Кларън Макфадън: Пеейки първичната мистерия

(Аплодисменти)

(Пеене)

(Аплодисменти)

Водещ: Хора, току-що чухте Кларън Макфадън. Тя е сопрано певица от световна класа, която е учила в Рочестър, Ню Йорк. Нейните знаменити оперни роли са многобройни и разнообразни. През август 2007 г. Кларън е наградена с Амстердамската Награда за Изкуствата, печелейки похвали за нейната брилянтност, невероятния си и изключително широк репертоар, и ярката си сценична личност. Моля посрещнете Кларън Макфадън.

(Аплодисменти)

Кларън Макфадън: Човешкият глас: загадъчен, спонтанен, първичен. За мен човешкият глас е корабът, на който всички емоции пътуват - освен може би ревността. И дъхът, дишането е капитан на този кораб. Дете се ражда, поема първия си дъх - (дишане) и ние съзираме чудната красота на вокално изразяване - загадъчно, спонтанно и първично.

Преди няколко години реших да отида на медитационно уединение в Тайланд. Исках място, където бих могла да имам пълна тишина и пълна самота. Прекарах две седмици в това усамотение, в моята собствена малка хижа - без музика, нищо, звуци от природата - опитвайки се да намеря същността на концентрацията, бидейки в момента.

Последния ми ден, жената, която се грижеше за мястото, дойде и се заговорихме за минута, и тогава тя ми каза: "Ще изпееш ли нещо за мен?" И си помислих, но това е място на пълен покой и тишина; Не мога да вдигам шум. Тя каза: "Моля те, попей ми." Така че си затворих очите, Поех дъх и първото нещо, което излезе навън беше "Лятно Време", Порги и Бес. ♫ Лятно време и живота е лесен ♫ ♫ Рибите скачат и памука е висок ♫ ♫ О, татко ти е богат и майка ти изглежда добре ♫ ♫ Така че тихо малко бебе ♫ ♫ Недей да плачеш ♫ И аз отворих очи, и видях, че тя си бе затворила очите. И след малко, тя отвори очите си и ме погледна, и каза: "Това е като медитация."

И в този момент разбрах, че всичко, за което бях отишла в Тайланд, да търся, да открия, аз вече го имах в моето пеене - спокойствие, но и бдителност, фокус, но и осведоменост, и пълно присъствие в момента. Когато сте напълно в момента, когато аз съм напълно в момента, съда на изразяване е отворен. Емоциите могат да преминават от мен до вас, и обратно. Изключително дълбоко преживяване.

Има едно парче от един композитор, американски композитор наречен Джон Кейдж. Казва се "Ария". Написана е за една невероятна певица, наречена Кати Берберян. И нещото, което е толкова специално за това парче - ако го виждате зад мен - то не е нотирано по никакъв начин. Няма ноти, няма бемоли, няма диези. Но има един вид структура, и певицата в тази структура има тотална свобода да бъде креативна, спонтанна. Например, има различни цветове, и всеки цвят изисква различен вид пеене - поп, кънтри и уестърн, опера, джаз - и просто трябва да бъдеш в съответствие с този цвят. Виждате има различни линии: избираш собственото си темпо, по свой собствен начин, за да следваш линията, но трябва да я следваш, повече или по-малко. И тези малки точки, те представят нещо като звук, който не е вокален, не в лиричен начин на изразяване на гласа. Използване на тялото - може да бъде кихане, може да е кашляне, може да бъдат животни - (кашляне) по-точно - пляскане, каквото и да е. А има и различен текст. Има арменски, руски, френски, английски, италиански. Така че в тази структура има свобода. За мен това парче е ода за гласа, защото е тайнствено - както можем да видим - то е съвсем спонтанно, и е първично. Така че бих искала да споделя тази част с вас. Това е "Ария" на Джон Кейдж.

(Пеене)

♫ Няма друг начин ♫ ♫ В пространството, така че помогни ♫ (Пеене) ♫ За да има плодове ♫ (Пеене)

(Аплодисменти)