Крис Андерсън: Как уеб видеото задвижва глобална иновация

Ако не друго, то поне открих на какво подлагаме лекторите си: потни длани, безсънни нощи, и изцяло неестествен страх от часовници. Искам да кажа, доста е брутално.

И също съм малко нервен от това. Имаме девет милиарда души, които се задават. Сега, най-оптимистичните мечти могат да направят пробив от перспективата хората да разграбят планетата. Но наскоро, бях заинтригуван от различен начин на мисленето на големи тълпи хора, защото имаме предпоставки, в които те могат да направят нещо наистина готино. Това е феномен, в който си мисля, че всяка организация или човек може да се включи. То със сигурност оказа влияние на начина, по който мислим за бъдещето на TED, както и може би за бъдещето на света като цяло.

Така че, нека да изследваме. Историята започва със само един човек, дете, което се държи малко странно. Това дете е познато онлайн като Лил Демън. Той прави номера тук, танцувални номера, които вероятно нито едно шестгодишно дете не е правило преди в историята. Как ги е научил? И какво го е накарало да прекара стотици часове в практика които това е отнело? Ето една следа.

(Видео) Лил Демън: ♫ Step your game up. O. O. ♫ ♫ Step your game up. Oh. Oh. ♫

Крис Андерсън: И така, това ми беше изпратено от този човек, един кинаджия, Джонатан Чу, който ми каза, че това е момента в който той е осъзнал, че Интернет предизвиква еволюция в танца. Ето това каза той на TED през февруари. В основата си, танцьорите се предизвикваха един друг онлайн за да станат по-добри; феноменални нови тaнцувални умения бяха открити; дори шест годишни деца се присъединяваха. Усещаше се като революция. И така на Джон му дошла страхотна идея: Той тръгнал да събира най-добрите от най-добрите танцьори от YouTube за да създаде тази танцова трупа -- Лигата на Изключителните Танцьори, LXD. Искам да кажа, тези младежи са се учили от мрежата, но те са толкова добри, че даже бяха на Оскарите тази година. И в TED тук през февруари, тяхната страст и великолепие просто ни взеха дъха.

Така че, тази история за еволюцията на танца изглежда странно позната. Както знаете, малко след като лекциите от TED започнаха да излизат, ние забелязахме, че лекторите започват да прекарват много повече време в подготовка. И това даде резултат от изключителни нови лекции, като тези две. ... месеци на подготовка събрани в 18 минути, вдигайки летвата жестоко за следващото поколение лектори, с ефектите, които видяхме тази седмица. Не е като Джей Джей и Джил все едно да завършват лекциите си казвайки, "Качете се едно стъпало нагоре," но те можеха и да го направят. Така че и в двата случая, имате тези цикли на подобрение, очевидно задвижени от хора, гледащи уеб видео.

Какво се случва тук? Ами, аз мисля, че това е последната добавка на феномена, който наричаме "ускорена от тълпата иновация." И има само три неща, които ви трябват за това, за да задвижите колелото. Можете да мислите за тях като три скали на гигантско колело. Когато задвижите скалите, колелото започва да се движи. И първото, което ви трябва е... тълпа, група хора, които споделят общ интерес. Колкото по-голяма е тълпата, толкова повече потенциални иноватори има. Това е важно, но всъщност повечето хора в тълпата заемат тези други роли. Те създават екосистема от която извира иновация. Второто нещо, което ви трябва е светлина. Имате нужда от чиста, отворена видимост за това, на което най-добрите хора в тълпата са способни, защото така ще се научите, така ще бъдете ентусиазирани да участвате. И трето, имате нужда от страст. Както знаете, иновацията е трудна работа. Тя се основава на стотици часове изследвания, на практика. Без страст, нищо няма да се случи.

