Чарлз Елачи за Марсоходите

За начало реших да ви разкажа или покажа хората, които стартираха (Лабораторията Jet Propulsion Lab - JPL). Още като хлапета, те бяха с много богато въображение и много авантюристични, докато смесваха химикали в Калифорнийския технологичен институт (Caltech), за да видят кой ще избухне по-силно. Е, не ви препоръчвам да правите това сега. Естествено, те взривиха една колиба, и от Caltech им казаха да отиват до Аройо и да правят всичките си тестове там.

И така, ето това са първите пет служители по време на почивката за чай тук. Както казах, те бяха авантюристични личности. Впрочем един от тях, който беше част от култ, недалеч от Ориндж Гроув, се самовзриви, за съжаление, защото продължи да смесва химикали, опитвайки се да разбере кои са най-добрите. И така, това ви дава малка представа какъв тип хора имаме тук. Опитваме се да избегнем да се самовзривим.

Това реших да ви го покажа. Познайте кой е служител на лабораторията JPL в средата на тълпата? Опитах се да дойда като него тази сутрин, но като излезнах, навън беше прекалено студено, и си казах, по-добре пак да си сложа ризата. Но по-важното е, че исках да ви покажа тази снимка, за да видите накъде гледат другите хора, и накъде гледа той. Накъдето и да гледат всички, ти погледни другаде, и отиди да направиш нещо по-различно. И това е общо взето духа на всичко, което правим ние.

Искам да ви кажа един цитат от Ралф Емерсън, който един от моите колеги сложи на стената в офиса ми. Той гласи: "Не отивай там, където пътеката може да те отведе. Вместо това върви, където няма път, и остави следа." И това е моята препоръка към всички вас: погледнете какво правят всички и направете нещо абсолютно различно. Не се опитвайте да подобрите нещо, което друг прави, защото това няма да ви отведе надалеч.

В началото работехме много върху ракети, но също така имахме и много купони. Виждате един от купоните ни преди няколко години. Настъпи голяма промяна преди 50 години, когато Спутник беше изстрелян. Изстреляхме първия Американски сателит, виждате го тук в ляво. И тук направихме 180 градусова промяна: Преобразихме се от къща за ракети в къща за проучвания. Това беше извършено в период от две години и сега сме водещата организция, която проучва космоса в полза на всички вас.

Но дори и след това трябваше да си припомним, че понякога има и препятствия. В дъното, тази ракета трябваше да се издигне нагоре; но някакси тръгна настрани. Ето това наричаме неуправляем снаряд. И за да го отразнуваме, направихме събитие в JPL за "Мис Управляем Снаряд." ("Miss Guided Missile")

Празнувахме всяка година и избирахме -- имаше надпревара и паради и т.н. Не е много подходящо да го правим сега. Някои хора ми казват да го правя; но аз си мисля, че не би било много удачно в днешно време. Правим нещата малко по-сериозно. Това, което виждате на последния бал на розата, когато се появихме на една от платформите. Но това е повече за играта. От дясната страна, това е Марсоходът точно преди края на тестовете, за да го занесем до площадката за изстрелване Cape Canaveral. Това горе са Марсоходите, които са на Марс сега. Така това ви подсказва малко и за забавните неща, и за сериозните неща, които се опитвме да правим. Но ви казах, че ще ви покажа кратък клип на един от нашите служители, за да добиете представа за таланта, който имаме тук.

Видео: Морган Хендри: Beware of Safety ("Пазете се от Сигурността") е инструментална рок група. Тя клони към малко по-експерименталната страна. Има импровизационната страна на джаза. Има го и тежкият звук на рока. Да умееш да третираш звука като инструмент и да си способен да търсиш малко по-абстрактни звуци и такива, които да се свирят на живо, миксирайки електронна и акустична музика. Музика е част от мен, но от друга страна -- вероятно направих най-доброто изпълнение от всички. Роботя за Лабораторията JPL. Строя следващия Марсоход. Някои от най-брилянтните инженери, които познавам, са тези, които имат подобно артистично качество. Трябва да правиш това, което ти се иска, и ако някой ти казва, че не можеш - не го слушаш. Може и да са прави - съмнявам се. Кажи им къде да си го наврат и след това прави, каквото искаш. Аз съм Морган Хендри. Аз съм НАСА.

