Брус Буено де Мескита предрича бъдещето на Иран

Ще се опитам да ви обясня бързо как се предрича и да го илюстрирам с някои предсказания за това какво ще стане в Иран през следващите година-две.

С цел да се предсказва ефективно, е необходимо да използваме наука. Причината, поради която е нужно да се използва наука е, тъй като тогава можем да репродуцираме това, което правим, не е просто мъдрост или гадаене. А ако можем да предсказваме, тогава можем да проектираме бъдещето. Ако сте заинтересовани да влияете на енергийната политика или сте заинтересовани да влияете върху политиката по националната сигурност, или здравната политика, или образованието, науката, а един определен клон от науката е начин да го направите, не по начина, по който сме го правили, който е чрез банална мъдрост.

Преди да навляза в това как да се прави, нека ви кажа една малка истина в рекламата, защото не се занимавам с магически бизнес, има много неща, които възприетият от мен подход може да предскаже, и има някои, които не може. Той може да предсказва сложни преговори или ситуации, включващи принуда, това е всъщност всичко, свързано с политика, голяма част от което има общо с бизнес, но, извинете, ако целите да спекулирате на борсовия пазар, не предричам борсови пазари - добре, няма да се качи скоро всъщност. Но аз не се занимавам с това. Не се занимавам с предричане на случайни генератори на числа, всъщност получавам телефонни обаждания от хора, които искат да знаят кои лотарийни номера ще спечелят. Нямам представа.

Занимавам се с употребата на игрова теория - игровата теория е клон от математиката, а това, съжалявам, означава, че дори при проучване на политиката математиката влиза в картината. Вече не можем да се преструваме, че просто размишляваме за политика, трябва да гледаме на това по точен начин. А каква е тази игрова теория? Тя предполага, че хората търсят онова, което е добро за тях. Това не изглежда ужасно шокиращо - макар и да е противоречиво за много хора- че сме самозаинтересовани. За да търсят онова, което е най-добро за тях или което смятат, че е най-добро за тях, хората имат ценности - те определят какво искат и какво не искат. И имат вярвания за онова, което искат другите хора и онова, което другите хора не искат, колко власт имат другите хора доколко тези хора биха могли да пречат на онова, което искате вие, каквото и да е то. Те се сблъскват с ограничения, пречки, може да са слаби, може да са разположени в погрешната част на света, може да са Айнщайн, на когото се налага да е фермер някъде в отдалечено село в Индия и не е забелязван, какъвто е бил случаят с Рамануджан в продължение на дълго време - велик математик, но никой не го е забелязвал.

А кой е рационален? Много хора се притесняват за това какво е рационалност. Хората са рационални. Майка Тереза - тя беше рационална. Терористите - те са рационални. Почти всички са рационални. Мисля, че има само две изключения, които са ми известни - двегодишните, те не са рационални, имат много непостоянни предпочитания, постоянно сменят онова, което искат, вероятно и шизофрениците не са рационални, но общо взето всички други са рационални. Тоест, те просто се опитват да правят онова, което смятат, че е в техен най-добър интерес.

За да разберем какво ще направят хората, за да следват интересите си, трябва да помислим за това кой има влияние в света. Ако се опитвате да повлияете на корпорациите да променят поведението си, с оглед замърсяването, един подход, обичайният подход, е да ги увещаваш да бъдат по-добри, да им обясняваш какви вреди причиняват на планетата. А както много от вас може би са забелязали, това няма чак такъв ефект, какъвто вероятно бихте искали, но ако им покажете, че е в техен интерес, тогава са отзивчиви.