Сега, ето пример -- преди Интернет -- тази машина в действие. Танцьори на уличен ъгъл -- това е тълпа, малка, но те всички очевидно могат да видят какво могат да правят другите. И частта за страстта идва, предполагам, от социалния статус, нали? Най-добрия танцьор върви наперено, тръгва си с най-готиното гадже. Вероятно ще има някаква иновация, която ще се случва тук. Но в мрежата, и трите скали са вдигнати нагоре. Обществото на танцьорите сега е глобално. Милиони са свързани. И удивително, все още можете да видите какво могат да правят най-добрите, защото тълпата сама ги осветява с прожектори, директно, чрез коментари, рейтинги, имейли, Facebook, Twitter, или индиректно, чрез брой прегледи, чрез линкове, които насочват натам Google. Така че е лесно да намерите добрите неща, и когато ги намерите, можете да ги гледате от близо многократно и да прочетете какво стотиците хора са написали. Това е много светлина.

Но елемента на страстта е наистина много нагоре. Искам да кажа, вие просто може да сте дете с уеб камера, но ако можете да направите нещо, което да стане заразно, можете да бъдете видяни от еквивалента на спортни стадиони пълни с хора. Стотици непознати ще пишат разпалено за вас. И дори да не е толкова красноречиво -- а то не е -- това все пак може да ви направи щастливи. Така че тази възможност за нов тип на глобално признание, мисля, че това движи огромно количество усилие. И е важно да отбележим, че не само звездите имат полза: защото можеш да видиш най-добрите, всеки може да учи.

Също така, системата се самозарежда. Тълпата е тази, която осветява с прожекторите и дава гориво на страстта, но светлината и страстта са смъртоносна двойна комбинация, която привлича нови хора към тълпата. Така че това е модел, който почти всяка организация може да използва, за да се опита да отгледа свой собствен цикъл за ускорена от тълпата иновация. Поканете тълпата, пуснете светлината, увеличете страстта. И най-трудната част за това най-вероятно е светлината, защото това означава, че трябва да се отворите, трябва да покажете своите умения на света. Това е чрез даването на това, което за вас е най-дълбоката ви тайна, която може би милиони хора са окрилени за да помогнат да се подобри.

И много радостно, има един вид хора които наистина не могат да използват този инструмент. Тъмната страна на мрежата е алергична към светлината. Не мисля, че ще видим терористи, например, да публикуват своите планове онлайн и да казват на света, "Моля ви, можете ли да ни помогнете всъщност да заработи този път?"

Но можете да публикувате своите неща онлайн. И ако можете да задвижите колелото, внимавайте.

Така че, в TED. ние сме станали малко обсебени от тази идея за отвореност. Всъщност, моята колежка, Джун Коен, го е нарекла "радикална отвореност," защото работи за нас всеки път. Ние отворихме лекциите към света, и изведнъж има милиони хора навън, които помагат да се разпространят идеите на нашите лектори, и от там правят за нас по-лесно да съберем и мотивираме следващото поколение лектори. Като отворихме нашата програма за преводи, хиляди героични доброволци -- някои от тях гледат онлайн сега, и благодаря ви! -- преведоха нашите лекции на повече от 70 езика, от там утроиха аудиторията в държавите, които не говорят английски. Като дадохме TEDx бранда, ние изведнъж имахме повече от хиляда живи експеримента в изкуството на разпространяването на идеи. И тези организатори, те се виждат взаимно, учат един от друг. Ние се учим от тях. Ние получаваме страхотни лекции обратно от тях. Колелото се върти.

Окей, крачка назад за момент. Искам да кажа, наистина не е новина за мен да ви кажа, че иновацията произлиза от групи. Нали знаете, ние чухме че тази седмица -- романтичното схващане за самотния гений с момента на "еврика"-та, която променя света е подвеждащо. Дори той каза това, а той знае. Ние сме социален вид. Ние се зареждаме взаимно. И също не е новина да кажа, че Интернет ускори иновацията. За последните 15 години, мощни общества се свързваха онлайн, зареждат се взаимно. Ако вземете за пример програмистите, нали знаете, цялото движение за отворен код е фантастичен пример за ускорена от тълпата иновация. Но ключовото тук е, причината тези групи да могат да се свържат е защото резултата от тяхната работа е типа, който лесно може да се сподели дигитално -- картина, музикален клип, софтуер. И това е причината, заради която съм възторжен, и това, за което си мисля че е недооценено, е значителното нарастване на онлайн видеото.