Чарлз Елачи: Сега, нека преминем от забавната към сериозната част. Хората винаги питат защо изследваме? Защо правим всички тези мисии и защо ги изучаваме? Начинът, по който аз го възприемам, е доста простичък. Някакси, преди 13 милиарда години е станал Големият взрив, чували сте поне малко за него, произходът на Вселената. Но някакси това, което разпалва въображението на всеки -- или въображението на много хора -- някакси от този първоначален Голям взрив имаме този прекрасен свят, в който живеем днес.

Поглеждаш навън: цялата тази красота, която виждаш, целият този живот, който те заобикаля, тук има интелигентни хора като вас и мен, които водят интелигентен разговор сега. Всичко това е започнало от този Голям взрив. Въпросът е: Как е започнало това? Как се е развило? Как е образувана Вселената? Как са се формирали галактиките? Как са образувани планетите? Защо има планета, на която животът се е развил? Това често срещано ли е? Има ли живот на всяка планета, която виждаме около звездите? Значи всички ние буквално сме съставени от звезден прах. Появили сме се от тези звезди; значи сме направени от звезден прах. И следващия път когато си подтиснат, погледни в огледалото и си кажи, хей, виждаш звезда пред себе си. Можеш да пропуснеш онази част с праха. Но всъщност, всички ние сме съставени от звезден прах.

Това което се опитваме да постигнем с нашите изследвания, е да напишем книга за това как нещата са станали такива, каквито са днес. Едно от първите, или най-достъпните места, на които можем да отидем и изследваме, това е Марс. И причината, че се обръща особено внимание на Марс е, че не е много отдалечена от нас. Знаете ли, че ще ни отнеме само шест месеца да стигнем там? Шест до девет ако стане в подходящото време от годината. Тази планета е донякъде сходна на Земята. Малко по-малка е, но масата й е почти еднаква с тази на Земята без разбира се да взимате под внимание оканите. Тя има полюси. Има по-тънка атмосфера от нашата, следователно има метеорологично време. Доста сходства, и можете да видите някои черти по Марс, като Гранд Каньон на Марс, или това, което ние наричаме Гранд Каньон на Марс. То е като Гранд Каньон на Земята, само че е адски по-голям.

Той е с големината на САЩ. Има вулкан на него. А това е Връх Олимп на Марс, което е като огромен вулканичен щит на планетата. Ако погледнете височината му и я сравните с тази на Връх Олипм, ще ви даде представа колко е голям Връх Олипм, в сравнение с Връх Еверест. Връх Еверест изглежда като джудже в сравнение. Това ви дава представа за тектоничните и вулканичните събития, които са се случвали на тази планета. Наскоро с един от сателитите ни, както на Земята -- заснехме свлачище, докато се случваше. Марс е динамична планета, и е активна дори в момента, докато говорим днес.

И тези Марсоходи, хората се чудят сега, какво правят днес, и за това реших да ви покажа малко от тяхната работа. Това е един много голям кратер. Геолозите обичат кратерите, защото кратерите са като да изкопаеш огромна дупка в земята без наистина да работиш за това, и можете да видите какво е под повърхността. И така, този е наречен Кратер Виктория, който е с размер на футболно игрище. И, ако погледнете горе в ляво, ще видите много малка черна точка. Тази снимка е заснета от орбитален сателит. Ако увелича тази точка, можете да видите: това е Марсоход на повърхността. Заснето е от орбита; приложихме увеличението на камерата върху повърхността, и всъщност видяхме Марсоход. Използвахме комбинация от сателитните изображения и Марсоход, за да правим научни изследвания, тъй като можем да наблюдаваме огромни площи и след това можете да накарате тези Марсоходи да се движат ноколо и всъщност да ходят до точно определени места.

