Крис Бенгъл казва, че страхотните коли са изкуство

Онова, за което искам да говоря, като фон, е идеята, че колите са изкуство. Това всъщност е доста значимо за мен, защото дизайнерите на коли са склонни да бъдат малко по-ниско на тотемната греда, ние не правим книги за масички за кафе със само една лампа вътре в тях, а за колите се мисли като за продукт, който е малко трудно да се постави естетически под същата терминология, с която човек би обсъждал изкуство. И така, колите като изкуство са внесени на една емоционална плоскост - ако приемете това - че трябва да го разглеждате на същото ниво, на което бихте разглеждали изкуството с главно И.

Сега ще видите една картина от Микеланжело. Това е напълно различно от автомобилите. Автомобилите са самодвижещи се неща, нали? Асансьорите са автомобили. И не са много емоционални - служат на определена цел, Автомобилите съществуват от сто години и са направили живота ни функционално, много по-добър в много отношения, но също са били и истинска напаст. Защото всъщност автомобилите са онова, което трябва да разрешаваме. Трябва да разрешаваме проблемите със замърсяването, със задръстванията... но не това е обект на интереса ми в тази реч.

Онова, което ме интересува, са колите. Автомобилите може да са нещо, което използвате, но колите са онова, което сме, по много начини. И догато можем да решаваме проблемите на автомобилите, а вярвам, че можем, с горивни клетки или водород, по което BMW наистина има напредък, и много други неща, тогава мися, че можем да погледнем отвъд това и да се опитаме да разберем защо това ни привлича толкова - тази мания по колите - и какво означава, какво можем да научим от него. До това искам да стигна. Колите не са дрехи, те са въплъщение, разширение на вашата личност, те приемат вашите мисли, идеи, емоции и ги умножават - гнева ви, или каквото и да било. Това е въплъщение. Един супер-Уолдо, в който случайно си се оказал, и ако се чувстваш секси, колата е секси. А ако си пълен с пътна ярост, имате "Шеви: като скала", нали?

Колите са скулптура - знаехте ли това? Че всяка кола, която виждате там навън, е скулптирана на ръка. Много хора си мислят: "Е, компютри, прави се от машини, такива работи." Те го възпроизвеждат, но всички оригинали се правят на ръка. Правят се от мъже и жени, които силно вярват в занаята си. Те влагат същия вид напрежение в скулптирането на кола, което вие влагате в една страхотна скулптура, която бихте отишли да разгледате в музей. Това напрежение между нуждата да изразяваш, нуждата да откриваш, после влагаш нещо ново в това, и в същото време имаш ограниченията на занаятчийството. Правила, които казват: ето така се борави с повърхности, така се осъществява контрол, така показваш, че си майстор в своя занаят. И това напрежение, това откритие, този тласък към нещо ново - и в същото време, това усещане за задължение да спазваш правилата за художествена изработка - е толкова силно в колите, както и във всичко друго. Работим с глина, която не се е променила много откакто Микеланджело е започнал да се бъзика с нея - за което също има много интересна аналогия. Наистина бързо - Микеланджело казал веднъж, че е там, за да "открие фигурата отвътре". Ето го, автомобилът. Това са сто години тук, схващате ли? Между този тук и този тук са се променили доста, нали? Не става дума за маркетинг - тук има много интересна концепция за кола, но не за маркетинговата част искам да говоря тук. Искам да говоря за това. Защо то означава, че трябва да миеш една кола - каква е тази чувственост, която трябва да докоснеш в нея? Това е скулптурата, влизаща в нея. Тази чувственост. Изработена е от мъже и жени, работещи точно така, създаващи коли.

Този кратък цитат за скулптурата от Хенри Мур - вярвам, че онзи "натиск отвътре", за който говори Мур - поне когато става дума за коли - се връща към тази идея за средството. Тази воля за живот, тази нужда за оцеляване, за себеизразяване, която идва в една кола и покорява хора като мен. А ние казваме на другите хора: "Прави това, прави това, прави това", докато това нещо оживее. Ние сме напълно заразени. А в резултат на това заразяване може да се получи красота - това е просто чудесно. Скулптурата, разбира се, е в сърцето на всичко това, всъщност тя внася занаятчийското майсторство в нашите коли. И всъщност не е кой знае колко различно, когато работиш така, или когато някой работи така. Това е същото посвещение, същият вид красота.

