Брюстър Кейл строи безплатна дигитална библиотека

Наистина трябва да поставим най-доброто, което можем да предложим, и то на една ръка разстояние от нашите деца. Ако не направим това, ще получим поколението, което заслужаваме. Те ще се учат от каквото и да било, около тях.

А ние, като сегашният елит, родители, библиотекари, професионалисти, каквито и да сме, редица от нашите дейности са всъщност опит да доставим най-доброто, което може да предложим на хората около нас или на колкото е възможно повече хора. Ще започна и завърша този разговор с две неща, издълбани върху камък. Първото е върху Бостънската Обществена Библиотека. Издълбано над тяхната врата е, "Безплатно за всички." Това е вдъхновяващо изявление, ще се спра отново на това в края на разговора. Аз съм библиотекар и това, което се опитвам да направя, е да доставя създадените работи на познанието на толкова много хора, колкото и искат да ги прочетат. Идеята за използване на технологията е перфектна за нас. Мисля, че имаме възможност да надминем гърците. Не е лесно да се надминат гърците. Но с трудолюбието на египтяните, те са били в състояние да изградят Библиотеката на Александрия -- идеята да се копира всяка книга на всички народи на света. Проблемът е бил, че всъщност е трябвало да се отиде в Александрия за да се стигне до нея.. От друга страна, ако го направиш, тогава велики неща се случвали. Мисля, че може да надминем гърците и да постигнем нещо. Днес ще се опитам да споря само по една точка, че универсален достъп до цялото познание е достижимо. Ако успея, тогава ще си тръгнете мислейки, да, ние бихме могли да постигнем голямата визия за всичко публикувано някога, всичко, което е било предназначено за дистрибуция, да бъде достъпно за всеки в света, който някога е искал да има достъп до него.

Да, има въпроси относно разпределението на парите, и това все още се изяснява. Но мога да кажа, че има доста пари и доста предлагане, така че всъщност да можем да постигнем това. Ще се спра на технологичните, социалните и къде сме като цяло, опитвайки се да достигнем тази определена цел. Начинът, по който ще се опитам да направя това, е подобно на уеб сайта Amazon.com -- книги, музика, видео и просто ще вървя на стъпки, тип медия по тип медия, и просто ще се спра и разкажа как се справяме с това?

И така, ако започнем с книгите, докъде сме стигнали? Първо, като инженерите, трябва да измерим проблемът. Колко е голям? Ако искате да поставите всички публикувани работи онлайн, така, че всеки да разполага с тях, тогава, колко голям проблем е това? Ние не знаем напълно, но най-голямата печатна библиотека в света е Библиотеката на Конгресът -- съдържа 26 млн. тома, 26 млн. тома. Това е най-голямата библиотека на печатни произведения в света. Книга, ако имате книга, е около 1 мегабайт, ако се съхранява в Майкрософт Уърд. Така имаме 1 мегабайт, 26 милиона мегабайта са 26 терабайта, скалата е мега, гига, тера, 26 терабайта. 26 терабайта се побират на компютърна система, която е толкова голяма, на дискове работещи под Линукс, и струва около 60 000 долара. И така за цената на една къща -- или тук, на един гараж -- може да поставите -- може да завъртите всички думи в Библиотеката на Конгресът. Това е доста добре.

Тогава въпросът е: какво ще получим? Заслужава ли си да се опитаме да стигнем до там? Искате ли я всъщност онлайн? Едно от първите неща, което хората правят е четци за книги, които позволяват да се търси вътре в книгите, което е донякъде забавно. Човек може да си свали тези неща и да погледне на тях по нови и различни начини. Може да ги достигнете отдалечено, ако имате лаптоп. Появиха се интерфейси, които обръщат страниците, които приличат доста на книги по някои неща, човек може да ги претърсва, да прави малки бутони, което е чаровно -- и доста приличащо на книга -- на собствения си лаптоп. Не знам обаче, да чета на лаптоп -- когато и да извадя моят лаптоп, винаги се чувствам, като че ли на работа. Това е една от причините, заради които си мисля, че Киндъл е толкова добър. Не трябва да се чувствам като на работа, за да чета Киндъл, започва да бъде малко по-специфичен. Но трябва да си призная, че има стари технологии, които ми харесват. Обичам физическите книги. Мисля, че можем да използваме нашата технология да дигитализираме нещата, да ги поставим в нета и после да ги свалим, принтираме и подвържем, и да получим отново книга.

