Синтия Брийзъл: Възходът на личните роботи

Откакто бях малко момиче гледайки "Междузвездни Войни" за първи път бях запленена от тази идея за лични роботи. И като малко момиче, обичах идеята за робот, който взаимодейства с нас много повече като услужлив, доверен приятел -- нещо, което ще ни очарова, обогати нашите животи и ще ни помогне да спасим галактика-две. И така, аз знаех, че такива роботи не съществуват, но и знаех, че искам да ги създам.

20 години изминаха -- сега съм студентка в Техническия Университет в Масачузетс учеща изкуствен интелект, годината е 1997, и НАСА току що е приземила първият робот на Марс. Но роботите, иронично, все още, не са в нашия дом. И си спомням, мислейки си за всички причини защо това се случва. Но една наистина ме порази. Роботиката наистина е била относно взаимодействие с неща, не с хора -- със сигурност не по социален начин, който би бил естествен за нас и наистина ще помогне на хората да приемат роботите в ежедневието ни. За мен, това беше празното пространство, това е което роботите, все още, не можеха да правят. И така, същата година, аз започнах да изграждам този робот, Кисмет, първият в света социален робот. Три години по-късно -- много програмиране, работа с други студенти в лабораторията -- Кисмет беше готов да започне да взаимодейства с хора.

(Видео) Учен: Искам да ти покажа нещо.

Кисмет: (Безмислица).

Учен: Това е часовник, който приятелката ми подари.

Кисмет: (Безмислица)

Учен: Да, виж, той също има малка синя светлина. За малко да го изгубя тази седмица.

Синтия Брийзъл: Кисмет взаимодействаше с хора като невербално дете или дете преди да проговори, което предполагам е подходящо, защото беше наистина първото по рода си. Не говореше език, но нямаше значение. Този малък робот някак си беше способен да се включи в нещо дълбоко социално вътре в нас. И с това, обещание за напълно нов начин по който ние да взаимодействаме с роботи.

И така, през последните няколко години аз продължих да изследвам тoва междуличностно измерение на роботите, сега в медийната лаборатория с мой собствен екип от невероятно талантливи студенти. И един от моите любими роботи е Леонардо. Разработихме Леонардо в сътрудничество със Стан Уинстън Студио. И така, искам да ви покажа един специален момент за мен, на Лео. Това е Мат Берлин взаимодействащ с Лео, представяйки на Лео нов предмет. И защото е нов, Лео не знае точно какво да прави с него. Но, отчасти като нас, той може някакси да научи за него като наблюдава реакцията на Мат.

(Видео) Мат Берлин: Здравей, Лео. Лео, това е Бисквитеното чудовище. Можеш ли да намериш Бисквитеното чудовище? Лео, Бисквитеното чудовище е много лошо. Той е много лош, Лео. Бисквитеното чудовище е много, много лошо. Той е страшно чудовище. Той иска да ти вземе бисквитките.

(Смях)

СБ: Добре, Лео и Бисквитко може да започнаха малко трудно, но сега се разбират много добре.

Това което научих чрез изграждането на тези системи е, че роботите всъщност са много интригуваща социална технология. Където всъщност тяхната способност да натискат нашите социални бутони и да взаимодействат с нас като партньор която е съществената част от тяхната функционалност. И с тази промяна в мисленето, ние сега можем да започнем да си представяме нови въпроси, нови възможности за роботите за които може да не бяхме се сетили иначе. Но какво имам в предвид, когато казвам "натискат социалните ни бутони?" Ами, едно от нещата, които сме научили е, че ако проектираме тези роботи да общуват с нас използвайки същият език на тялото, същите невербални знаци, които хората използват -- както Некси, нашият хуманоиден робот прави тук -- това което откриваме е, че хората отговарят на роботите много подобно на техния отговор на хората. Хората използват тези знаци, за да определят неща като колко убедителен е някой, колко приятен, колко интригуващ, колко надежден. Оказва се, че същото важи и за роботите.

Оказва се в момента, че роботите всъщност стават много интересен нов научен инструмент за разбиране на човешкото поведение. Да отговарят на въпроси като, как така, от кратка среща, ние сме способни да преценим колко надежден друг човек е? Подражанието се смята да играе роля, но как? Дали подражанието на определени жестове е това, което е важно? Оказва се, че наистина е трудно да научим това или да го разберем от наблюдението на хора, защото, когато взаимодействаме ние правим всички тези знаци автоматично. Не можем внимателно да ги контролираме, защото те са подсъзнателни за нас. Но с робота ти можеш.

