Крис Абани за историите на Африка

Току що чух най-добрата шега за Бонд Емерува. Само преди няколко минути обядвахме заедно, и идва един нигерийски журналист - ще схванете майтапа само, ако сте гледали някой от филмите с Джеймс Бонд и така, нигерийският журналист идва при него и му казва: "Аха, срещаме се отново, господин Бонд!" (Смях) Беше страхотно.

Подготвил съм си малко листче, главно защото съм нигериец и ако ме оставите, мога да ви говоря и два часа.

Искам само да кажа, добър ден, добър вечер. Бяха прекрасни няколко дни. Трудното вече мина. Искам да благодаря на Емека и Крис. И най-важното, на всички хора който не се виждат отзад и които само виждате да тичат напред-назад, че са създали този форум за толкова енергични и разнообразни разговори. Наистина е невероятно. И аз съм бил в публиката Писател съм и гледах хора с презентации, учени и банкери, и малко се чувствах като рапър гангстер на бар мицва. (Смях) Какво имам да ви кажа аз? Гледах Джейн [Гудал] вчера, мисля, че наистина беше страхотно и гледайки тези чудесни слайдове с шимпанзета, си помислих, "Еха! Ами ако шимпанзето можеше да говори? Какво би казало?" Първата ми мисъл беше," Ето го Джордж Буш." Но после си помислих, " Защо да обиждам шимпанзетата?" Дотук със зелената ми карта. (Смях)

Много се говори за историите на Африка. И това, което ми става все по-ясно е, че говорим основно за новините за Африка, а не толкова за историите на Африка. Много е важно да се направи разлика, защото ако трябва да се доверим на новините, 40% от американците не могат да си позволят здравна осигуровка или имат най-неподходящата здравна осигуровка, и имат президент който, въпреки протестите на милиони граждани - даже и на собствения си конгрес - продължава да води неразумна война. Така че , ако трябва да слушаме новините, Америка е на едно ниво със Зимбабве, нали? Което не е точно така, нали? Говорейки за война - приятелката ми има страхотна тениска, на която пише "Да хвърляш бомби за мир е все едно да се чукаш за девственост." Невероятно, нали.

Истината е, че американците - всичко което знаем за Америка, всичко, което американците знаят за своята идентичност като американци, не идва от новините. Живял съм там. В края на деня не се прибираме с мисълта "Е, сега наистина знам кой съм аз, защото Wall Street Journal обяви, че борсата е затворила с толкова пункта." Това, което знаем за това как да бъдем тези, които сме идва от историите. От романите, филмите, модните списания. От масовата култура.

С други думи, нашето въображение очертава това, което сме. И това е важно да се помни, защото в Африка трудните въпроси, които искаме да зададем за смисъла на всичко това, вече са били зададени от скалните картини на хората Сан, през епопеята за императора на Мали, до модерната, съвременна литература. Ако искате да знаете за Африка, прочетете нашата литература - и не само "Всичко се Разпада", защото това би било като да кажете, "Прочетох Отнесени от Вихъра и вече знам всичко за Америка." Това е много важно. Джак Гилбърт е написал поемата " Забравеният диалект на сърцето," Той казва,"Когато шумерските плочи са били превеждани за първи път, са били объркани с бизнес архиви. Ами ако са били поеми или псалмове? Любовта ми е като дванадесет етиопски кози застанали неподвижно в сутрешната светлина. Моето тяло и твоето тяло се чувстват както тонове туджа. Жирафите са тoва желание в мрака." Това е важно

Важно е понеже неправилното разчитане води до усложнения и опортюнизъм. Първата Библия на племето игбо е била преведена от английски около 1800 година от епископ Кроутър, който е бил от племето йоруба. Важно да знаем, че езикът на игбо е тонален, например думите "игве" и "игве" се пишат по един и същи начин, но едната означава "небе" или "рай", а другата "колело" или "желязо." И така "Бог е в рая заобиколен от своите ангели" е било преведено като - [Превод на игбо] И поради някаква причина, когато в Камерун се опитали да преведат Библията на камерунския диалект, те избрали игбо версията. Няма да цитирам диалектната версия, а ще използвам стандартен английски. Общо взето, крайният резултат е " Господ кара колело със своите ангели." Това пак не е толкова зле, защото езикът може много да усложни нещата.

Често си мислим, че езикът е огледално изражение на живота ни, но аз не съм съгласен с това твърдение. Всъщност езикът създава света, в който живеем. Езикът не е - имам в предвид, че нещата нямат променлива стойност сами по себе си; ние им даваме стойност. И езикът не може да бъде разбран на абстрактно ниво. Може да бъде разбран само в контекста на история, и всичко - всичко това - е история. Важно е да запомним това, защото ако не го направим, ще загубим историческата перспектива. Тук бяха показани много страхотни идеи. Но те не са нови за Африка. Нигерия е извоювала независимостта си през 1960. Възможността за независимост е била дискутирана за първи път през 1922, след пазарните бунтове на жените Аба. През 1967, по средата на гражданската война между Баяфран и Нигерия Др Нджоку-Оби изобретил ваксината срещу холера. Важно е да помним това, иначе след 10 години, пак ще сме тук, опитвайки се да разкажем тази история отново.

