Клей Шърки: Как когнитивният излишък ще промени света

Историята започва в Кения през декември 2007г, когато там се проведоха оспорвани президентски избори. Веднага след изборите избухна вълна от етническо насилие. И Ори Околох, адвокатка в Найроби, която някои от вас познават от лекцията й на TED, започна да блогва за това на сайта си, Kenyan Pundit (Кенийски изследовател). Скоро след изборите и вълненията правителството неочаквано наложи огромно медийно затъмнение. И блоговете се превърнаха от коментар, част от медийния пейзаж в жизненоважна част от този пейзаж, спомагайки да се разбере къде точно е насилието, Околох призоваваше хората, коментиращи на сайта й да дават повече информация какво се случва. И коментарите започнаха да прииждат. Околох ги събираше и публикуваше. Не мина много време и тя си каза, "Информацията е прекалено много. Мога по цял ден да правя само това. Не мога да смогна. Имам повече информация, за това, което става в Кения сега, отколкото е по силите на един човек. Само ако имаше начин това да стане автоматично."

И двама програмисти, които четяха нейния блог вдигнаха ръка и казаха, "ние можем да го направим". И след три дни стартираха Ушахиди. "Ushahidi" означава "свидетел". или "свидетелство" на суахили и това е много прост начин да се получава информация от хората, чрез мрежата, или още по-важно, чрез мобилни телефони и смс, да се събира на едно място и да се визуализира на една карта. Това е всичко, но повече не е и нужно. Това, което тя прави е да вземе информацията негласно известна на цялото население - всеки знае къде е насилието, но никой няма представа за общата картина - да вземе тази негласна информация и да я събере, визуализира на една карта и да я направи обществено достъпна. И този подход наречен "картографиране на кризи" бе стартиран в Кения през януари 2008 г.

Много хора намериха този подход за ценен и програмистите, които създадоха Ушахиди решиха да отворят кода му и да го превърнат в платформа. Оттогава тя е била използвана в Мексико, за да следи за нарушенията по време на изборите. Използвана е във Вашингтон, за да покаже напредъка с почистването на снега. Най-известната й употреба е в Хаити веднага след земетресението. Ако погледнете картата публикувана на първата страница на Ушахиди, ще видите, че тя вече е използвана из целия свят. Започна от една единствена идея, един сайт в Източна Африка в началото на 2008 година и започна да се прилага в глобален мащаб за по-малко от три години.

Това, което направи Околох нямаше да е възможно без дигиталната технология. Това, което Околох направи, нямаше да е възможно без човешката щедрост. И интересното днес е колко много примери има, в които предизвикателството на социалният дизайн разчита и на двете неща. За този ресурс ще ви говоря днес. Наричам го когнитивен излишък. Това е способността на населението на нашия свят доброволно да реши да допринесе или да си сътрудничи в големи, дори глобални проекти. Когнитивният излишък се състои от две неща. Първото, очевидно, е свободното време и талант в света. В нашия свят има повече от трилион часа на година свободно време, което може да бъде отделено на споделени проекти. През 20-ти век също имахме свободно време, но нямахме Ушахиди.

Това е втората част от когнитивния излишък. Медийният пейзаж на 20-ти век се бе усъвършенствал в помагането на хората да консумират. В резултат на това станахме чудесни консуматори. Но сега, когато ни се дадоха медийни инструменти - интернет, мобилни телефони - които ни позволяват да правим нещо повече от консумирането, виждаме, че хората не се залежаваха пред телевизорите, защото им харесваше. Правехме го, защото това беше единствената ни алтернатива. Разбира се, ние все още обичаме да консумираме. Но се оказва, че също обичамв да създаваме и обичаме да споделяме. И тези две неща заедно древната човешка мотивация и съвременните инструменти, които позволяват на мотивацията да се обедини в едно мащабно усилие - това е ресурсът на новия дизайн. Използвайки когнитивния излишък, ние сме свидетели на невероятни експерименти в научната, литературната, артистичната, политическата сфера. Дизайна.

Разбира се, получаваме и много LOLcats (смешни котки). LOLcats са сладки снимки на котки направени още по-забавни чрез сладки коментари. Те също са част от изобилния медиен пейзаж днес. Това е един от кооперативните, от кооперативните модели, които се появяват днес заедно с Ушахиди. Сега, както казват адвокатите, искам да изложа пред вас тезата си, че смешните котки са възможно най-глупавият креативен акт. Има и други кандидати, разбира се, но смешните котки ще ни свършат работа в общия случай, Но ето кое е важното: И най-глупавият креативен акт, си остава креативен акт. Човекът, който е създал нещо подобно, колкото и посредствено и маловажно да е то, е експериментирал с нещо, предложил е нещо на останалите. И след като веднъж го е направил, значи може да го направи пак. И може следващия път да създаде нещо по-добро.

Има цял спектър от примери между посредствената работа и добрата работа. И всеки, който е работил в артистичните среди или е създавал нещо, знае, че това е спектър, в който постоянно се бориш да достигнеш най-високата точка. Пропастта е между това да правиш нещо и да не правиш нищо. И човекът, направил една картинка на смешна котка, вече е прескочил тази пропаст. Да, изкушаващо е да имаме само Ушахиди без смешните котки, нали? Да получим само сериозните неща, без маловажните. Но в медиите никога не става така. Свободата да експериментираш означава свобода да експериментираш с всичко. Дори със свещенната печатарска преса получихме еротични романи 150 години преди научните журнали.

И преди да ви разкажа за основната разлика между смешните котки u Ушахиди, ще ви разкажа за техния споделен източник Източникът е идеята осмислена от щедростта. Едно от най-любопитните неща на нашето време е, че с превръщането на когнитивния излишък в ресурс, който можем да използваме, социалните науки започват да осъзнават колко важна е за нас нашата вътрешна мотивация и колко много неща правим, защото ни харесва, а не защото ни е наредил шефът или защото ни се плаща да ги правим.

