Призивът на Боно за действие в Африка

Както е казал Александър Греъм Бел по време на първия си успешен телефонен разговор: "Ало, Домино Пица?'" (Смях) Искам много да ви благодаря. Както казва друг знаменит човек, Джери Гарсия: "Какво странно, дълго пътешествие." А всъщност трябваше да каже, "Какво странно и дълго пътешествие ще започне всеки момент." В този момент виждате само горната част от тялото ми. Долната част в момента е на друга конференция (Смях) в друга страна. Оказва се, че можеш да бъдеш на две места едновременно. И все пак, съжалявам, че не мога да бъда лично сред вас. Ще ви обясня защо друг път.

И въпреки че съм рок звезда, искам да ви уверя, че нито едно от желанията ми няма да включва гореща вана. Това, което ме поразява в технологиите е не просто възможността да кача повече песни на mp3 плейъра си. Революцията - тази революция - е много по-голяма. Надявам се и вярвам в това. Това, което ме впечатлява в дигиталната епоха, и силно ме вълнува, е че вие сте запълнили пропастта между мечтите и реалността. Преди време, ако искахте да запишете песен, трябваше да имате студио и продуцент. Сега ви трябва само лаптоп. Ако искахте да направите филм, ви трябваше огромно оборудване и холивудски бюджет. А сега ви трябва само една камера колкото дланта ви и няколко лева за празно DVD. Въображението вече е освободено от старите ограничения. И това наистина много ме вълнува. Възхищавам се на проявленията на това глобално мислене.

Бих искал да видя и такъв идеализъм освободен от всички ограничения. Политически, икономически, психологически, всякакви. Геополитическият свят може да научи много от дигиталния. От лекотата, с която вие преодолявате препятствията, които никой не очакваше, че могат да бъдат поместени. И именно за това ще говоря днес. Но първо, трябва да ви обясня защо и как стигнах дотук. Това пътешествие започна преди 20 години. Сигурно помните песента "We Are the World", или "Do They Know It's Christmas?" кампаниите Band Aid, Live Aid. Един друг висок рок музикант с посребрена коса, моят приятел Сър Боб Гелдоф призова "нахранете света". Това беше велик момент, който изцяло промени живота ми. Същото лято аз и съпругата ми Али заминахме за Етиопия. Не огласихме пътуването си, защото искахме сами да видим какво е положението там. Живяхме в Етиопия месец и работихме в едно сиропиталище. Децата ми измислиха прякор. "Момичето с брада"

(Смях)

Не питайте. За нас Африка беше вълшебно място. Голямо небе, големи сърца, голям, искрящ континент. Красиви, царствени хора. Всеки, който е дал нещо на Африка, е получил много повече в замяна. Етиопия не просто ме възхити, тя ме освободи от всички предразсъдъци. В последния ни ден в сиропиталището един мъж ми даде бебето си и ме попита: "Ще вземете ли сина ми с вас?" Знаеше, че в Ирландия синът му ще живее, а в Етиопия синът му ще умре. Беше в разгара на онзи жесток глад. Отказах му. Почувствах се ужасно, но му отказах. Още не мога да забравя това чувство. И в онзи момент започна моето пътешествие.

В онзи момент аз се превърнах в най-ужасното нещо: рок звезда с благотворителна кауза. Но това не е просто благотворителност, нали? 6 500 африканци умират всеки ден от СПИН, болест, която може да бъде предотвратена и лекувана, заради липсата на лекарства, които тук можем да купим от всяка една аптека. Това не е благотворителност. Това е неотложен проблем. В Африка има 11 милиона сирачета, чиито родители са умрели от СПИН. Ще станат 20 милиона до края на десетилетието. Това не е благотворителност. Това е неотложен проблем. В наши дни всеки ден 9 000 африканци се заразяват с вируса на СПИН заради обществени предразсъдъци и липса на образование. Това не е благотворителност. Това е неотложен проблем. Тук говорим за човешки права. Правото да живееш като човек. Правото да живееш. Това, което наблюдаваме в Африка, е безпрецедентна опасност за човешкото достойнство и равенство.