Това, което осъзнах е, че проблемът не е в историите, които се разказват или кои истории се разказват; проблемът е изцяло свързан със човешките характеристики, които сме готови да използваме, за да усложним всяка една история. и това е всъщност същността на проблема. Нека ви разкажа един нигерийски виц. Просто един виц. Том, Дик и Хари работят като строителни работници. Том отваря кутията си за обяд и вижда ориз, и започва да се ядосва, " Двадесет години, жена ми ми приготвя ориз за обяд. Ако утре отново ми сложи ориз, ще се хвърля от тази сграда и ще се самоубия." Дик и Хари повтарят същото. На следващия ден Том отваря кутията си за обяд, вижда ориза, скача от сградата и се самоубива, а Дик и Хари го последват и се самоубиват. На дознанието жената на Том и на Дик са съкрушени. Съжаляват, че са им приготвили ориз. Но жената на Хари е объркана и им казала: " Знаете ли, че Хари сам си правеше обяда през последните 20 години." (Смях)

Когато за първи път чух тази на пръв поглед невинна шега като дете в Нигерия, в нея се разказваше за игбо, йоруба и хауса като хауса беше аналога на Хари. Така че това, което звучи като ексцентрична, макар и трагична шега за Хари се превръща в начин да се разпространява етническа омраза. Баща ми е завършил университета в Корк , през 50-те. Всъщност, всеки път като изнасям лекции в Ирландия, хората ме припознават и казват: "О, това е Крис О'Барни от Корк." Баща ми е живял и в Оксфорд през 50-те, а детството му е преминало в Нигерия. Затова баща ми обичаше да казва:" Не трявба никога да ядеш или да пиеш в къща на човек от йоруба защото ще те отровят." Сега, като се замисля в думите му има смисъл защото ако познавахте баща ми, и вие щяхте да искате да го отровите. (Смях)

Роден съм през 1966, в началото на бияфран-нигерийската гражданска война, която завърши 3 години по-късно. В училище правителството не искаше да ни учи за историята на войната, защото си мислиха, че това ще подбуди създаването на ново поколение бунтовници. Но ние имахме много изобретателен учител, пакистански мосюлманин, който искаше да ни учи за това. Това, което той направи, е да ни учи за еврейския холокост, и така замаян от книгите с фотографии на хора от Аушвиц, научих за меланхоличната история на моя народ чрез меланхоличната история за друг народ. Представете си - наистина опитайте се да си представите: мосюлманин от Пакистан, който преподава история за еврейския холокост на млади игбо деца.

Историята е могъща. Историята е в непрекъснато движение и не принадлежи на никой. И не трябва да ви изненадва, че първият ми роман, който написах на 16, беше за неонацисти, които превземат Нигерия, за да основат Четвъртия Райх. Има логика. И те щяха да взривят стратегически точки и да завземат страната, но бяха осуетени от нигерийския Джеймс Бонд под името Койот Уилиямс, и от еврейски ловец на нацисти. И това се случва на четири континента. Когато книгата излезе, бях приветстван като африканския отговор на Фредерик Форсайт, което в най-добрия случай е доста съмнително постижение. Но в същото време, след издаването на книгата бях обвинен в изработването на подробен план за предотвратен преврат. И така на 18 години бях хвърлен в затвор в Нигерия.

Отраснах с много привилегии, и е важно да говорим за привилегиите, защото тук не говорим за тях. Много от нас са много привилегировани. Аз например отраснах със слуги, коли, телевизори. Историята за детството ми в Нигерия беше много различна от историята, с която се сблъсках в затвора, просто нямах думи да го опиша. Бях страшно изплашен, напълно съкрушен, и се опитвах да намеря нов език, нов начин да си обясня всичко това. Шест месеца след това без никакви обяснения, ме пуснаха. Тези от вас, които ме видяха до шведската маса, са разбрали че явно им е струвало прекалено много да ме изхранват. (Смях) Израснах с невероятната привилегия, не само аз - милиони нигерийци израснаха с книги и библиотеки. Всъщност, снощи разговаряхме как всичките страстни романи на Харолд Робинс са направили повече за секс образованието на палавите тинейджъри в Африка, отколкото която и да е образователна програма. Всичко това вече го няма.

