Картър Емарт демонстрира триизмерен атлас на Вселената

Имам честа днес, да споделя с вас Дигиталната Вселена, която беше създадена за човечеството, за да видим наистина къде се намираме във Вселената. Мисля, че можем да пуснем видеото, което имаме.

[Хималаите]

(Музика)

Картър Емарт: Плоският хоризонт, с който сме еволюирали, е метафора за безкрайни, безгранични ресурси и неограничен капацитет за изхвърляне на отпадъци. Не беше докато наистина не напуснахме Земята, излетяхме над атмосферата и видяхме хоризонта извит към себе си, когато можахме да разберем нашата планета, като ограничено състояние. Дигиталният атлас на Вселената беше направен в Американския природонаучен музей през последните 12 години. Ние твърдим, че ако го обединим, като проект, наистина представя Вселената, по всички възможни мащаби. Това, което виждаме тук са спътници около Земята, и Земята в правилно положение, спрямо Вселената, както виждате. НАСА подкрепи тази работа преди 12 години, като част от възстановяването на планетариума в Хейдън, така че да споделим това със света.

Дигиталната Вселена е основата на космическите шоу продукции, които представяме -- главните космически представления в обсерваторията. Но това, което виждате тук е резултатът от, всъщност, стажове, които проведохме с университета Линкопинг в Швеция. Имах 12 студенти, които работеха над този проект, за техните дипломни работи. И резултатът е този софтуер, наречен Uniview (Юнивю) и компания наречена SCISS в Швеция. Този софтуер позволява интерактивна употреба. Така че тази траектория на полет и филм, които виждаме тук бяха в действителност прелетени наживо. Улових това наживо от моя лаптоп в кафене, наречено "Земята има значение," в югоизточната част на Манхатън, където живея. Това беше направено като съвместен проект с Музея "Рубин" за изкуствата от Хималаите, за изложба по сравнителна космология.

И така, докато се отдалечаваме, виждаме непрекъснато от нашата планета чак до сферата на галактиките, както виждате тук, измерено във светлинни години, което ви дава усещане, за това колко сме далече. Докато се отдалечаваме, светлината от тези далечни галактики е пътувала толкова много време, че по същество се връщаме назад в миналото. Ние се връщаме толкова назад, че най-накрая виждаме ограничение около нас -- сиянието от Големия взрив Това е микровълновият фон на Уилкинсонова Микровълнова Анизотропна Проба (анг. WMAP), което виждаме в момента. Ще прелетим навън от него сега, просто за да видим това ограничение. Ако бяхме извън него, това би било почти безсмислено, в смисъл на преди времето. Но това е нашето ограничение на видимата Вселена. Ние знаем, че Вселената е по-голяма от тази, която можем да видим.

Като се върнем бързо, виждаме тук радиосферата, от която одскочихме в началото. Но това са позиции, последните позиции на екзопланети, които сме отбелязали на картата. И нашето Слънце тук, очевидно с нашата собствена Слънчева система. Това, което ще видите -- трябва да скочите тук доста бързо между няколко порядъка на мащаби, за да слезете до там, където виждаме Слънчевата система. Това са траекториите на Вояджър 1, Вояджър 2, Пайниър 11 и Пайниър 10, първите четири космически кораби, които са напуснали Слънчевата система. Приближаваме се по-близо, улавяме Земята. Орбитата на Луната, и виждаме Земята. Тази карта може да се актуализира. И може да добавим нови данни.

Знам, че д-р Каролин Порко е камерата P.I. за мисията Касини. Но тук виждаме комплексната траектория на мисията Касини, цветно кодирана за различните етапи на мисията, хитроумно разработена така, че 45 срещи с най-голямата луна Титан, който е по-голям от планетата Меркурий, и отклонява орбитата в различни части от етапите на мисията.

Този софтуер ни позволява да се приближаваме и гледаме части от атласа. Този софтуер може да се включи в мрежа между обсерватории. Имаме нарастваща база от потребител на него. И свързваме обсерватории. И можем да свържем обсерватории с класни стаи. Всъщност споделяме турове на Вселената с първия в Тропическа Африка планетариум в Гана, както и с нови библиотеки, които са построени в гетата в Колумбия и средно училище в Камбоджа. И всъщност камбоджанците контролираха Планетариума Хейдън от тяхното средно училище.

Това е снимка от събота, снимана от сателита "Аква", но чрез софтуера Uniview. И така, виждате края на Земята. Това е Непал. Това е, всъщност, точно тук е долината на Лхаса, точно тук в Тибет. Но можем да видим мъглата от пожари и подобни в долината на Ганг, долу в Индия. Това е Непал и Тибет.

И в заключение, бих искал да кажа за този красив свят, в който живеем -- Тук виждаме част от снега, който някои от вас може би трябваше да изринат на излизане. Така че бих искал да кажа само, че това, от което се нуждае сега светът е чувство, че можем да се погледнем, в това по-голямо състояние сега, и по-голямо усещане, за това какво е дом. Защото нашия дом е Вселената, и ние сме Вселената, по същество. Ние я носим в себе си. Това, че сме в състояние да видим контекста, по отношение на всички мащаби, ни помага на всички, мисля, в разбирането къде сме, и кои сме ние във Вселената.

Благодаря ви.

(Ръкопляскания)