Чарлз Андерсън открива водни кончета, прекосяващи океани

Всъщност идвам от Британия, но живея на Малдивите вече 26 години. Така че всъщност това е домът ми. Малдивите, както със сигурност знаете, са верига от острови близо до югозападното крайбрежие на Индия тук. Столицата, Мале, където живея. Всъщност, седнали тук днес, в Майсур, сме по-близо до Мале, отколкото до Делхи, например.

Ако се занимавате с компютърни технологии, очевидно Индия е мястото за вас в момента. Но ако сте морски биолог, Малдивите са не лошо място. Те са мой дом през тези години. За онези от вас, които са били там - фантастични коралови рифове, фантастично гмуркане, фантастично шнорхелуване. Прекарвам възможно най-много от времето си в изследване на морския живот. Изучавам рибите, също по-големите същества, китове и делфини.

Това е син кит. Имаме сини китове във водите тук наоколо, до Малдивите, около водите на Индия. Може да ги видите до крайбрежието на Керала. Всъщност в този регион имаме голям късмет. Едно от най-добрите места в света за наблюдаване на сини китове е тук, в този регион. В Шри Ланка, ако слезете до южния бряг на Шри Ланка, по време на североизточния мусонен сезон, може да видите сини китове много, много лесно. Това вероятно е най-доброто място в света за наблюдаването им.

Като говоря за североизточен мусонен сезон - сигурен съм, че много от вас тук знаят точно какво имам предвид, но вероятно някои от вас не са чак толкова сигурни. Трябва да обясня малко за мусоните. Мусон, коренът на думата "мусон" идва от думата "сезон".

Той е просто сезон. В по-голямата част от Южна Азия има два сезона. През лятото Индия се затопля, става много горещо. Горещият въздух се издига и се привлича въздух откъм морето, който да го замести. Начинът, по който действа е, че идва от югозапад. Идва откъм океана тук и се изтегля към Индия. Идва от югозапад. Това е югозападен мусон. Поема влага, докато прекосява океана. Това носи мусонния дъжд. А после, през зимата, нещата се охлаждат. Над Индия се натрупва високо налягане. И цялата система се обръща.

И така, сега вятърът идва от североизток извън Индия, през Индийския океан, насам към Африка. Имайте това предвид. Аз съм морски биолог. Но всъщност съм малко старомоден натуралист, предполагам. Интересувам се от всякакви неща - почти всичко, което се движи, включително водни кончета. Всъщност този следобед ще говоря за водни кончета. Това е един много красив вид, нарича се Ориенталско алено.

Нещо, което трябва да знаете за водните кончета, нещо важно, е, че те снасят яйцата си в сладка вода. Имат нужда от сладка вода, за да се развъждат. Снасят яйцата в сладка вода. Малките ларви се излюпват в сладка вода. Хранят се с други малки организми. Хранят се с ларви на комари. Затова са много важни. Сред другите неща, контролират ларвите на комари. Те растат и растат на стадии. Излизат от водата и изхвърчат навън като възрастния индивид, когото виждаме. Обикновено има множество разновидности. Но ако имате водно конче с, например, едногодишен жизнен цикъл, което е доста типично, ларвата, живееща в сладка вода, живее 10 или 11 месеца. А после възрастният, който излиза после, живее един или два месеца. Така че по същество то е сладководно животно. Наистина има нужда от сладка вода.

А този вид водни кончета, за които искам да говоря, защото повечето водни кончета, като онова, което току-що видяхме, когато възрастният е там за своите кратки един или два месеца живот, не стига много далеч. Не може да пътува много надалеч. Няколко километра, може би, е доста типично. Те летят много добре, но не ходят твърде далеч. Това обаче е изключение. Нарича се "глобален летец", или "скитащ плъзгач". И, както името може да предполага, се среща общо взето по целия свят. Живее из целите тропици, Америките, Африка, Азия, Австралия, в Тихия океан. И скита надлъж и нашир. Толкова знаем за него. Но всъщност не е проучвано много.

То е доста посредствено на вид водно конче. Ако ще проучваш водните кончета, искаш да проучваш онези наистина ярки и красиви, като това, червеното. Или наистина редките, ендемично застрашените. Това е... изглежда малко скучно, разбирате ли. Някак скучно оцветено. И доста обичайно. Среща се навсякъде - защо да си прави труда човек? Но ако приемеш тази нагласа, всъщност пропускаш нещо доста специално. Защото това водно конче може да разкаже твърде изумителна история. Чувствам се много привилегирован, че се натъкнах на него, живеейки на Малдивите.

