Бърт Ратан вижда бъдещето на Космоса

Искам да започна, казвайки: Хюстън, имаме проблем. Навлизаме във втора генерация без прогрес, по отношение на човешки полет в Космоса. В действителност ние регресираме. Има много голям шанс да загубим способността си да вдъхновим нашата младеж, да излезе навън и продължи това важно нещо, което ние като човешки род сме правили винаги. А това е, инстинктивно сме излизали навън и сме се катерили по трудни за достигане места, ходили сме на много негостоприемни места, и сме открили по-късно, може би за наша изненада, че това е причината, поради която сме оцелели. Чувствам много силно, че не е добре за нас да имаме поколения от деца, които си мислят, че е добре да очакват с нетърпение по-добрата версия на мобилен телефон с видео в него. Необходимо е да очакват с нетърпение изследванията, необходимо е да очакват с нетърпение колонизирането, да очакват с нетърпение откритията. Нужно е да го правят. Трябва да ги вдъхновим, защото те трябва да ни водят и да ни помогнат да оцелеем в бъдещето.

Особено съм разтревожен от това, което НАСА прави в момента с тази нова доктрина на Буш, да -- за следващото десетилетие и половина -- ох, изложих се. Имаме специфични инструкции да не говорим тук за политика.

(Смях)

Това, което очакваме с нетърпение --

(Ръкопляскане)

това, което очакваме с нетърпение е не само вдъхновението на нашите деца, но настоящия план дори не позволява на най-креативните хора в тази държава -- космическите инженери от Боинг и Локхийд да поемат рискове и да опитат нови неща. Ще се завърнем на Луната -- 50 години по-късно -- и ще го направим специално планирано, за да не научим нищо ново. Много съм обезпокоен от това. Но така или иначе това е -- основата на нещото, което искам да споделя днес с вас, обаче, това се връща там, където ние вдъхновяваме хората, които ще бъдат нашите големи лидери по-късно. Това е темата на моите следващи 15 минути тук. Мисля, че вдъхновението започва когато сте много млади: тригодишни, до 12, 14-годишни. Това, което ние -- това, което те гледат е най-важното нещо.

Да вземем за пример авиацията. Имаше един прекрасен малък къс период от четири години, когато се случиха прекрасни неща. Започна през 1908 г., когато братята Райт полетяха в Париж, и всеки каза, "О, ей, и аз мога да направя това." Имаше само няколко човека, които летяха през началото на 1908 г. След 4 години, 39 страни имаха стотици самолети, хиляди пилоти. Самолетите бяха изобретени чрез естествен подбор. Сега, може да кажете, че интелигентен дизайн, изработва самолетите днес, но нямаше интелигентен дизайн, който наистина да разработва ранните самолети. Вероятно имаше поне 30 000 различни опитани неща, и когато те се разбиваха и убиваха пилота, не бяха опитвани отново. Тези които излетяха и се приземиха бяха добре, понеже нямаше тренирани пилоти, които да имат добри пилотски качества по подразбиране. Така ние, правейки набор от опити, хиляди опити през този четири годишен период, изобретихме концепциите на самолетите, с които летим днес. И заради това те са толкова сигурни, понеже дадохме много възможности, за да открием какво е добро. Това не се случи въобще с космическите полети. Имаше само няколко изпробвани концепции -- две от американците и една от руснаците.

Хм, кой беше въхновен през този период от време? Списание "Авиационна седмица" ме помоли да направя списък с хората, които мисля, че бяха най-влиятелни през първите 100 години на авиацията. Аз ги записах, и по-късно открих, че всеки от тях е бил малко дете, в това чудесно възраждане на авиацията. Това, което се случи докато бях малко дете -- също някои много значими неща. Започна ерата на реактивните двигатели, започна ерата на ракетите. Фон Браун беше там, показвайки как да се отиде до Марс -- и това беше преди Спутник. И това беше във време, когато Марс беше много по-интересен, отколкото е сега. Мислехме си, че там има животни, знаехме, че там има растения, понеже цветовете се сменяха, нали ? Но, знаете, НАСА се провалиха, понеже те изпратиха тези роботи, и те ги приземиха само в пустините.

