Кари Фаулър: Семе по семе, да защитим бъдещето на храната

Очарован съм от разнообразието на култури вече около 35 години, откакто се натъкнах на една твърде неясна академична статия от човек на име Джек Карлан. Той описваше разнообразието от култури - всички различни видове пшеница, ориз и подобни - като генетичен ресурс. Пишеше: "Този генетичен ресурс..." никога няма да забравя тези думи - "стои между нас и катастрофален глад от мащаб, който не можем да си представим."

Предположих, че наистина е попаднал на нещо, или пък, че е някоя академична откачалка. Продължих да търся и установих, че не е откачалка. Той беше най-уважаваният учен в тази област. Бе разбрал, че биологичното разнообразие - разнообразието от култури - е биологичната основа на земеделието. То е суровият материал, материята на еволюцията в нашите земеделски култури. Въпросът не е тривиален. Разбрал също, че тази основа се разпада, буквално се срутва. Че наистина е в ход масово изчезване в нашите полета, в нашата земеделска система. И че това масово изчезване се случва като много малко хора го забелязват, а дори още по-малко се интересуват от него.

Знам, че много от вас не спират да мислят за разнообразието в земеделските системи - а и трябва да признаем, че това е логично. Не го виждаш всеки ден във вестника. А когато влезеш в супермаркета, определено не виждаш голям избор там. Виждаш червени, жълти и зелени ябълки, и това е.

Нека ви покажа снимка на една форма от разнообразието. Това е боб - на тази снимка има около 35 или 40 различни вида боб. А сега си представете, че всяка от тези разновидности е толкова различна от друга, горе-долу по същия начин, като пудел от датски дог. Ако искам да ви покажа снимка на всички породи кучета в света и сложа 30 или 40 от тях в един кадър, ще са нужни около 10 кадъра, защото в света има около 400 породи кучета. Но има 35 до 40 000 различни разновидности боб. Значи, ако трябваше да ви покажа всички видове боб на света имах такъв кадър и го превключвах всяка секунда, това би отнело цялото време за моя TED разговор. И нямаше да се налага да казвам каквото и да било.

Но интересното е, че това многообразие - и трагичното е, че това многообразие се губи. Имаме около 200 000 различни разновидности пшеница и имаме около 2 до 400 000 различни разновидности ориз, но те се губят. Искам да ви дам пример за това. Малко личен пример, всъщност. В Съединените щати през XIX век - за тогава имаме най-добри данни - фермери и градинари отглеждали 7100 наименовани разновидности ябълки. Представете си това. 7100 ябълки с имена. Днес 6800 от тях са изчезнали, вече никога няма да ги видим.

Някога имах списък на тези изчезнали ябълки, и когато излизах да правя презентация, пусках списъка за разглеждане сред публиката. Не им казвах какво е, но беше в азбучен ред, и им казвах да търсят своите имена - фамилните си имена, моминското име на майка им. На края на речта питах: "Колко души откриха име?" Никога не се е случвало по-малко от две трети от публиката да вдигнат ръка. А аз казвах: "Знаете ли какво? Тези ябъки идват от вашите предци, а вашите предци са им оказали най-великата чест, която са могли. Дали са им своето име. Лошата новина е, че те са изчезнали. Добрата новина е, че една трета от вас не вдигнаха ръка. Вашата ябълка още съществува. Открийте я. Направете така, че тя да не се присъедини към списъка."

Искам да ви кажа една добра новина - ябълката Фаулър още съществува. Тук има една стара книга и искам да прочета откъс от нея. Тази книга е издадена през 1904 г. Казва се "Ябълките на Ню Йорк - това е вторият том. Виждате ли, имали сме много ябълки. А ябълката Фаулър е описана тук вътре - надявам се, това не ви изненадва - като "красив плод". (Смях) Не знам дали ние сме дали име на ябълката, или ябълката на нас, но... За да бъда честен, описанието продължава и в него се казва, че "качеството обаче не е високо". А после стига още по-далеч. Звучи, като че ли е писано от един мой стар учител. "При отглеждане в Ню Йорк плодът обикновено не успява да се развие подобаващо по размер и качество и, като цяло, е незадоволителен."

