Брус Ейлуърд: Как ще спрем детския паралич завинаги.

Искам да споделя с вас в следващите 18 минути една невероятна идея. Всъщност, това е една изключително голяма идея. Но нека почнем. Искам да ви помоля да си затворите очите за две секунди и да си помислите за технология или научно откритие, което смятате, че е променило света. Сега, обзалагам се, че в тази публика вие си мислите за някакви наистина невероятни технологии, неща, за които дори не съм чувал, абслолютно съм сигурен. Но също така съм сигурен, доста сигурен, че абсолютно никой не си мисли за това. Това е ваксина срещу детския паралич.

И всъщност, това е страхотно, че никой тук не трябваше да си мисли за нея, защото това означава, че ние я приемаме за даденост. Това е велика технология. И можем напълно да я приемем за даденост. Но не винаги е било така. Дори тук в Калифорния, ако се върнем назад само няколко години, ситуацията е била много различна. Хората са били ужасени от това заболяване. Те са били ужасени от полиомелита и това предизвиквало паника у хората. И това е заради сцени като тази. На тази снимка хората живеят в железни бели дробове. Това са хора, които са били в перфектно здраве два или три дни по-рано, а два дни по-късно те не могат повече да дишат и вирусът на детския паралич е парализирал не само ръцете и краката им, но и мускулите на дишането. И те щяха да прекарат остатъка от живота си, обикновено, в този железен бял дроб, който диша вместо тях.

Това заболяване е било ужасяващо, защото е нямало лек и е нямало ваксина. Заболяването е било толкова ужасяващо, че президентът на САЩ стартирал изключителна национална офанзива да намери начин да го спре. Двадесет години по-късно, те успяват и разработват ваксината срещу детския паралич. Тя е възхвалена като чудо на науката в края на петдесетте. Най-накрая, ваксина, която може да спре това ужасно заболяване. И тук в САЩ, тя има невероятен ефект. Както можете да видите, вирусът е спрян и при това много, много бързо.

Но не това е случаят навсякъде по света. И това се случи толкова бързо в САЩ, обаче, че дори миналия месец Джон Стюърт каза това:

(Видео) Джон Стюърт: Къде все още има детски паралич? Защото си мислех, че той вече е заличен, по начина, по който едрата шарка е заличена.

Брус Ейлуърд: Упс, Джон, детския паралич е почти заличен. Но истината е, че той все още съществува днес. Направихме тази карта за Джон да се опитаме да му покажем къде точно детския паралич още съществува. Ето това е картината. Не останал много по света. Но причината да не е останал много е защото има изключително публично-частно партньорство, което действа зад кулисите, почти непознато за повечето от вас тук днес. То работи в последните 20 години да се опита да заличи това заболяване. И е успяло да го намали до тези няколко случая, които можете да видите на графиката.

Но само миналата година получихме невероятен шок и разбрахме, че почти не е достатъчно добре при вирус като полиомелита. А това е причината: в две държави, които не са имали случай на заболяването за вероятно повече от десетилетия, на противоположните страни на света, изведнъж възникна епидемия от детски паралич. Стотици хора бяха парализирани. Стотици умряха -- деца, както и възрастни. И в двата случая, използвахме генетично секвентиране да изследваме полиомелитните вируси. И можахме да докажем, че тези вируси не са от тези държави. Бяха дошли от хиляди мили далеч. И в единия от случаите, те идваха от друг континент. И не само това, но когато са пристигнали в тези държави, след това те се качили на самолети по всяка вероятност и стигнали още по-далече, до места като Русия, където за първи път за повече от десетилетие миналата година деца бяха осaкатени и парализирани от заболяване, което не бяха виждали от години.

Сега всички тези епидемии, които току-що ви показах са овладяни и излгежда, че те ще спрат много, много бързо. Но посланието беше много ясно. Полиомелита все още е едно опустошително, експлозивно заболяване. То просто се случва в друг край на света. И нашата голяма идея е научното чудо на това десетилетие да бъде пълното заличаване на полиомиелита.