Това е графика от доклад на Ури Гнийзи и Алфредо Рустичини, които решиха да тестват в началото на нашето десетилетие това, което те наричат "теория на възпирането". Това е много проста теория за човешкото поведение. Ако искате някой да свърши по-малко от дадена работа, прибавете някакво наказание, и те ще свършат по-малко. Просто, неоспоримо, логично и почти никой не го е тествал досега. И така те решили да изучат 10 детски градини в Хайфа, Израел. Наблюдавали тези детски градини в периода на най-голямо напрежение, когато родителите идват да си прибират децата. В този период учителите, които са били с децата ви през целия ден, биха искали да дойдете навреме в уречения час и да си и приберете детето. В същото време родителите, вероятно още заети, закъсняващи, тичащи по задачи, биха искали да не им създават проблеми, ако малко закъснеят.

Гнийзи и Рустичини се запитали, "Колко пъти се случва родителите да закъснеят в тези десет детски градини?" Видяли - и това се вижда на графиката - това е броят на седмиците, а това броят на закъсненията - че има между 6 и 10 закъснения средно в тези 10 детски градини. Разделили градините на две групи. Бялата група там е контролната група, в която нищо не е променено. На групата от градини, представена с черната линия, те казали, "Променяме условията от днес. Ако закъснеете да приберете детето си повече от 10 минути, ще прибавим глоба от 10 шекела към сметката ви. Бум! Без ако, дали, ама..."

Веднага след като направили това, поведението в тези детски градини се променило. Закъсненията се увеличавали с всяка изминала седмица за следващите четири седмици, докато не станали три пъти повече от броя им преди глобата и така варирали между два пъти и три пъти повече от броя им преди глобата, докато глобата била ефективна. Веднага виждате какво е станало, нали? Глобата е нарушила културата на детската градина. Налагайки глоба, ръководството е внушило на родителите, че целият им дълг към учителите може да бъде заличен, с плащането на 10 шекела и вината и социалната загриженост, която родителите изпитвали към учителите вече ги нямало. Родителите, съвсем логично, си казали, "10 шекела и вече мога да взема детето си по-късно? Идеално!" (Смях)

Обяснението на човешкото поведение, което наследихме от 20-ти век, бе че всички ние сме рационални деятели, целящи извличането на максимална полза. И според това обяснение детската градина не е имал изрично споразумение с родителите и следователно всички са действали без никакви ограничения. Но това не е така. И двете страни са работили в рамките на социалните ограничения, а не на изрично договорените. По-важното е, че социалните ограничения са създали култура, която е по-щедра от тази на изрично обявените ограничения. Гнийзи и Рустичини продължили експеримента 12 седмици, оставили глобата за 12 седмици и после казали, "Стига толкова, отменяме глобата." И тогава станало нещо наистина интересно. Нищо не се променило. Културата, която била нарушена от глобата си останала нарушена, когато глобата била премахната. Икономическата мотивация не само не е съвместима с вътрешната мотивация, нещо повече, тази несъвместимост може да се запази в продължение на дълъг период. Важното в проектирането на подобни ситуации е да разберете кога разчитате на икономическата част от сделката - както родителите, които плащат на учителите - и кога разчитате на социалната част от сделката, когато искате да използвате щедростта на хората.

Това ме връща обратно при смешните котки и Ушахиди. Това според мен е спектъра, който е от значение. И двете разчитат на когнитивния излишък. И двете разчитат на идеята, че хората обичат да създават и да споделят. Ето къде е и основната разлика между двете. Смешните котки са ценност за общността. Участниците в тях създават снимките един за друг. Общностната ценност на мрежите, които създаваме е навсякъде. Навсякъде, където видите голям набор от споделени и общодостъпни данни, независимо дали са снимки в Flickr, видеа в Youtube или нещо друго. Това е хубаво. Аз харесвам смешните котки, колкото и вие, дори и малко повече. Това е и един проблем по-малко. Трудно ми е да си представя момент в бъдещето, в който някой ще се запита, "Къде, къде да намеря снимка на сладка котка?"

Ушахиди, от своя страна има ценност за гражданското общество. Това, което се създава от участниците е от полза за цялото общество. Целите на Ушахиди не са просто да подобрят живота на участващите в тази мрежа, а да подобрят живота на всички в обществото, в което действа Ушахиди. И този вид гражданска ценност не е просто страничен ефект от оползотворяването на човешката мотивация. Това ще бъде страничен ефект от това, което ние, колективно ще сътворим с този вид усилия. Има един трилион часа на година, които могат да бъдат използвани за участие в колективни проекти. Това ще има дълготраен ефект. Броят на хората, които ще могат да участват в подобни проекти ще нараства. И можем да видим, че организации, които са създадени на базата на културата на щедростта могат да постигнат невероятни резултати без да имат големи разходи. Това ще бъде съвсем различен модел от нашия стандартен модел за взаимодействие в голям мащаб през 20-ти век.

Това, което ще е от значение тук, е казано много добре от Дийн Камън, изобретател и предприемач. Камън казва, "Свободните култури получават това, което ценят най-много." Имаме избор пред нас. Имаме тези трилион часа на година. Можем да ги използваме да се забавляваме и ние ще правим това. Това и сега получаваме без пари. Но можем да окуражаваме, подпомагаме и награждаваме хората, коите се опитват да използват когнитивния излишък, за да са от полза за гражданското общество. И ако успеем да направим това, до известна степен, ще успеем да променим обществото.

Много ви благодаря.