Крис Блис: Комедията е превод

Габриел Гарсия Маркес е един от любимите ми писатели, заради това как разказва истории, но още повече, смятам, заради красотата и точността на неговата проза. И дали това е така заради първия ред от "Сто години самота," или фанатичния поток от съзнателност в "Есен на патриарха," където думите се преливат, страница след страница с непрекъсвана образност, помитайки читателя като някаква дива река, извивайки се през първичната южноамериканска джунгла, четенето на Маркес е едно дълбоко преживяване. И това ми направи особено впечатление по време на една сесия с романа осъзнавайки, че съм пометен в това невероятно, ярко пътешествие на превод.

Сега, аз специализирах сравнителна литература в колежа, което е подобно на английска специализация, но вместо да бъдем навряни да учим Чосър за три месеца, ние четяхме велика литература, преведена от цял свят. И колкото и велики да бяха тези книги, човек винаги би усетил, че само се приближаваше до целия им ефект. Но не беше така с Маркес, който веднъж похвалил версиите на неговите преводачи като по-добри от самите негови, което си е един невероятен комплимент.

И когато чух, че преводача, Грегори Рабаса, е написал книга на тази тема, аз нямах търпение да я прочета. Озаглавена е уместно според италианската поговорка, която взех от неговия увод: "Ако това е измяна." И е приятно четиво. Препоръчвам я на всеки, който се интересува от изкуството на преводача. Но причината поради която я споменавам е, че по рано, Рабаса предлага това елегантно просто прозрение: "Всеки акт на комуникация е акт на превод."

Вероятно това е очевидно на всеки от вас от край време, но за мен, колкото и често да се натъквах на точно тази трудност всеки ден, не бях виждал вроденото предизвикателство на комуникацията в толкова ясна светлина. Откакто се помня да мисля съзнателно върху тези неща, общуването е моя значима страст. Дори като дете, помня как си мислех, че най-много искам от живота възможността да мога да разбирам всичко и после да го предавам на всички останали. И така никакви егоистични проблеми. Това е смешно, жена ми, Дейзи, чието семейство е отрупано с шизофреници -- и имам предвид затрупано с тях -- веднъж ми каза: "Крис, вече имам брат, който смята, че е Бог. Нямам нужда от съпруг, който иска да бъде такъв."

(Смях)

Както и да е, когато навлезнах в двадесетте си години, все повече долавяйки колко недостижима беше първата част от моята детска амбиция, беше във втората част, възможността успешно да общувам с други каквито и знания да притежавах, където наистина настъпи безполезността на моето търсене. Всеки път, когато решавах да споделя някоя велика истина с евентуално благодарен получател, това имаше обратния ефект. Интересно е, че когато твоето първо изречение при общуване е: "Хей, слушай, понеже смятам да те отрупам с малко сериозни познания," невероятно е колко бързо ще намерите едновременно лед и команда за разстрелване,

Най-накрая, след около 10 години, отчуждавайки както приятели така и непознати, най-накрая разбрах, една нова лична истина изцяло за мен, че ако смятах някога да комуникирам добре с други хора идеите, които притежавах, че трябваше да намеря различен начин да го правя. И тогава открих комедията.

Сега, комедията пътува на различна вълна от други форми на езика. Ако трябва да я поставя върху един случаен спектър, бих казал, че попада някъде между поезията и лъжите. И не говоря тук за всички видове комедия, защото, разбира се, има много хумор, който е оцветен безопасно в параметрите на това, което мислим и чувстваме. Това, за което искам да говоря, е уникалната способност, която най-добрата комедия и сатира имат, да заобикалят нашите вродени перспективи -- комедията като философски камък. Тя взема наблагородния метал на нашата традиционна мисъл и я трансформира, използвайки присмех, в един различен начин на виждане и в края на краищата, съществуване на този свят. Защото това е, което разбирам, под темата на тази конференция: "Спечелено от превода." Че това е комуникация, която не просто произвежда повече разбиране у човека, но и води до истинска промяна. Което, от личен опит, означава общуване, което успява да изговори и обясни нашата концепция на себелюбие. Сега, аз харесвам да се обръщам към човешкото себелюбие, защото всички ние сме проектирани по този начин. Това е част от нашия пакет за оцеляване, и ето затова е толкова важно за нас, и ето затова винаги слушаме на това ниво. И още повече, защото там, имайки предвид нашият собствен егоизъм, най-накрая започваме да разбираме нашата способност да бъдем отговорни пред останалата част от света.