И така, искам да ви разкажа малко за това какво това партньорство, "Партньорството срещу полиомелита," се опитва да направи. Ние не се опитваме да контролираме детския паралич. Не се опитваме да го ограничим до само няколко случая, защото това заболяване е като горски пожар; може да избухне отново, ако не го загасите напълно. Така че това, което ние търсим, е решение завинаги. Искаме свят, в който всяко дете, точно както вие тук, може да приеме за даденост свят без полиомелит. Така че ние търсим постоянно решение. И ето къде имахме късмет. Това е един от много малкото вируси в света, при който има достатъчно големи цепнатини в неговата броня, че да се опитаме да направим нещо наистина изключително. Този вирус може да оцелява единствено у хора. Не може да живее много дълго у хората. И почти не оцелява в околната среда. А ние имаме доста добри ваксини, както току-що ви показах. Така че ние се опитваме да заличим този вирус напълно. Това, което програмата за заличаване на полиомелита се опитва да направи е да убие самия вирус, който причинява детски паралич, навсякъде по света.

Ние нямаме голяма успеваемост, когато стане въпрос за нещо като това, да заличиш заболяване. Опитвали сме се шест пъти през последния век, а сме успяли само веднъж. И това е защото заличаването на заболявания все още е еквивалентът на финансирането на нови бизнеси в публичното здравеопазване. Рисковете са огромни, но възвращаемостта -- икономическа, хуманитарна, мотивационна -- е огромна. Един конгресмен тук в САЩ смята, че цялата инвестиция, вложена от САЩ за заличаването на едрата шарка, се изплаща всеки 26 дни -- само от разходи спестени от лечение и ваксинация. И ако успеем да доведем заличаването на полиомелита до успешен край, най-бедните държави в света ще спестят над 50 милиарда долара само през следващите 25 години. Ето това са нещата, които преследваме.

Но заличаването на едрата шарка беше трудно; беше много много трудно. А заличаването на детския паралич, по много начини, е още по-трудно. И ето няколко причини за това. Първата е, че когато започнахме опитите да заличим полиомелита преди около 20 години, повече от два пъти повече държави бяха засегнати отколкото, когато започнахме с едрата шарка. И има 10 пъти повече хора, които живеят в тези държави. Така че това беше огромно усилие. Второто предизвикателство беше -- за разлика от ваксината срещу едра шарка, която беше много стабилна и една единствена доза ви защитаваше за цял живот, ваксината срещу детския паралич е изключително нетрайна. Тя се разваля толкова бързо в тропичните държави, че трябваше да сложим този специален датчик на всяка ампула, така че той ще се промени много бързо, когато е изложен на прекалено много топлина и ние можем да кажем, че тази ваксина не е годна да се използва -- не е потентна; няма да защити децата. И дори тогава, децата имат нужда от много дози от ваксината.

Но трето предизвикателство, което имаме -- и може би дори по-голямо, най-голямото предизвикателство -- е, че за разлика от едрата шарка, където можете винаги да видите врага -- всеки човек, който е бил заразен с едра шарка, имаше този издайнически обрив. Така че можехте да обградите заболяването, можехте да ваксинирате около огнището на зараза и да го прекратите. С полиомелита е почти напълно различно. Болшинството от хората, които са инфектирани с вируса на полиомелита, не показват абсолютно никакви признаци на заболяването. Така че не можем да видим противника през повечето време. И в резултат на това ни трябваше много различен подход за заличаването на детския паралич. от този при заличаването на едрата шарка.

Трябваше да създадем едно от най-големите социални движения в историята. Има повече от 10 милиона хора, може би 20 милиона хора, предимно доброволци, които работят през последните 20 години в това, което сега наричаме, най-голямата международно-координирана операция в мирно време. Тези хора, тези 20 милиона хора, ваксинират над 500 милиона деца всяка година, многократно през пиковите периоди на нашата операция. Значи, даването на ваксината срещу полиомелита е просто. Просто две капки, ето така. Но достигането на 500 милиона хора е много, много по-трудно. И тези ваксинатори, тези доброволци, трябва да се гмурнат с главата надолу в някои от най-трудните, най-гъсто населените градски гета в света. Те трябва да вървят под жаркото слънце до някои от най-отдалечените, труднодостъпни места на света. И те също така трябва да избягват куршумите, защото трябва да работят по време на нестабилни прекратявания на огъня и примирия, да се опитат да ваксинират децата дори и в регионите, засегнати от конфликти.

