Чарлз Лимб: Изграждане на музикалния мускул

Сега, когато си мислим за нашите сетива, обикновено не мислим за причините защо вероятно са се развили, от биологична гледна точка. Наистина не мислим за еволюционната нужда да бъдем защитени от нашите сетива, но вероятно това е причината защо сетивата наистина са се развили -- да ни държат в безопасност, да ни поддържат живи. Наистина, когато мислим за нашите сетива, или когато мислим за загубата на сетиво, ние наистина мислим за нещо по-скоро от сорта на: възможността да докоснем нещо луксозно, да опитаме нещо вкусно, да помиришем нещо ароматно, да видим нещо красиво. Това е което искаме от нашите сетива. Искаме красота, не искаме просто функция. И когато става дума за възстановяване на сетивата, все още сме много далеч от възможността да предоставим красота. И това е, за което бих искал да поговоря малко с вас днес.

Подобно нещо се отнася и за слуха. Когато се замислим защо чуваме, ние често не мислим за възможността да чуем аларма или сирена, въпреки че е ясно, че това е важно нещо. Наистина това което искаме да чуем е музиката.

(Музика)

Мнозина от вас знаят, че това е "Седмата симфония" на Бетовен. Много от вас знаят, че той бил глух, или почти напълно глух, когато я написал. Сега бих искал да отбележа колко е необичайно, че можем да слушаме музика. Музиката е едно от най-странните неща, които съществуват. Това са акустични вибрации във въздуха, малки вълни от енергия във въздуха, които гъделичкат тъпанчето ни. Някак си чрез гъделичкане на тъпанчето ни, което предава енергия надолу по слуховите кости, която се превръща в плавен импулс вътре в кохлеата, и после някак си се превръща в електрически сигнал в слуховите нерви, който по някакъв начин се озовава в мозъка ни, като възприятие за песен или красив музикален шедьовър. Този процес е напълно абстрактен и много, много необичаен. И бихме могли да обсъждаме само тази тема в продължение на дни, наистина да се опитаме да разберем как така отличаваме нещо, което е емоционално, от нещо, което започва като вибрация във въздуха?

Оказва се, че ако загубите слуха си, повечето хора, които губят слуха си, го губят в нещо, което се нарича кохлеа или ушен охлюв, вътрешното ухо. И това е на ниво на космите на клетката, където се случва. Сега, ако трябва да избирате сетиво, което да загубите, трябва да бъда много честен с вас и да кажа, че сме по-добри във възстановяване на слуха, отколкото във възстановяване на всяко друго сетиво. Всъщност, нищо дори всъщност не се доближава до способността ни да възстановяваме слуха. И като лекар и хирург, уверено мога да кажа на моите пациенти, че ако трябва да изберат сетиво което да загубят, че ние сме най-напреднали медицински и хирургически със слуха. Като музикант, мога да ви кажа, че ако трябваше да ми се направи кохлеарен имплант, щях да бъда съкрушен. Щях да бъда явно съкрушен, защото знам, че музиката никога няма да звучи по същия начин за мен.

Сега това е видеоклип, който ще ви покажа, на момиче, което е родено нечуващо. Тя е в много подкрепяща среда. Майка й прави всичко, което е по силите й. Добре, пуснете видеото, моля.

(Видео) Майка: Това е бухал. Бухал, да. Бухал. Бухал. Да. Бебе. Бебе. Искаш ли го? (Целувка)

Чарлз Лимб: Сега, въпреки всичко, което се прави за това дете, по отношение на подкрепа от семейството, и просто смесено обучение, има ограничения за това, което едно дете, което е глухо, бебе, което се е родило нечуващо, има на този свят, по отношение на социални, образователни, професионални възможности. Не казвам, че те не могат да живеят красив, прекрасен живот. Казвам, че те ще се сблъскват с трудности, пред които повечето хора, които имат нормален слух, не трябва да се изправят.

Загубата на слуха и лечението свързано със загуба на слуха, наистина са се развили през последните 200 години. Искам да кажа, буквално, навремето използвали неща, като завирали ушевидни обекти в ушите и напъхвали фунии. И това било най-доброто, което могли да направят за загубата на слуха. Тогава не можели дори да погледнат в тъпанчето. Така че не е много изненадващо, че нямало много добри лекове за загубата на слуха.

А сега, днес имаме модерен многоканален кохлеарен имплант, което е амбулаторна процедура. Той се поставя хирургически във вътрешното ухо. Отнема около час и половина до два часа, в зависимост от това къде е направен, под обща упойка. И в крайна сметка, постигаме нещо подобно, при което електродна тръбичка е поставена вътре в ушната мида. И всъщност, това е доста грубовато в сравнение с нормалното ни вътрешно ухо.

Но ето го същото момиче, което е с имплант сега. Това е тя 10 години по-късно. И това е видео, което бе направено от моя хирургически ментор, д-р Джон Нипарко, който постави импланта. Ако може да пуснете това видео моля.