Това, с което се занимаваме в момента, е, че Марсоход слиза долу в кратера. Както ви казах, геолозите обичат кратерите. Причината е, че много от вас са били до Гранд Каньон, и в стените на Гранд Каньон виждате тези пластове. Тези пластове преди са било повърхността, милион, десет милиона, сто милиона години, и можете да наслоявате върху тях. И ако можете да разчитате слоевете като книга, ще научите историята на това какво се е случвало в миналото точно на това място.

Това тук са пластовете на стената на този кратер и Марсоходът слиза в него, измервайки качествата и анализирайки скалите, докато слиза в този каньон. Знаете ли, това си е предизвикателство да го управляваш надолу по такъв наклон. Ако вие бяхте там, нямаше да го направите. Но ние се уверихме,че сме тествали тези Марсоходи преди да ги заведем там долу -- или този Марсоход-- и се убедихме, че работят добре.

След като пристигнах последния път, малко след кацането -- мисля, че беше някъде на стотния ден след кацането -- ви казах, че бях изненадан, че тези Марсоходи оцеляват дори сто дни. Но, ето ни тук, четири години по-късно, и те все още работят. Вие казвате, Чарлз, ти ни лъжеш и т.н. но това не е така. Ние наистина вярвахме, че ще оцелеят 90 или 100 дни, защото се движат от слънчевата светлина, а Марс е прашна планета, и така ние очаквахме прахта да започне да се акумулира от повърхността, и след това да нямаме достатъчно мощ, за да ги запазим топли.

Е, аз винаги казвам, че е важно да си умен, но от време на време е хубаво и да си късметлия. И това е нещото, което разбрахме. Оказа се, че от време на време има вихрушки, коiто идват на Марс, както виждате тук, и когато тази вихрушка мине над Марсохода, просто го почиства. Той е просто като чисто новата кола, която имате, и ето защо са издържали толкова дълго. Сега сме ги проектирали доста добре, но това е точната причина да издържат толкова дълго и все още да осигуряват научни данни. Сега, двата Марсохода, всеки един тях, някакси остарява. На единия колелото му е затънало и не работи, едно от предните колела, и това, което правим, е, че го караме наобратно. А другият има артрит в рамената, знаете как е, не работи много добре, и затова върви по този начин, и можем да местим ръката по този начин. Но въпреки това, произвеждат много научни данни. Сега, по време на целия процес много хора се развълнуваха, извън научната общност за тези Марсоходи, затова реших да ви покажа видео, което да ви даде отражение на това как тези Марсоходи за възприети от хората извън научната общност.

Нека премина на следващото кратко видео. Между другото, това видео доста актуално (неясно) се разви, преди четири години. Видео: Добре, парашутът е подравнен. Добре, то е (неясно). Отваряй. Камера. Имама картина сега. Супер! Това се случи в оперативната база на Хюстън. Точно така е. Сега, ако има живот, холандците ще го открият. Какво прави той? Какво е това? Не е зле.

ЧЕ: И така, нека продължа да ви показвам малко от красотата на тази планета. Както казах по-рано, прилича много на Земята, и така виждате пясъчни дюни. Изглеждат така, сякаш ако ви бях кажал, че снимките са заснети в пустинята Сахара или някъде там, вие щяхте да ми повярвате, но това са снимки, заснети на Марс. Една площ, която особено ни заинтригува, е северният регион на Марс, който е близък до Северния Полюс, защото виждаме ледени покривки, и как тези ледени покривки се свиват и разширяват, така че много напомня на това, което имаме в Канада. Искахме да разберем -- и виждаме всякакви видове ледникови знаци на него. И така, всъщност искахме да разберем, от какво е направен този лед, и може ли това да е вградило някакъв органичен материал.