Прахосваме най-ценния ресурс, който имаме на този контитент: незаменимия ресурс на въображението. Във филма "Понякога през Април" на Раул Пек, има сцена на Идрис Елба с вдигнато мачете, а тълпата го подстрекава да разсече най-добрият си приятел, колега офицер от армията на Руанда, но от клана туци - изигран от Фрейзър Джеймс. Фрейзър е на колене, с ръце завързани зад гърба, и плаче. Подсмъчра. Жалка гледка. И докато го гледаме, чувстваме срам. И искаме да кажем на Идрис: "Нарежи го. Затвори му устата." Идрис замахва, а Фрейзър крещи , "Спри! Моля те, спри!" Идрис спира за миг и отново замахва, а Фрейзър промълвя: "Моля те! Моля те, спри!" И не ужасеното и измъчено лице на Фрейзър спира Идрис или нас, а погледът в очите на Фрейзър. Погледът, който казва, "Не го прави. И не го казвам, за да се спася, макар че не би било зле, правя го за да спася вас, защото ако го направите, ще бъдете загубени." Да сте толкова уплашени пред лицето на смъртта, oт която не можете да избягате, подмокрен и плачещ, но да кажете в този момент, както Фрейзър казва на Идрис: "Кажи на приятелката ми, че я обичам." В този момент Фрейзър казва: "Аз вече съм загубен, но не и ти.... не и ти." Това е изкупление, към което можем всички да се стремим.

Африканските истории се разпространяват все повече на запад. Това вече не ме интересува. Интересуват ме историите, които разказваме за себе си - как като писател, откривам, че африканските писатели винаги са насочвали хората на този континент. Въпросът е как да балансирам щастливите разкази с тези за рани и себе-омраза? Това е трудността, пред която съм изправен. Опитвам се да изместя отговора отвъд политическата риторика към сферата на етиката. Бих искал да уравновесим идеята на нашата пълна уязвимост с идеята за трансформация.

Като млад нигерийски активист от средната класа, аз и цялото мое поколение се хвърлихме в една кампания да спрем правителството. И призовах милиони хора, без да се питам имам ли правото да го направя, да излязат срещу правителството. И гледах как ги вкарват в затвора и обгазяват със сълзотворен газ. Оправдавах постъпката си с думите "Това е цената на революцията. Аз сам не бях ли в затвора? Не бях ли бит?" Но по-късно, когато отново ме вкараха в затвора, разбрах истинското значение на думата мъчение, и колко лесно всичко човешко може да ти бъде отнето, докато се бориш в една война, справедлива, справедлива война. Извинете ме.

Понякога мога да застана пред света - осъзнавайки, че трансформацията е труден и бавен процес. Понякога мога да застана пред света и да кажа, "Името ми е Крис Абани. От шест дни съм човек, но само понякога." Но това е хубаво. Никога няма да е лесно. Няма отговори. Както казвах на Рейчъл от Google Earth, един ден предизвиках моите студенти в Америка - казах им: " Не знаете нищо за Африка, всички сте идиоти." А те ми отговориха: " Разкажи ни за Африка, професор Абани." И аз влязох в Google Earth и научих за Африка. И това е истината, нали? Няма същински африканци, повечето от нас са абсолютно невежи както всички останали за континента, от който идваме, и въпреки това искаме да правим дълбоки заключения за него. И си мисля, че ако можем да си признаем, че всички се опитваме да приближим истините за нашите общества, това ще допринесе за много по-богати и много по-интересни разговори Искам да вярвам, че можем да бъдем агностични за това, че можем да се издигнем над това.

Когато бях на 10, прочетох "Друга Страна" на Джеймс Балдуин и тази книга ме разтърси. Не защото прочетох за любов и хомосексуалност за първи път, а защото начинът, по който Джеймс пишеше за тези теми го правеше невъзможно да го възприемеш като нещо чуждо. "Ето", каза Джими. "Ето я любовта, цялата." Фактът, че се случва в "Друга Страна" някакси те изненадва. Приятелят ми Роналд Готсман казва, че има три вида хора по света: тези които могат да броят, и тези които не могат. (Смях) Също така казва, че причината за всичките неприятности е вярата в чистата идентичност: религиозна, етническа, историческа, идеологична.

Бих желал да завърша с поема на Юсеф Комуняка, в която се разказва за промяната. Казва се "Ода за тъпана," и ще се опитам да ви я прочета по начин, който Юсеф би бил горд да чуе. "Газело, убих те заради невероятния допир на кожата ти, колко е лесно да се закове към дъска, необработена като бяла хартия на касапин. Снощи чух дъщеря ми да се моли в краката ми за месото ти. Не беше злоба, това което спря сърцето ми, докато чукът падаше. Преди седмици ти ме пречупи като жена, и под теглото й ме счупи на парченца песен, преди да полегнеш в тревистата тишина. И сега затягам въжетата, оформяйки козината като че ли я обвивам около гръден кош, оформен като пет корди за лък. Призраците не могат да се върнат в тялото на тъпана. Ти беше подправена от вятъра, здрача и светлината. Натискът може отново да възстанови всичко, месингови нокти в абаносовoто дърво лицето ти издялано пет пъти. Трябва да отнеса неприятностите в хълмовете Неприятностите в долината. Също и неприятностите край реката. Няма палмово вино, риба, сол или калабаш. Кадуум. Кадуум. Кадуум Ка-дууум. Сега, те съживих отново с песен, съживи се и си тръгни като пантера." Благодаря ви. (Аплодисменти)