(Видео) Джон Нипарко: Значи ти си написала две книги?

Момиче: Написала съм две книги. (Майка: Дали другото беше книга или дневник?) Момиче: Не, другото беше книга. (Майка: Аха, добре.)

ДН: Значи, тази книга има седем глави, и последната глава е озаглавена "Добрите неща за това да си глух." Спомняш ли си за писането на тази глава?

Момиче: Да, спомням си писането на всяка глава.

ДН: Добре. Момиче: Ами понякога сестра ми може да бъде малко досадна. Така че понякога е удобно да не бъда дразнена от нея.

ДН: Аха, ясно. И кой е това?

Момиче: Холи. (ДН: Добре.)

Майка: Сестра й. (ДН: Нейната сестра) Момиче: Сестра ми.

ДН: И как може да избегнеш да не бъдеш дразнена от нея?

Момиче: Просто махам кохлеарения си имплант, и не чувам нищо. (Смях) Това е доста удобно.

ДН: Значи ти не искаш да чуваш всичко, което е около теб?

Момиче: Не.

ЧЛ: И така, тя е феноменална. И няма начин да не гледате на това като на поразителен успех. Това е така. Това е огромен успех в съвременната медицина. И все пак, въпреки тази невероятна леснота, която някои хора с кохлеарен имплант демонстрират с езика, когато включим радиото, изведнъж те не могат почти да чуят музика. Всъщност, повечето хора с импланти се напрягат и не харесват музиката, защото тя звучи толкова зле. И така, когато става въпрос за идеята за възстановяване на красотата в нечий живот, имаме да извървим дълъг път, когато става въпрос за чуването.

Има много причини за това. По-рано споменах факта, че музиката е нещо различно, защото е абстрактна. Езикът е много различен. Езикът е много точен. Всъщност, причината поради която го използваме, е понеже има семантична специфика. Когато изречете една дума, това от което се интересувате е, че думата се възприема правилно. Не ви е грижа, че думата звучи красиво, когато е била изречена.

Музиката е съвсем различна. Когато слушате музика, ако тя не звучи добре, тогава какъв е смисълът? Наистина няма много смисъл в слушането на музика, когато тя не ви звучи добре. Акустиките на музиката са много по-трудни, отколкото тези на езика. И може да видите на тази фигура, че честотния диапазон и децибеловия диапазон, динамичния обхват на музиката, е далеч по-хетерогенен. Така че, ако трябваше да се изработи перфектен кохлеарен имплант, това, което бихме се опитали да направим, е да можем да позволим предаването на музика. Защото аз винаги гледам на музиката като връхната точка на чуването. Ако можете да чуете музиката, значи може да чуете всичко.

Проблемите започват първо със възприятието на тоновете. Искам да кажа, повечето от нас знаят, че тона е основният градивен елемент на музиката. И без способността да се възприема тона добре, музиката и мелодията са много трудни неща за правене -- забравете за хармонията и останалите неща. Това е MIDI аранжимент на "Прелюд" на Рахманинов. Ако може да го пуснете.

(Музика)

Добре, ако допуснем, че при пациент с кохлеарен имплант възприемането на тонове може да бъде отместено с две октави, нека видим какво се случва тук, когато разбъркаме това в рамките на един полутон. Бихме се радвали, ако има хора с кохлеарни импланти с един полутон възприятие. Моля пуснете тази музика.

(Музика)

Сега, причината да ви покажа това е, че музиката не е устойчива на деградация. Изменете я малко, особено по отношение на тона, и ще я промените. И може дори да ви хареса. Това беше малко хипнотично. Но това със сигурност не беше начина, по който музиката беше замислена. И вие не чувате същото нещо, което повечето хора, които имат нормален слух, чуват.

Другият проблем произлиза от това, не само да можем да различаваме тонове, но и да можем да различаваме звуците. Повечето хора с кохлеарен имплант не могат да направят разлика между инструментите. Ако можем да пуснем тези два звукови клипа последователно. (Тромпет) Тромпет. И вторият. (Цигулка) Това е цигулка. Те имат подобни форми на вълните. И двата инструмента са незатихващи. Хората с кохлеарни импланти не могат да различат тези инструменти. Качество на звука, или звука на звука, както бих могъл да опиша тембъра, цвета на тона -- те не могат да различат тези неща, изобщо. Този имплант не предава качеството на музиката, която обикновено предоставя неща като топлина.

Ако се вгледате в мозъка на човек, който има кохлеарен имплант, и го накарате да слуша реч, и го накарате да слуша ритъм и да слуша мелодия, ще откриете, че слуховия кортекс е най-активния по време на речта. Бихте си помислили, че понеже тези импланти са оптимизирани за реч, значи те са предназначени за реч. Но всъщност, ако погледнете мелодията, ще откриете, че има много малко кортикална дейност при хората с имплант, в сравнение с нормалните контроли на слуха. Така че по каквато и да е причина, импланта не стимулира успешно слуховия кортекс по време на възприемане на мелодия.