Сега, какво имам предвид под най-добрата комедия и сатира, имам предвид работа, която идва най-вече от място на честност и почтеност. Сега ако си спомните за превъплъщенията на Тина Фей в "Събота вечер на живо" (СВЖ), на току-що номинираната кандидатка за вицепрезидент Сара Пейлин, те бяха унищожителни. Фей демонстрира много по-ефективно от която и да е политическа учена глава липсата на фундаментална сериозност у кандидатката, бетонираща едно впечатление, което мнозинството от америнска публика все още има и до днес. И основния детайл бе в това, че сценариите на Фей не бяха написани от нея и те не бяха написани от СВЖ сценаристите. Те бяха взети дума по дума от коментарите на самата Пейлин. (Смях) Тук имахме имитатор на Пейлин, цитиращ Пейлин дума по дума. Сега това е честност и почтеност, и е причина, поради която представленията на Фей оставиха такав незабравим отпечатък.

От другата страна на политическия спектър, първият път когато чух Ръш Лимбоу да споменава надяващия се да стане президент Джон Едуардс като момичето на Брек, аз знаех, че той е направил един директен удар. Не е много често когато асоциатирам думите честност и почтенст с Лимбоу, но е наистина много трудно да се спори с тази шега. Описанието пефректно улови личната суета на Едуардс. И познайте какво? Това беше точната лична карактеристика, която беше в центъра на скандала, който прекрати неговата политическа кариера.

Сега "Дневното шоу" на Джон Стюарт е със сигурност най -- (Аплодисменти) (Смях) е най-добре документираният пример за ефективността на такъв вид комедия. Изследване след изследване, от "Пю Рийсърч" до "Аненбърг центъра за социална политика," откри, че зрителите на "Дневното шоу" са по-добре информирани за днешните събития от зрителите на всички главни телевизионни и кабелни новинарски програми.

(Аплодисменти)

Дали това говори повече за конфликта между почтеност и забогатяване на корпоративния журнализъм, отколкото за вниманието на зрителите на Стюарт, остава важната идея, че материалът на Стюарт е винаги обоснован в поверяването на фактите -- не защото той има намерението да информира. Това не е така. Неговото намерение е да бъде смешен. Просто се случва така, че качеството на забава на Стюарт не работи освен ако фактите не са истински. И резултата е велика комедия, която е също една доставяща информационна система, която се котира значително по-високо по отношение на правдоподобност и ангажиране, отколкото професионалните новинарски медии. Това е също двойно иронично, когато се замислите, че това което дава остротата на комедията, за да заобиколи стените на хората, е начинът, по който тя използва нарочно грешна насока.

Една велика комедия е словесен магически трик, където си мислите, че отива на някъде, и изведнъж сте пренеси съвсем другаде. И там е това умствено удоволствие, което е последвано от смеха като физически отговор, който, не случайно, изпуска ендорфин в мозъка. И просто така, вие бивате прелъстени в един различен начин на виждане на нещо, защото ендорфините са съборили вашите защитни механизми. Това е точно обратното на начина, по който ярост и страх и паника, всички тези отговори от сорта на бягай или се бий, работят. Бягай или се бий совобождава адреналин, който прави нашите стени небесно високи. И комедията се появява, разправяйки се с много от същите моменти, където нашите защитни системи са най-силни -- раса, религия, политика, сексуалност -- само че доближавайки ги чрез смях вместо адреналин, ние получаваме ендорфини, и алхимията на смеха превръща нашите стени в прозорци, разкривайки една свежа и неочаквана гледна точка.

Нека ви дам пример от моето представление. Аз имам материал, отнасящ се до така наречената радикална гей програма, която започва запитвайки, колко радикална е гей програмата? Защото доколкото разбирам, трите неща, които гей американците изглежда че искат е да се присъединят към армията, да се оженят и да започнат семейство. (Смях) Трите неща, които аз се опитвах да избегна през целия си живот. (Смях) Опитайте и вие радикални копелета. Сцената е ваша.

(Смях)

И това е последвано от тези позиции за гей осиновяване: Какъв е проблема с гей осиновяването? Защо е въобще противоречиво? Ако имате дете и смятате, че това дете е гей, на вас трябва да ви е позволено да го дадете за осиновяване. (Смях) Вие сте дали живот на нещо отвратително. Премахнете го от вашия дом. Сега взимайки библейския епитет "отвратителен," и слагайки го до изображението на невинност, едно дете, тази шега прави късо съединение в емоционалните кабели зад дебата и оставя публиката с възможността, чрез техния смях, да оспорят неговата валидност.

Грешната насока не е единствения трик, който комедията има в нейния ръкав. Икономиката на езика е една друга наистина силна страна на добрата комедия. Там има няколко фрази, които са изпълнени с повече концентрирана доза от темата или символа, отколкото перфектната шега. Бил Хикс -- и ако не сте запознати с неговите работи, вие наистина трябва да го проверите в Гуугъл -- Хикс има една реплика, където той се намира в една от тези, кой е по- по- най-ситуации на детската площадка, където накрая другото дете казва: "Аа? А моят баща може да набие твоя," на което Хикс отговоря: "Наистина ли? Колко скоро?" (Смях) Това е едно детство описано с три думи. (Смях) Да не споменавам какво разкрива за възрастния, който го изговаря.