(Смях)

Ако погледнете какво се случи -- тази малка черна линия показва колко най-бързо може да лети човек, и червената линия е за най-бързите военни изтребители, а синята линия е за комерсиалния въздушен транспорт. Може да забележите, че тук има голям скок. Когато бях малко дете -- и мисля, че това има нещо общо с това, че ми бе даден кураж, за да опитам нещо, което другите хора нямаха смелостта да опитат. Ами, с какво се занимавах когато бях дете? Не се занимавах с бързи коли, и момичета, и танци. А и нямахме дрога в онези дни. Но аз правех самолетни модели за състезания. Прекарах около седем години през Виетнамската война, изпитвайки самолети за Еър Форс (ВВС). И после продължих и се забавлявах много, строейки самолети, които хората могат да сглобят в своите гаражи. И около 3000 от тях летят. Разбира се, един от тях е около света: Вояджър. Основах друга компания през 82г., която е моята настояща компания. Ние разработваме повече от един тип самолет годишно от 1982 г. насам. Има много от тях, които в действителност не мога да ви покажа на тази схема.

Най-впечатляващият самолет за всички времена, според мен, беше разработен само няколко години след първия работещ реактивен двигател. Остана в експлоатация, докато не беше твърде ръждясал за да лети и беше изваден от експлоатация. През 98г. се върнахме обратно към нещо разработено през 56г. Какво ? Най-впечатляващият космически кораб за всички времена, мисля, че беше Лунния модул на Груман. Той беше -- знаете, кацна на Луната, излетя от Луната, не се нуждаеше от никакви хора по поддръжка -- това е нещо страхотно. Ние загубихме тази способност. Изоставихме това през 72г. Това нещо беше проектирано три години след като Гагарин полетя за пръв път в Космоса през 1961 г. Три годни, а ние не можем да направим това сега.

Лудост. Ще говоря съсвсем накратко за иновативни цикли, неща които растат, имат голяма активност, умират, когато са заменени от нещо друго. Тези неща са склонни да се случат на всеки 25 години, в продължение на 40 години, с припокриване. Може да използвате това изказване за всички различни видове технологии. Интересното нещо -- между другото, скоростта тук, извинете ме, високоскоростното пъуване, е заглавието на тези иновативни цикли. Тук няма никакви. Тези два нови самолета имат същата скорост както DC8, направен през 1958 г. Ето го голямото откритие, и това е, че няма иновативни цикли, ако правителството прави разработките и ги използва. Знаете ли, добър пример, разбира се, е мрежата на DARPA (Агенция за перспективни отбранителни научно-изследователски разработки). Компютрите първо бяха използвнаи от артилерията, а после от IRS (бел. пр. - даннъчната служба в САЩ) Но след като го получихме, сега имаме всякакви нива на дейност, всички ползи от него. Частният сектор трябва да го направи. Имайте това предвид. Поставих иновацията -- търсих иновативни цикли в Космоса, и не открих никакви.

Най-първата година, започвайки когато Гагарин излетя в Космоса, и няколко седмици по-късно Алън Шепърд, имаше пет пилотирани от човек космически полети в света; най-първата година. През 2003 г., всеки, когото Съединените Щати изпратиха в Космоса беше убит. Имаше само три или четири полета през 2003 г. През 2004 г. имаше само два полета: два полета на руския "Союз" към пилотираната международна станция. И аз трябваше да проведа три полета в Мохаве, с моята малка група от две дузини хора, за да доведа общата бройка до пет, което беше същата бройка назад през 1961 г. Няма никакъв растеж. Няма никаква дейност. Няма нищо.

Това тук е снимка направена от SpaceShipOne (СпейсШипУан). Това тук е снимка направена от орбитата. Нашата цел е да направим така, че да видите тази снимка и наистина да се насладите. Сега знаем как да го направим за суборбитални полети, да го направим достатъчно сигурно -- поне толкова сигурно, колкото при ранните авиокомпании -- така, че това може да бъде направено. Мисля, че искам да говоря малко за това, защо ние имахме смелостта да опитаме това като малка компания.