Един репортер, който наблюдаваше нашата програма в Сомалия преди около 5 години -- място, което е заличило полиомелита не веднъж, а два пъти, защото инфекцията се появи отново. Той стоеше отстрани на пътя, наблюдавайки една от тези кампании срещу детския паралич и няколко месеца по-късно написа: "Това е международната помощ в нейния най-героичен вид." И тези герои, идват от най-различни професии, имат най-различен предишен опит и образование. Но една от най-изключителните организации е Ротари Интернешънъл. Тази организация, чиято милионна армия от доброволци работи за заличаването на детския паралич повече от 20 години. Те са в центъра на всичко.

Отне години да се построи цялата инфрструктура за заличаването на полиомелита -- повече от 15 години, много по-дълго отколкото трябваше -- но веднъж щом се изгради, резултатите бяха поразителни. В рамките на две години всяка държава, която започна заличаването на детския паралич, бързо заличи всичките три полиомелитни вируси, с изключение на четирите държави, които виждате. И във всяка една от тези, това само беше част от държавата. И тогава, до 1999, една от трите разновидности на вируса на полиомелита, които се опитвахме да заличим, беше напълно заличена от света -- доказателство за идеята. А сега, сме постигнали 99 процента заличаване -- повече от 99 процента намаляване -- в броя на децата, които биват парализирани от това ужасно заболяване. Когато започнахме преди повече от 20 години, 1000 деца биваха парализирани всеки ден от този вирус. Миналата година бяха 1000.

И в същото време програмата за заличаване на детския паралич оказваше помощ и в много други области. Беше ангажирана да помага с контрола на грипната пандемия, SARS например. Също така се опитва да спаси деца, като прави други неща -- дава капки от витамин А, прави ваксини срещу морбили, дава мрежи за легла срещу малария през някои от тези кампании. Но най-вълнуващото нещо, което програмата за премахване правеше, беше да ни принуди, международната общност, да стигнем до всяко едно дете във всяка една страна -- най-уязвимите хора на света с най-базисните здравни грижи. независимо от географията, бедността, културата и дори войната.

И така, нещата изглеждаха много обещаващи, и тогава, преди около пет години, вирусът, този древен вирус, се появи отново. Първият проблем, на който се натъкнахме, беше, че в тези чеири държави, крепостите на този вирус, ние някак си не можехме да изкореним вируса. И след това, на всичкото отгоре, вирусът започна да се разпространява извън тези четири места, особено от северна Индия и северна Нигерия, в голяма част от Африка и дори в Европа, причинявайки ужасни епидемии на места, които не бяха виждали заболяването от десетилетия. И тогава, в едно от най-важните, най-упорити и най-трудни депа на вируса на детския паралич в света, открихме, че нашата ваксина е едва наполовина ефикасна. В условия като тези, ваксината не можеше да се задържи в червата на тези деца и да ги защити по начина, по който трябваше.

По това време, както можеше да си представите, ние бяхме много подразнени, да кажем, че раздразнението беше започнало да се надига много, много бързо. И тогва изведнъж, някои много важни гласове в света на публичното здраве започнаха да казват: "Почакайте малко. Трябва да забравим тази идея за унищоважане. Нека да се стремим към контрол -- това е достатъчно добре." Значи, колкото и примамлива идеята за контрол да звучи, това е погрешно схващане. Бруталната истина е, че ако нямаме желанието или способностите, или дори парите, които ни трябват да стигнем до децата, най-уязвимите деца на света, с нещо толкова просто като орална полио ваксина, тогава много скоро повече от 200 000 деца отново ще бъдат парализирани от заболяването всяка една година. Това не е под въпрос.

