Чарлз Лийдбийтър: Нововъведения в образованието в бедните квартали

Голямо удоволствие за мен е да бъда тук. Голямо удоволствие е да говоря след Брайън Кокс от CERN. Мисля, че CERN е домът на Големия адронен ускорител. Какво се случи с Малкия адронен ускорител? Къде е той? Защото преди време Малкият адронен ускорител беше голямата работа. Сега, Малкият адронен ускорител е в шкаф, незабелязван и пренебрегван. Знаете ли, когато Големият адронен ускорител стартира и не проработи, и хората се опитваха да разберат защо беше отборът на Малкия адронен ускорител, който го саботира, защото толкова много ревнуваха. Цялото семейство на адронните ускорители има нужда от отключване.

Урокът от презентацията на Брайън, донякъде -- всички тези фантастични снимки -- е наистина това: превъзходната точка определя всичко, което виждаш. Това, което Брайън каза, е, че науката е отворила успешно различни превъзходни точки, от които виждаме себе си. И за това е толкова ценно. Превъзходните точки определят виртуално всичко, което виждате. Въпросът, който ще зададете, ще определи голяма част от отговора, който ще получите.

И така, ако попитате следното: Къде бихте могли да видите бъдещето на образованието? Отговорът, който по традиция получаваме, не се е променял за последните 20 години. Отивате във Финландия. Финландия е най-доброто място в света, където да видите учебна система. Финландците може да са малко скучни и депресивни и има високо ниво на самоубийствата, но те са квалифицирани. И имат абсолютно превъзходна образователна система. Така всички се натоварваме за Финландия и се чудим на социално-демократичното чудо във Финландия и нейната културна хомогенност и всичко останало и тогава се мъчим да си представим как можем да донесем уроците обратно.

Така за последната година с помощта на Cisco, които ме спонсорират, поради някаква успокоителна причина да направя това, търся някъде другаде. Защото всъщност радикалната иновация понякога произлиза от най-доброто, но често произлиза от места, където има огромна нужда, незадоволено, потенциалено търсене и недостатъчно ресурси за традиционни разрешения да проработи-- традиционни скъпо струващи разрешения, които зависят от професионалисти, които от своя страна са училищата и болниците.

И така се озовах на такова място. Това е мястото, наречено Мънки Хил. Едно от стотиците села в Рио. Повечето от населението му през следващите 50 години ще отиде в градовете. Ще растем с шест града от 12 милиона души на година за следващите 30 години. Почти целият растеж ще бъде в развития свят. Почти целият растеж ще бъде в места като Мънки Хил. Това е мястото, където ще намерите най-бързо нарастващата млада популация на света. И така, ако искате рецепти -- за всичко виртуално -- здраве, образование, правителствена политика и образование -- трябва да отидете до тези места. И ако отидете до тези места ще се срещнете с хора като тези.

Този човек се казва Хуандерсън. На 14 години както с повечето 14-годишни в Бразилската образователна система, той престава да ходи на училище. Беше скучно. И вместо това Хуандерсън отива в това, което предоставя някаква възможност и надежда в мястото, където той живеел, което е било продажба на наркотици. И до навършване на 16, с бърза промоция, той е управлявал продажбата на наркотици в 10 села. Обръщал е повече от 200,000 долара на седмица. Наел е 200 души. Щял е да бъде мъртъв до 25-годишна възраст. За щастие среща този човек, Родриго Баджо, притежателят на първия появил се лаптоп в Бразилия. 1994 г., Родриго започва нещо, наречено CDI (Center for Digital Inclusion), което взима компютри, дарени от корпорации, слага ги в обществени центрове в селата и създава места като това. Това, което преобразява Хуандерсън, е било технологията за научаване, което го прави забавно и достъпно.