Сега следващият въпрос е, как звучи това наистина? Ние сме направили няколко проучвания, за да добием представа какво е качеството на звука за хората с импланти. Ще ви пусна два клипа на Ъшър, един, който е нормален и който почти няма високи честоти, почти няма ниски честоти, и дори няма толкова много от средните честоти. Моля пуснете това.

(Музика)

(Музика с ограничена честота)

Имам пациенти, които ми казват, че това звучи еднакво. Те не могат да направят разлика в качеството на звука между тези два клипа. Отново, ние сме много, много далеч, по отношение на това къде искаме да стигнем.

Следният въпрос ни идва на ум: Има ли някаква надежда? Ами да, има надежда. Не знам дали някой знае кой е това. Това е ... знае ли някой? Това е Бетовен. Защо бихме могли да знаем как изглежда черепа на Бетовен? Понеже гробът му беше изровен. И се оказва, че слепоочните му кости били изкопани когато умрял, за да се опитат да разгадаят причината за глухостта му, което е и причината да има формована глина и черепа му да е издут там от страни. Но Бетовен композирал музика дълго след като загубил слуха си. Това навежда на мисълта, че дори и в случай на загуба на слуха, способността за музиката остава. Мозъкът продължава да бъде програмиран за музика.

Имам щастието да работя с д-р Дейвид Риюго, където работим с глухи котки, които са бели, и се опитваме да разберем какво се случва, когато им направим кохлеарни импланти. Това е котка, която е обучена да реагира на тромпет за храна.

(Музика)

Текст: Бетовен не я вълнува. (Музика) "Увертюрата 1812" -- не си струва да се събудиш. (Тромпет) Но тя подскача, когато дълга я зове! (Тромпет)

ЧЛ: Сега аз не намеквам, че котката чува тромпета по начина, по който ние го чуваме. Аз предлагам, че с обучение, можете да насадите музикален звук със значение, дори и в котка. Ако насочим усилията си в обучението на хора с кохлеарен имплант да чуват музика -- защото в момента няма почти никакво усилие в тази насока, няма рехабилитационни стратегии, много малко в начина на технологичните подобрения всъщност да подобряват музиката -- бихме извървяли дълъг път.

Сега искам да ви покажа един последен клип. И това е един мой студент, казва се Джоузеф, с когото имах щастието да работя три години в моята лаборатория. Той е глух, и се научи да свири на пиано след като получи кохлеарен имплант. И ето видео с Джоузеф.

(Музика)

(Видео) Джоузеф: Роден съм през 1986 година. И на около четири месеца, бях диагностициран с много тежка загуба на слуха. Не след дълго, бях оборудван със слухови апарати. Но въпреки че тези слухови апарати бяха най-мощните слухови апарати на пазара по това време, те не бяха много полезни. Така че в резултат на това, трябваше да разчитам доста на четенето по уста, и не можех да чувам много добре какво казваха хората. Когато бях на 12 години, бях един от първите хора в Сингапур, които се подложиха на кохлеарна имплантация. И не след дълго, след като получих кохлеарния имплант, започнах да се уча да свиря на пиано. И това беше абсолютно прекрасно. От тогава, никога не се обърнах назад.

ЧЛ: Доузеф е феноменален. Той е брилянтен. Сега е студент по медицина в университета Йейл, и планира хирургическа кариера -- едно от първите глухи лица, които обмислят кариера в хирургията. Почти няма глухи хирурзи никъде. И това е нещо наистина нечувано, и всичко това е заради тази технология. А фактът, че той може да свири на пиано по този начин, е свидетелство за неговия мозък. Истината е, че може да свирите на пиано и без кохлеарен имплант, защото всичко, което трябва да правите е да натискате клавишите в правилния момент. Всъщност не трябва и да ги чувате. Знам, че не чува добре, защото съм го чувал да пее караоке. (Смях) И това е едно от най-ужасните неща -- затрогващо, но ужасно. (Смях) И така, със сигурност има много надежда, но има още много, което трябва да се направи.

Така че искам просто да завърша със следните думи. Когато става дума за възстановяване на слуха, ние със сигурност сме извървяли дълъг път, забележително дълъг път. Но трябва да извървим много по-дълъг път, когато става дума за идеята за възстановяване на перфектно чуване. И нека ви кажа сега, че е добре, че всички ще сме много щастливи с говора. Но трябва да ви кажа, че ако загубим слуха си, ако някой тук внезапно загуби слуха си, ще искате перфектен слух обратно. Няма да искате приличен слух, ще искате перфектен слух. Възстановяването на основна сензорна функция е критично. И аз не искам да подценявам колко важно е да се възстанови основна функция. Но наистина във възстановяване на способността да възприемаме красотата можем да получим вдъхновение. И не мисля, че трябва да се отказваме от красотата.

И искам да ви благодаря за отделеното време.

(Ръкопляскания)