Клифърд Стол за... всичко

Удоволствие за мен е да съм тук. Поканата беше чест, и благодаря. Много бих искал да говоря за неща, от които се интересувам, но за съжаление подозирам, че онова, от което аз се инересувам, няма да заинтересува много други хора. Първо, според табелката си съм астроном. Много бих се радвал да говоря за астрономия, но подозирам, че броят хора, които се интересуват от излъчвателен трансфер в не-сиви атмосфери и поляризация на светлината в горната атмосфера на Юпитер са броят хора, които биха се събрали в навеса на автобусна спирка. Затова няма да говоря за това. (Смях)

Би било също толкова забавно да говоря за някои неща, които се случиха през 1986-а и 1987-а, когато един компютърен хакер разбива системите ни в лабораториите "Лорънс Бъркли". Хванах момчетата и се оказа, че работят за онова, което тогава беше съветското КГБ, крадат информация и я продават. Много бих искал да говоря за това... и би било забавно... но 20 години по-късно... Честно казано, смятам, че компютърната сигурност е някак скучна. Досадна е. Аз съм...

Първия път, щом направиш нещо, е наука. Втория път е инженеринг. А третия път е просто да си техник. Аз съм учен. Щом веднъж направя нещо, правя нещо друго. Така че няма да говоря за това. Нито пък ще говоря за онова, което според мен са очевидни твърдения от първата ми книга, "Силиконово змийско масло", или втората ми книга, нито пък ще говоря за това защо смятам, че мястото на компютрите не е в училищата.

Смятам, че наоколо витае една внушителна и странна представа, че трябва да внесем повече компютри в училищата. Моята представа е: Не! Не! Махнете ги от училищата и ги дръжте вън от училищата. Много бих искал да говоря и за това, но мисля, че аргументът е толкова очевиден за всеки, висял край класна стая на четвъртокласници, че не е нужно да се говори много... но предполагам, че може много да греша за това, както и за всичко друго, което съм казал. Затова не се връщайте да четете дисертацията ми. Вероятно и в нея има лъжи.

Като казвам това - (Смях) А ако разгледате ето тук, основното, което съм написал върху палеца си, беше бъдещето. От мен се очаква да говоря за бъдещето, нали? А, да. А имам чувството, че е странно да ми възлагат да говоря за бъдещето, защото косата ми е побеляла, така че е някак глупаво аз да говоря за бъдещето. Всъщност мисля, че ако наистина искате да знаете какво ще е бъдещето, ако наистина искате да научите за ъдещето, не питайте технолог, учен, физик. Не! Не питайте човек, който пише кодове.

Не - ако искате да научите какво ще представлява обществото след 20 години, попитайте някоя учителка в детска градина. Те знаят. Всъщност, не питайте коя да е учителка в детска градина, питайте някоя опитна. Те знаят какво ще представлява обществото след още едно поколение. Аз не знам. Нито пък, подозирам, много други хора, които говорят за това какво ще донесе бъдещето. Разбира се, всички ние можем да си представим какви страхотни нови неща ще има тогава. Но за мен нещата не са бъдещето. Онова, което се питам, е какво ще представлява обществото, след като децата днес са феноменално добри в писането на текстови съобщения и прекарват изключително дълго време пред екрана, но никога не са ходили да играят боулинг заедно.

Случва се промяна, и промяната, която се случва, не е онази в софтуера. Но не за това ще говоря. Бих искал да говоря за него, би било забавно, но искам да говоря за онова, което правя сега. А какво правя сега? О - другото нещо, за което мисля, че бих искал да говоря, е ето тук. Точно тук. Вижда ли се? Онова, за което бих искал да говоря, са едностранчивите неща. Много би ми се искало да говоря за неща, които имат една страна. Защото обичам листа на Мьобиус. Не само обичам листове на Мьобиус, но съм един от много малкото хора, ако не и единственият човек в света, който прави бутилки на Клайн. Сега се надявам очите ви направо да се изцъклят. Това е бутилка на Клайн. Онези сред публиката, които знаят, забелват очи и казват - да бе. Всичко знам за нея. Едностранна е. Това е бутилка, чиято вътрешност е нейна външност. Има нулев обем. И е неориентируема. Има чудесни свойства. Ако вземете два листа на Мьобиус и пришиете общия им ръб заедно, получавате една такава, а аз ги правя от стъкло. Много бих искал да ви говоря за това, но нямам много откъм... неща за казване, защото... (Смях)

(Крис Андерсън: Настинал съм.)

