Корнейл Еуанго е герой на гората в Конго

Аз не говоря английски. Започнах да говоря и уча английски преди година. Говоря френски и израстнах с френския, така че моят английски е франгле. Роден съм в западен Конго, област близо до тук ¼ и после отидох в университет в Кисангани. И след като завърших, отидох в тази област, гората Итури. Но това, което правих -- когато бях на 14 години, израстнах в къщата на чичо ми. А моят баща беше войник, и моят чичо беше рибар и бракониер. От 14 до 17 годишна възраст, аз им помагах да събират бивници от слон, месо и всичко, което те убиваха, бракониерстваха и преследваха в гората, докарвахме в големия град, за да имаме достъп до пазара.™

Но, накрая се въвлекох. Около 17-20 годишна възраст станах бракониер. И аз исках да го правя, защото исках да продължа ученето си. Исках да отида в университет, но баща ми беше беден, чичо ми дори... Така че го направих. И за 3-4 години отидох в университет. Кандидатсвах 3 пъти биодокторска наука, да бъда лекар. Не успях. Бях се регистрирал и ме приеха биология. И си казах, няма да правя това. Семейството ми е бедно, моята област няма добро здравеопазване. Искам да бъда лекар, за да им служа. 3 пъти, което означава 3 години, и започнах да остарявам. Казах си, о не, продължавам. Така че, учих тропическа екология и ботаника на растенията. Когато завърших, отидох в гората Итури за стажа ми. Там аз наистина се запалих за това, което правя¥ досега, до момента в който сега стоя пред вас,® запалих се по ботаниката и опазване на дивата природа.

По това време беше създадена гората Итури като горски резерват с животни и растения. И там беше построен център за обучение около научния персонал на Конго и около няколко американски учени. Така че, резервата Окапи Фаунал защитава -- мисля -- най-много слонове които имаме защитени сега в целия Конго. Има също така и шимпанзета. И беше наречен резервата Окапи Фаунал заради красотата на това прекрасно създание. То е горски жираф. Мисля, че вие го знаете доста добре. Тук имаме саванен жираф, но, той е еволюирал до горски жираф, който живее само в Конго. Има също и красиви примати. 13 вида -- най- голямото разнообразие, което може да се срещне в отделна област в Африка. А има и самата гора Итури -- около 1300 видове растения, известни досега.

Присъединих се към Обществото за опазване на дивата природа през 1995-а година, но, започнах да работя с тях като студент през 1991-а година. Бях назначен като помощник учител в моя университет, защото завърших с отличен успех. Но, не ми хареса начина по който ме подготвяха. Аз исках да получа подготовка от подготвителен и проектен център. С края на диктаторския режим на Мобуту Сесе Секо, повечето от вас знаят, животът стана много, много труден. И работата, която правехме стана крайно трудна за вършене.

Когато Кабила започна неговото движение за освобождение на Конго, войниците на Мобуту започнаха да отстъпват, и започнаха да се местят от изток на запад. А там е резерватът Окапи Фаунал, така, че там имаше път от Гома, някъде тук, разположен като това. Така, че те можеха да минат през резервата Окапи Фаунал. Конго има 5 от най- богатите световни места за защитени площи, и резервата Окапи Фаунал е един от тях. Значи, войниците прииждаха в резервата Окапи Фаунал. По пътя си те грабеха всичко. Мъчения, войни -- боже Господи, няма да повярвате. Всеки човек гледаше да избяга. И това беше за нас младите първият път, наистина, в който чухме езика на войната и оръжията. И дори хората, които бяха изпитали бунтът през 1963-а, след нашата независимост, те не вярваха какво се случваше. Те убиваха хора, те правеха всичко, което искаха, защото те имаха силата да го направят. Кой правеше това? Малки деца. Деца - войници. Не можеш да го попиташ на колко години е, защото той има оръжие.

Но, аз бях от запад, работейки на изток, По това време аз дори не говорех на Суахили. И когато дойдоха, те ограбиха всичко. Не можеш да говориш Лингала, защото Лингала беше на страната на Мобуту, а всеки, който говореше Лингала беше войник. А аз бях от същата област както и той. Всички мои приятели казваха, ние напускаме, защото сме мишена. Но, аз няма да отида на изток, защото не зная Суахили. Ще остана. Ако отида ще бъда убит. Не мога да се върна в моята област -- бях на повече от 1000 километра от нея.