Ами, първо, какво ще се случи в последствие? Първата индустрия ще бъде с голям обем, с много играчи. Има още един обявен през миналата седмица. И той ще бъде суборбитален. И причината да бъде суборбитален е, че няма решения за адекватна безопасност, за да лети общественоостта в орбита. Правителствата правеха това -- три правителства правеха това в продължение на 45 години, и въпреки това, 4 процента от хората, които напуснаха атмосферата загинаха. Това е -- Не искате да стартирате бизнес с такава статистика за безопасността. Ще бъде с голям обем, мислим, че 100 000 човека ще полетят до 2020 г. Не мога да ви кажа кога ще започне всичко това, понеже не искам моята конкуренция да знае плановете ми. Но мисля, че веднъж щом ги разбере, ние ще намерим решения. И много скоро ще видите тези курортни хотели в орбита. И това наистина лесно нещо за постигане, което е въртенето около Луната, за да имате тази страхотна гледка. Това ще е наистина страхотно. Понеже Луната няма атмосфера -- може да правите елиптични орбити на 10 фута (3 метра) от нея, ако искате. О, ще бъде толкова забавно.

(Смях)

Добре. Моите критици казват, "Ей, Ратан харчи сега много от тези пари на милиардери за забавни пътешествия за милиардери. Какво е това? Това не е транспортна система, това е само за забавление. И аз се притеснявах от това, и после започнах да си мисля, ами, чакайте малко, купих първия си Епъл компютър през 1978 г., и го купих за да мога да кажа, " Имам компютър в къщи, а вие нямате. 'За какво го използваш?' Елате насам. Има Фрогър (видео игра)."

(Смях)

Домашният компютър, а не компютъра на банката или на Локхийд, беше за игри. За цяло десетилетие беше използван за забавление -- дори не знаехме за какво е предназначен. Но това, което се случи всъщност е, че имахме тази голяма индустрия, голямо развитие, усъвършенстване, възможности и т.н., и те навлязоха в достатъчно домове, ние бяхме готови за ново изобретение. Изобретателят е сред публиката. Ал Гор измисли Интернет и поради това, какво, нещо, което използвахме цяла година -- извинете ме, цяло десетилетие,за забавление, стана всичко -- нашата търговия, изследвания, комуникации и, ако оставим хората от Гугъл да помислят още няколко седмици, може да добавим още дузина неща към списъка. И няма да е далеч времето, когато няма да може да убедите децата, че не винаги сме имали компютри в нашите домове. И така забавлението е защитимо.

Добре, искам да ви покажа една малко сложна диаграма, но на нея е моето предсказание за това, което ще се случи. Тя също изяснява една точка, ето тук. Има група от хора, които излязоха наяве, и вие не знаете всички тях -- но онези, които излязоха наяве бяха вдъхновени като малки деца, на тази крехка 3 до 15-годишна възраст, от нашето излизане в орбита и отиването ни на Луната тук, в този период от време. Пол Алън, Илан Мъск, Ричърд Брансън, Джеф Безос, семейство Ансари, които сега финансират руската суборбитална програма, Боб Бигелоу, частна космическа станция, и Кармак. Тези хора вземат пари и ги инвестират в интересна сфера, и мисля, че е много по-добре, отколкото да ги инвестират в сферата на по-добри мобилни телефони или нещо подобно -- но те ги инвестират в много [неясно] сфери и това ще ни отведе в този вид възможности, и ще ни отведе към следващото наистина голямо нещо, и ще ни позволи да изследваме. Мисля, че в крайна сметка ще ни позволи да колонизираме и ще ни предпази от изчезване.

Те бяха вдъхновени от големия прогрес. Но вижте прогреса, който се случи след това. Има няколко примера тук. Самолетните изтребители имаха -- военният самолет от най-висок клас беше SR71. Премина през пълен цикъл на живот, стана твърде ръждив за да лети и бе изваден от употреба. Конкорд удвои скоростта на пътуването със самолет. Премина през пълен цикъл на живот без конкуренция; бе изваден от употреба. И ние сме ограничени тук със същия тип възможности за военни изтребители и комерсиално летене, които имахме в края на 50-те години.

Но има нещо останало, което да вдъхнови децата ни сега. И аз говоря ако имате бебе сега, или ако имате 10-годишно дете в момента. Това, което предстои е, че нещо наистина интересно ще се случи тук Съвсем скоро ще може да си купите билет и да летите по-нависоко и по-бързо от най-добрия самолет за военни операции. Това не се е случвало никога преди. Фактът, че те са останали с този вид показатели се дължи на, знаете ли, печелиш война за 12 минути, защо се нуждаеш от нещо по-добро? Но си мисля, че когато започнете да купувате билети и да летите в Космоса със суборбитални полети, много скоро -- чакайте малко, това, което се случва тук е, че ще имаме военни изтребители, със суборбитални възможности, и мисля, че ще е много скоро. Но интересното нещо в това е, че хората в комерсиалния сектор ще направят това първи. Добре, аз чакам с нетърпение ново капиталистическо космическо съревнование, нека го наречем.