Обаче "Д"-то в "ТЕД", разбира се, означава "дизайн". Само преди две седмици направих... знаете ли, правил съм малки, средни и големи бутилки на Клайн за занаята. Но онова, което току-що направих... и с радост ще ви го покажа тук, за пръв път пред публика. Това е бутилка за вино на Клайн, която, макар че в четири измерения не би трябвало да може да задържа каквато и да е течност, е напълно в състояние да го стори, защото нашата вселена има само три пространствени измерения. И тъй като нашата вселена е само с три пространствени измерения, тя може да съдържа течности. Така че е много... онази е страхотна. Това беше един месец от живота ми. Но въпреки че много бих се радвал да говоря с вас за топология, няма да го сторя. (Смях)

Вместо това ще спомена мама, която почина миналото лято. Имаше събрани мои снимки, както правят майките. Може ли някой да го качи? Разгледах албума й и там имаше моя снимка, застанал... е, седнал, през 1969, пред куп скали. Погледнах я и казах - о, боже, това съм а, когато работех в студиото за електронна музика! Като техник, поправях и поддържах студиото за електронна музика в СЪНИ Бъфало. И, уау! Страшна машина. И си казах: о, йе! Това ме върна назад.

Скоро след това намерих друга моя снимка, която е имала - моя снимка. Този тип ей там, разбира се, съм аз. Този човек е Робърт Муг, изобретателят на синтезатора "Муг", който почина миналия август. Робърт Муг беше щедър, мил човек, изключително компетентен инженер. Музикант, който отделяше време от живота си, за да ме учи, второкурсник, първокурсник в СЪНИ Бъфало. Идваше от Трумансбърг, за да ме обучава не само за синтезатора "Муг", но седяхме там... Аз уча физика по това време. Това е 1969-70- 71. Учим физика, аз уча физика, а той казва: "Това е хубаво нещо. Не се захващай с електронната музика, ако се занимаваш с физика." Беше мой ментор. Идваше и прекарваше часове и часове с мен. Написа ми препоръка, за да вляза в школа за следдипломна квалификация. На заден план е велосипедът ми. Всъщност, тази снимка е направена в хола на един приятел. Боб Муг намина и домъкна цял куп оборудване, за да показва на мен и Грег Флинт разни неща по него. Седяхме и говорехме за трансформации на Фурие. функции на Бесел, функции за модулационен трансфер, такива неща. Кончината на Боб миналото лято беше загуба за всички нас. Всеки, който е музикант, е бил дълбоко повлиян от Робърт Муг. (Аплодисменти) И само ще кажа какво съм на път да направя. Онова, което съм на път да направя... Надявам се, разпознавате, че това е изкривена синусоида, почти триъгълна вълна върху този осцилоскоп "Хюлет-Пакард".

О, страхотно. Мога да стигна до това място ей там, нали? Деца. Ще говоря за деца... това окей ли е? Ей тук пише "деца" - за това бих икскал да говоря. Решил съм, че, поне за мен, нямам достатъчно голяма глава. Затова мисля локално и действам локално. Усещам, че най-добрият начин, по който мога да помогна за каквото и да било, е да помагам много, много локално. Значи, докторска степен тук, и степен там, и дрън-дрън. Говорих за тия работи с няколко учителки преди около година. И една от тях, няколко от тях дойдоха при мен и казаха: "Как така не преподавате?" А аз отвърнах: "Е, преподавал съм на дипломанти... имал съм дипломанти, водил съм курсове на студенти." Не, те казаха: "Ако толкова обичате децата и тия неща, как така не сте тук, на фронтовите линии? Слагайте парите си, където ви е устата."

Вярно е. Вярно е. Преподавам наука на осми клас по четири дни седмично. Не се появявам само от време на време. Не, не, не, не, не. Имам присъствие. Имам обедна почивка. (Аплодисменти) Това не е... не, не, не, не, не е за ръкопляскане. Силно препоръчвам това като добро дело за всеки от вас. Не само да се появяваш в класната стая от време на време. А да преподаваш по цяла седмица. Окей, аз преподавам през три четвърти от времето, но върши работа. Едно от нещата, които съм правил за учениците си по наука, е да им кажа: "Вижте, ще ви преподавам физика на ниво колеж. Не висша математика, ще изрежа това. Няма да ви е нужно да знаете тригонометрия. Но ще е нужно да знаете алгебра за осми клас, и ще правим сериозни експерименти. Няма да има "отворете на седма глава и решете всички задачи с нечетни номера". Ще се занимаваме със същинска физика." И това е едно от нещата, които мислех да направя сега. (Пронизителен тон)

О, преди дори да включа това, едно от нещата, които правихме преди около три седмици в моя клас... това е през лещата, а едно от нещата, за които използвахме леща, беше да измерим скоростта на светлината. Моите студенти в "Ел Серито" - с моя помощ, разбира се, и с помощта на един много очукан осцилоскоп, измериха скоростта на светлината. Имахме 25 процента отклонение. Колко осмокласници познавате, които са измервали скоростта на светлината? В добавка към това, сме измервали скоростта на звука. Много бих искал да измеря скоростта на светлината тук. Бях се нагласил да го правя и си мислех: "Ау, човече", просто щях да се наложа над цялото войнство и да измеря скоростта на светлината. И съм напълно готов да го направя. Напълно съм готов да го направя, но после се оказва, че за да се направи тук, има само към 10 минути за подготовка! И няма време да се направи. Така че може би следващия път ще измеря скоростта на светлината!