Останах след като те бяха ограбили всичко. Правехме ботаническо изследване, и имаме малък хербарий от 4500 листа растения. Режем ги, изсушаваме ги и ги пакетираме, слагаме ги в папка. Целта -- за селско стопанство, за лекарства, за каквото и да е -- и за наука, за изследване на флората и изменението на гората. Хората се движат, дори Пигмеи. И това е умен човек, трудолюбив човек, и Пигмеи. Работя с него близо 10 години. А войниците отидоха в гората да бракониерстват слонове. Защото той е Пигмей, той знае как да намери слон в гората. Той е бил атакуван от леопард и те го изоставили в гората. Те дойдоха да ми кажат, че трябва да го спася.¾ И аз просто му дадох антибиотици с които лекуваме туберкулоза. И за щастие, спасих живота му.

И това беше езика на войната. Навсякъде имаше непрестанно извличане на минерали, убийство на животни, изсичане на дървета и т.н. А за важните неща, Мисля, че всички вие тук имате мобилен телефон. Тези минерали убиха много -- 5 милиона Конгоанци си отидоха заради това Коломбо - Танталит, наричат го Колтан. Те го използват за да правят мобилни телефони и е в тази област, из целия Конго, извличане, и добър, голям бизнес свързан с войната.

И какво направих за първата война, след като бяхме загубили всичко, Трябваше да спася нещо, дори себе си, живота ми и живота на персонала. Зарових мотора на превозното ни средство, за да го спася. И част от оборудването зарових с него над всичко, да го спася. Той не колекционира растения, той ще спаси нашето оборудване на покривалото. И с материала, който е останал -- защото те искаха да го унищожат, да го изгорят. Те не го разбраха, те не бяха ходили на училище. Аз го опаковах. И това бях аз, отивайки, бързайки към Уганда, опитвайки се да спася тези 4000 материали, с хора, носейки ги на колела и мотори. И след това успяхме. Аз приютих тези 4000 материали в хербариума на университета Макерере. И след войната, имах възможност да ги върна у дома за да продължим нашето обучение.

Втората война дойде, когато не я очаквахме. Гледахме футболен мач с приятели, слушайки хубава музика по Уърлдспейс радио, когато започна, мисля. Значи, беше толкова зле. Чухме сега, че войната е започнала отново от изток, и се разпростира бързо. Този път мисля, че Кабила ще си отиде на мястото, както стана с Мобуту. И резервата беше мишена за бунтовниците. 3 различни движения и 2 милиции, действайки в същата област състезавайки се за природни ресурси.½ И беше невъзможно да се работи. Те унищожиха всичко. Бракониерстване -- о, няма начин. И това бяха влиятелните хора -- трябва да се срещнем с тях и да разговаряме. Какъв е контрола на резервата и какъв е контрола на парковете? И те не могат да правят това, което правят сега. Така, че отидохме да се срещнем с тях. Говорим за Колтан извличане, копаене на злато.

Така, че започнахме да говорим с тях, убеждавайки ги, че сме в защитена област. Има закони които казват, че е забранено да се изсичат дървета, да се копае, и да се бракониерства. Но те казаха, "Вие хора, вие мислите,че войниците, които умират не са важни и вашите животни, които защитавате са най- важни. Ние не мислим така. Трябва да го направим за да продължи нашето движение. Аз казах, "Няма начин, няма да го направите тук." Започнахме да говорим с тях и аз преговарях. Опитвах се да предпазя нашето оборудване и нашия персонал и селата с 1500 човека. И продължихме.

Аз правех това, преговарях с тях, понякога имахме срещи и те говореха с Жан- Пиер Бемба, със Мбуса Ниамвиси, със Кабила, и аз бях там. Понякога те говореха на моя език - Лингала. Чувах каква стратегия планираха. Понякога те имаха хеликоптер да ги снабдява с амуниции и т.н. Те ме използваха да ги нося и аз броях, кое от къде идва. Имах само това оборудване -- сателитния ми телефон, компютъра ми и пластмасов соларен панел, който криех в гората. И всеки път, всекидневно, след като имахме среща, компромиса, който постигахме, отивах, пишех кратък имейл и го пращах. Не зная колко хора имах в адресника ми, Изпратих съобщението какво е положението с войната и какво те планираха да правят. Те започнаха да подозират, че това което правим сутрин, следобяд е в новините -- BBC, RFI. (Смях ) Изглежда нещо се случваше. И един ден, отидохме на среща. (Ръкопляскания ) Извинете.