Значи трябва да решим кой влияе върху проблемите. Ако гледаме Иран, президентът на Съединените щати, бихме искали да мислим, може би има известно влияние - разбира се, президентът в Иран има известно влияние - но правим грешка, ако само обръщаме внимание на лицето на върха на властовата стълба, защото това лице не знае много за Иран или за енергийната политика, или за здравеопазването, или за която и да било определена политика. Това лице се заобикаля със съветници. Ако говорим за проблеми на националната сигурност, това може би е държавният секретар, може би е секретарят по отбраната, директорът на националното разузнаване, може би посланикът в Обединените нации, или някой друг, за когото смятат, че ще знае повече по определения проблем. Но, трябва да признаем, държавният секретар не знае много за Иран. Секретарят по отбраната не знае много за Иран. Всеки от тези хора на свой ред има съветници, които ги съветват, така че те да могат да съветват президента. Има много хора, оформящи решенията, и затова, ако искаме да предвиждаме правилно, трябва да обръщаме внимание на всеки, който се опитва да формира резултата, а не само на хората на върха на пирамидата за вземане на решения.

За съжаление, често не правим това. Има сериозна причина да не го правим и има сериозна причина с помощта на игрова теория и компютри да можем да преодолеем ограничението да гледаме само няколко души. Представете си проблем само с пет вземащи решения. Представете си например, че Сали ей там иска да знае какво мислят Хари, Джейн, Джордж и Франк и изпраща съобщения до тези хора. Сали им дава мнението си, а те дават мнението си на Сали. Но Сали иска да знае също какво казва Хари на тези тримата и какво казват те на Хари. А Хари иска да знае какво си казват един на друг тези хора, и така нататък, а Сали би искала да знае какво мисли Хари, че онези хора казват. Това е сложен проблем, това са много неща за научаване. С петима вземащи решения има много връзки - всъщност, 120, ако си спомняте факториелите. Пети факториел е 120. Може да е изненадващо за вас, че умните хора могат да държат 120 неща правилно в главата си. Да предположим, че удвоим броя на влияещите от пет на десет. Означава ли това, че сме удвоили броя части информация, която ни е нужно да знаем, от 120 на 240? Не. Ами 10 пъти? До 1200? Не. Увеличили сме го до 3,6 милиона. Никой не може да държи всичко това в главата си. Но компютрите, те могат. На тях не им трябват почивки за кафе, не им трябват ваканции, не им трябва да спят нощем, не искат и повишение на заплатата. Могат да поддържат тази информация, а това означава, че можем да обработваме информацията.

Ще ви говоря за това как се обработва тя и ще ви дам някои примери от Иран, а вие ще се чудите: "Защо трябва да слушаме този тип? Защо трябва да вярваме на онова, което казва? Затова ще ви покажа една разбивка. Това е оценка от Централната агенция за разузнаване за процента от времето, през което моделът, за който говоря, предсказва правилно неща, чийто резултат все още не е известен, когато експертите, осигурили входящите данни, са сгрешили в него. Това не е мое твърдение, а твърдение на ЦРУ - може да го прочетете, вече не е класифицирано като тайна от известно време. Може да го прочетете в един том, редактиран от Х.Брадфорд Уестърфийлд, Университетско издателство Йейл.

И така, какво трябва да знаем, за да предвиждаме? Може да сте изненадани да откриете, че не е нужно да знаем много. Трябва да знаем кой има залог при опитите да се оформи резултатът от едно решение. Трябва да знаем какво казват, че искат, а не какво искат дълбоко в себе си, не какво мислят, че могат да получат, а какво казват, че искат, защото това е стратегически избрана позиция, и можем да работим в обратна посока от това, за да очертаем заключения за важни особености на тяхното вземане на решения. Трябва да знаем доколко са съсредоточени върху належащия проблем. Тоест, доколко са склонни да оставят онова, което правят, когато въпросът възникне, и да се заемат с него освен с нещо друго, с което се занимават - доколко той е важен за тях? И с колко влияние могат те да допринесат, ако решат да се ангажират с въпроса.

Ако знаем тези неща, можем да предвидим тяхното поведение, като предположим, че всеки се интересува от две неща при всяко решение. Интересува ги резултатът. Биха искали резултат, възможно най-близък до интересите им. Те са кариеристи, интересува ги и да получат признание - включено е егото, искат да бъдат приемани като важни за оформянето на резултата, или като важни, ако такива са предпочитанията им, за блокиране на резултата. И затова трябва да установим как балансират тези две неща. Различни хора правят размяна между отстояването на техния резултат, вярното придържане към него, славното падане в битка или това да се откажат, да вдигнат пръст към вятъра и да направят онова, което смятат, че е печеливша позиция. Повечето хора попадат между двете крайности, и ако можем да разберем къде попадат, можем да преценим как да преговаряме с тях, за да променим тяхното поведение.

