Чарли Тод: Споделеното изживяване на абсурдността

Започнах Improv Everywhere преди около 10 години, когато се преместих в Ню Йорк, тъй като имах интерес към актьорството и комедията. Бях новодошъл в града и нямах достъп до голямата сцена, така че реших да създам собствени обществени места.

И така първият проект, който ще разгледаме е най-първото "Пътуване в метро без панталони". Случи се през януари 2002 г. И тази жена е звездата във видеото. Тя не знае, че я снимаме. Тя е заснета със скрита камера. Това е по 6-та линия в метрото на Ню Йорк. И това е първата спирка по пътя. Това са двама датчани, които се качиха в метрото и седнаха в близост до скритата камера. А това съм аз точно тук с кафявото палто. Навън е около -1 градуса по Целзий. Аз съм с шапка. И с шал. И момичето ще ме забележи след малко. (Смях) И както вече виждате, аз съм без панталони. (Смях) В този момент - точно в този момент тя ме забелязва, но в Ню Йорк във всеки влак на метрото има откачалки. Един човек - не е толкова необичайно. Продължава да чете книгата си, която за съжаление се казва "Изнасилване". (Смях) Така че тя забеляза необичайното нещо, но се връща към нормалния си живот.

А междувременно, имам шестима приятели, които чакат на следващите шест спирки, като и те са по гащи, разбира се. Те ще се качват един по един. Ще се държим сякаш не се познаваме. И ще се държим така, сякаш сме допуснали неволна грешка, забравяйки да си обуем панталоните в този студен януарски ден. (Смях) Към този момент, тя решава да остави книгата за изнасилването настрана. (Смях) И решава да се поинтересува малко повече от заобикалящата я среда.

В това време, двамата датчани, отляво на камерата, едвам се сдържат. Смятат, че това е най-смешното нещо, което някога са виждали. И вижте как тя осъществява контакт с очи с тях. (Смях) Обичам този момент във видеото, защото преди да стане споделено изживяване, беше нещо малко страшничко, или нещо, което поне я обърка. И след като стана споделено изживяване, беше смешно и нещо, на което и тя може да се смее.

Влакът се приближава към третата от шестте спирки. (Смях) Видето няма да ви покаже всичко. Всичко това продължава още четири спирки. Общо седем мъже се качват анонимно по бельо в метрото. На осмата спирка, се качи момиче с огромна торба и каза, че има панталони за продан по долар на чифт - сякаш продаваше батерии или бонбони в метрото. Ние всички просто решихме да си купим чифт панталони, обухме ги и казахме: "Благодаря, точно от това имах нужда днес", и слязохме от влака без да разкрием какво се беше случило и тръгнахме в различни посоки.

(Ръкопляскания)

(Благодаря ви)

Този образ все още е от видеото. Много ми харесват реакциите на момичето. И гледайки това видео по-късно през деня се вдъхнових да продължа да правя това, което правя. И наистина една от целите на Improv Everywhere е да създаде сцена на публични места, което е позитивно изживяване за хората. Това е шега, но шега, която за някого може да се окаже страхотна история за разказване. Нейната реакция ме вдъхнови да направя второто годишно "Пътуване в метро без панталони". И така продължихме да го правим всяка година. Този януари, проведохме 10-тото "Пътуване в метро без панталони", в което разнообразна група от 3500 човека се возиха на метрото в Ню Йорк по бельо - почти по всяка линия в града. Случи се и в 50 други града по света - хората участваха.

(Смях)

След като започнах да ходя на курс по импровизация в Upright Citizens Brigade Theater и се срещнах с други креативни хора, актьори и комедианти, започнах да събирам база данни с хора, които искаха да правят такъв вид проекти. Така че вече можех да правя по-мащабни проекти. Един ден се разхождах по Union Square и видях тази сграда, която беше построена през 2005 г. На една от витрините имаше момиче, което танцуваше. Беше много странно, защото навън беше тъмно, но светлината зад нея я осветяваше, и изглеждаше сякаш е на сцената, а аз не можех да разбера защо го прави. След около 15 секунди, се появи нейна приятелка - тя се беше скрила отстрани на витрината - и те се засмяха, прегърнаха се и избягаха. Изглеждаше сякаш бяха си мечтали да го направят това. Вдъхнових се от това. Гледайки цялата фасада - има общо около 70 прозорци - разбрах какво трябва да направя.

(Смях)

Този проект се казва "Погледнете по-нагоре". Участваха 70 актьори, облечени в черно. Направихме го без абсолютно никакво разрешение. Не казахме на магазините, че идваме. А аз седях навън в парка и подавах сигнали. Първият сигнал бе за всички - те трябваше да вдигнат тези високи метър букви, за да се изпише "Погледнете по-нагоре", името на проекта. Вторият сигнал бе за всички да започнат да скачат заедно. Ще видите началото точно тук. (Смях) И след това имаше танци. Всички танцуваха. След това имахме солови изпълнения, при които само един човек танцува докато другите го посочваха. (Смях) След това подадох нов сигнал с ръка, който означаваше, че трябва да започне следващия солист на мелодията "Винаги на 21" и той затанцува. Имаше и много други дейности. Някои скачаха, други лягаха на пода. А аз си седях анонимно в пуловера, местейки ръката си върху и настрана от кофа за боклук за да показвам докъде сме стигнали. И понеже сградата е близо до Union Square Park, точно до спирката на метрото, към края имаше стотици хора, които се спряха и гледаха нагоре и гледаха какво правим. Това е една по-добра снимка.