Ние се запитахме, добре, колко трудно е това? Оказва се, че не е толкова трудно. Всъщност направихме книгомобил. Книгомобил -- с големината на ван със сателитна чиния, принтер, книговезка и режеща машини, и деца правещи свои собствени книги. Струва около три долара да се свали, принтира и подвърже нормална стара книга. И всъщност излизат добре изглеждащи. Всъщност, може да получите наистина добре изглеждащи книги за около пени на страница, приблизително цената на частите за направата на това.

И така, идеята на тази технология всъщност може да се окаже, че ще постави книгите обратно в ръцете на хората. Има други книгомобили, които пътуват наоколо. Това е Ерик Елдред, който прави книги в Уолдън Понд, работите на Торьо. Това е малко преди да бъде изхвърлен от служителите на парка, заради конкуриране с магазините за книги там. В Индия, има други два книгомобила, пътуващи наоколо. Това е денят на откриването на Библиотеката на Александрия, новата Библиотека на Александрия, в Египет. Беше доста добре посетена. И децата започнаха да правят своите собствени книги, едно щастливо дете с първата книга, която е притежавало някога. И така, идеята да се използва тази технология, за да се окажа с хартия която мога да държа, звучи малко ретро, но мисля, че все още има своето място. Като хора от Силиконовата Долина, нещо като Утопия, и -- нещо като, нещо като от света, си помислихме, че ако можем да накараме тази технология да работи в бедната Уганда, може би имаме нещо. Всъщност, получихме финансиране от Световната Банка, за да опитаме. Открихме за около 30 дни, че може да вземем няколко човека от Силиконовата Долина, да ги закараме до Уганда, да купим кола, да настроим първата интернет връзка в Националната Библиотека на Уганда, да разберем какво искат и да задвижим програма за правене на книги в бедната Уганда. И всъщност -- на технологично ниво, това работи.

Това което открихме е, че нямаме правилните книги. Книгите бяха в библиотеката. Можехме да ги доставим на хората, ако ги дигитализираме, но не знаехме точно как да ги доставим дигитализирани. Всеки си мислеше, че отговорът е, нещата да се изпратят до Индия и Китай. Ние се пробвахме, и аз ще се спра над това само след момент. Има някои по-нови технологии за доставяне, които се появиха, и които всъщност са доста вълнуващи. Едното, е машина за принтиране при поискване, която прилича на машината на Руб Голдбърг. Сега вече имаме едно от тези неща. Абсолютно страхотно е. Това е конвейер и прави книги. Нарича се "Еспресо Машина за Книги" и за около 10 минути, човек може да натисне бутона, и да направи книга.

Нещо друго, за което съм доста развълнуван в тази конкретна област, освен тези киоски, където може да получите книга при поискване, е някой от тези новите малки екрани, които се появяват напоследък. Един от моите любимци е лаптопът за 100 долара. Нямам намерение да крада нечии заслуги, но ние използвахме едно от тези неща за четец на електронни книги. Ето един от бета моделите -- в действителност се оказва, наистина добре изглеждащ четец на електронни книги. Хакнахме го набързо, с което се опитахме да поставим една от нашите книги в него, оказа се, че 200 точки на инч означава, че човек може да постави сканирани книги в него, които изглеждат наистина добре. 200 точки на инч, е приблизително равно на 300 точки на лазерен принтер. Ние сме в доста добра форма. В действителност, сканираните книги може да се четат много лесно.