Имаме космически кораб, който пътува към Марс, наречен Феникс, и този кораб ще кацне след 17 дни, седем часа и 20 секунди така че можете да си нагласите часовниците. Това ще е на 25 май малко преди пет часа наше време според западното часово време, всъщност ще кацаме на друга планета. И както виждате, това е снимка на кораба поставен на Марс, но си помислих да го направя само в случай, че изпуснате шоуто, след 17 дни, ще ви покажа малко от това, какво ще се случи.

Видео: Това е, което наричаме седем минути на ужас. Планът е да копаем в почвата и да вземем проби, да ги сложим във фурна и да ги загреем и да видим какви газове ще излезнат от тях. Това беше изстреляно преди девет месеца. Ще се движим със скорост от 12 000 мили в час и за седем минути трябва да спрем и да докоснем повърхността много нежно за да не се счупим (неясно).

Бен Кичи: Феникс е първият (неясно). Това е първата мисия, през която ще се опитаме да се приземим близо до Северния Полюс на Марс, и първата мисия, която всъщност ще се опита да се присегне и да докосне вода на повърхността на друга планета.

Лин Крейг: Където има вода, поне на Земята, има възгледи за живот, и така това е потенциално място, където може би е съществувал живот на планетата поне в миналото.

Ерик Бейли: Главната задача на EDL (Entry, Descent, and Landing) е да вземе кораб, който пътува с 12,500 мили в час, и да го накара да спре много меко за много кратко време. БК: Навлизаме в Марсианската атмосфера. На 70 мили над повърхността на Марс сме. И нашият приземителен модул е здраво мушнат във въздушната совалка.

ЕБ: Прилича на фунийка от сладолед.

БК: И отпред има този затоплящ щит, приличащото на чиния нещо на около половин инч от тапата отпред, което е нашият затоплящ щит. Сега, това е много специална тапа. Тази тапа е това, което ще ни предпази от силното навлизане в атмосфера, което ще изпитаме.

Роб Гроувър: Търкането се натрупва върху кораба, и го използваме, когато летим през атмосферата за наше предимство, за да ни забави. БК: Оттук-нататък, ще намалим от 12 500 мили в час до 900 мили в час.

ЕБ: Навън може да стане толкова горещо, колкото е повърхността на Слънцето.

РГ: Темепратурата на горещия щит може да достигне 2,600 градуса по Фаренхайт (1,426.7 Cº)

ЕБ: Вътрешността не става много гореща. Може би достига стайна темепература. Ричард Корнфелд: Това е нашата възможност, чрез която можем да изстреляме парашута.

ЕБ: Ако изстреляте парашута прекалено рано, може да се провали. Платът и конците могат просто да се разпаднат. А това ще бъде много лошо.

БК: През първите 15 секунди след като изстреляме парашута, ще намалим скоростта от 900 мили в час до приблизително 250 мили в час. Вече нямаме нужда от горещия щит да ни предпазва от силата на навлизане в атмосферата, за това изхвърляме щита, излагайки за пръв път нашия приземителен модул на атмосферата на Марс.

ЛК: След като горещият щит е изхвърлен и колесниците са спуснати, следващата стъпка е да включим радара и да започнм да засичаме на какво разстояните от земята е Феникс.

БК: Загубихме 99 процента от навлизащата си скорост. На 99 процента сме от там, където искаме да сме. Последният процент, както винаги, е сложната част.

ЕБ: Сега космическият кораб трябва да реши кога ще се оттърве от парашута си.

БК: Отделихме се от приземителния модул, летейки със 125 мили в час на около километър над повърхността на Mарс: 3,200 фута. Това е все едно да вземете две сгради Емпайър Стейт Билдинг и да ги сложите една върху друга.

ЕБ: Това е, когато се разделим от задната обвивка, и сега сме в свободно падане. Това е много страшен момент: много неща могат да се случат за много кратък период от време. ЛК: И така, това е свободно падане, но се опитва да използва всички негови задвижващи механизми, за да се увери, че е в правилната позиция за кацане.