Това са деца като Умар. Умар е на седем години, и е от северна Нигерия. Той живее там със семейството си и осемте си братя и сестри. Умар има полиомелит, също така. Умар е парализиран за цял живот. Десният му крак бе парализиран през 2004. Този крак, десният му крак, сега страда ужасно, защото той трябва наполовина да пълзи, защото така се придвижва по-бързо и не изостава от приятелите си, от братята и сестрите си вместо да използва патериците, за да върви. Но Умар е фантастичен ученик. Той е невероятно дете. Може би не можете да видите детайлите тук, но това е неговия бележник. И както ще видите, той има отлични резултати. Той има максималните оценка по всички важни предмети, като например музика. Но знаете ли, бих искал да ви кажа, че Умар е типичното дете с полиомелит днес, но това не е вярно. Умар е изключително дете в изключителни обстоятелства.

Реалността на детския паралич днес е доста различна. Полиомелита засяга най-бедните райони в света. Оставя децата парализирани и вкарва техните семейства в още по-дълбока бедност, защото те отчаяно търсят и отчаяно харчат малкото спестявания, които имат, опитвайки се напразно да намерят лечение за техните деца. Ние смятаме, че децата заслужават повече. И тогава, когато стана наистина трудно в програмата за заличаване на детския паралич преди около две години, когато хора започнаха да казават: "Трябва да я прекратим", "Партньорството срещу полиомелита" реши да се заеме още веднъж и да опита да намери нови иновативни решения, нови начини да стигне до тези деца, които ние изпускахме отново и отново.

В северна Индия започнахме да отбелязваме на картата случаите, използвайки сателитни образи като този, така че да можем да насочваме нашите инвестиции и ваксини, така че да можем да стигнем до милионите деца по поречието на река Коши, където няма други здравни служби. В северна Нигерия, политическите лидери и традиционните мюсюлмански лидери, се ангажираха с програмата, за да помогнат с разрешаването на логиситичните проблеми и доверието на хората.

И сега те дори започнаха да използват тези устройства -- говорейки за модерни технологии -- тези малки устройства, тези GPS устройства като тези, които те слагат в превозните средства на техните ваксинатори. И така те могат да ги следят. И накрая, те могат да видят дали ваксинаторите са стигнали до всяка една улица, до всяка една къща. Това е ангажиментът, който сега имаме да се опитаме и да достигнем до децата, които сме изпускали. И в Афганистан ние пробваме нови подходи -- хора, които водят преговори. Работим в тясно сътрудничество с Международния Комитет на Червения Кръст за да сме сигурни, че можем да стигнем до всяко дете.

Но дори и след като опитахме тези изключителни неща, дори когато хората се мъчиха да се опитат и да преработят тактиките, ние се обърнахме и към ваксината -- това е 50 годишна ваксина -- и си помислихме, че със сигурност ще можем да направим по-добра ваксина, така че когато най-накрая стигнем до тези деца, можем да имаме по-добър резултат. И започнахме това невероятно сътрудничество с индустрията. И в рамките на шест месеца, ние проучвахме нова ваксина срещу детския паралич, която се целеше, само преди две години, към последните два типа полиомелит в света. Сега, на девети юни 2009, получихме първите резултати от първото проучване с тази ваксина. И тя се оказа наиситина невероятно попадение. Новата ваксина имаше двойно по-голям ефект върху тези два вируса, отколкото старата ваксина. И ние веднага започнахме да използваме тази ваксина. Е, след два месеца; първо трябваше да я произведем. И така тя започна да излиза от производствените линии и да стигне до устите на децата по света. И ние не започнахме с лесните места. Първото място, на което използвахме ваксината, беше в южен Афганистан, защото на места като тези децата имат най-голяма полза от технологии като тази.

Сега, тук на TED, през последните няколко дни, виждах хора да отправят предизвикателства към публиката отново и отново да вярва в невъзможното. Така че тази сутрин около седем часа, реших, че ще се опитаме да докараме Крис и екипа на продукцията тук до малка лудост, като свалим всичките ни данни от Индия отново, за да можете да видите нещо, което се случва днес, което доказва, че невъзможното е възможно. Само до преди две години хората казваха, че това е невъзможно. Сега имайте в предвид, че северна Индия е перфектната буря, когато става въпрос за полиомелита. Над 500 000 деца се раждат в тези два щата, които никога не са спрели полиомелита -- Утар Прадеш и Бихар -- 500 000 деца всеки месец. Санитарните условия са ужасни а старата ни ваксина, ще си спомните, беше едва наполовина ефективна. И въпреки това, невъзможното се случваше. Днес стават точно шест месеца -- и за първи път в историята, нито едно дете не е било парализирано в Утар Прадеш и Бихар.