Сега вече стигам до същността. Искам да говоря за колите като изкуство. Изкуството, в платоническия смисъл, е истина, то е красота и любов. Това е истинската разлика между дизайнерите в автомобилния бизнес и инженерите. Ние всъщност нямаме проблем да говорим за любов. Нямаме проблем да говорим за истина или красота, в този смисъл. Това търсим ние - когато практикуваме занаята си, наистина се опитваме да намерим истината там някъде. Не се опитваме да намерим суета и красота. Опитваме се да открием красотата в истината. Инженерите обаче са склонни да гледат на нещата малко по-нютоновски, вместо този квантов подход. Ние се занимаваме с ирационализми и с парадокси, които признаваме, че съществуват, а инженерите са склонни да гледат нещата малко повече като - две и две е четири; ако получиш 4.0, е по-добре, а 4.0000 е още по-добре. А това понякога води до малко отклонение относно това защо правим онова, което правим. До голяма степен обаче сме приели факта, че ние сме жените в организацията BMW - BMW е много мъжки тип фирма- мъже, мъже, мъже, инженери. А ние сме един вид женската страна. Добре, хубаво, вие давайте - бъдете мъжествени, а ние ще сме малко по-женствени. Защото се интересуваме от откриване на форма, която е повече, отколкото просто функция.

Интересуваме се от откриването на красота, която е повече от проста естетика, а всъщност е истина. Мисля, че тази идея за душата, намираща се в сърцето на великите коли, е много приложима. Всички го знаете. Колата с душа се познава, като я видите. Знаете колко е силно това. Е, това преживяване на любов и преживяването на дизайна за мен са взаимозаменими. И сега стигам до моята история.

Открих нещо за любота и дизайна чрез един проект, наречен Тъмносиньо. Първо трябва да ме последвате за секунда и да кажем, че думата любов може да се извади от много неща в нашето общество, и да се замести с думата дизайн, и пак е подходящо, като този цитат тук, разбирате ли. Някак е подходящо, нали? Разбирате това. Действа при труизми. "Всичко е честно в дизайна и войната." Със сигурност живеем в конкурентно общество. Мисля, че това тук - ето една поп песен, която според мен наистина описва Филип Старк, това е като първата любов, разбирате ли - страхотно, нали? Четка за зъби, супер. Наистина става сериозно чак когато погледнете нещо такова. Нали?

(Смях)

Има един заместител, в който според мен всички в управлението на дизайна сме виновни. Идеята е, че има повече в любовта, повече в дизайна, когато става дума за вашия съсед, вашия другар, може да е физическо като това, а може би в бъдеще и ще бъде. Но сега става дума за собствените ни хора, собствените ни екипи, които се занимават с творчеството. И така, към моята история. Идеята на работата с хора е това, с което работим тук, и трябва да си създам връзка с дизайнерите си, когато създаваме BMW-та. Трябва да имаме споделена интимност, споделена визия. Това означава, че трябва да работим като едно семейство, трябва да се разбираме по този начин. Има добри времена, има интересни времена, а има и стресови времена. Ако искаш да правиш коли, трябва да излезеш навън. Трябва да правиш коли в дъжда, трябва да правиш коли в снега. Това, между другото, е презентация, която изнесохме пред нашия борд на директорите. Замъкнахме и тях навън, в снега. Искате ли да опознаете колите отвън? Е, трябва да застанеш навън за това. А тъй като те са художници, имаха много артистичен темперамент. Нали? А ето нещо за изкуството - изкуството е откритие, изкуството е да откриваш себе си чрез изкуството. Нали? А по отношение на колите - всички сме малко като Пигмалион, напълно влюбени в собствените си творения. Това е една от любимите ми картини - тя наистина описва връзката ни с колите. Толкова нездраво, направо не е за вярване.

(Смях)

Но заради това интимността, с която работим заедно като екип, придобива ново измерение, нов смисъл. Имаме споделен център, имаме споделен фокус, тази кола остава в средата на всичките ни връзки. А моя работа е в конкурентния процес да стесня това. Чух днес за гените на смъртта на Джоузеф, които трябва да влязат и да убият възпроизводството на клетката. Знаете ли, това трябва да правя аз понякога. Започваме с 10 коли, стесняваме до пет коли, до три коли, до две коли, до една кола, а аз по същество съм сред тази сеч. Нечия любов, нечие бебе. Това е много трудно и трябва да имаш връзка с екипа си, която да ти позволява да го правиш, защото и техният живот е вложен в това. И те са заразени с този ген и искат това да живее повече от всичко друго.

Е, този проект, Тъмносиньо, ми създаде контакт с моя екип по начин, какъвто никога не съм очаквал, и искам да ви го предам, защото искам да помислите за това, вероятно в собствените си връзки. Искахме да направим кола, за която ни бе оказано пълно доверие от BMW. Искахме да създадем екип, толкова отстранен от начина, по който сме го правили преди, че само един телефонен номер ме свързваше с тях. Онова, което направихме, вместо да съберем персонал от художници на една ръка разстояние, беше, че решихме да освободим екип от творци - дизайнери и инженери, за да открием какъв е наследникът на феномена джип в Америка. Работихме по този проект през 1996 г. И така, изпратихме ги с това име на екипа, Тъмносиньо. Много хора познават Тъмносиньо на IBM, всъщност го откраднахме от тях, защото решихме, че ако някой прочете факсовете ни, ще помисли, че говорим за компютри. Това се оказа доста умно, защото Тъмносиньо във фирма като BMW беше уловка - Тъмносиньо, уау, страхотно име. Така че хората се запалваха по това. Взехме екип дизайнери и ги изпратихме в Америка. Дадохме им бюджет, който смятахме, че е набор от цели, график за времето и нищо друго. Както казах, с тях ме свързваше само един телефонен номер.