ЕБ: След това трябва да запали двигателите си, бавно да намали скоростта и да докосне земята безопасно.

БЧ: Земята и Марс са толкова отдалечени, че отнема над десет минути на един сигнал да стигне от Марс до Земята. EDL (процедура за навлизане, спускане и приземяване) - е завършена само за седем минути. Така че, когато изобщо чуете от приземителния модул, че EDL е започнала, то тя вече е приключила.

ЕБ: Трябва да позволим повече самоуправление в този кораб, за да може да каца самостоятелно и безопасно.

БЧ: EDL е този грамаден, технически предизвикателен проблем. Трябва да се построи кораб, който прелита през големия космос и да използваме трикове, за да измислим някак си как да го приземим на повърхността на Марс при нула мили в час. Това е изключително вълнуващо и предизвикателно (неясно).

ЧЕ: Да се надяваме, че ще стане така, както го видяхте тук. Ще бъде доста напрегнат момент, докато гледаме този кораб да се приземява на друга планета.

Нека да разкажа за другите неща, които правим. Докато говоря, всъщност сме в процес на конструиране на следващия Марсоход, който ще изпратим на Марс. Затова си помислих да ви разкажа за стъпките, през които преминаваме. Сходно е с това, което вие правите, когато проектирате продукт. Както видяхте малко по-рано, когато изработвахме космическия апарат Финикс, трябваше да имаме предвид горещината, пред която ще се изправим. Трябва да изучаваме всички видове материали, за да оформим това, което искаме да постигнем. Ние не се опитваме да угодим на клиента. Това, което искаме да направим, е да се уверим, че имаме ефективна, добре работеща машина.

Първо започваме с това, че искаме нашите служители да бъдат с богато въображение. Много ни харесва да сме близо до центъра за изкуства, защото всъщност един от бившите възпитаници от центъра, Ерик Найкист, представи няколко серии, авангардни неща, в стаята за идеи на мисии или идеи за кораби, само за да накара хората да мислят по-разкрепостено за нещата. Имаме няколко комплекта Лего. И както казах, това е детска площадка за възрастни, където те се опитват да играят с различни форми и различни дизайни.

След това ставаме малко по-сериозни, и за това имаме т. нар. CAD/CAMs (компютърни програми за дизайн) и всички инжeнери, които участват, или учени, които са замесени, които знаят за термичните качества, знаят за дизайна, за атмосферните взаимодействия, парашути, всички тези неща, които изработват с общи усилия и конструират кораб в компютър до такава степен, че да разберем дали това отговаря на необходимите изисквания. От друга страна, също така, трябва да вземем предвид околната среда на планетата, на която отиваме. Ако отивате на Юпитер, имате много висока радиация, знаете, околната среда. Радиацията на околната среда е същата на Юпитер като тази в ядрен реактор.

Представете си: взимате компютъра си, хвърляте го в ядрен реактор и той трябва да продължи да работи. Това са само някои малки предизвикателства, с които трябва да се сблъскаме. Ако навлизаме, трябва да направим тестове на парашутите. Видяхте разкъсване на парашут във филма. Това би бил лош ден, ако се случи, за това трябва да тестваме, защото изстрелваме този парашут при свръхзвукови скорости. Навлизаме с изключително високи скорости, и ги изстрелваме, за да ни намалят. И затова трябва да направим всички тези тестове. За да ви дам представа за големината на парашута вижте броя на хората, които седят тук.