И така, в това видео -- това е видео взето от лабораторията на Дейвид ДеСтено в Североизточния Университет. Той е психолог, с който си съдействаме. В действителност има учен, който внимателно контролира знаците на Некси, за да може да изучава този въпрос. И в основата е -- причината това да работи е -- защото се оказва, че хората просто се държат като хора дори, когато взаимодействат с робот. Имайки предвид това ключово прозрение, сега можем да започнем да си представяме нови видове приложения за роботите. Например, ако роботите отговарят на нашите невербални знаци, може би те могат да бъдат готина, нова технология за комуникация. Така че, представете си това: Какво да кажем за робот аксесоар за вашият мобилен телефон? Обаждате се на приятелката си, тя слага апарата в робот, и, бам!, вие сте МиБот -- можете да правите контакт с очи, можете да говорите с приятелите си, можете да се движите наоколо, можете да жестикулирате -- вероятно следващото най-хубаво нещо е наистина да сте там, дали?

За да проучи този въпрос моят студент, Сиги Адалгейрсън, направи проучване където доведохме човешки участници, хора, в нашата лаборатория да извършат задача в сътрудничество със сътрудник на дистанционно разположение. Задачата включваше неща като гледане на поредица от обекти на масата, тяхното обсъждане по отношение на значимост и уместност за изпълнение на определена задача -- това се оказа да бъде задача за оцеляване -- и след това тяхното оценяване по отношение на колко ценни и важни те смятаха, че са. Сътрудникът на дистанционно разположение беше експериментатор от нашата група, където използваха една от три различни технологии, за да вазимодействат с участниците. Първата беше просто екрана. Така че, това е точно като днешните видео конференции. Следващото беше да се добави мобилност, така че, екранът да е на мобилна база. Това е като, ако сте запознати със някои от TelePresence роботите днес -- това е отражение на тази ситуация. И след това напълно изразителния МиБот.

И така, след взаимодействието, ние помолихме хората да оценят тяхното качество на взаимодействие с технологията, със сътрудника на дистанционно разположение, чрез тази технология, по няколко различни начина. Разгледахме психологическото участие -- колко съпричастие изпитахте за другия човек? Разгледахме цялостното взаимодействие. Разгледахме тяхното желание да сътрудничат. И това е, което видяхме, когато те използват само екрана. Оказва се, че когат добавиш мобилност -- способността да се въртиш около масата -- получаваш малко повече тласък. И получаваш дори повече тласък, когато добавиш пълното изражение. Изглежда че това физическо, социално въплъщение всъщност, наистина има значение.

Сега, нека се опитаме да сложим това в контекст. Днес, знаем че, семействата живеят все по-далеч и по-далеч, и това определено оказва своя ефект на семейните взаимоотношения и семейните връзки на разстояние. За мен, аз имам три малки момчета, и искам те да имат много добра връзка с техните баби и дядовци. Но моите родители живеят на хиляди километри, така че, те нямат възможността да се виждат толкова често. Опитваме Скайп, опитваме телефонни обаждания, но моите момчета са малки -- те не искат да говорят, те искат да играят. Те обичат идеята да мислят за роботи като нов вид дистанционна технология за игра. И така си представям в недалечно време майка мо може да отиде до нейния компютър, да отвори браузър и да се включи в малък робот. И като баба-бот, тя ще може да играе, наистина да играе с моите синове, с нейните внуци, в истинския свят с истински играчки. Мога да си представя баби способни да правят социални игри с техните внучки, с техните приятели, и да могат да споделят всякакви дейности из къщата, като да разкажат приказка за лека нощ. И чрез тази технология, да могат да са активен участник в животите на техните внуци по начин, който не е възможен днес.

Нека помислим за някои други области, като например здравето. В Съединените Щати днес, над 65 процента от хората са или с наднормено тегло, или затлъстели, и сега това е голям проблем също и за нашите деца. И ние знаем, че като остаряваш в живота, ако си затлъстял, когато си по-млад, това може да доведе до хронични заболявания, които не само намаляват нашето качество на живот, но са и огромно икономическо бреме на нашата здравеопазваща система. Но ако роботите могат да бъдат ангажиращи, ако харесваме да сътрудничим с роботи, ако роботите са убедителни, може би един робот може да ви помогне да поддържате диета и програма за упражнения, може би те могат да ви помогнат да управлявате теглото си. Така че, нещо като дигитален Джимини -- като добре познатата приказка -- един вид приятелско, подкрепящо присъствие, което е винаги там, за да ви помогне да вземете правилното решение по правилният начин, в правилното време, да ви помогне да създадете здравословни навици. Ние всъщност, проучихме тази идея в нашата лаборатория.

Това е робот, Аутом. Кори Кид разработи този робот за неговата докторска работа. И беше проектиран да бъде робот за диета и упражнение. Имаше няколко прости невербални умения, които можеше да извършва. Можеше да направи контакт с очи. Можеше да споделя информация като гледа в екрана. Вие ще използвате екранен интерфейс за въвеждане на информация, като например, колко калории сте изяли този ден, колко упражнения сте направили. И след това той може да ви помогне като следи това за вас. И роботът говореше със синтетичен глас за да ви ангажира в тренировъчен диалог моделиран спрямо треньори и пациенти и т.н. И той ще създаде работещо партньорство с вас чрез този диалог. Може да ви помогне да поставите цели и да следите прогреса си, и ще ви помогне да сте мотивирани.