Група инженери работеха в Германия и идеята беше да работят отделно по този проблем - какъв е наследникът на джипа, да се съберат, да сравнят бележки. А после да работят поотделно, да се съберат и да създадат заедно един монументален набор от различни мнения, без да плюят взаимно идеите си - но в същото време да се съберат и да разрешат проблемите. Да се надяваме, наистина да разберат клиента в сърцето му, където е клиентът, да живеят с тях в Америка. И така - изпратихме екипа, но всъщност се случи нещо различно. Отидоха на други места.

(Смях)

Изчезнаха, честно, и получих само пощенски картички. Получих картички от тези момчета в Лас Вегас, и картички от тези момчета във Големия каньон, и тези картички от Ниагарския водопад, а скоро вече се оказаха в Ню Йорк и кой знае още къде. А аз си казвам: "Това ще бъде страхотна кола, те правят изследвания, за които никога не съм се сещал преди." Нали? А те решили, че вместо да имат студио и шест или седем апартамента, е по-евтино да наемат бившата къща на Елизабет Тейлър в Малибу. И... поне ми казаха, че къщата е нейна, май е била в някакъв момент, правила е парти там или нещо такова. Но както и да е - това беше къщата, и всички те живееха там. Става дума за живот по 24 часа дневно, 7 дни в седмицата, половин дузина хора, оставили своите... някои бяха оставили съпругите и семействата си и буквално живееха в тази къща през целите шест месеца, докато проектът беше в Америка, но първите три месеца бяха най-интензивните. А една от младите жени в проекта - беше фантастична дама, всъщност направила стаята си в банята. Банята била толкова голяма, че тя си направила легло над ваната - направо смайващо.

От друга страна, аз не знаех нищо за това. Нали? Нищо. Всичко това се е случвало, а аз получавам само картички от онези момчета в Лас Вегас или където и да е, в които пише: "Не се безпокой, Крис, наистина всичко ще е наред." Така че моята концепция за студио за дизайн вероятно... не бях в течение къде са тези хора.

Но инженерите в Мюнхен бяха взели един вид нютоновско решение и се опитваха да открият колко чаени чинийки могат да танцуват на главата на топлийка, и нали разбирате, тези наистина сериозни върпоси, с които се сблъсква модерният консуматор. Човек се надяваше, че тези два екипа ще се съберат и този съюз на невероятна креативност при това невероятно обкръжение и тези невероятно стресирани инженери ще създаде някои невероятни решения. Е, онова, което не знаех и което открих, беше - тези момчета дори не можеха да говорят помежду си при тези условия. В тази точка се получава разминаване на нютоновското и квантовото мислене, има толкова дълбоко пропукване в диалога, стигащо толкова далеч, че те изобщо не могат да съберат това заедно.

След три месеца проведохме първата си среща в Тибурон, което е наблизо, оттук по пътя нагоре - знаете ли Тибурон? Идеята беше след първите три месеца независими изследвания да представят всичко пред д-р Гошел - който сега е мой шеф, а по онова време беше съ-ментор на проекта - а те щяха да представят резултатите си Щяхме да видим накъде отиваме, щяхме да видим първата индикация за онова, което би могло да стане феномен, следващ джипа в Америка. И така, имах тези идеи в главата си, че ще бъде страхотно. Искам да кажа - ще видя толкова работа, толкова е интензивно... Знам, че вероятно Лас Вегас имаше голямо значение за това, не съм сигурен и къде точно влиза Големият каньон - но някъде всичко това ще се събере и ще видя някакъв наистина велик продукт. И така, отидохме в Тибурон след три месеца, а екипът се беше събрал предишната седмица, много дни по-рано. Инженерите долетяха и дизайнерите се бяха събрали с тях и съставяха презентацията си заедно.

Е, оказа се, че инженерите не са свършили нищо. А не бяха свършили нищо, защото... някак, като в бизнеса с коли, инженерите са там да решават проблеми, а ние ги молехме да създадат проблем. Инженерите чакали дизайнерите да кажат: "Това е проблемът, който сме създали - а сега ни помогнете да го разрешим." И не можели да говорят за това. Така че онова, което се случило, било, че инженерите се появили с празни ръце. И инженерите казали на дизайнерите: "Ако вие влезете с всичките си неща, ние ще си излезем, ще напуснем директно проекта."