Когато отидох за пръв път на Малдивите, адски вманиачен по гмуркането, прекарвах колкото може повече от времето си под водата. Не забелязвах никакви водни кончета; може да е имало, може и да е нямало. Не ги забелязвах. Но след ивестно време, след няколко месеца, един ден, докато ходех наоколо, изведнъж забелязах стотици водни кончета, стотици водни кончета. Нещо такова са всички видове "глобален летец". Не знаех по онова време, но сега знам, те са глобални летци, стотици от тях. Бяха там за известно време. А после изчезнаха.

Не мислих повече за това до следващата година, когато се случи отново, после на следващата година, и на следващата година. Бях малко бавен, всъщност не обръщах твърде много внимание. Но попитах някои малдивски приятели и колеги - и, да, те идват всяка година. Попитах хората за тях и - да, те знаеха, но не знаеха нищо - откъде идват, или каквото и да било. И отново, не се замислях твърде много за това. Но бавно започна да ми просветва, че се случваше нещо доста специално.

Защото водните кончета имат нужда от сладка вода, за да се развъждат. А Малдивите - сигурен съм, че някои от вас са били там... Ето го домът. Малдивите, прекрасно място. (Смях) Изградено изцяло от коралови рифове. А върху кораловите рифове има пясъчни брегове. Приблизителна височина горе-долу толкова над морското равнище. Глобално затопляне, покачване на морското равнище, това е наистина сериозен въпрос. Но няма да говоря за това. Друг важен момент при тези пясъчни брегове е, че когато вали, дъждовната вода се просмуква надолу в почвата. Така че изчезва. Тя остава под почвата. Дърветата могат да я достигнат с корени. Хората могат да копаят дупки и да правят кладенци.

Но водните кончета - малко по-трудно. Няма повърхностна сладка вода. Няма водопои, потоци, реки, езера, нищо такова. Тогава защо всяка година се появяват милиони водни кончета, милиони, милиони водни кончета? Започнах да любопитствам. Всъщност, ще спра тук, защото искам да попитам - има много хора, които, от Индия, разбира се, хора, израснали през детството си тук. Онези от вас, които са индийци или са прекарали детството си тук, вдигнете ръце - кои от вас... не още, не още! Прекалено сте нетърпеливи. Не. Чакайте. Чакайте. Изчакайте да дам знак. Ще дам знак.

Онези от вас, които са израснали в Индия, помните ли през вашето детство водни кончета, рояци водни кончета? Може би в училище, може би сте връзвали конци върху тях? Може би сте издърпвали парченца от тях? Аз не ви питам за това. Само трябва да кажете, помните ли да сте виждали много водни кончета. Вдигнете ръце. Вдигнете ръце. Да. Благодаря. Благодаря. Това е широко разпространен феномен из цяла Южна Азия, включително Малдивите. Обзе ме любопитство за това.

На Малдивите - е, в Индия има много вода, така че, водни кончета - да, разбира се. Защо не? Но на Малдивите няма сладка вода. Тогава какво, за бога, става? Първото, което направих, е да започна да документирам кога се появяват на Малдивите. И ето отговора - 21-ви октомври. Не всяка година, това е приблизителната дата. Записвам го вече 15 години. Човек би си помислил, че идват от Индия. Това е най-близкото място. Но през октомври - помнете, още сме в югозападния мусон, Малдивите са още в югозападния мусон. Но вятърът неизменно, всеки път е от запад. Той духа към Индия, не от Индия. Тогава как тези неща, как те стигат дотам? Да не би да идват от Индия срещу вятъра? Изглежда малко невероятно.

Следващото, което направих, е да седна на телефона. Малдивите са дълъг архипелаг. Простират се на около 500 мили (804,7 км.), разбира се, тук е Индия. Седнах на телефона и изпратих и-мейли до приятели и колеги. Кога се появяват тези водни кончета? Доста скоро картината започна да се изяснява. В Бангалор - един колега там ми изпрати информация за три години, приблизително 24 септември, така че в края на септември. Долу в Тривандрум - малко по-късно. Далеч на север на Малдивите - малко по-късно. После Мале, после още по на юг. А после - най-южните Малдиви. Доста очевидно е, че идват от Индия. Но идват от 400 мили (643,7 км.) през океана, срещу вятъра. Как, за бога, го правят? Не знаех.