(Смях)

Тук като че ли има един урок, и урокът е: тогава защо да я запазваме? Задават ми постоянно този въпрос. Защо просто не запазим най-добрата? На този въпрос има два отговора. Първо, няма такова нещо като най-добро. Днешната най-добра разновидност е утрешен обяд за насекоми, вредители или болести. Другото е, че може би тази ябълка Фаулър или може би разновидност пшеница, която не е икономична в момента има устойчивост на болести или вредители или някакво качество, което ще ни е нужно при климатични промени, което другите нямат. Затова не е необходимо, хвала на Бога, ябълката Фаулър да е най-хубавата ябълка на света. Необходимо или интересно е просто, че тя може да има един добър, уникален белег. И по тази причина трябва да я запазим. Защо? Като суров материал, като белег можем да я използваме в бъдеще. Мислете за разнообразието така - то ни дава възможности за избор. А възможностите за избор, разбира се, са точно онова, от което имаме нужда в ера на климатични промени.

Искам да ви покажа два слайда, но първо искам да ви кажа, че работех в Глобалния тръст за многообразие на културите с ред учени - особено в Станфорд и Вашингтонския университет - за да зададем въпроса: какво ще се случи със земеделието в ера на климатични промени и от какви белези и характеристики се нуждаем в нашите земеделски култури, за да можем да се адаптираме към това? Накратко отговорът е, че в бъдеще, в много страни, най-студените сезони за растеж ще бъдат по-горещи от всичко, което са виждали тези култури в миналото. Най-студените растежни сезони в бъдещето, по-горещи от най-горещите от миналото. Адаптирано ли е земеделието към това? Не знам. Могат ли рибите да свирят на пиано? Ако земеделието не е преживявало това, как би могло да е адаптирано?

Най-високата концентрация на бедни и гладни хора в света и мястото, където по ирония климатичните промени ще бъдат най-лоши, е в южна Азия и Африка около Сахара. Избрах два примера тук и искам да ви ги покажа. В хистограмата, която е пред вас сега, сините стълбчета представляват историческата амплитуда от температури, започваща от времето, за което имаме температурни данни. Виждате, че има известни разлики между един растежен сезон и друг. Някои са по-студени, някои са по-горещи - това е крива с камбановидна форма. Най-високото стълбче е средната температура за най-голям брой растежни сезони. В бъдещето, по-късно този век, то ще изглежда като червеното, напълно извън граници. Земеделската система - а по-важно, и посевите в полята в Индия никога не са преживявали това преди.

Ето Южна Африка. Същата история. Но най-интересното нещо в Южна Африка е, че не трябва да чакаме 2070 година, за да дойде бедата. До 2030 г., ако разновидностите на царевицата, която е основна култура - 50 процента от храните в Южна Африка са още на полето - през 2030 г. ще има 30-процента понижение на производството на царевица, заради климатичните промени, настъпили вече през 2030 г. 30 процента понижение на производството, като се вземе под внимание нарасналото население - това е хранителна криза. Тя е глобална по природа. Ще гледаме гладуващи до смърт деца по телевизията. Може да кажете, че 20 години са дълго време. Това са два цикъла на отглеждане за царевицата. Имаме две хвърляния на заровете, за да оправим това. Трябва да имаме готови за климата култури на полето, и трябва да направим това доста бързо.

Добрите новини са, че сме консервирали. Събрали сме и сме консервирали голяма част от биологичното многообразие, земеделското многообразие, най-вече под формата на семе, и сме го депозирали в семенни банки, което е засукан начин да се каже "фризер". Ако искате да консервирате семе за дълъг срок и искате да го направите достъпно за растениевъди и изследователи, го изсушавате, а после го замразявате. За съжаление, тези семенни банки са разположени по света в сгради и са уязвими. Случвали са се катастрофи. През последните години изгубихме генната банка, семенната банка в Ирак и Афганистан. Можете да се сетите защо. В Руанда, на Соломоновите острови. А после - в тези сгради се случват и ежедневни бедствия, финансови проблеми, лошо управление и повреди в оборудването - най-различни неща, и всеки път, когато се случи нещо такова, то означава изчезване. Губим многообразие. И не говоря за загуба на многообразие по същия начин, както ако си загубите ключовете от колата. Говоря за загуба по същия начин, по който сме загубили динозаврите - истинска загуба, няма да ги видим никога вече.

Затова част от нас се събрахме и решихме - стига толкова, трябва да направим нещо по въпроса и ни е необходимо съоръжение, което наистина да може да предложи защита за нашето биологично разнообразие от... може би не най-чаровното разнообразие. Не се вглеждате в очите на морковено семе точно по същия начин, както в очите на мечка панда, но това е много важно разнообразие. Имахме нужда от наистина безопасно място, и отидохме доста далеч на север, за да го открием. Всъщност, до Свалбард. Това е над континентална Норвегия. Виждате Гренландия тук. Това е на 78 градуса северна ширина. Най-далечното място, до което можете да стигнете с редовен самолетен полет. Забележително красив пейзаж. Направо невъзможно е да ви го опиша. Неземно. Красиво. Работехме с норвежкото правителство и с НорГен, Норвежката програма за генетични ресурси, за да проектираме това съоръжение. Това, което виждате, е художествен проект за това съоръжение, което е построено в една планина в Свалбард. Идеята за Свалбард дойде оттам, че е студено, така че получаваме естествени ниски температури. Но е отдалечено. Отдалечено и достъпно, затова е безопасно и не зависим от механично охлаждане.