Не знаех нищо за това и получихме презентация, която имаше дневен ред, приличаше на тази. Имаше много диалог. Прекарахме четири часа, през които ни разказаха за целия речник, който трябва да се изгради между инженери и дизайнери. А аз очаквам във всеки момент: "Ей сега ще обърнат страницата и ще видя колите, ще видя скиците, може би ще видя някаква идея накъде върви." Диалогът продължи с ментални карти от думи, и скоро стана очевидно, че вземсто да ме заслепят с блясък, сериозно ме баламосваха с глупости. Можете да си представите какво е, в продължение на месеци да получавате пощенски картички, показващи как страхотно работи този екип, как харчат всички тези пари, учат се и вършат всички тези неща. Направо се вбесих, разбирате ли? Полудях. Може би помните Тибурон - изглеждаше ето така.

След четири часа от това станах и направих този екип на нищо. Крещях им, виках им: "Какво, по дяволите, правите? Вие ме проваляте - вие сте моите дизайнери, предполага се вие да сте творците, какво, по дяволите, става тук?" Вероятно беше една от по-добрите ми тиради - имам някои добри, но тази май беше от по-добрите. Нахвърлих се на тези хора: как може да вземат парите на BMW, как може да си позволят три месеца ваканция, без да произведат като резултат нищо, нищо? Защото, разбира се, те не ни казаха, че имат три микробуса, пълни с рисунки, концепции за модели, снимки - всичко, което исках, бяха заключили в колите в знак на солидарност с инженерите- и бяха решили да не ми показват нищо, за да дадат шанс да започне решаването на проблема, защото, разбира се, не бяха осъзнали, че не могат да се занимават със създаване на проблеми. После отидохме на обяд -

(Смях)

Трябва да ви кажа, че беше ужасно мълчалив обяд. Всички инженери седяха на единия край на масата, аз и дизайнерите седяхме на другия край на масата, наистина тихо. А аз бях просто бесен, бесен. Разбирате ли? Вероятно защото само те се бяха забавлявали, а аз не. Това вбесява човек, нали? Някой ме попита за Катрин, жена ми - дали е долетяла с мен, нещо такова? Отвърнах: "Не", а това отприщи ред мисли за жена ми. Спомних си как, когато се оженихме с Катрин, пасторът прочете много хубава проповед и каза нещо много важно. Той каза: "Любовта не е себична. Любовта не значи да броиш колко пъти казвам "Обичам те". Не означава, че ако сте правили секс толкова пъти този месец, а това е два пъти по-малко от миналия месец, това означава, че не ме обичаш толкова много. Любовта не е себична." Мислих за това и си казах: "Май не показвам любов тук. Сериозно, не показвам любов. Във въздуха съм, във въздуха без доверие. Не може така. Не може да очаквам определен брой скици, а за мен това е количественият ми метод за квалификация на екип. Не може така."

Затова им разказах тази история. Казах: "Момчета, мисля тук за нещо, така не е добре. Не може отношенията ми с вас да се основават на количествени предпоставки. Да се основават на диктувано предварително условие, с което казвам: "Аз съм шеф, а вие правите, каквото кажа, без доверие." Казах: "Не може така." Всъщност, честно казано, всички избухнахме в сълзи, защото те още не можеха да ми кажат колко чувство за безсилие бяха натрупали вътре в себе си, без да могат да ми покажат, каквото искам, а само е трябвало да ме молят да им се доверя, че то ще дойде. Мисля, че се чувствахме много по-близки онзи ден, съборихме много ненужни прегради и изковахме понятието за това какво е истински екип и творчество. Върнахме колата обратно в центъра на мислите си, а мисля, че върнахме и любовта наистина в центъра на процеса.

Между другото, този екип продължи със създаването на шест различни концепции за следващия модел на онова, което щеше да е проект за следващото поколение след джиповете в Америка. Една от тях беше идеята за кръстосани купета - виждате го долу, купето Х - много се забавляваха с това. Това беше интерпретацията на нашия мотоциклет, GS, както казва Карл Магнусон, "брутално красив", като идеята какъв би могъл да бъде един мотоциклет, ако се прибавят още две колела. И така, в заключение - урока, който исках да ви предам, беше този тук. Ще открадна и един малък цитат от "Малкия принц". Много може да се каже за доверието и любовта, ако знаеш, че тези две думи са синоними за дизайн. Имах много, много значими отношения с екипа си онзи ден и оттогава насам си остана така. Надявам се и вие да откриете, че има нещо повече в дизайна и повече в изкуството на дизайна, от това да го правиш сам. Вярно е, че си заслужава заради доверието и любовта.

Много благодаря.

(Аплодисменти)