Така, идеята за електронни книги започва да се заражда. Но как се извършва цялото това сканиране? Помислихме си, добре, нека да се пробваме с изпращането на книги до Индия. Имаше проект -- спонсориран от Националната Фондация за Наука, да се изпратят няколко скенера и американски библиотеки да пратят книги. Но те не го направиха -- те не искаха да изпратят своите книги. Така, ние купихме 100 000 книги и ги изпратихме до Индия. И после научихме защо не искате да се пращат книги до Индия. Урокът, който научихме е, сканирайте своите собствени книги. Ако наистина ви е грижа за книгите, ще ги сканирате по-добре, особено, ако са ценни книги. Ако това са нови книги и човек може просто да ги разфасова, понеже може да си купи нови, това не е такава голяма работа от гледна точка на висококачествено сканиране. Правете нещата, които обичате. Индийците сканираха много от техните собствени книги -- в момента са около 300 000 -- справят се доста добре. Китайците сканираха около милион, египтяните около 30 000.

Но ние изпратихе, помислихме, ОК, ако трябва да се направи това, нека го направим в библиотека. Как да направим това, как да стигнем дотам, така, че да имаме разходи, които може да си позволим? Избрахме си като ниво на разходите 10 цента на страница. Ако това е цената за копиране, за да се дигитализира, за оптично разпознаване на символите, за пакетиране, да се направи така, че да може да се даунлоудне, принтира и подвърже, тогава ще сме постигнали нещо. И така започнахме, опитвайки се да разберем как да стигнем до 10 цента? Опитахме тези неща с роботи, и те работеха доста добре -- нещо като автоматично обръщане на страници. Щом имаме вседеходи на Марс, си мислите, че можеме да обръщаме страници. Всъщност се оказва доста трудно да се обръщат страници, а и обемът Както и да е -- накрая направихме наш собствен скенер за книги. С две висококачествени, професионални цифрови камери, конролирано музейно осветление -- така, че дори и ако книгата е чернобяла, може да се постигне подходящата интонация. Така се прави красива, предизвикваща уважение работа. Това не е факс, това е идеята работата да е свършена красиво, минавайки през тези библиотеки. Ние успяхме да постигнем 10 цента на страница, ако работим с големи количества. Така изглежда университетът в Торонто. И всъщност се оказва, че може да се плати заплата, колкото за живеене. Изглежда, че хората обичат това. Да, малко е скучно, но някои хора като че ли намериха Зен в това. (Смях) Особено, ако са интересни книги, за които ви е грижа, на езици, които може да четете. Действително свършихме доста добра работа, за да достигнем до 10 цента на страница. И така 10 цента на страница, 300 страници средно на книга, прави 30 долара за книга. Библиотеката на Конгресът, ако се направи цялата проклета работа -- 26 милиона книги -- е около 750 милиона долара, нали? Но един милион книги -- мисля, че това всъщност би било доста добър старт, ще струват 30 милиона долара. Това не е толкова голяма сметка.

И това, което бяхме в състояние да направим, е да влезем в библиотеките. В момента разполагаме с осем такива сканиращи центрове в три държави, и библиотеките са за, за сканиране на техните книги. Гети премества своите книги до УКЛА (Калифорнийски Университет в Лос Анджелис), където е разположен един от тези сканиращи центрове и сканира техните книги с изтекли авторски права, което е страхотно. И така започваме да получаваме институционална отговорност. Нещото, което пропускаме са 10те цента. Ако достигнем до 10 цента, всичко остнало ще се нареди. Сканирали сме около 200 000 книги. Сега сканираме около 15 000 книги на месец и сега започва да се заформя друг множител от две.

