Калеб Чунг играе с Плео

Аз съм, или бях един вид дизайнер на играчки. Преди да стана дизайнер на играчки бях мим, по-точно уличен мим. Предполагам, че по това време бях един артист. А преди това бях продавач на сребърни изделия, а още преди това -- на 15 години и половина вече живеех извън къщи и никога не съм си помислял да постъпя в колеж. Честно казано -- по онова време не виждах смисъл. Сега, разбира се, виждам смисъл, след като научих много неща.

(Смях) Много е интересно.

Добре, исках да ви покажа малко от света на дизайнерството на играчки, поне от моята малка пролука към света. Това е едно видео, което направих, когато започнах с дизайна на играчки. Тук съм в моя гараж, правейки странни неща. След това отивате в компаниите за играчки и там има един тип от другата страна на масата, който казва, "следващия, следващия, следващия". Мислиш, че е много забавно, но те -- за всеки случай записах тази малка видеолента, която винаги показвам. Това е името на моята компания, Giving Toys. Също работех в Мател. И след като напуснах Мател, започнах да правя ето тия кухни за хамбургери. И така получих разрешение да ги произвеждам, така, че това е една кухня за хамбургери, която слагаш фъстъчен крем вътре и се прави и ето една печка за пържени картофи, малко храна, която можеш да ядеш. Развалих машинка за макарони, за да направя това. И това мисля, че е един фритюрник за Мак Нъгетс. Това е фритюрник за Мак Нъгетс и това, това е моята най-голяма дъщеря, която прави ябълков пудинг. Нека да видим, можете да правите пай с канела и захар, и после ядете, и ядете, и ядете -- сега тя тежи 130 кг. Не, шегувам се, тя е чудесна. Ето как изглеждаха, когато излязоха на пазара. Те бяха -- това е като една линия за 15 милиона долара. На всичкото отгоре не направих много пари от това.

Следват няколко неща. Това беше една ракета за пяна, която не се продаваше. Това е една гумена глава и няма нищо повече, което може да се добави. Това са някои ефекти които направих за "Перука, дрънкала и ролкa". Това беше един робот, чийто очи изкачаха и се контролираше отзад. Плати фактурите за целия месец. Това е една крачеща Барби. Казах си, точно това ми липсваше! И те ми отговориха, това е доста добър дизайн. Продължихме с някои роботи, които се биеха. Мислих си, че целия свят ще иска да ги купи. Сражават се и после се изправят. Не е ли невероятно? Затова направихме една играчка, която падна като горещ камък. Гениални са. Ето тук правим някои опити за полети с моя малък Пъг, за да видим дали това наистина хваща. Справя се доста добре. Използвам малки телефонни връзки, които да ги накарат да се въртят. Начина, по който имат тези малки неща, малките деца не знаят какво са те. Това е за работа с глина. Знаете, че казах - че ходих до Плей-Доу, и казах, вижте, мога да анимирам това. Те ми казаха, не ни говори за Плей-Доу. И след това направих анимация с Лего. Мислех си, че това ще бъде толкова страхотно! И познавате Лего - не водете Лего в Лего. Това е отговорът. Те знаят всичко за него.

След това започнах да създавам аниматроника. Обичах динозаврите. Бях в бизнеса с филми, и всъщност Николъс Негропонте видя това, когато бях на 12, както и да е, тогава казаха, "Не, трябва да направите два и те трябва да се бият." Знаете как е -- защо дете би искало динозавър? Това съм аз, използвайки Сол -- или 3D Студио през 80-те. Това е Дейвид Летърман. Можете да видите колко старо е това. Това е най-малкият ми братовчед. Това е частта наречена, "Опасни играчки, които няма да видите на Коледа." Беше направен първия показ на триона ми и имахме огнехвъргачен стол. Кариерата ми общо взето беше в своя връх точно тук. А на фона са хора, изрязани от пяна, които не можаха да присъстват на шоуто. Това е МЕК, преминаващ през мотор за чистачка на предно стъкло. И така това е -- бях малко като актьор. Аз не съм много добър в това. Но -- това е човек наречен Доктор Юц, който разглобява играчки и показва на децата какво е да си инженер. Можете да видите масивните паралелни изчисления на Нинтендо тук. А в ляво е главния поглед на CD-ROM. Човек на име Стан Резников е правил това като пилот. Това е -- можете да видите малкия прозорец там. Всъщност можете да видите Стедикам с балонче на дъното. Виждате клавиатура овързана около китката ми. Много изпреварвам времето си тук.