Това е технологията, която ще позволи на останалата част от талантите на света да се споделят дигитално, а от там изстрелвайки цял нов цикъл на ускорена от тълпата иновация. Първите няколко години от мрежата бяха по скоро лишени от видео, по тази причина: видео файловете са огромни; мрежата не можеше да ги поеме. Но за последните 10 години, скоростта експлоадира стократно. Изневиделица, ето ни тук. Човечеството гледа 80 милиона часа в YouTube всеки ден. Cisco всъщност предвиди, че до четири години, повече от 90 процента от данните в мрежата ще е видео. Ако всичко това са кученца, порно и пиратство, сме обречени. Не мисля, че това ще бъде така. Видеото е с голям обем заради една причина. То събира голямо количество данни, и нашите мозъци са уникално свързани за да ги декодират.

Сега, нека да ви представя Сам Хейбър. Той е унициклист. Преди YouTube, за него нямаше начин да открие истинския потенциал на спорта си, защото не можеш да обясниш това с думи, нали? Като гледа видео клипове пуснати от непознати, цял свят с възможности се отваря пред него. Изведнъж, той започва да подражава и след това да прави открития. И едно глобално общество на унициклисти се откриват един друг онлайн, вдъхновяват се взаимно до величие. А има хиляди други примери, че това се случва -- задвижена от видеото еволюция на умения, вариращи от физически до артистични. И трябва да ви кажа, като бивш издател на списания за хобита, намирам това за странно красиво. Искам да кажа, има много страст тук на този екран.

Но ако машините на Руб Голдбърг и видео поезията не са точно вашето амплоа, какво ще кажете за това. Jove е уеб сайт, който е създаден да окуражи учените да публикуват техните рецензирани изследвания на видео. Има проблем с обикновените научни публикации. Може да отнеме месеци на учен в друга лаборатория да установи как да възпроизведе експериментите, които са обяснени с думи. Ето ви един такъв объркан учен, Моше Притскер, основателя на Jove. Той ми каза, че света пилее милиaрди долари за това. Но вижте това видео. Искам да кажа, вижте: ако можете да покажете вместо да обяснявате, проблема си отива, Така че не е твърде пресилено да се каже, че в определен момент, онлайн видеото ще направи драматично ускорение на научните разработки.

Ето ви друг пример, който е много близо до сърцата ни в TED, където видеото е понякога много по-силно от печата -- споделянето на една идея. Защо хората харесват да гледат лекциите на TED? Всички тези идеи вече са напечатани. И е всъщност много по-бързо да четеш, вместо да гледаш. Защо някой ще го е грижа? Ами, така, има някакво показване, както и разказване. Но дори да оставим екрана настрана, много повече неща са предавани, не само думи. И тази не-вербална част, там има сериозна магия. Някъде скрито във физическите жестове, във вокалния каданс, лицевите изражения, контакта с очи, страстта, някакси странния, британски език на тялото, усещането как публиката реагира, има стотици подсъзнателни улики, които се отнасят за това колко добре ще разберете, и дали сте вдъхновени -- светлина, ако харесвате, и страст. Невероятно, всичко това може да бъде комуникирано на само няколко квадратни инча екран.

Четенето и писането всъщност са относително скорошни изобретения. Комуникацията лице в лице е финно настройвана от милиони години еволюция. Това го е превърнала в това мистериозно, мощно нещо, което е. Някой говори, има резонанс във всички тези получаващи мозъци, и цялата група действа заедно. Искам да кажа, това е свързваща тъкан от човешкия супер организъм в действие. Вероятно е задвижвало нашата култура от хилядолетия. Преди 500 години, то се сблъска с конкурент със смъртоносно предимство. Ето тук. Печата мащабиран. Амбициозните световни иноватори и влиятелни хора, сега могат да разпространят своите идеи надлъж и нашир, и така изкуството на изговорената дума почти изчезнало. Но сега, само за едно мигване на окото, играта отново е променена. Не е твърде силно да се каже, че това, което Гутенберг направи за писането, онлайн видеото може сега да направи за комуникацията лице-в-лице. Така че, тази първична медия, за която вашия мозък е ексклузивно настроен... точно това стана глобално.