Така общо взето, това се развива много добре. Така започваме да се придвижваме от изтекли с авторски права, до светът на книгите извън печат. И така, мисля -- ние тръгваме от библиотечните неща с изтекли авторски права, а Аmazon.com идва от света на печатните, и мисля, че ще се срещнем някъде по средата, и ще получим класическото нещо което имаме, което е система за публикуване и библиотечна система, които работят паралелно. Така започваме програма за такива работи, които са излезли от печат, но ще ги заемаме. Точно какво означава заемане, не съм много сигурен. Заемане на работи излезли от печат от Обществената Библиотека на Бостън, Океанографският Институт Уудс Хоул и някои други библиотеки, които започват да участват в тази програма, за да изпробват този модел -- откъде спира библиотеката и откъде започва книжарницата. Като цяло е възможно това да се извършва в голям мащаб. Ние също се връщаме и към микрофилмите и ги поставяме онлайн. И така може да постигнем 10 цента на страница, 15 000 книги на месец, и имаме около 250 000 книги онлайн, броейки всички останали проекти, които започват да се събират. Така, това за което исках да споря, е че книгите са в нашия обсег. Идеята за борене с цялата топка восък не е толкова голяма работа. Да, струва десетки милиони, стотици милиони, но с един удар ще имаме на пракитика историята на печатната литература онлайн. После идват въпросите свързани с бизнес моделът, как да се опитаме ефективно да го рекламираме и доставим на хората. Но е в нашият обсег на технологично и правно ниво, поне за книгите излезли от печат и с изтекли авторски права, ние предлагаме да можем да поставим цялото това нещо онлайн.

Нека разгледаме сега аудиото, аз ще се спра на тези неща. Колко аудио носители има? Ами, най-доброто което можем да кажем, е че има около два до три милиона диска, които са издадени -- включително 78и, дългосвирещи записи и CDта -- или поне това са най-големите архиви от издадени материали, които сме успели да открием. Струва около 10 долара на парче, да се вземе диск и постави онлайн, ако нещата се вършат мащабно. Но ние открихме, че правните въпроси са наистина доста трънливи. Това е доста спорна правна област, така ние открихме, че има ниши в музикалния свят, които не са обслужвани много добре от класическата комерсиална издаделска система. Ние започнахме да правим достъпни тези неща, като предлагаме лавично пространство в мрежата. В Съедините Щати не ви струва нищо за да подарите нещо. Нали? Ако дадете нещо за благотворителност или за обществото, получавате потупване по гърба и таксово облекчение -- освен в нета, където може да се разорите. Ако поставите видео от вашата гаражна банда, което започва да става много популярно, може да загубите китарите или къщата си.

В това няма никаква логика. И така, ние предложихме неограничено място, неограничена скорост завинаги, безплатно, на всеки, който има нещо за споделяне, което принадлежи на библиотека. И ние имаме много последователи. Едни от тях са рокаджиите. Рокаджиите имат традиция да споделят, при положение, че никой не прави пари от това. Бихте могли -- концертни записи, не комерсиалните записи, но концертни записи, започнати от Грейтфул Дед. Ние имаме около две или три банди дневно, които се регистрират. Те ни дават съгласието си, и ние получаваме около 40 или 50 концерта на ден. Имаме около 40 000 концерта, всичко което Грейтфул Дед някога са направили, поставено в нета, така че хората могат да видят и чуят този материал. И така възможно е да се постави аудиото, но авторските права са наистина доста трънливи. Сега разполагаме с доста колекции -- двеста хиляди неща -- и бройката расте с времето.

Движещи се картини: ако си мислите за филмови издания,£ няма чак толкова много от тях. Най-доброто, което може да кажем, е че има около 150 000 до 200 000 филма за всички времена, които са наистина предназначени за широкомащабна кино дистрибуция. Не са чак толкова много. Но половината от тези са индийски. Както и да е, това е постижимо, но ние открихме само около хиляда от тези неща, които да бъдат с изтекли авторски права. Ние ги дигитализирахме и ги направихме достъпни. Но ние открихме, че има много други типове филми, които не са видяли наистина светлината на деня -- архивни филми. Също така открихме много политически филми, много аматьорски филми, всевъзможни неща, които се нуждаят от дом, от постоянен дом. Започнахме да правим тези неща достъпни и те се оказаха доста популярни. Ние не сме съвсем YouTube; ние клоним към по-дългосрочни неща и също неща, които хората могат да използват отново или да правят в нови филми, което е голямо забавление.