Това е повече от просто една мечта на художник - сега е реалност. Тази снимка го показва в контекста - в Свалбард. Ето главния вход на това съоръжение. Когато отвориш главния вход, виждаш това. Доста е просто. Това е дупка в земята. Това е тунел, и влизате в тунела, изсечен в твърда скала, около 130 метра. Сега има една-две осигурителни врати, затова няма да го видите точно така. Отново, щом стигнете до задната част, се оказвате в район, който всъщност е любимият ми. А защо? Мисля за него като един вид катедрала. И знам, че това ме прави да изглеждам малко странен, но... (Смях) Някои от най-щастливите дни в живота си съм прекарал... (Смях) в това място тук.

(Аплодисменти)

Ако влезете в една от тези стаи, бихте видяли това. Не е много вълнуващо, но ако знаете какво има там, е доста емоционално. Сега имаме около 425 000 образци от уникални разновидности на култури. Има 70 000 образци от различни разновидности ориз в това съоръжение в момента. След около година ще имаме над половин милион образци. Ще стигнем до над милион, и някой ден всъщност ще имаме образци - около 500 семена - от всяка разновидност земеделска култура, която може да се съхранява в замразен вид в това съоръжение. Това е резервна система за световното земеделие. Това е резервна система за всички семенни банки. Съхранението е безплатно. Действа като сейф за депозит. Норвегия притежава планината и съоръжението, но вложителите притежават семето. И ако нещо се случи, могат да се върнат и да го вземат. Снимката, която виждате, показва националната колекция на Съединените щати, на Канада и на една международна институция от Сирия.

Според мен интересното в това съоръжение е, че почти единственото, за което мога да се сетя тези дни, където страните - буквално всяка страна в света - защото имаме семена от всяка страна в света - всички страни в света са се събрали, за да направят нещо, което е едновременно дългосрочно, устойчиво и позитивно. Не мога да се сетя за нищо друго през живота си, което да се е случило по този начин.

Не мога да ви погледна в очите и да ви кажа, че имам решение за климатичните промени, за водната криза. Земеделието поема 70 процента от прясната вода в света. Не мога да ви погледна в очите и да ви кажа, че има такова решение за тези неща, или за енергийната криза, или за световния глад, или за мира в конфликтите. Не мога да ви погледна в очите и да ви кажа, че имам просто решение за това, но мога да ви погледна в очите и да ви кажа, че не можем да разрешим никой от тези проблеми, ако нямаме разнообразие на културите. Защото ви предизвиквам да мислите за едно ефективно, ефикасно, устойчиво решение за проблема с климатичните промени, ако нямаме разнообразие на културите. Защото, доста буквално, ако земеделието не се адаптира към климатичните промени, ние също няма да се адаптираме. А ако културите не се адаптират към климатичните промени - нито земеделието ще се адаптира, нито пък ние.

Така че това не е просто приятно занимание. Има много хора, които много биха искали това многообразие да съществува само заради ценността на съществуването му. Съгласен съм, че това е хубаво. Но е и необходимо да се направи. Затова, в много реален смисъл, вярвам, че ние като международна общност трябва да се организираме, за да изпълним задачата. Глобалният трезор за семена Свалбард е чудесен подарък, който Норвегия и други са ни дали, но не е пълният отговор. Трябва да съберем оставащото многообразие, което съществува. Трябва да го депозираме в добри семенни банки, които могат да предложат тези семена на изследователи в бъдещето. Трябва да го каталогизираме. Това е библиотека на живота, но сега бих казал, че нямаме картов каталог за нея. И трябва да я подкрепяме финансово.

Голямата ми идея е, че докато смятаме за изтъркана тема да се правят дарения за музей или да се дари място в университета, наистина трябва да мислим за дарения за пшеница. 30 милиона долара дарения биха се погрижили за опазване на цялото разнообразие от пшеница завинаги. Затова трябва да мислим малко в тази насока.

А последната ми мисъл е, че ние, разбира се, чрез консервация на пшеница, ориз, картофи и други култури, може, доста просто, в крайна сметка да спасим самите нас.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)