Или можете да отидете на места като това. Това е Кибера, най-големия беден квартал в Източна Африка. Милиони хора живеят тук, разположени на много километри. И там срещнах тези две момичета, Азра от ляво и Маурийн от дясно. Току-що бяха завършили техния Кенийски сертификат за средно образование. Това име трябва да ви подскаже, че Кенийската образователна система взима почти всичко от Великобритания, приблизително от 1950г., но са успели да я направят дори по-лоша. И така, има такива училища в квартали като този. Има такива места. Ето тук Маурийн е ходила на училище. Те са частни училища. Няма обществени училища в бедните квартали. Образованието, което са получили, е жалко. Беше в места като това. Това училище е основано от няколко монахини в друг беден квартал, наречен Накуру. Половината деца в тази класна стая нямат родители, защото са умрели от СПИН. Другата половина имат по един родител, защото другият е умрял от СПИН. И така образователните предизвикателства в такъв вид места нямат за цел да образоват крале и кралици на Кения или Великобритания. Те са, за да останат живи, да печелят пари, да не станат ХИВ позитивни. Една технология, която обхваща богати и бедни в места като това, няма нищо общо с индустриалната технология. Няма нищо общо с електричеството или водата. Технологията е мобилният телефон. Ако искате да проектирате от основи виртуално всяка услуга в Африка, сега бихте започнали от мобилния телефон. Или можете да отидете на места като това.

Това място е наречено Мадангири Заселена Колония, което е много развит беден квартал на около 25 минути извън Ню Делхи, където срещнах тези хора, които ме разведоха наоколо за ден. Удивителното нещо за тези момичета, и знака за някакъв вид социална революция, преминаваща през развиващия се свят, е че тези момичета не са омъжени. Преди 10 години със сигурност щяха да са омъжени. Сега не са омъжени, искат да продължат да учат по-нагоре и да имат кариера. Докарани са от майки, които са били необразовани, които никога не са писали домашни. През целия развиващ се свят има милиони родители, десетки, стотици милиони, които за първи път са с децата си и пишат домашни и тестове. И причината, поради която искат да продължат със обучението, не е, защото са ходили на такова училище. Това е частно училище. Това е училище, за което се плаща такса. Това е добро училище. Най-доброто, което можеш да получиш в Хидерабад в Индийското образование. Това е причината, поради която са продължили да учат.

Този компютър е инсталиран на входа на техния беден квартал от революционен социален предприемач, наречен Сугата Митра, който е осиновил повечето радикални експерименти, показващи, че децата в правилни условия могат да учат сами с помощта на компютри. Тези момичета никога нe са докосвали Google. Не знаят нищо за Wikipedia. Представете си какъв щеше да бъде животът им, ако можехте да им представите това.

И така, ако погледнете така, както аз по време на това пътешествие, и като разгледате около стотина случая от различни социални предприемчи, работещи в тези много екстремни условия, погледнете рецептите, които са измислили за учене, по нищо не приличат на училище. Как изглеждат? Е, образованието е глобална религия. И образованието, плюс технологията, е прекрасен източник на надежда. Можете да отидете на места като тези.

Това е училище на около три часа извън Сао Паоло. Повечето деца там имат родители, които са неграмотни. Много от тях нямат електричество в домовете си. Но те мислят, че е напълно очевидно да използват компютри, уебсайтове, да заснемат видео, и т.н, и т.н. Когато посетите места като това, ще видите, че образованието в тези условия става чрез дърпане, не чрез натиск. Повечето от нашата образвателна система е чрез натиск. Аз буквално бях бутнат към училще. Когато отидете на училище нещата са ти тикнати, знанието, тестовете, системите, програмите. Ако искате да привлечете хора като Хуандерсън, който може, например, да купува оръжия, да носи бижута, да кара мотори и да получава момичета, чрез пласиране на наркотици и искате да го привлечете към образование, да имате принуделен курс на обучение няма смисъл. Това наистина няма да го привлече. Трабва да го придърпате. Затова образованието трябва да работи чрез придърпване, не натиск.

Затова курс по обучение е напълно неуместен в условия като тези. Трябва да започнете образованието от неща, които ще променят живота им в техните условия. Кое прави това? Е, ключът е мотивацията и има два аспекта към това. Единият е да достави външна мотивация. Това, че образованието се отлаща. Нашите образователни системи работят на принципа, че има отплата, но трябва да почакаш доста дълго време. Това е прекалено дълго, ако си беден. Да чакаш 10 години за отплата от образованието е прекалено дълго, кагато трябва да посрещаш ежедневните си нужди, когато имаш роднини, за които да се грижиш, или бизнес, с който да помогнеш. Затова имате нужда образованието да бъде съответно и да помага на хора да си изкарват прехраната тогава и сега, често. Също така имате нужда да го направите съществено интересно.