Спомняте си космическата надпревара през 60-те години за национален престиж, понеже ние загубихме първите две съревнования. Ние не ги загубихме по технически причини. Фактът, че имахме оборудването, за да изпратим нещо в орбита, когато оставихме Фон Браун да го управлява, може да спорите, че това не е техническа загуба. Спутник не беше техническа загуба, но беше загуба на престиж. Америка -- светът не видя Америка като лидер в технологиите и това беше нещо много важно. И после ние изстреляхме Алън Шепърд, седмици след Гагарин, не месеци или десетилетия, или нещо друго. Така че имахме възможността. Но Америка загуби. Ние загубихме. И заради това направихме голям скок, за да го възстановим.

Отново, това което е интересно е, че вече ние загубихме от руснаците в първите две съревнования. Не може да купите билети комерсиално, за да полетите в Космоса в Америка -- не може да го направите. Може да ги купите в Русия. Може да летите с руско оборудване. Това е възможно, понеже руската космическа програма изнемогва, и за тях понякога е добре да получат 20 милиона, за да запълнят едно от местата. Това е комерсиално. Това може да се определи като космически туризъм. Те също така предлагат пътешествие около Луната, подобно на Аполо 8. 100 милиона долара -- хей, и аз мога да отида на Луната. Но, знаете ли, бихте ли си помислили през 60-те години, когато започваше космическата надпревара, че първото комерсиално, капиталистическо нещо, което може да се направи за да се купи билет до Луната, ще бъде с руско оборудване? И бихме ли си помислили, биха ли си помислили руснаците, че когато те отидат за първи път до Луната в разработено от тях оборудване, хората вътре няма да са руснаци? Вероятно ще бъде японски или амрикански милиардер? Е, това е доста странно, знаете ли, наистина е. Но както и да е, мисля че трябва да ги победим отново.

Мисля, че това което ще стане е, че ще видим наистина успешна, много успешна частна космическа индустрия. Това дали сме първи или не, няма значение. Руснаците всъщност имаха свръхзвуков транспорт преди Конкорд. И после те направиха няколко карго полети, и го извадиха от употреба. Мисля, че може да видите същия паралел, когато се предлагат и комерсиалните неща.

Добре, ще говорим малко и за комерсиалното развитие на човешкия полет в Космоса. Това малко нещо казва, че ще има петкратно увеличение в сравнение с това, което прави НАСА до 2020 г. Искам да ви кажа, че вече има около 1,5 милиарда до 1,7 милиарда инвестиции в частни космически полети, които не са изобщо правителствени, вече по цял свят. Ако прочетете -- ако го потърсите в Гугъл, ще откриете около половината от тези пари, но има двойно повече, които са заделени -- все още не са похарчени, но са заделени и планирани за следващите няколко години. Хей, това е доста голямо нещо. Прогнозирам, обаче, колкото и да е печеливша тази индустрия -- и определено е печелившо, когато превозвате хора за 200 000 долара, на нещо, което всъщност може да се оперира на 1/10 от тази цена, или по-малко -- това ще бъде много печелившо. Също прогнозирам, че инвестициите, които ще се привлекат, ще бъдат някъде около половината от това, което американския данъкоплатец харчи за пилотираната космическа програма на НАСА. И всеки долар, който се влее в това, ще бъде похарчен по-ефикасно от порядъка на 10 до 15 пъти. И това означава, че преди да го разберем, прогресът в пилотираните космически полети, без доларите на данъкоплатците, ще бъде на ниво около пет пъти по-голямо от това, с настоящия бюджет на НАСА за пилотирани космически полети. И това е така, заради нас. То е от частната индустрия. Никога не трябва да разчитате на правителството да прави този вид неща -- а ние го направихме за дълго време. NACA (Националния консултативен комитет по аеронавтика), предшественика на NASA (НАСА), никога не е разработил самолет или никога не e управлявал авиокомпания. Но НАСА разработва космическия кораб, винаги го е правила, и упрявлява единствената космическа линия. Добре. И ние страняхме от това, понеже се страхувахме от него. Но започвайки отново през юни 2004 г., когато показах, че малка група от хора всъщност може да го направи, може да започне с това, всичко се промени след това време.

Добре, благодаря ви много.

(Ръкопляскане)