(Видео) Разказвач: Става ми лошо... Обичам играчките!

Кейлъб Чънг: Това е всичко, което исках да кажа: Обичам играчките. Ок, и така това беше, това беше първия вид от -- това беше първото количество от продукти. Повечето от тях не минаха. Получавате един от 20, един от 30 продукта. И от време на време правим нещо като, знаете, автоматична машина за навиване на коса, такава, която роши косата ви и ви дърпа скалпа, и -- и правим пари с това. И след това се отказваме от него. В последствие напуснахме Ел Ей, и се преместихме в Айдахо, където всъщност имаше много мир и спокойствие. И започнах да работя върху този проект -- о, трябва да ви разкажа за това много набързо. През целия този период, правейки играчки, мисля, че има истинска връзка между иновацията, изкуството и науката. Това е някакво сливане, което се случва позволявайки ви да откриете иновация. Опитах се да го събера в някакъв вид символ което означава нещо -- поне за мен. И така изкуството и науката имат някакъв вид динамичен баланс, и ето тук си мисля, че се получава иновацията. И това всъщност е, поне за мен, как излизам с тези страхотни идеи. Но това не е начина, по който получавате опорна точка Всъщност, трябва да сложите кръг около това, и да го наречете бизнес. И тези три неща заедно, мисля, че ви дават опорната точка на света. Но да продължим. И така, това е доста интересна история, която ще разкажа. Това е историята на Фърби. Както той каза, аз бях съ-изобретател на Фърби. Направих тялото и създанието -- е, вие ще видите. И между другото, като ви показвам това, можете горе-долу да разберете какво представлява то, надявам се, опитайте се да създадете роботи в живи форми, или технолия която има емоционална връзка с ползвателя й. И така, това е моето семейство. Това е моята съпруга Кристи, и Аби, и Мелиса и моята 17 годишна, Емили, която беше торба пълна с неприятности. И така, ето го, ето го отново този робот. Излезнах от бизнеса с филми, както казах, и си казах, нека да направя тези анимационни роботи. Нека направим тези неща. Винаги съм имал голям интерес към това. Този всъщност не стигна до никъде, но се опарих докато правех това. Този е по-малък, имам малко движещо се тяло на него. Малък човек минава покрай него, повече серво драйвъри, много серво хакване, много маханични неща. Този е друг. Всъщност той има Скелетор крака, мисля, че носи там. О, това е малко пони, много сладко малко нещо.