И така само с този малък принос можем да разберем какви са изборите, които имат хората, какви са рисковете, които са склонни да поемат, какво целят, какво ценят, какво искат и какво вярват за други хора. Може да забележите онова, което не ни е нужно да знаем, тук няма история. Как са стигнали дотам, където са, може да е важно за оформяне на входната информация, но щом веднъж знаем къде са, се притесняваме за това накъде ще се насочат в бъдеще. Оказва се, че как са стигнали дотам, не е ужасно критично за предсказването. Припомням ви за онези 90 процента степен на точност.

А откъде ще получим тази информация? Можем да получим тази информация от Интернет, от "Иконъмист", "Файненшъл Таймс", "Ню Йорк Таймс", "Новини от САЩ и света", много такива източници, или можем да ги получим, като помолим експерти, които прекарват живота си в проучване на места и проблеми, защото тези експерти знаят тази информация. Ако те не знаят, кои са хората, опитващи се да повлияят на решението, какво влияние имат, доколко са загрижени по този въпрос и какво казват, че искат, те експерти ли са? Това означава да си експерт, това е основното, което един експерт трябва да знае.

Добре, да се обърнем към Иран. Да направим три важни предсказания - може да проверите това, времето ще покаже. Какво ще прави Иран по програмата си за ядрени оръжия? Доколко сигурен е теократичният режим в Иран? Какво е бъдещето му? И най-добрият приятел на всички, Ахмади-Неджад. Как вървят нещата за него? Как ще вървят нещата за него през следващата година-две? Погледнете това - то не се базира на статистика. Искам да съм много ясен тук. Не прожектирам някакви минали данни в бъдещето. Взел съм данни за позиции и така нататък, преработил съм ги чрез компютърен модел, който е симулирал динамиката на взаимодействие, и това са симулираните динамики, предсказанията за пътя на политиката.

Тук виждате на вертикалната ос, не съм я показал надолу чак до нула, има много други възможности, но тук само ви показвам предсказанието, затова съм стеснил мащаба, горе над оста, "Изграждане на бомбата". На 130, започваме някъде над 130, между създаването на бомба и достатъчното производство на високообогатено ядрено гориво, така че да може да се изгради бомба. Ето къде, според моя анализ, са били иранците в началото на тази година. А после моделът прави по-нататъшни предсказания, при 115 ще произвеждат само достатъчно високообогатено гориво, за да покажат, че знаят как, но не биха изградили оръжие, биха изградили изследователско количество. Това би донесло известна национална гордост, но не биха продължили с изграждане на оръжие. А надолу към 100 биха изградили цивилна ядрена енергетика, което казват, че е тяхна цел.

Жълтата линия ни показва най-вероятния път. Жълтата линия включва един анализ на 87 вземащи ръководни решения в Иран и огромен брой външни влияния, опитващи се да притиснат Иран да промени поведението си, различни играчи в Съединените щати, Египет, Саудитска Арабия, Русия, Европейския съюз, Япония, и така нататък, и така нататък. Бялата линия репродуцира анализа, ако международната среда просто остави Иран да взема собствените си вътрешни решения, с оглед собствените си местни политически нужди - това няма да се случи - но виждате, че линията слиза надолу по-бързо, ако не са подложени на международен натиск, ако им се разреши да следват собствените си схеми.

Но във всеки случай, към края на тази година, началото на следващата година, ще стигнем до стабилно равновесие като резултат. Това равновесие не е, каквото биха искали Съединените щати, но вероятно е равновесие, което Съединените щати могат да приемат, което и много други могат да приемат. А то е, че Иран ще възприеме една националистична гордост, като произвежда достатъчно високообогатено ядрено гориво, чрез проучвания, така че да покажат, че знаят как да произвеждат гориво от оръжеен разряд, но не достатъчно, за да построят наистина бомба. Как се случва това? Тук виждате разпределението на властта, фаворизираща цивилната ядрена енергия днес, а това се предрича, че ще представлява този властови блок в късната част на 2010 и ранната част на 2011 г. Почти никой днес, не подкрепя изследванията върху високообогатено ядрено гориво, а до 2011 това ще оформи голям блок, а ако съберете двете неща заедно, това е контролиращото влияние в Иран.