И един последен атрибут, който комедията притежава като комуникация, е това че е заразна по наследство. Хората не могат да дочакат да кажат на други новия страхотен виц. И това не е някакъв си нов феномен на нашия свързан свят. Комедията е прекосявала страни с невероятна скорост много преди интернета, социалните медии, дори кабелната телевизия. През 1980 година, когато комедианта Ричард Приор без да иска се запали пушейки наркотици, аз бях в Лос Анджелис на другия ден, след като това се случи и после бях във Вашингтон Д.С. два дена след това. И чух една и съща шега на двата бряга -- нещо си за "Колежански фонд за запалени афроамериканци." Ясно е, че това не излезе от монолога на "Вечерното шоу." И предпологам тук, и не съм правил проучвания над това, ако наистина погледнете назад, и ако може да го проучите, вие ще откриете, че комедията е втората най-стара заразна професия. Първо бяха барабаните и после чук-чук шегите.

(Смях)

Но когато сложите тези елементи заедно -- когато се заразите с една страхотна шега, със силен забавен елемент, това е изработено от честността и почтеността, което може да има истинско световно въздействие върху промяната на разговора. Имам един добър приятел, Джоел Пет, който е редактор карикатурист за Лексингтон Хералд-Лийдър. И той беше човека в понеделник сутрин в Ю Ес Ей Тъдей. Бях на посещение с Джоел уикенда, преди началото на конференцията в Копенхаген по темата за промяната на климата през декември 2009 година. И Джоел ми обясняваше, че понеже Ю Ес Ей Тъдей беше един от четирите официални американски вестника, че щеше да бъде преглеждан от буквално всеки, който посети конференцията, което значеше, че ако уцели правилно с неговата карикатура в понеделник, когато започваше конференцията, тя можеше да бъде показана на най-високото ниво сред хората, които вземат решенията.

И така ние започнахме да говорим за промяната в климата. И се оказа, че Джоел и аз, и двамата бяхме притеснени от едно и също нещо, което беше колко от дебата все още беше фокусиран върху науката, и колко пълна или не беше тя, което, за двама ни, изглеждаше като някак си нарочно отклонение. Защото първо на първо, съществува тази грешна предпоставка, че има нещо като цялостна наука. Губернатора Пери от моя нов дом в щата Тексас, пробутваше тази същата идея миналото лято в началото на неговата опа-съдбовна кампания за президентската номинация на републиканската партия, обявявайки отново и отново, че науката не е пълна, по същото време когато 250 от 254-те окръзи в щата Тексас бяха в пламъци. И политическото решение на Пери беше да поиска от хората в Тексас да се молят за дъжд. Лично аз се молех за четири повече пожара, за да може най-накрая да допълним проклетата наука.

(Смях)

Но обратно през 2009 година, въпросът, който Джоел и аз продължавахме да разглеждаме отново и отново беше защо толкова късно в играта толкова много енергия беше изразходвана в говорене за науката, когато политиките, необходими за справяне с изменението на климата бяха недвусмислено благоприятни за човеството в края на краищата, независмо от науката. Подхвърляхме това напред-назад, докато Джоел не измисли това. Карикатура: "Ами ако това е една голяма измислица и ние създадем по-добър свят за нищо?" (Смях) Трябва да заобичате тази идея. (Аплодисменти) Какво ще кажете за това? Какво ще кажете, ако създадем по-добър свят за нищо? Не за Господ, не за страната, не за облаги -- просто като основна единица за глобално взимане на решения.

И тази карикатура уцели в десятката. Малко след като конференцията свърши, Джоел получи молба за подписано копие от директора на "Агенцията за опазване на околната среда" (АООС) във Вашингтон, на чиято стена виси и до днес. И не след дълго, той получи друга молба за копие от ръководителката на АООС в Калифорния, която я използва в нейна презентация по време на Международната конференция във връзка с изменението на климата в Сакраменто миналата година. И това не спря до там. До ден днешен, Джоел е получил молби от над 40 природозащитни групи, в Съединените щати, Канада и Европа. По-рано тази година, той получи молба от Зелената партия в Австралия, която я използва в тяхната кампания, където стана част от дебата, който завърши в австралийския парламент, приемайки най-строгия данъчен режим върху въглеродните емисии от която и да е страна в света. (Аплодисменти) Това си е сериозен удар за 14 думи.

И така моето предложение за всички вас, които сте сериозно фокусирани върху създаването на един по-добър свят, е да отделите малко време всеки ден и да упражнявате забавното мислене, защото може просто ей така да откриете въпроса, който сте търсели.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)