Следващото, което направих, беше, че започнах да броя водни кончета. Исках да науча сезонността им, по кое време на годината, кога пристигат за пръв път, но колко дълго са наоколо? Дава ли това някакви насоки? Започнах много задълбочен научен процес. Направих сериозен научен разрез. Качих се на велосипеда си и карах по остров Мале, той е с обиколка около пет километра, като броях водните кончета, докато карах, опитвайки се да не се блъскам в хората, докато гледам в дърветата.

А те са тук много за кратко. Октомври, ноември, декември. Това е. И малко остатък накрая, но това е всичко. Октомври, ноември, декември. Това не е североизточният мусонен сезон. Не е югозападният сезон. Това е между мусоните, времето, когато мусонът се променя.

Онова, което казах, беше - югозападният мусон върви в една посока, а после се променя и североизточният мусон тръгва в другата посока. Това някак създава впечатлението, че една въздушна маса се движи нагоре-надолу, нагоре-надолу. Не става така. Онова, което всъщност се случва е, че има две въздушни маси. А между тях има фронт, и фронтът се движи. Значи, Индия е тук, когато фронтът е горе над Индия, сте в югозападния мусон. После фронтът се придвижва в североизточния мусон. А този фронт в средата не е вертикален, той е под ъгъл.

Така че, докато идва към Мале, аз стоя в Мале под фронта. Може да съм в югозападния мусон. Но вятърът отгоре е от североизточния мусон. Така че водните кончета всъщност идват от Индия по североизточния мусон. Но на височина 1000 до 2000 метра горе във въздуха. Невероятно. Тези малки насекоми, същите, които виждаме тук навън (в Индия), дълги два инча, дълги пет сантиметра, летящи с милиони на 400 мили през океана, на височина 2000 метра. Доста невероятно.

Бях доста доволен от себе си. Мислех си: уау, проследих го, знам как стигат дотук. После си почесах главата малко - е, добре, знам как идват тук, но защо идват тук? Защо милиони водни кончета прелитат над океана всяка година, към очевидната си гибел? Не изглежда смислено. На Малдивите няма нищо за тях. Какво, за бога, правят? Е, за да съкратя историята, всъщност летят право през океана. Стигат чак до източна Африка.

Знам това, защото имам приятели, които работят на изследователски плавателни съдове в риболовни райони и ми изпращат доклади от кораби навън, в открития океан. Знам, защото имаме доклади от Сейшелите, които също съвпадат, тук долу. И знам, защото, като погледнете валежите, точно тези насекоми, тези глобални летци се развъждат във временни водни басейни. Така. Снасят яйцата си там, където са сезонните дъждове, мусонните дъждове. Ларвите трябва да се развиват много бързо. Правят го само за шест седмици. Вместо за 11 месеца, те се развиват за шест седмици, излизат и отлитат.

Тук имаме - в случай, че не можете да разчитате отзад, горе са валежите за Индия. Започваме през юни. Това е мусонният дъжд. До септември, октомври пресъхва. Няма нищо за тези водни кончета. Няма повече сезонен дъжд. Те трябва да тръгнат на лов за сезонен дъжд. И летят на юг. Докато мусонът се оттегля на юг, те слизат надолу през Карнатака в Керала. А после земята им свършва. Но те са изключително добри летци. Точно този вид може да лети на хиляди километри. И просто продължава нататък. А вятърът, североизточният вятър го отвява нататък и го пренася през океана до Африка, където вали. И те се развъждат в дъждовете на Африка. Това е югоизточна Африка. Изглежда, има един вид два развъдни периода тук. Всъщност е малко по-сложно.

Онова, което се случва, е, че се размножават в мусонните дъждове тук. А водните кончета, които виждате днес тук навън, в двора, са децата на това поколение. Те са се излюпили в Индия. Те търсят къде да се развъждат. Ако вали тук, ще се развъждат. Но повечето от тях ще продължат. А следващата спирка, може би само на четири или пет дни разстояние, ще бъде източна Африка. Вятърът ще ги отнесе дотук. Ако минат покрай Малдивите, може да отидат да погледнат, там няма нищо, и продължават.

Тук, тук, Кения, източна Африка всъщност тъкмо са излезли от дълга суша. Едва миналата седмица са започнали дъждовете. Започнали са кратките дъждове и сега там вали. И водните кончета са там. Имам доклади от различни познати. Водните кончета са тук сега. Развъждат се тук. Ето тези, те ще снесат яйцата си сега. Ще се излюпят след шест седмици. Дотогава сезонните дъждове са се преместили нататък. Не са там, а тук долу. Те ще отлетят тук долу. А умното е, че вятърът винаги клони натам, където е дъждът. Дъждът се появява, това са летни дъждове. Това е летен мусон. Слънцето е горе, там. Летни дъждове в южна Африка. Слънцето е горе, максимална горещина, максимално изпаряване, максимални облаци, максимални валежи, максимални възможности за възпроизводство.

