Кристофър Дийм префасонира "Еърстрийм"

Получих задание от "Wilsonart International", фирма за пластмасови ламинати, която е най-голямата фирма за пластмасови ламинати в света - оттам ми възложиха да проектирам щанд за едно търговско изложение на Международния панаир за съвременна мебелировка в Ню Йорк през 2000 г.

И така, с оглед на трите основни пазара за техния продукт, които основно бяха транспортен дизайн, интериор и мебели, стигнахме до решението да вземем една стара каравана "Еърстрийм", да я изтърбушим и да се опитаме да пресъздадем ламината и караваната с един свеж, нов съвременен изглед. Когато тази каравана се появи в моя магазин в Бъркли, всъщност никога преди не бях стъпвал в каравана "Еърстрийм", или в каквато и да било каравана. Ето защо мога да погледна на заданието в напълно свежа перспектива и да видя дали мога да я оптимизирам в най-идеалистичния й вид. Реших, че трябва да направя известни проучвания и наистина да открия какво се е объркало някъде в хода на историята на "Еърстрийм". В тези интериори открих, че е нарушена връзката между външната черупка и вътрешната архитектура на отделните части. Поради това, че черупката по начало е била замислена като лек, модерен, футуристичен, високотехнологичен пашкул за фучене по магистралата. Интериорите бяха в пълен дисонанс с това. Всъщност изглеждаха като извадени от планинска хижа.

За мен това беше истинска криза - че така и не са успели да развият "речник" за бягството, за пътуването и модерността в тази каравана, който да е съвместим с черупката. Наистина трябваше да се заемем с малко археология за самата каравана, за да открием кое е автентично в една каравана "Еърстрийм" и кое създава усещането за нейната истинска цел и практичност. Съблякохме целия винил и боята "Золатон", която покриваше просто фантастичната алуминиева черупка. Свалихме всички видими железарии и украси, които създаваха впечатлението за хижа. Буквално рисувах по стените на караваната, правих й картонени макети, влизахме вътре и режехме, решавахме, че не става както трябва, измъквахме и отново вмъквахме.

Главната цел беше да изгладим интериора и да започнем да говорим за движение, за мобилност и независимост. Най-голямата трудност при тези каравани е, че докато правиш дизайна, всъщност няма логическо място за начало и край на материалите, поради непрекъснатата форма на караваната. Няма такива неща като две стени и таван, сливащи се на място, където можеш да смениш материалите и формите. И така, това се превърна в предизвикателство. По-сложното беше това, че избраният материал - ламинатът, който исках да изпъква в дизайна, се огъва само в две измерения. Това е интериор от сложни криви. Трябваше да измисля начин да излъжа окото да повярва, че всички тези панели са извити по очертанията на черупката.

Онова, което измислих, беше серия от втори кожи, които главно се носят около алуминиевата черупка. Това, което се опитвах да направя там, беше да насоча погледа в пространството, за да се възприема геометрията по различен начин и проектът да не разбива пространството. Показаха ни начин как да прокараме електричеството и как да окабелим караваната без да се разкъсва кожата, така че да се получи ниша за електрическите кабели. Това е караваната, в общи линии завършена.

Тази каравана доведе до нова поръчка за участие в Tokyo Designers Block. Това е седмица със събития за мебелен дизайн в Токио през октомври. Теруо Куросаки, собственик на мебелната компания "Идее", ме помоли да му изпратя две каравани в Токио. Каза, че би искал да превърне едната в истинска, функционираща каравана, и да я продаде. За втората имахме карт-бланш да правим, каквото искаме с нея.

Измислихме фантастичен сценарий, в който един диджей пътува из Щатите, събира плочи и ходи на турнета. В тази каравана сложихме два грамофона, миксер, мокър бар, хладилник, интегрирана звукова система. Има огромен диван, който събира доста хора, и всъщност страшно се забавлявахме с това. И така, с тази каравана се заех да мисля за пътуване и бягство, в един характерен смисъл. Много от тези идеи мигрираха към производството на каравани за "Еърстрийм".

Това ни води към момента, когато станах консултант на "Еърстрийм". Те дойдоха при мен и казаха: "Е, какво можем да направим, за да освежим това нещо? И смяташ ли, че хлапаците - нали знаеш, скейтъри, сърфисти, скални катерачи - биха използвали тези неща?" А аз казах: "Ами, не и с този интериор." (Смях) Както и да е - ходих в "Еърстрийм" около шест пъти, докато се строеше този прототип; той се казва прототип "Бамби". Помислих си: "Най-сетне - о, супер - голяма фирма, ще работя с някого с пари за оформяне и отливки." Отидох в лабораторията им за прототипи, а тя е точно като моя магазин, само че по-голяма - същите инструменти, същите неща. Проблемът беше - и те ми поставиха тази дилема, - че за да направиш интериорния дизайн, използваш само наличните технологии и няма пари за оформяне и отливки. Самите каравани всъщност се изработват ръчно. Всички шкафове и рамки се чертаят на ръка - уникално, не може просто да изрежеш 100 части за 100 каравани, трябва да ги режеш големи и всяка една се сглобява ръчно. Не искаха да прибягват към компонентизирана система. И ето я - това е "Бамби 16". (Аплодисменти)