Така че, интересен въпрос е, дали социалното въплъщение наистина има значение? Има ли значение, че е робот? Наистина ли само качеството на съвета и информацията е, което има значение? За да разрешим този въпрос, ние направихме проучване в района на Бостън, където поставихме една от три интервенции в домовете на хората за период от няколко седмици. Един случай беше роботът, който видяхте там, Аутом. Друг беше компютър, който имаше същият интерфейс със сензорен екран и изпълняваше абсолютно същият диалог. Качеството на съвета беше идентично. И третият беше просто дневник с химикалка и хартия, защото това е стандартната интервенция, която обикновено получаваш, когато започваш диета и програма с упражнения.

Едно от нещата, които наистина искахме да разгледаме беше не колко тегло хората за изгубили, а всъщност колко дълго за взаимодействали с робота. Защото предизвикателството не е да намалиш теглото, а да го задържиш така. И колкото по-дълго можете да взаимодействате с една от тези интервенции, това е показателно за потенциален дългосрочен успех. Така че, първото нещо, което искам да разгледам е колко дълго, колко дълго хората взаимодействат с тези системи. Оказва се, че хората взаимодействат с робота значително повече, въпреки че, качеството на съвета беше идентично с това на компютъра. Когато той помоли хората да го оценят по отношение на качеството на работния съюз, хората оцениха робота по-високо и му се довериха повече. (Смях) И когато погледнем емоционалната ангажираност, беше напълно различно. Хората наименуваха роботите. Облякоха ги. (Смях) И дори когато дойдохме да приберем роботите в края на проучването, те излизаха от колите, за да кажат довиждане на роботите. Не направиха същото с компютъра.

Последното нещо, за което искам да говоря днес е бъдещето на детската медия. Ние знаем, че децата днес прекарват много време пред екраните, дали е телевизия или компютърни игри, или какво ли не. Моите синове, те обичат екрана. Те обичат екрана. Но аз искам те да играят; като майка искам те да играят истинкси игри от реалния свят. И така, имам нов проект в моята група, който искам да ви представя днес наречен Компютърно Време за Игра, който наистина се опитва да мисли кое е толкова ангажиращо в дигиталната медия и буквално да го пренесе извън екрана, в реалният свят на детето, където може да приеме много от свойствата на играта от реалния свят. И ето го първото изследване на тази идея, където героите могат да бъдат физически или виртуални, и където дигиталното съдържание може буквално да изпадне от екрана, в реалния свят и обратно. Иска ми се да мисля за това като за Атари Понг на тази игра със смесена реалност.

Но ние можем да тласнем тази идея и по-далеч. Какво ако -- (Игра) Нейтън: Ето идва. Йей! СБ: -- самият герой може да дойде във вашия свят? Оказва се, че децата обожават, когато героят става реален и навлиза в техния свят. И когато е в техния свят, те могат да се свържат и играят с него по начин, който е фундаментално различен от този, по който те играят с него на екрана. Друга важна идея е това понятие за запазване на героя между реалностите. Така че, промени, които децата правят в реалния свят трябва да се пренасят във виртуалния. Тук, Нейтън е променил буквата А в числото 2. Можете да си представите, може би тези символи дават на героя специални сили, когато отиде във виртуалния свят. И така, сега те изпращат героя обратно в този свят. И сега той има силата на числата.

И най-накрая, какво се опитах да направя тук е да създам наистина обгръщащо изживяване за децата, където те наистина се чувстват като част от тази история, част от това изживяване. И наистина искам да разпаля тяхното въображение по същия начин както моето беше разпалено като малко момиче гледащо "Междузвездни Войни". Но аз искам да направя повече от това. Всъщност аз искам те да създават тези изживявания. Искам те буквално да могат да вграждат въображението си в тези изживявания и да ги правят свои. И така, ние проучваме много идеи в телеприсъствието и смесената реалност за да може буквално да позволим на децата да прожектират техните идеи в това пространство, където други деца могат да взаимодействат с тях и да ги надграждат. Наистина искам да изляза с нови начини за детска медия, които насърчават творчеството и обучението, и иновацията. Мисля, че това е много, много важно.

Така че това е нов проект. Поканили сме много деца в това пространство, и те мислят, че е доста готино. Но мога да ви кажа, нещото, което обичат най-много е робота. Това, за което ги е грижа е роботът. Роботите докосват нещо дълбоко човешко в нас. И така, дали ни помагат да станем креативни и иновативни, или ни помагат да се чувстваме по-дълбоко свързани въпреки разстоянието, или са нашите доверени помощници, които ни помагат да достигнем личните си цели да станем най-високите и най-добрите себе си, за мен, роботите са изцяло посветени за хората.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)