И така през времето откривах хора като тези. Този е изключителен човек, Себастио Роха, в Бело Хоризонте, в третия по големина град в Бразилия. Той е изобретил повече от 200 игри, за да преподават виртуално всеки предмет под слънцето. В училищата и общностите, в които Тайо работи, денят винаги започва в кръг, и винаги започва с въпрос. Представете си образователна система, която започва от въпросите, не от знанието да бъде предавано, или започва от игра, не от урок, или започва от предпоставка, чрез която първо трябва да ангажирате хората преди изобщо да можете да им преподавате. Нашите образователни системи, правите всички тези неща след това, ако сте късметлии, спорт, драма, музика. Три неща, през които те учат. Те привличат хората да учат, защото това е истински проект за танц или проект за цирк, или най-добрият пример от всички -- Ел Система във Венецуела-- музикален проект. И така привличате хора чрез това в обучението, не като добавяте към това след това, цялото образование е било направено и сте си изяли познавателни зеленчуци.

И така Ел Система във Венецуела използва виолата като технология на обучение. Тайо Роха използва направата на сапун като технология на обучение. И това, което откривате, когато посетите тези схеми, е че те използват хора и места по невероятно творчески начини. Грамада от равно обучение. Как поднасяте обучението на хора, когато няма учители, когато учителите не идват, тъй като не можете да си ги позволите и дори да имате учители, те не преподават това, което е свързано с общностите, на които служат? Ами, създавате свои учители. Създавате равно обучение, или създавате псевдоучители, или довеждате специалист по уменията. Но откривате начини да предадете знания, които съответват на хора, чрез технология, хора и места, които са различни.

И така, това е училище в автобус, до строящ се обект в Пюн, най-бързо разрастващият се град в Азия. Пюн има 5 000 строителни обекта. Има 30 000 деца на тези строителни обекта. Това е един град. Представете си градската експлозия, която ще вземе място през развиващия се свят и колко хиляди деца ще прекарат училищните си години на строителни обекти. Е, това е много проста схема да занесете знанието до тях на автобус. И всички се отнасят към обучението, не като някакъв вид, академична, аналитична дейност, но като нещо, което е продуктивно, нещо, което правиш, което можеш да направиш, евентуално, за да печелиш от него.

Срещнах се с този образ, Стивън. Прекарал е три години в Найроби, живял е на улицата, защото родителите му са починали от СПИН. Най-накрая е доведен обратно в училище, не чрез офертата на GCSE, а чрез предложението да научи как да стане дърводелец, практическо умение. И така, най-модерните училища в света Гимназия Хай Тех и други, възприемат философията на обучение като продуктивна дейност. Тук, наистина няма избор. Обучението трябва да бъде продуктивно, за да може да има някакъв смисъл.

Накрая, те имат различен модел на оценяване. Моделът е "Китайски ресторант" на това как да оценяват. И го научих от този човек, който е невероятен. Той най-вероятно е най-забележителният социален преприемач в света на образованието. Неговото име е Мадхав Чаван и е изобретил нещо, наречено Пратхам. И Пратхам ръководи предучилищни игрови групи за 21 милиона деца в Индия. Това е най-голяма образователна направителствена организация в света. Също така подпомага работещи деца да ходят на Индийско училище. Той е пълен революционер. Той всъщност е орагнизатор на професионален съюз по произход. И така е научил уменията да изгради организация.

Като са стигнали определена фаза, Пратхам е станал достатъчно голяма, за да привлече малко помощ от Макинзи. Макинзи пристигнал огледал неговия модел и казал, "Знаеш ли какво трябва да направиш с това Мадхав? Трябва да го направиш на Макдоналдс. И това, което правиш като отидеш на ново местоположение е че слагаш нов френчайз. И е същият, където и да отидеш. Изпитано е и хората знаят точно къде са. И няма да има грешки." И Мадхав отвърнал, "Защо трябва да го правим по този начин? Защо не можем да го направим повече като Китайските ресторанти?"

Има Китайски ресторанти навсякъде, но няма верига за Китайски ресторант. И въпреки това, всеки знае какво е Китайски ресторант. Знаят какво да очакват, въпреки че ще бъде малко по-различно и цветовете ще бъдат различни и името ще бъде различно. Разпознавате Китайски ресторант само като го видите. Тези хора работят с модела за Китайски ресторант. Същите принципи, различни апликации и различни обстановки. Не модела на Макдоналдс. Моделът на Макдоналдс се оценява. Моделът за Китайския ресторант се разпространява.

