен от всеки друг от извадката. И си спомних, че един стар и пиян човек дойде един ден в лабораторията, който искаше да изкара лесни пари, и това беше този човек. "Фантастично!", помислих си. "Нека го извадим. Кой би включил някога пиян човек в извадка?"

Но няколко дни по-късно, ние обсъдихме това с моите студенти, и казахме: "Какво би се случило, ако този пиян човек не беше в това състояние? Какво би се случило, ако той беше в другата група? Щяхме ли да го изхвърлим тогава?" Вероятно нямаше въобще да погледнем данните, и ако погледнехме данните, вероятно щяхме да кажем: "Фантастично! Колко умен човек, който се представя толкова слабо," понеже той щеше да придвижи средната стойност на групата по-ниско, давайки ни още по-силни статистически резултати, отколкото бихме искали. Така че ние решихме да не изваждаме човека и да повторим експеримента.

Но знаете ли, тези истории, и много други експерименти, които сме правили за конфликти на интереси, в основни линии очертават две точки на преден план за мен. Първата е, че в живота се сблъскваме с много хора, които по един или друг начин, се опитват да татуират лицата ни. Те просто имат подбуди, които ги карат да бъдат слепи за реалността, и дават съвети, които са по същество предубедени. И съм сигурен, че това е нещо, което всички ние признаваме, и виждаме, че това се случва. Може би не го разпознаваме всеки път, но ние разбираме, че това се случва.

Най-трудното нещо, разбира се, е да разпознаем, че понякога ние също сме заслепени от нашите собствени подбуди. И това е много, много по-труден урок, който да се вземе предвид. Понеже ние не виждаме как конфликтите на интереси работят върху нас. Докато правех тези експерименти, в съзнанието си, аз помагах на науката. Премахвах данните, за да помогна на истинския модел на данни да блесне. Не правех нищо лошо. В моето съзнание, всъщност бях рицар, който се опитваше да помогне на науката да просперира. Но това не беше така. Всъщност пречех на процеса с много добри намерения. И мисля, че истинското предизвикателство е да се разбере, къде са случаите в нашия живот, когато конфликтите на интереси работят върху нас, и да се опитваме да не се доверяваме на нашата собствена интуиция, за да ги преодоляваме, а да се опитваме да правим неща, които да ни попречат да станем жертва на тези поведения, защото ние можем да създадем много нежелани обстоятелства.

Искам да ви оставя с една положителна мисъл. Искам да кажа, че това е много депресиращо, нали -- хората имат конфликти на интереси, ние не ги виждаме, и така нататък. Положителната перспектива, мисля, във всичко това е, че ако разберем кога сме сбъркали, ако разберем дълбоките механизми, на това защо и къде се проваляме, всъщност можем да се надяваме да оправим нещата. И това, мисля, е надеждата. Благодаря ви много.

(Ръкопляскане)