Не само това, защото я има тази конвекция, издигането на въздуха, където е горещо, се изтегля въздух. Има конвергенция. И така, където пада дъждът, въздухът се притегля към него, за да замести въздуха, който се издига. Това мъниче, което се излюпва тук, то се издига във въздуха и е автоматично пренесено нататък, където пада дъждът. Снасят яйцата си, следващото поколение, те се издигат, автоматично пренесени там, където пада дъждът. Сега се връща тук. Те излизат, време е за връщане. И така, за четири поколения, едно, две, три, четири и се връщат.

Една пълна обиколка на Индийския океан. Това е обиколка от около 16 000 километра. 16 000 километра, четири поколения, и всичко това - от едно насекомо с дължина два инча. Доста невероятно. Онези от вас, които са от Северна Америка, ще са запознати с пеперудата монарх. Която досега имаше най-дългата позната миграция на насекоми. Тя е с дължина едва половината от тази. А това прекосяване тук, на океана е единственото наистина редовно презокеанско прекосяване от което и да било насекомо. Доста невероятен подвиг. Натъкнах се на това само защото живях в Мале, на Малдивите достатъчно дълго, за да се процеди в мозъка ми, че се случва нещо доста специално.

Но водните кончета не са единствените създания, които осъществяват прекосяването. Историята продължава. Интересувам се също и от птици. И съм запознат с ето този вид. Това е доста специална птица. Това е сокол. Нарича се източен червенокрак сокол, очевидно. Но се нарича също сокол Амур. Нарича се сокол Амур, защото се размножава в Амурланд. Това е област по река Амур, която е тук горе. Тя е границата, голяма част от нея е границата между Китай и Русия, тук, най- на изток.

И така - Сибир, Манджурия. Там се развъжда. Ако сте сокол, това е доста хубаво място за вас през лятото. Но е доста ужасно място през зимата. Там е... е, можете да си представите. Така че, както би направила всяка здравомислеща птица, той се движи на юг. Те се движат на юг. Цялата популация се движи на юг. Но после здравомисленето спира. Те не спират тук, или дори тук долу. Не, завиват тук. Правят малка спирка за презареждане в североизточна Индия. Идват на ширината горе-долу на Бомбай или Гоа. А после минават през океана, долу до Кения. И тук долу, а зимуват тук долу [в южна Африка]. Невероятно. Това е най-невероятната миграция на която и да било граблива птица. Доста невероятна миграция.

И те не са единствените, които осъществяват прекосяването. Правят най-невероятното пътуване, но няколко правят прекосяването от Индия до Африка. Включително този, Хоби. Това е много симпатична птица. Това е пъстрата кукувица. Онези от вас, които са от северна Индия, ще я познават. Тя идва с мусоните. По това време на годината преминават обратно към Африка. А тази, жълтоклюна чавка, доста красива птица. Позната е като евразийска жълтоклюна чавка. В Индия се появява на северозапад. Известна е като кашмирска жълтоклюна чавка. Тези птици - онова, което направих, е да взема предвид всички документи, всички налични документи за тези птици, да ги събера заедно, и открих, че те мигрират точно по същото време като водните кончета. Използват точно същите ветрове. Пътуват точно по същото време със същите ветрове, за да осъществят прекосяването. Знам, че пътуват на същата височина.

Знае се за сокола Амур. Този, за съжаление, един от тези е срещнал нещастен край. Летял е покрай брега на Гоа преди 21 години - през 1988-а, октомври 1988-а. Един самолет от индийския флот летял край Гоа, и бум - посред нощ, за щастие самолетът бил двумоторен, върнал се в базата и измъкнали останките от един от тях. Летящ през нощта над индийския океан на 2424 метра. Същата височина, на която минават водните кончета. Значи, използват същите ветрове А другото - другият важен фактор за всички тези птици, всички със среден размер, това включва и следващия кадър, който е пчелояд. Пчелоядите ядат пчели. Този има хубава синя буза. Това е синьобуз пчелояд. Всяка от тези птици, които осъществяват прекосяването от Индия до Източна Африка, яде насекоми, големи насекоми с размера на водни кончета. Много благодаря. (Аплодисменти)