Сега, това е голямо. Може да ни се наложи да преоткрием древна форма на изкуството. Искам да кажа, днес, един човек, който говори може да бъде видян от милиони, осветявайки силно потентни идеи, създавайки интензивно желание, за учене и отговор -- и в този случай, за интензивно желание за смях. За първи път в историята на човечеството, талантливи студенти няма да бъдат спирани в своя устрем и мечти от смотани учители. Те могат да застанат на два фута пред най-добрите в света.

Сега, TED е само малка част от това. Искам да кажа, световните университети започват да отварят лекциите си. Хиляди хора и организации споделят знанието си, и информацията си онлайн. Хиляди хора измислят нови начини да учат и изключително важно да отговарят, завършвайки цикъла. И така, докато ние мислехме за това, нали знаете, за нас стана ясно, каква трябва да бъде следващата стъпка от еволюцията на TED. TEDTalks не могат да бъдат еднопосочен процес, един-към-много. Нашето бъдеще е много-към-много. Така че, ние мечтаем за начини да направим по-лесно за вас, глобалното TED общество, да отговаряте на лекторите, да подпомаге с вашите собствени идеи, можи би дори ваши собствени TEDTalks, и да помогнем да осветим със светлина най-добрите от всички, които са там някъде. Защото, ако можем да съберем най-добрите от много по-голяма общност, това колело ще се завърти.

Сега, възможно ли е да си представим подобен процес на това, който да се случва на образованието по целия свят? Искам да кажа, трябва ли да бъде толкова болезнен, обърнат надолу с главата процес? Защо не самозареждащ се цикъл в който всички да можем да участваме? Това е ерата на участието, нали така? Училищата не могат да са силози. Не можем да спрем да се учим на 21. Какво ще стане, ако идващата тълпа от девет милиарда... ами ако тази тълпа може да научи достатъчно за да бъде мрежово подпомагаща, вместо да бъде мрежово разграбваща? Това променя всичко, нали така? Искам да кажа, за това ще трябват повече учители, отколкото някога сме имали. Но добрата новина е, че те са някъде там. Те са в тълпата, и тълпата включва прожекторите, и ние можем да ги видим за първи път, не като неразличима маса от непознати, но като индивиди от които можем да се учим. Кой е учителя? Вие сте учителите. Вие сте част от тълпата, която може скоро да изстреля най-големия цикъл за образование в историята на човечеството, цикъл, способен да отведе всички нас на едно по-умно, мъдро и по-красиво място.

Ето тук група деца в село в Пакистан. близо до мястото, където съм израстнал. До пет години, всяко от тези деца ще има достъп до клетъчен телефон, способен за уеб видео и с възможност да качва видео в мрежата. Искам да кажа, шантаво ли е да се мисли, че това момиче, отзад, вдясно, след 15 години, може да сподели идеята, която запазва красотата на света за вашите внуци? Не е лудост, всъщност то се случва в момента.

Искам да ви представя един добър приятел на TED който се случва да живее в най-големия бедняшки град в Африка.

(Видео) Кристофър Макау: Здравейте. Казвам се Кристофър Макау. И съм един от организаторите на TEDxKibera. Има толкова много добри неща, които се случва тук в Кибера. Има група за взаимопомощ. Която направи градина от бунище. Същото място, беше място за престъпници, където хората бяха ограбвани. Те използваха същия боклук за направата на екологична тор. Същото бунище сега изхранва повече от 30 семейства. Имаме собствено кино училище. Използват Flip камери. за да записват, монтират, и отразяват на техния собствен канал, ТВ Кибера. Защото на това късче земя, използваме чувалите за да отглеждаме зеленчуци, и също можем да намалим ежедневните разходи. Промяната се случва, когато гледаме на нещата по различен начин. Днес, аз виждам Кибера по различен начин. Моето послание за TEDGlobal и за целия свят е: Кибера е гореща точка за иновации и идеи.

(Ръкопляскания)

KA: Знаете ли какво? Обзалагам се, че Крис винаги е бил изумителен младеж. Това, което е ново -- а то е огромно -- е че за първи път, ние можем да го видим, и той може да види нас. Сега, Крис и Кевин, и Денис, и Диксън и техните приятели ни гледат, в Найроби, точно сега. Момчета, ние се научихме от вас днес. Благодаря ви.

И благодаря на вас.

(Ръкопляскания)