Телевизията е доста голяма. Започнахме да записваме 20 телевизионни канала, 24 часа на ден. Това е нещо като най-голямата TiVo кутия, която някога сте виждали. До момента е около педобайт от световна телевизия -- руска, китайска, японска, иракска, Al Jazeera, BBC, CNN, ABC, CBS, NBC -- 24 часа на ден. Ние поставихме -- поставихме само една седмица онлайн, което е предимно по ценови причини, и това е 9/11, нещо като от 9/11/2001: какво видя светът за една седмица? CNN казваше, че палестинците танцуват по улиците. Правеха ли го? Нека погледнем палестинската телевизия и ще разберем. Как може да имаме критично мислене, без да може да цитираме и да може да сравняваме какво се е случило в миналото? Телевизията е ужасно малко записана и цитирана, освен от Джон Стюърт, който върши страхотна работа. Както и да е, телевизията е, бих допуснал, в нашият обсег. И така 15 долара на час за видео и още около 100 до 150 долара на час за филм, ние може да доставим материалите онлайн много евтино и да ги поставим в нета. И сега имаме, доста от тези материали. Имаме около 100 000 неща там. И така книги, музика, видео, софтуер -- има само около 50 000 заглавия от тях. Повечето от проблемите са юридически или за нарушаване на авторски права. Ние успяхме да се преборим с някои от тях, но все още имаме истински проблеми във Вашингтон.

Ние сме най-известни като Световната Мрежа. Ние архивираме Световната Мрежа от 1996. Правиме снимка на всеки уебсайт и всички страници в него, на всеки два месеца. Всъщност, това нещо беше започнато от Алекса Интернет, които дариха тази колекция на интернет архива. Тя расте непрекъснато през последните 11 години и е фантастичен ресурс. Ние направихме "Машина на Времето", с която може да погледнете стари уеб страници, както са изглеждали преди. Ако потърсите нещо, това е Google.com, и различните версии, които имаме от него, така е изглеждал, когато е бил в алфа версия и така е изглеждал в Станфорд. Както и да е, добихте представа от къде идват нещата. Предимно хората искат да виждат своите стари неща с това. Ако има нещо, което искаме да научим от Библиотеката на Александрия версия едно, която е вероятно най-известна с това, че е изгоряла, е: не пазете само едно копие. И така започнахме -- Направихме друго копие на всичко това и всъщност го поставихме обратно в Библиотеката на Александрия. Това е снимка от интернет архива в Библиотеката на Александрия. А сега се строи и още едно друго копие в Амстердам. И така, ще го поставим в разлома Сан Адреас в Сан Франциско, в зона с наводнения в Амстердам и в Близкият Изток. Правилно, както и да е ... така разпределяме нашите залози тук. Ако го поставим на още две места, мисля че ще бъдем в добра форма.

Има политически и социален въпрос свързан с това. Всичко това, като бъде дигитализирано, дали ще бъде обществено или лично? Има някои големи компании, които са видяли това, които правят широкомащабна дигитализация, но те заключват общественият домейн. Въпросът е: дали това е светът, в който наистина искаме да живеем? Каква е ролята на общественото спрямо личното, когато нещата продължават да се развиват? Как да продължим и да имаме свят, в който имаме библиотеки, и публикуваме и в бъдеще, така както сме се възползвали докато сме израствали? Универсален достъп до цялото познание -- Мисля, че може да бъде едно от най-големите постижения на човечеството, както човекът на Луната или библията на Гутенберг или Библиотеката в Александрия. Може да бъде нещо, за което да бъдем запомнени за хилядолетия, че сме постигнали. Както казах преди, ще завърша с нещо, което е издълбано над вратата на Библиотката Карнеги -- Карнеги -- един от най-големите капиталисти в тази страна -- издълбава над своето наследство: "Безплатно за хората." Много ви благодаря.