Ще се опитам да изясня в какво се състои проблемът и какво той не е. Защото той не опира само до благотворителността, а до справедливостта. Това не е просто благотворителност, а въпрос на справедливост. Точно така. Казвам това със съжаление, защото ние сме много добри в благотворителността. Американците, както и ирландците, са добри в това. Дори и най-бедните райони дават повече, отколкото могат да си позволят. Обичаме да даваме и даваме по много. Вижте реакциите към цунамито. Много е вдъхновяващо. Но справедливостта е по-трудна от благотворителността. Африка кара идеята ни за справедливост да изглежда смехотворна. Превръща във фарс идеята ни за равенство. Присмива се на нашите добродетели, усъмнява се в нашата загриженост. Поставя под въпрос нашата ангажираност. Защото няма начин да виждаме какво се случва в Африка, и ако сме честни със себе си да се съгласим, че нещо подобно може да се случва някъде по света.

Както чухте във филма, някъде другаде, не тук. Не тук, не в Америка, не в Европа. Един държавен глава, който познавате, призна това пред мен. И това наистина е така. Няма начин този кръвоизлив на човешки живот да бъде оставен да се случва някъде другаде освен в Африка. Африка е континент в пламъци. И ако дълбоко в себе си вярвахме, че африканците са ни равни, щяхме да направим много повече, за да угасим огъня. В момента стоим около огъня с лейки, а ни трябва пожарната бригада.

Ситуацията не е толкова драматична като цунамито. Като се замислиш, звучи налудничаво. Нужно ли е проблемите винаги да изглеждат като екшън филм, за да им обърнем внимание? Бавното угасване на безчислени човешки животи явно не е достатъчно драматично. Катастрофите, които можем да избегнем не са толкова интересни колкото онези, които можехме да избегнем. Забавно, нали? Но вярвам, че подобен начин на мислене е под интелектуалното ниво на тази зала. Шест хиляди и петстотин души умиращи всеки ден в Африка може би си остава криза на самата Африка, но фактът, че това не се казва по вечерните новини, че ние в Европа или вие в Америка не смятаме, че това е спешен проблем, тази вечер ще ви докажа, че в това се състои нашата собствена криза. Ще ви докажа, че въпреки че Африка не е на фронтовата линия в борбата срещу тероризма, тя скоро ще бъде. Всяка седмица религиозни екстремисти завладяват поредното африканско село. Те се опитват да въведат ред в хаоса. А защо ние не се опитваме?

Бедността ражда отчаяние. Знаем това. Отчаянието ражда насилие. Знаем и това. В размирни времена не е ли по-евтино и по-умно да превърнем в приятели потенциалните ни врагове вместо по-късно да се защитаваме от тях? Войната срещу тероризма е силно свързана с войната срещу бедността. Това не съм го казал аз, а Колин Пауъл. Сега, когато военните ни казват, че това е война, която не може да бъде спечелена само с военни средства, може би трябва да се вслушаме в думите им. Пред нас има една реална възможност. Това не е манипулация, нито самозаблуда. Проблемите в развиващия се свят дават на нас в развития свят нов шанс да променим образа си пред света. Не само ще променим живота на тези хора, но ще променим и отношението им към нас. И това може би е умен ход в тези неспокойни и опасни времена.

Не мислите ли, че на чисто комерсиално ниво анти-вирусните лекарства са чудесна реклама на западния интелект и технология? Състраданието не ни ли подхожда? И хайде да си го кажем направо. В някои части на света марката "ЕС", марката "САЩ" нямат особено добра репутация. Неоновата табела съска и пращи. Някой е разбил с тухла прозореца. Регионалните мениджъри стават неспокойни. Никога досега ние, на запад, не сме били оглеждани толкова внимателно. Нашите ценности: имаме ли такива? Нашата надеждност? Те са подложени на непрекъсната критика по света. Трябва да се поработи върху марката САЩ Казвам това като неин фен. Като човек, който купува този продукт. Помислете за това. Повече антивирусни лекарства - целесъобразна идея. Но това е само лесната част, или поне би трябвало да бъде.

Равнопоставеност за Африка - това е голямата, скъпата идея. Големият мащаб на страданието ни вцепенява в едно безразличие. Какво можем да направим? Много повече, отколкото си мислим. Не можем да решим всеки проблем, но тези, които можем, според мен сме длъжни да решим. И защото можем, трябва да го направим. Това е голата истина, благородната истина. Не говоря теоретично. Факт е, че нашето поколение е първото, което може да погледне в очите болестите и крайната бедност, да погледне отвъд океана към Африка и да каже съвсем сериозно: "Не трябва да позволяваме това." "Гибелта на цял един континент - не трябва да позволяваме това."