И така масовото обучение е започнало със социално предприемачество през 19-ти век. А ние имаме отчаяна нужда от това в глобален мащаб. И какво можем да научим от всичко това? Е, може да научим много, защото нашите образователни системи се провалят отчаяно по много начини. Провалят се да достигнат хора, на които най-много трябва да служат. Често уцелват целта, но изпускат същността. Подобрението е все по и по трудно да се организира. Нашето доверие в тези системи е пълно. И това е много прост начин да разберем от какъв вид иновация, от какъв вид различен дизайн имаме нужда.

Има два основни вида иновация. Има поддържаща иновация, която ще поддържа съществуваща институция или организация, и разрушителна иновация, която ще я разчупи, и ще създаде нов начин да го направи. Има формални условия, училища, колежи, болници, в които иновацията се развива, при неофициални условия, общности, семейства, социални мрежи. Почти всичките ни усилия заминават в тази кутия, съдържащи иновация във формални условия, получавайки по-добра версия от основната Бисмаркска училищна система, която се е развила през 19-ти век. И както казах, проблемът е, че в развиващия се свят просто няма учители, които да накарат този модел да работи. Ще имате нужда от милиони и милиони учители в Китай, Индия, Нигерия и останалата част от развиващия се свят, за да посрещнете нуждите им. И в нашата система, знаем че просто да правим повече от това няма да вникне в дълбоките образователни неравенства, особено във вътрешните градове и бивши индустриални квартали.

За това имаме нужда от още три вида иновации. Имаме нужда от изцяло нова версия. И навсякъде по света сега виждате повече и повече училища да се обновяват. Те са познати училища, но изглеждат различно. Има Big Picture училища в САЩ и Австралия. Има Kunscap Skolan училища в Швеция. От 14 от тях само две са в училища. Повечето от тях са в други сгради, не проектирани за училища. Това е невероятното училище в Северна Куйнсланд, наречено Джаринган. Те имат същите видове качества, високо съвместими, много индивидуални, често проникващи технологии. Обучението, което започва от въпросите и проблемите и проектите, а не от знанието и учебната програма. И така ние определено имаме нужда от това.

Но понеже много от проблемите в образованието не са само в училищата, те са в семействата и общностите, това, от което също имате нужда, определено, е повече от дясната страна. Имате нужда от усилия да запълните училищата. Най-известното от тези е Регио Емиля в Италия, семейно основана обучаваща система да подкрепя и окуражва хората в училищата. Най- вълнуващото е Халем Зона за Деца, което повече от 10 години, водено от Джефри Канада, е, чрез смесица от обучение и семейни и обществени проекти, успяло да трансформира не само образванието в училищата, но и цялата култура и стремежа на около 10 000 семейства в Харлем. Имаме нужда от повече от това, напълно ново и радикално мислене. Можете да отидете на места на час път, по-малко дори, от тази стая, малко по-надолу по пътя, които имат нужда от това, които имат нужда от радикализъм от вид, койт не сме си и представяли.

И накрая имате нужда от трансформираща иновация, която може да накара хората да учат чрез напълно нови и различни начини. И така ние сме на предела, 2015 г. от удивителни резултати, за образованието на света. Всяко дете до 15-годишна възраст, което иска място в училище ще получи такова през 2015 г. Невероято нещо е. Но то е, не като колите, които са се развили толкова скоростно и систематично, всъщност училищната система е наследство от 19-ти век, от Бисмаркския модел на Немското образование, което е било взето от Английските реформатори и често от религиозни мисионери, предадено в САЩ, като сила на социална сплотеност, и след това в Япония и Южна Корея докато са се равивали.

Познавава се 19-ти век в неговите корени. И разбира се това е огромно постижение. И разбира се, то ще донесе невероятни неща. Ще донесе умения и обучения и четене. Но и ще положи прахосването на въображението. Ще положи и прахосването на апетита. Ще положи прахосването на социалната увереност Ще се наслои в общността, дотолкова, доколкото позволи. Ние завещаваме на развиващия се свят училищни системи, за които те ще прекарат век да се опитат да ги реформират. Ето затова ние наистина имаме нужда от радикално мислене, и защо радикално мислене сега е по-възможно и по-нужно от всякога в това как учим.

Благодаря ви.