Точно това събитие бе вдъхновено от един момент, който имах късмета да уловя. Следващият проект, който искам да покажа, ми бе изпратен по пощата от непознат. Гимназист от Тексас ми писа през 2006 г. и ми предложи: "Трябва да съберете колкото се може повече хора, които да са със сини тениски и панталони цвят каки и да влезете в магазин на Best Buy и да стоите наоколо." (Смях) (Ръкопляскания) Веднага отговорих на гимназиста и му казах: "Да, прав си. Надявам се да успея да го организирам този уикенд. Благодаря." И така, ето видеото.

Отново, това е през 2005 г. Магазинът на Best Buy в Ню Йорк. Около 80 човек се включиха, като влизаха един по един в магазина. Имаше момиче на 8 години и момиче на 10 години. Имаше и мъж на 65 години, който също се включи. Една много разнообразна група от хора. Казах на хората: "Не работете. Не вършете никаква работа. Но и не пазарувайте. Просто стойте в магазина и не разглеждайте продуктите." Сега можете да видите служителите - тези с жълтия надпис на блузата. Всички останали са от нашите актьори. (Смях) Най-обикновените служители решиха, че е много забавно. И на практика някои от тях отидоха до офисите си, за да вземат камери и да се снимат с нас. Много от тях решиха да се пошегуват с нас и да ни пратят в склада, за да носим тежки телевизори за клиентите. От друга страна мениджърите и охраната не смятаха, че всичко това е забавно. Можете да ги видите на тези кадри. Те са или с жълта или с черна риза. Имахме около 10 минути, преди мениджърите да решат да се обадят в полицията.

(Смях)

И така започнаха да тичат из магазина и да ни предупреждават, че ченгетата идват, да внимаваме, че ченгетата идват. На тези кадри вече можете да видите и ченгетата. Този полицай тук, който е облечен в черно, е заснет със скрита камера. В крайна сметка, полицията трябваше да уведоми мениджърския състав на Best Buy, че на практика, не е незаконно да си облечен в синя блуза и панталони в цвят каки.

(Смях)

(Ръкопляскания)

Благодаря ви.

(Ръкопляскания)

Бяхме там около 20 минути. Напуснахме магазина щастливи. Едно от неща, които мениджърите се опитаха да направят, е да проследят нашите камери. И хванаха някои от хората ми, които бяха скрили камерите си в торби. Но един от тези с камера който те така и не хванаха, беше човекът с празна лента, който отиде до секцията с камери и сложи касетата си в една от техните камери и се направи, че иска да пазарува. Хареса ми концепцията да използваме тяхната собствена техника срещу тях.

(Смях)

Мисля, че най-добрите ни проекти са тези, които са обвързани с мястото и се случват точно там с конкретна причина. Една сутрин си се возех в метрото. Трябваше да сменя влаковете на 53-та улица, където се намират тези гигантски ескалатори. Подтискащо е да се озовеш на това място рано сутрин, когато е претъпкано. И така реших да опитам и да организирам нещо, което може поне една сутрин да направи хората колкото е възможно по-щастливи. Това се случи през зимата на 2009 г. - в 8.30 часа сутринта. Това е най-натовареният период сутрин. Навън бе много студено. Хората идват от Куинс, прехвърлят се от линия Е на влак 6. И се изкачват по тези гигантски ескалатори на път за работа.

(Смях)

(Смях)

(Ръкопляскания)

Благодаря ви. Ето снимка, която показва малко по-добре нещата. В този ден той направи "дай пет" с над 2000 човека, миеше си ръцете преди и след това и не се разболя. И това го направихме без разрешение, но сякаш на никого не му пукаше.

Както казва от години една от най-често срещаните критики, които виждам за Improv Everywhere, в коментарите под видеата в YouTube, е: "Това са хора с прекалено много свободно време." И както знаете, не всеки харесва всичко, което правите, и благодарение на коментарите в интернет съм се научил да не ми пука, но този винаги ме ядосва, защото ние не сме хора с много свободно време. Участниците в събитията на Improv Everywhere имат точно толкова свободно време колкото всеки друг нюйоркчанин, просто понякога предпочитат да го прекарат по необичаен начин.

Знаете, че всяка събота и неделя, стотици хиляди хора всяка година се събират на футболните стадиони да гледат мачове. А никога не съм виждал някой да коментира, гледайки футболен мач, следното: "Всички тези хора на стадиона, те имат много свободно време." И разбира се, те нямат. Това е прекрасен начин да си прекараш следобедите през уикенда, като гледаш футбол на стадиона. Но също така смятам, че е перфектен начин да прекараш следобедите си замръзвайки заедно с още 200 души на Големия централен терминал или да се облечеш като "Ловец на духове" и да тичаш из Обществената библиотека в Ню Йорк. (Смях) Или да слушат една и съща музика едновременно с други 3000 човека и тихичко да си танцувате в парка, или да запееш песен в магазин като част от спонтанен мюзикъл, или да влезеш в Океана при остров Кони с официални дрехи.

Сещате се, като деца, ни учат да си играем. И никой не ни е казал коя е причината, поради която трябва да играем. Просто се приема, че да си играеш, е нещо добро. И мисля, че това е в основата на Improv Everywhere. Истината е, че няма причина и не би трябвало да има причина. Не ни трябва причина. Докато е забавно и идеята изглежда забавна и изглежда, че хората, които я видят реализирана, също ще си прекарат забавно, това е достатъчно за нас. И си мисля, че като възрастни, ние трябва да се научим, че няма правилен или грешен начин да си играеш.

Много ви благодаря.

(Ръкопляскания)