Целта да покажа тези е, че винаги съм имал интерес към малките изкуствени неща от живота. Предизвикателсвото беше, че работих в Майкрософт за малко, и работих върху Майкрософт Барни. И това е -- знаете, лилав динозавар с подуто коремче. И знате, те имаха много, просто много неща в него, от които нямаше нужда, аз мислех така. И след това Майкрософт можеше просто да напълни склад, пълен с неща и да гледа дали ще се продадат. Това е много странен бизнес модел свързан с това, че идваш от компания за играчки. Както и да е, мой приятел и аз, Дейв Хамптън, решихме да видим дали можем да направил едноклетъчен организъм. Кои са няколкото неща, които можехме да използваме за да направим малка форма на живот. И това е нашия малък тридесетцентов Мабучи мотор. Аз имам всички тези книги за дизайн, които, предполагам много от вас имат. И в тези книги -- това е първата страница на Фърби, имам, може да се каже изкуство и наука. Имам "защо"-то там, и "как" там. Опитах се да подходя много философски, много размишлявах за всички тези проекти. Защото те не са само "насипани" идеи; трябва наистина да дълбаете на дълбоко за тези идеи. Има истински псевдо-код там, да получаваш идея от различни драйвъри, такива неща. Отначало Фърби имаше само две очи и няколко батерии на дъното. Тогава си казах, "Е, ще трябва да го храните, той трябва да говори, и стана много по-сложен." След това трябваше да разбера как ще използвам този мотор, за да накарам очите да се мърдат, ушите да се мърдат, и тяло да се мърда, както и устата. И знаете ли, искам да го накарам да мига и да прави всичко това в едно и също време. И така ми дойде на ум, това продълговато изражение с тези камери и обратни връзки. Това проработи доста добре. След това станах малко по-реалистичен и трябва да започна да рисувам тези неща. И ето там е "бележка към мен" от горе: "Много инжeнерство." Това се оказа да е малко повече от истина. Това е моето първо експлоадирало видение и всички малки частици, малкия път за червея и всички тези неща. И след това започнах да го строя, и така това е истинското нещо. Ставам и започвам да си режа пръста и да слепвам неща заедно. А това е моята малка работилница. Това е първия малък зъбец, който кара Фърби. А това е Фърби на половин черупка. Може да видите, малкия ББ в кутията е моя сензор. Аз всъщност глозгам всичко това от пластмаса. Така тук е тила на главата с милиарди дупки в него. А ето ме мен, свърших. Ето го моя малък Фърби. Не това е малък робот на хероин или нещо друго, мисля. (Смях) Сега, виждате, обичам малки роботи. И така съпругата ми казва, "Е, може и да ти харесва, но никой друг не би." И така тя идва да спаси положението Това е моята съпруга Кристи, която е просто, знаете, моята муза и моят партньор за вечността. И тя прави рисунки, нали? Тя е истински художник. И така започва да прави всички тези различни рисунки и прави, а, цветни образци и книжки за оцветяване. Харесвам този тип с пурата там в дъното. Той не се справи с теста много добре, но аз го харесвам. И след това тя започна да прави тези други герои. По това време Бебета Бийни бяха голям хит, и си помислихме да направим много различни от тях. Ето тук имаме малко розово, с малка букла на главата. И ето -- това не се справи добре с тестването също, не знам защо. Това е моето любимо, Демон Фърби. Това е много добро. Както и да е, накрая се спряхме на това изображение, малко пухкаво тяло, малък въображаем характер. И ето го, малко косместо бебе -- хванато в светлина там. Всъщност отидох до Тойс Ар Ъз, купих малко косместо коте, разкъсах го и направих това. И от тогава, всеки път след като се прибирах у дома от Тойс Ар Ъз с кукли или нещо, те изчезват от моето бюро и се скриват из къщата. Имам три момичета и те просто, те -- все едно спасяват животно от мен. (Смях) Ето малко въженце се показва, това е само контрол върху устата и очите на Фърби. Това е само малък серво контрол и направих това кратко видео, което гласи: "Здравехте, казвам се Фърби, и съм добър," разбирате, и след това достигам ръката си. Той ще -- можете да го гъделичката, когато си вдигна ръката, "хи,хи,хи,хи" и ето така го продадохме. Хасбро всъщност каза, имах впредвид Тайгър Електроникс по онова време, каза, "Да, искаме да го направим. Имаме 13 седмици и малко до Панаира за играчки, и ще ви наемем момчета, за да го направите."