Следващата стъпка, всъщност отиваме и построяваме тестови модели и реално ги тестваме, в лабораторията на JPL, в мястото, което ние наричаме Заден двор на Марс. Ритаме ги, удряме ги, изпускаме ги само за да уверим, че разбираме къде ще се счупят. След това се отдръпваме след тази фаза. След това започваме реалното строене и полета. Този следващ Марсоход, който ще изстреляме, е с размер на кола. Големият щит, който виждате отвън, това е топлинният щит, който ще го предпази. Това ще бъде построено през следващата година, и ще бъде изстреляно през юни, след една година. В този случай, защото беше много голям Марсоход, не можехме да използваме въздушни възглавници. Знам, че много от вас след време казаха, че е страхотно да имаш въздушни възглавници. За съжаление този Марсоход е десет пъти по-голям от другия Марсоход, или три пъти от неговата маса. Не може да се ползват въздушни възглавници. Затова ни трябва друга гениална идея как да го приземим. Не искахме да го заведем изцяло на двигател до повърхността, защото не искахме да я замърсим; искахме Марсоходът незабавно да кацне на краката си.

За това измислихме тази гениална идея, която се използва тук на Земята за хеликоптери. Всъщност приземителният модул ще се снижи до 100 фута и ще кръжи над повърхността на 100 фута, и тогава имаме небесен кран, който ще вземе Марсохода и ще го приземи на повърхността. Надяваме се, че всичко ще проработи по този начин. И този Марсоход ще бъде нещо като химик. Това, което ще правим с него, докато кара наоколо, е, че ще анализираме химичния състав на скалите. Така, че той ще има ръка, която ще взима проби, ще ги слага във фурна, ще ги смачква и ще ги анализира. Също така, ако има нещо, което не можем да достигнем, защото е прекалено високо на скала, имаме малка лазерна система, която всъщност ще унищожи скалата, ще изпари част от нея и ще анализира това, което излиза от скалата. Малко прилича на Междузвездни Войни, но е истинско. Това е реалният живот. И за да ви помага, и да помога на обществото, за да рекламирате този Марсоход, ние ще го научим като допълнение, да сервира коктейли на Марс.

Това ви дава малка представа за забавните неща, които правим на Марс. Мислех да стигна до "Властелинът на Пръстените" сега и да ви покажа някои от нещата, които имаме там. Във "Властелинът на Пръстните" има две неща. Първо, това е много атрактивна планета -- притежава красотата на пръстените и така нататък. Но за учените пръстените имат много специално значение, защото вярваме, че те представляват умален модел за това как Слънчевата система се е сформирала. Някои учени смятат, че начинът, по който тя се е сформирала, че слънцето, когато се е сринало всъщност е създало слънцето, и многото прах около него е създало пръстените и след това частиците в тези пръстени се събрали заедно, и са оформили по-големи скали, и ето така планетите, разбирате ли, са се появили.

И така идеята е, чрез наблюдаване на Сатурн ние виждаме нашата Слънчева система оформяща се в реално време, в умален модел, така че то е като изпит за него. И така нека ви покажа малко от това как изглежда Сатурновата система. Първо ще прелетим над пръстените. Между другото, всичко това е реално. Това не е анимация, или нещо подобно. Това е заснето от сателита, който имаме в орбитата около Сатурн, Касини. Виждате количеството на детайли в тези пръстени, които са частиците. Някои от тях се съединяват заедно, за да сформират по-големи частици. Затова имате тези разстояния, защото малък спътник се сформира на това място. Сега, мислите си, че тези пръстени са много големи обекти. Да, те са много големи по размер в едно измерение; в друго те са тънки като хартия. Много, много тънки. Това, което виждате тук, е сянката на пръстена върху самия Сатурн. А това е един от спътниците, който всъщност се е оформил върху този. Мислете за него като лист хартия, огромна площ от стотици хиляди мили, която се върти.

Имаме различни видове спътници, които ще се образуват, всеки един от тях излеждащ много различно и странно, който държи учените заети за десетки години, опитвайки се да обяснят това, и казвайки на НАСА, че имат нужда от още пари, за да обяснят как изглеждат тези неща, или защо се сформират по този начин. Е, има два спътника, които са особено интересни. Единият се казва Енцелад. Това е спътник, който е изграден изцяло от лед, и го измерихме от орбита. Направен от лед. Но имаше нещо особено в него. Ако погледнете тези райета тук, ние ги наричаме тигрови райета, когато прелетяхме над тях, изведнъж от нищото видяхме повишаване на темепратурата, което потвърди, че тези райета а по-топли от останалата планета.