Днес има група хора... Ахмадинеджад, например - които биха искали не само да изградят бомба, а и да тестват бомба. Тази власт изчезва напълно, никой не подкрепя това към 2011 г. Всички тези хора се свиват. Цялата власт се пренася насам, така че резултатът ще бъде високообогатено ядрено гориво.

Кои са печелившите и кои са губещите в Иран? Погледнете тези хора, властта им расте, и между другото, това е правено преди известно време, преди настоящата икономическа криза, и вероятно ще стане по-стръмно. Тези хора представляват паричните интереси в Иран - банкерите, хората от петролния бизнес, собствениците на базари, политическото им влияние нараства, докато моллите се самоизолират - с изключение на една група молли, които не са добре познати за американците. Тази линия тук, с нарастваща мощ, това са онези, наричани от иранците Тихите. Това са аялтоласите, базирани най-вече в Ком, които имат огромно влияние в религиозната общност, били са тихи в политиката и гласът им ще се чува все повече, защото виждат, че Иран се движи в нездравословна посока - посока, противоположна на онова, което Хомейни е имал предвид. Това е г-н Ахмадинеджад. Да отбележим две неща - той става по-слаб, и макар че получава много внимание в Съединените щати, той не е силен играч в Иран, тръгнал е надолу.

Добре, бих искал да ви отдалеча малко от това. Не всичко е предсказуемо - борсовият пазар, поне за мен, не е предсказуем, но и най-сложните преговори са предсказуеми. И отново, независимо дали говорим за политика, образование, околна среда, енергия, жалби, сливания, всичко това са сложни проблеми, които са предсказуеми, и към които може да се прилага този вид технология. А причината, възможността за предричане на тези неща да е важна, не е само защото може да управлявате съмнителен фонд и да печелите пари от нея, а защото, ако можете да предричате какво ще направят хората, можете да проектирате онова, което ще направят. А ако проектирате онова, което правят, можете да промените света, можете да получите по-добър резултат. Бих искал да завърша с една мисъл, която за мен е доминантната тема на това събиране, а и доминантната тема на този начин на мислене за света. Когато хората ви кажат: "Това е невъзможно", вие им отговорете: "Когато казвате: "Това е невъзможно", го бъркате с "Не знам как да го направя." Благодаря.

(Аплодисменти)

Крис Андерсън: Един въпрос към вас. Това беше изумително. Много се радвам, че го изложихте тук. Много се изнервих към средата на разговора обаче, просто ме обхвана паника дали сте включил в своя модел възможността, че огласяването на това предсказание може да промени резултата. 800 души в Техеран гледат ТЕД разговори.

Брус Буено де Мескита: Мислил съм за това, тъй като съм вършил доста работа за разузнавателната общност, те също премисляха това. Би било добре, ако хората обръщаха повече внимание, приемаха сериозно и се ангажираха в същия тип изчисления, защото това би променило нещата. Би променило нещата по два благоприятни начина. Би увеличило скоростта, с която хората стигат до споразумение, и така би спестило на всеки много мъки и време. И би довело до споразумение, от което всички са доволни, без да се налага да бъдат манипулирани чак толкова - което по същество е работата ми, аз ги манипулирам. Така че ще е нещо добро.

КА: Значи вие се опитвате да кажете: "Народе на Иран, това е съдбата ти, да вървим нататък."

ББМ: Е, народе на Иран, до това желание ще стигнат много от вас и можем да стигнем дотам много по-скоро, вие бихте понесли много по-малко проблеми от икономически санкции, ние бихме понесли много по-малко страх от употребата на военна сила от наша страна, а светът би бил по-добро място.

КА: Да се надяваме, че те ще го чуят по този начин. Благодаря ти много, Брус.

ББМ: Благодаря.

(Аплодисменти)