И така Дайв и аз започнахме да работим. Повечето аз, защото всичко беше механично по това време. И така сега наистина трябва да измисля всички тези неща, които не знам как. Започнах да работя със Солид Уъркс и цяла друга група да прави това. И започнахме -- това беше много преди нещо да се случва в ЕсЕлЕй, не много скоростни прототипи. Определено нямахме парите да го направим. Платиха ми много малко, за да направя това затова трябваше да се обадя на приятел на мой приятел който управляваше GM прототипна фабрика и ЕсЕлЕй фабриката, която беше спряна. Те казаха, "Да, добре, ще ги управляваме." И така те ни показаха всички планове, които имаха, което беше много мило от тяхна страна. Зъбците ги изработих в Хюлет Пакард. Промъкнахме се през уикенда. И имахме само диска с файловете. Но те имат затворена система, така че не можехме да принтираме нищо на машината. Затова ги принтирахме на чисто и ги залепихме на мониторите. През уикенда ни свършиха частите. Ето така изглеждаха към края. Бяха като малки гарфийлдовци Осем месеца по-късно -- може би помните, това беше пълен, пълен, пълен хаос. За кратко те направиха два милиона Фърбита за един месец. Накрая приключиха с 40 млн. изработени Фърбита. Аз -- невероятно е как -- не знам как стана това. А Хасбро спечелиха от това милиард и половина долара. И аз по малко от всяко едно.

И така, защо правя това? Защо вие се опитвате да правите всичко това? Разбира се, това е заради децата ви. Тук е моята най-малка дъщеря с нейните Фърби. Тя все още го има. Аз съм един вид пенсионер и ние живеем в рая в Бойзи, край реката, и тогава аз създадох нова компания, наречена Той Иновейшън, и съвместно с Мател работихме по някои проекти, заедно с една дама -- Айви Рос, която е тук, и направихме бебето с чудните движения, направихме го със списанието Уаиърд, също разни други неща. Тогава започнах нова компания. Направихме малко устройство, което се държи в ръка и е свързано с интернет, едно от най-добрите изобретения на Изложението за потребителска електроника, но аз забавих темпото. след известно време имах тази касетка от този динозавър, дадох я на този човек, после друг човек я видя и искаха да го направят. Казаха, че ще вложат цялото това време. Казах, "Добре, нека опитаме този проект за динозавър." Лудата идея е, че се опитахме да клонираме динозавър, доколкото може с днешните технологии. Не наистина, но до колкото може. Решихме да опитаме, с намерението да направим нещо, което е като живо. Не робот, който почти прави нещата, но наистина искахме да го направим. Аз избрах Камерозавър, защото той е от най-популярните сауроподи в Северна Америка. Може да се намерят техни цели скелети. Това е младежки. Влезнахме. Има книга, наречена "Ходейки по черупки на яйца," където намерихме кожа на сауропод в Патагония. Има снимка в книгата и когато -- казах на скулптора да използва това за модел и по някакъв начин да го копира. Много, много обсебващо. Има някакъв вид отрязан скелет на Камарасаурус, но геометрично е правилен. След това отидох и премерих всичко геометрично, защото предположих, хей, ако го направя горе долу правилно, може да се движи като истинско. И така ето го мотора. И по това време, знате, всички други хора започват да помагат. Ето пример за това какво правим с черепа. Ето го черепа, ето я и моята рисунка на черепа. Има някакъв вид версия на кожа, на нежната тъкан. Ето механизма, който ще влезе вътре -- като в малтийски механизъм. Има някакъв вид твърда версия на него. Ето няколко ЕсЕлЕй части от същото нещо. И след това тези са наистина груби части. Правихме някакви тестове тук. Ето го черепа, горе долу същата форма като на Камарасауруса. Има фото-реалистично око зад тези лещи. И ето първия експлоадирал изглед, или прозрачен изглед. Ето първата ЕсЕлЕй версия, и вече горе-долу има усещането, че има някаква чаровност вече. Важното за смесването на науката и изкуството за това многодисциплинирно вещество е, че можеш да правиш робот, и след това да се върнеш и да направиш формата, и след това да се връщаш напред и назад. Серво управлението в предните крака, трябваше да оформим като мускули. Те трябваше да се вместят в плик. Имаше огромно количество работа да накараме всичко да работи правилно. Целия врат и опашка са кабели, за да се мърда равномерно и истинско. И след това, разбира се не сме приключили. Трябва да придобием естествения вид на кожата. Кожата е съвсем друго нещо, може би най-трудната част. И така, вие наемате художници и се опитвате да постигнете изражението и усещането на характера. Сега, това не е с дизайнери на характер, нали? И все още се опитваме да се придържаме с истинския характер. И така, сега трябва да се върнете и да покриете цялото нещо с глина. Сега започвате да правите скулптура за това. И вие можете да видите, че сме взели човек от -- който е фанатик на тема динозаври, да направи скултура за нас, включително и до лъжичко-оформените зъби и всичко останало. И след това още скултура, и още, и още оформяне, и още. След това, четири години и 10 милиона долара по-късно, имаме -- малък Плео. Джон искаш ли да го доведеш тук горе?