Когато излетяхме надалеч от него, погледнахме назад. И познайте какво? Видяхме гейзери. Та това е Йелоустоун, само че на Сатурн. Виждаме гейзери от лед да изригват от тази планета, което показва, че най-вероятно има океан, под повърхността. И някакси, чрез динамичен ефект, имаме тези гейзери, които са изпуснати от него. Причината, поради която показах тази стрелка там, мисля около 30 мили, е, че преди няколко месеца всъщност прелетяхме с кораба през парата на този гейзер, за да можем да измерим материала, от който е направен. Всъщност били са 40 (мили) - защото бяхме притеснени от риска, но свърши добра работа. Прелетяхме над него и открихме добро количество от органичен материал, който е изпускан в комбинация от лед. И през следващите няколко години, докато продължаваме да обикаляме Сатурн, плануваме да се приближаме все повече до повърхността и да правим по-точни измервания.

Сега, друг спътник също привлича много внимание, и това е Титан. Причината, поради която Титан е особено интересен, е, защото е по-голям спътник от нашата Луна и има атмосфера. И тази атмосфера е много -- толкова плътна колко нашата. И така, ако сте на Титан, ще почувставате същото налягане, което усещате и тук. С изключение на това, че е много по-студено, и атмосферата е изключително съставена от метан. Метанът кара хората да се вълнуват, защото е органичен материал, затова незабавно хората започват да си мислят, може ли живот да бъде развит на това място, където имаш много органичен материал. И така хората вярват, че Титан е най-вероятно това, което наричаме планета, на която може да възникне живот, защото е толкова горещо, че органичният материал не е успял да стигне до фазата да стане биологичен материал, и затова може да се зароди живот на него.

Могло е Земята да бъде замразена преди три милиарда години преди живота да е започнал на нея. И това предизвиква много интерес, и за да ви покажа няколко примера от това, което направихме там, всъщност ние пуснахме проба, която беше развита от нашите колеги в Европа, пуснахме проба докато обикаляхме орбита на Сатурн. Пуснахме проба в атмосферата и на Титан. И това е снимка на площ, докато слизахме надолу. На мен ми изглеждаше като брега на Калифорния. Виждате реките, които излизат от брега, и виждате тази бяла площ, която прилича на Остров Каталина, а това прилича на океан. След това с инстумент, който имаме на борда, радар, октрихме, че има езера като Големите Езера тук, затова изглежда много като Земята. Излежда, че има реки, океани или езера. Знаем, че има облаци. Затова си мислим, че също така вали. Така че много прилича на кръговрата на Земята освен че е много студено, затова не може да има вода, понеже водата ще бъде замръзнала. Оказа се, че всичко, което виждаме, всичката течност, е направена от въглеводорд, етан и метан, сходно с това, което слагате в автомобила си.

Имаме цикъл на планетата, който е като на нашата Земя, но е изграден от етан, метан и органичен материал. И така, ако бяхте на Марс -- извинете на Титан, не трябва да се притеснявате за четири долара на галон за бензин. Просто карате до най-близкото езеро, вкарвате маркуча си в него, и ето имате заредена до горе кола. От друга страна, ако запалите кибрит цялата планета ще се взриви. И в заключените, казах, че искам да завърша с няколко снимки. За да погледнем в перспектива, това е снимка на Сатурн, направена от кораб зад Сатурн, гледаща към Слънцето. Слънцето е зад Сатурн, затова виждаме това, което ние наричаме "предно разпръскване," това подчертава всички пръстени. Ще приближа. Ето -- не съм сигурен дали го виждате добре, но в горния ляв ъгъл, на десет часа, има много, много малка точка, това е Земята. Едва ни виждате. Реших да го приближа. И докато приближавате, можете да видите Земята, точно в средата тук. И така приближихме точно до художествения център.

Много ви благодаря.