Един ден отидохме да се срещнем с главнокомандващия. Той имаше същия иридиум мобилен телефон като мен. И той ме попита, "Знаеш ли как да използваш това?" Аз казах, "Никога не съм го виждал. (Смях ) Не зная." А моят беше в джоба ми. Така, че те ми вярваха много,♫♫ те не ме подозираха. Така,че бях уплашен. И когато свършихме срещата отидох да го оставя в гората. И аз изпращах новини, давах сведения ежедневно на ООН, Юнеско и Ню Йорк за това, за това, което се случваше. И че те бяха под натиск да напуснат, да освободят областта. Защото нямаше начин -- каквото и да правеха, се знаеше веднага.

По време на първите два бунта, те убиха всички животни в зоологическата градина. Имаме зоологическа градина със 14 Окапи, и едно от тях беше бременно. И по време на войната, след седмица тежка война, биейки се в областта, ние успяхме -- имахме първото Окапи. Това са единствените панталони и риза, които ми напомнят за това. Това не е местното население, това са бунтовници. Сега те са щастливи изпращайки новината, че са защитили Окапито от войната, защото ние изпратихме новините, че те убиваха и бракониерстваха навсякъде. След една седмица отпразнувахме рожденния ден на това Окапи, те убиха слон, само на 50 метра от областта където беше зоологическата градина, където беше родено Окапито. И аз бях ядосан. Бях против намерението им да го разрежат докато не направех доклада ми, което щях да се срещна с Главнокомандващия. И успях. Слонът току-що се беше разложил и те бяха взели бивниците.

Това, което направихме след това, беше ситуация по време на война, трябваше да възстановяваме. Имах пари -- Платиха ми 150 долара. Половината от тях дадох да възстановя хербариума, защото нямахме добра инфраструктура да отгледаме растения. Oбществото за запазване на дивата природа се занимава повече с растения. Започнах това със 70 долара и започнах да събирам пари за това, което правя. Имах възможност да отида навсякъде където имаше хербарий за моя Африкански материал. Те ме подкрепиха малко и аз построих това. Сега то служи да подготви млади хора от Конго.

И също така, една от специалностите които правим, моята работа е следене на ефекта на глобалното затопляне върху биоразнообразието, и какъв е ефекта на гората Итури във повишаването на количеството на въглерод. Това е едно от изследванията, което правим на площ от 40 хектара, където сме маркирали дървета и лиани, когато са били високи един сантиметър и ги проследяваме. Сега имаме данни за 15 години, за да разберем как гората допринася за намаляването на въглерода. И това е -- за мен е трудно. Това е много неудобна лекция, Зная -- Не знам откъде да почна, къде да завърша.

Когато мислех да дойда тук, какво най-добро заглавие исках да сложа на лекцията ми, не можах да измисля. Но сега мисля, че бих я нарекъл, "Езика на оръжията." Къде сте, хора? Сега говорим за преустройство, за възстановяване на Африка. Но военните индустрии инструмент за възстановяване ли са или са игра? Мисля, че виждаме войната като игра -- като футбол. Всеки е щастлив, но вижда какво правят, вижда какво става в Дарфур. Сега казваме, о Боже. Виждаме войните в Руанда. Това е така заради езика на оръжията. Не мисля, че някой може да обвини Гугъл, защото те правят правилните неща, дори хора като Ал Кайда използват Гугъл да се свързват. Но тя служи на милиони по най-добрия начин. Но какво правят оръжейните индустрии? Благодаря ви (Ръкопляскания )

Крис Андерсън: Благодаря ти, благодаря ти. Само изчакайте ето там. Това е невероятна история. Подозирам, че много хора тук имат същия въпрос, който имам и аз. Как можем да ви помогнем?

Корнейл Еуанго: Това е наистина притеснителен въпрос. Мисля, че сега се чувствам нервен. И мисля, че помагайки на нас, хората действат понякога от незнание. Самият аз го направих. Ако знаех, когато бях малък, че убиването на слонове унищожава биоразнообразието, Нямаше да го направя.™ Много, много от вас са виждали Африкански таланти, но само малко от тях ходят на училище. Много умират, заради всички тези видове пандемични болести, спин, малария, бедност, не ходейки на училище. Това с което кожете да ни помогнете е да инвестирате в умствени способности. Колко други хора имат възможности като мен да отидат в Америка, да завършат магистърска степен. Сега съм в Холандия и следвам за докторска степен. Но много от тях са тук, защото нямат пари. И те не могат да отидат в университет дори. Те дори не могат да учат за бакълавърска степен. Инвестирайки в умствени способности в младото поколение, ще произведе по- добро поколение и по- добро бъдеще в утрешния ден за Африка.

КА: Благодаря ти, благодаря ти. (Ръкопляскания )