А междувременно, да измерим скоростта на звука! Е, очевидният начин да се измери скоростта на звука е звукът да отскочи от нещо и да се види ехото. Но вероятно... един от моите студенти, Ариел, каза: "Бихме ли могли да измерим скоростта на светлината, като използваме вълновото уравнение?" А всички вие знаете какво е вълновото уравнение: честотата определя времето на дължината на вълната на всяка вълна... тя е константа. Когато честотата се повиши, дължината на вълната спада. Дължината на вълната се увеличава, честотата спада. Затова, ако имаме една вълна тук... ето тук, ето кое е интересно... С повишаването на тона нещата се приближават, с понижаването на тона нещата се разтягат. Нали? Това е проста физика. Всички го знаете от осми клас, помните ли? Онова, което не са ви казали по физика... в часовете по физика в осми клас... а е трябвало... и ми се иска да бяха... е, че ако се умножи честотата по дължината на вълната на звука или светлината, се получава константа. И тази константа е скоростта на звука. Така че, за да измеря скоростта на звука, трябва дамо да науча неговата честота. Е, това е лесно. Ето тук имам честотен брояч. Нагласил съм го на около А над А. Има едно А, повече или по-малко. И така, сега знам честотата. Тя е 1,76 килохерца. Измервам дължината на вълната му. Сега трябва само да скоча на друг лъч, а долният лъч е моят говор, нали така? Всеки път, когато говоря, ще го виждате на екрана. Ще го поставя ей там, а докато отдалечавам това от източника, ще забележите спиралата. Очертанието се движи. Преминаваме през различни криви на вълната, излизащи по този начин. Онези от вас, които са физици - чувам ви как забелвате очи, но останете и потърпете с мен. (Смях)

За да измеря дължината на вълата, е нужно само да измеря разстоянието оттук, една пълна вълна, ей дотук. Оттук дотук е дължината на вълната на звука. И така, слагам метър тук, метър там, местя го обратно дотук. Преместил съм микрофона с 20 сантиметра. 0,2 метра оттук, обратно дотук, 20 сантиметра. Така, да се върнем при г-н Елмо. И ще кажем, че честотата е 1,76 килохерца, или 1760. Дължината на вълната беше 0,2 милиметра. Да проумеем какво е това. (Смях) (Аплодисменти) 1,76 пъти 9,2 ето тук е 352 метра в секуда. Ако проверите в книгата, всъщност е 343. Но тук с кьопав материал и лошо пиене... успяхме да измерим скоростта на звука до... Не е зле. Доста добре.

Всичко това води към онова, което исках да кажа. Да се върнем на тази моя снимка отпреди милион години. Беше 1971-ва, войната във Виетнам продължаваше, а аз възкликвам: "О, Боже!" Изучавам физика: Ландау, Липшиц, Резник и Халидей. Прибирам се у дома за ваканцията. В кампуса има размирици. Ето, това са размирици! Ей, Елмо е свършил. Край. В кампуса има размирици, а полицията ме гони, нали? Вървя през кампуса. Идва едно ченге, поглежда ме и казва: "Ти! Ти си студент." Вади пистолет. Прави "бум!" И кутия със сълзотворен газ, с размера на кутия "Пепси", минава покрай главата ми. Фийййт! Вдишвам сълзотворен газ и не мога да дишам. Онова ченге тръгва след мен с пушка. Иска да ме прасне по главата! Казвам си: "Трябва да се измитам оттук!" Тичам през кампуса, колкото ме държат краката. Пъхвам се в залата "Хейс". Това е една от онези сгради с камбанария. Ченгето ме гони. Гони ме до първия етаж, втория етаж, третия етаж. Гони ме в тази стая. Преддверието към камбанарията Затръшвам вратата зад себе си, качвам се нагоре, подминавам място, където виждам тиктакащо махало. А аз си мисля - о, да, квадратният корен от дължината е пропорционален на нейния период. (Смях)

Продължавам да се изкачвам, връщам се. Отивам на едно място, където се отклонява една шпилка. Има часовник, часовник, часовник, часовник. Времето върви назад, защото съм вътре в него. Мисля за свиването на Лоренц и относителността на Айнщайн. Изкачвам се, и ето го това място, далеч отзад, на което се качваш по една дървена стълба. Изскачам най-отгоре, а там има купол. Купол, един от онези десетфутови куполи. Гледам навън и виждам ченгетата да разбиват глави на студенти, да пръскат със сълзотворен газ, гледам как студентите хвърлят тухли. И се питам: Какво правя тук? Защо съм тук? После си спомням какво казваше учителката ми по английски в гимназията. А именно, че когато леели камбани, пишели посвещения върху тях. И така, изтривам гълъбовия тор от камбаните и ги разглеждам. Питам се, защо съм тук?

В този момент бих искал да ви кажа думите, изписани върху камбаните в кулите на залата "Хейс": "Цялата истина е една. В тази светлина, нека науката и религията полагат усилия тук за стабилната еволюция на човешкия род, от тъмнина към светлина, от тесногръдие към широки възгледи, от предразсъдъци към толерантност. Това е гласът на живота, който ни вика да дойдем и да се учим." Много благодаря.