Джон Сосока е нашия Главен Технологичен Директор, и наистина е човека, който работи най-много с нашата 40 членна компания. Искам да ръколяскам за Джон. Той никога не бива забелязан. Това е Джон Сосока. (Аплодисменти) Благодаря ти Джон, благодаря ти, сега се върни на работа, разбра ли човече? Добре -- (Смях) -- не, много е болезнено, така че -- (Смях) -- тези са малки Плеота и вие най-вероятно можете да ги видите. Това -- аз нарочно -- те преминават през фази на живота. Затова, когато за пръв път ги вземете, те са бебета. И вие -- колкото повече ги имате, толкова повече растат те, и те някакси се научават как да се държат. И така този, този всъщност спи и, почакайте -- Плео събуди се, Плео хайде де. Този малкия слуша гласа ми. Но те имат 40 сензора по цялото си тяло. Имат седем процесора, 14 мотора, имат също -- но вас не ви интересува, нали? Те са просто сладки, нали? Това е идеята, това е идеята. Вие виждате, хей, хайде де, хей, усетихте ли това? Има нещо голямо и шумно тук. Хей. (Смях) Това е добре, събуди се, събуди се, събуди се. Да, те са като деца, знаете. Ти, да, да. Добре, гладен е. Ще ви покажа какво правил за последните четири години. Тук, тук, тук. Ето малко пари, Плео. (Смях) Ето. Ето това мислят инвеститорите -- това е просто -- (Смях) -- точно така, точно така. И така, те са много сладки малки същества. Ние се надяваме, че нашите вярвания са, че хората имат нужда да изпитват съчувствие към неща, за да бъдат по-човечни. Ние мислим, че можем да помогнем за това като съдадем малки създания, които можете да обичате. Сега, тези не са роботи, те са като обичноботи, разбирате ме. Те се променят с времето. Но те най-вече създават чувство за грижа. И ние имаме -- нещо малко тук. Сега искам да кажа, че UGOBE все още не е там. Ние тъкмо отворихме вратата, и е за всички вас да преминете през нея. Включихме някои неща, които се надяваме, че са полезни. Извини ме, Плео. Те -- той има USB и SD карта, така че е напълно отворена архитектура. Така че всеки може да го включи, благодаря. Това е Джон тук. Всеки може да вземе Плео и напълно да промени характера му, Може да го направите двополюсен, или както някой каза -- (Смях) Можете да промените неговите хомеостатични драйвъри, или както искате да го наречете. Децата просто може да го влачат, да го изпускат, да вкарат нови звуци. Всъщност ние, много е трудно да спрем хората да го правят. Имаме аниматор, който го взе и е правил част от рекламата за Бъдуайзър, и казва, "К'во става", знаете как е? (Смях) Ти -- така,че е -- да, харесва му. Те изискват доста грижи. Надяваме се да си вземете едно. Не знам какво пропускам да ви кажа, но като последно нещо искам да споделя, че ако продължим по този път, ние проектираме най-добрите приятели на нашите деца. А в това има много социална отговорност. Ето защо Плео е мил и любвеобвилен. Просто се надявам да мечтаем за добро. Благодаря. (Ръкопляскания)