(Аплодисменти)

Индия не е уникална. В родината на Умар, Нигерия, 95 процента намаление в броя на децата, парализирани от полиомелит през миналата година. И през последните шест месеца, имахме по-малко места, заразени с детски паралич, отколкото през което и да е друго време в историята.

Дами и господа, посредством комбинация от умни хора, умни технологии и умни инвестииции полиомелита сега може да бъде заличен навсякъде. Имаме големи предизвикателства, както можете да си представите, за да завършим тази работа, но както също така видяхте, тя може да бъде завършена, има големи вторични ползи, и заличаването на полиомелита е "добра сделка". И докато някое дете някъде бива парализирано от този вирус, това е стряскащо напомняне, че ние не се справяме, като общество, да достигнем до децата с най-основните услуги. И поради тази причина, заличаването на детския паралич: това е целта за равенството, това е целта за социална справедливост. Огромното социално движение, което беше ангажирано със заличаването на полиомелита е готово да направи много повече за тези деца. Готово е да стигне до тях с мрежи за легла и с други неща. Но използването на техния ентусиазъм, използването на тяхната енергия, означава да завършим работатата, която те започнаха преди 20 години.

Унищожаването на полиомелита е умно нещо да се направи и е правилното нещо да се направи. Сега сме в трудни времена за икономиката. Но както Дейвид Камерън от Великобритания каза преди около месец, когато говореше за детския паралич, "Никога няма грешно време, за да направим правилното нещо." Довеждането на унищожаването на полиомелита до успешен край е правилното нещо да направим. И сега сме на кръстопът в това голямо усилие от последните 20 години. Имаме нова ваксина, имаме нова решителност имаме нови тактики. Имаме шанса да напишем една нова, свободна от полиомелит, глава в историята на човечеството. Но ако мигнем сега, ще загубим завинаги шанса да заличим това древно заболяване. Ето една велика идея, която да разпространим: Заличете полиомелита сега. Помогнете ни да разкажем историята. Помогнете ни да наберем скорост. Така че много скоро, всяко дете, всеки родител навсякъде може да приеме за даденост един живот без полиомелит завинаги.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)

Бил Гейтс: Брус, къде мислиш, че ще бъде най-трудно? Къде би казал, че трябва да сме най-хитри?

БА: Четирите места, които видяхте, където никога не успяхме да спрем вируса -- северна Нигерия, северна Индия, южния ъгъл на Афганистан и граничните райони на Пакистан -- те ще са най-трудните. Но интересното нещо, от тези три, Индия изглежда много добре, както видяхте от данните. А Афганистан, Афганистан, смятаме, по всяка вероятност е спирал детския паралич на няколко пъти. Но продължава да се заразява отново. Така че най-трудните ще бъдат Нигерия и Пакистан. Те ще са трудните места.

БГ: Сега, какво ще кажеш за парите? Дай ни представа колко струва кампанията на година. И лесно ли е да се съберат толкова пари? И как ти се струва, че ще бъде през следващите две години?

БА: Това е интересен въпрос. Сега харчим около 750 милиона до 800 милиона на година. Толкова струва да стигнем до 500 милиона деца на година. Звучи като много пари; това са много пари. Но когато стигаш до 500 милиона деца многократно -- 20, 30 цента да се стигне до едно дете -- това не са много пари. В момента нямаме достатъчно пари. Имаме големи дупки в бюджета. Ние спестяваме и не правим нещата така както трябва. И резултат от това е, че повече места се заразяват отколкото трябва и това ни забавя. И тази страхотна сделка ни струва малко повече.

БГ: Да се надяваме, че ние ще разпространим това и че правителствата ще продължат да бъдат щедри. Желаем ви късмет. С вас сме! Благодаря ти. (БА: Благодаря)

(Аплодисменти)