(Аплодисменти)

И нека да ви кажа без капка ирония - осъзнавайки, че говоря пред бивши хипита. Забравете 60те. Ние можем да променим света. Аз не мога, вие като отделни индивиди не можете, но ние можем да променим света. Наистина вярвам в това, гледайки хората в тази зала. Вижте фондацията на Гейтс. Те са направили невероятни, немислими неща. Но работейки заедно, ние наистина можем да променим света. Можем да спрем неизбежните последствия и да подобрим живота на милиони души, които изглеждат като нас, чувстват като нас, когато ги погледнем отблизо. Извинявайте, че се смея, но изглеждате доста по-различно откакто се видяхме в Хейт-Ашбъри през 60те.

(Смях)

Но според мен това е моментът, заради който сте на този свят. Това е плодът на семената, които посадихте в по-ранни и стремглави години. Идеите, в които вярвахте в детството си. Това силно ме вълнува. Тази зала е родена за този момент, това е моето послание към вас тази вечер. Повечето от вас започнахте кариерата си с желанието да промените света, нали? Повечето успяхте да го направите за дигиталния свят. Сега, благодарение на вас, можем да променим физическия свят. Това е факт. Икономистите го потвърждават, а те знаят много повече от мен. Тогава защо не скандираме с вдигнати юмруци във въздуха? Може би защото, ако признаем, че можем да направим нещо по въпроса, ще трябва наистина да го сторим. А това е такова главоболие. Цялата работа с равенството си е всъщност едно голямо главоболие. Но за първи път в историята имаме технологията, имаме познанията, имаме парите, имаме животоспасяващите лекарства.

Имаме ли волята? Надявам се да е очевидно, че аз не съм хипи. Не си падам по топлите, сантиментални чувства. Нямам цветя в косата си. Всъщност идвам от пънк рока. Клаш носиха големи военни кубинки, не сандали. Но мога да разпозная силата. При всичките послания за мир и любов на Западния Бряг, движението, което започна там беше изпълнено със сила. Идеализъм без действия си остава само мечта. Но идеализмът, обвързан с прагматизъм, със запретване на ръкави и промяна на света, колкото и да е малка, е много вълнуващ. Тогава той е реален и много силен. И мога да го открия тук сред вас.

Миналата година в DATA, организацията, която спомогнах да се уреди, стартирахме кампания да събудим този дух в борбата срещу СПИН и крайната бедност. Нарекохме кампанията "One Campaign". Тя се основава на вярата ни, че действията на един единствен човек, могат да променят много, а действията на много хора обединили се като един, могат да променят света. Чувстваме, че сега е моментът да докажем, че сме прави. Има моменти в историята, когато цивилизацията се редифинира. Вярваме, че това е такъв момент. Вярваме, че това може да бъде моментът, когато светът най-накрая ще реши, че несправедливата гибел на животи в Африка трябва да спре. Това може да бъде моментът, когато най-накрая сериозно се замисляме да променим бъдещето на по-голямата част от хората на планетата Земя.

Натрупали сме инерция. Малко криволичеща, но все пак тя се е натрупала. Тази година е един тест за всички нас, особено за лидерите на страните в голямата осмица, които са на преден план под зоркия поглед на света и историята. В последно време се разочаровам от администрацията на Буш. Работата им във Африка започна много обещаващо. Дадоха някои големи обещания и всъщност изпълниха много от тях. Но не всички. Истината е, че те не усещат натиск отдолу. Но моето разочарование придобива по-голяма перспектива, когато говоря с американски граждани и слушам за притесненията им за дефицита и финансовата стабилност на страната им. Разбирам притесненията им. Но натискът върху правителството би бил много по-голям, ако се организираме.

Това, което се опитвам да ви убедя и ще ми помогнете, ако се съгласите с мен е, че помощта за Африка е една много изгодна сделка във време, когато Америка има нужда от това. Казано по най-грубия начин, инвестицията ще бъде много печеливша. Не само заради спасените животи, а и заради добрата репутация, стабилност и сигурност, които ще спечелим. И ето какво се надявам, че ще направите, като малко нахално ще поискам да не го приспадате от списъка ми с желания.

(Смях)

Надявам се, че освен индивидуалните актове на милосърдие, вие ще настоявате пред вашите политици да постъпят правилно с Африка, с Америка и с целия свят. Дайте им вашето позволение да похарчат своя политически капитал и вашия финансов капитал, вашия национален портфейл, за да спасят живота на милиони души. Искам от вас да направите именно това. Защото ние се нуждаем и от вашия интелектуален капитал: вашите идеи, вашите умения, вашата изобретателност. И вие, участниците в тази конференция, сте в уникална позиция. Вие сте измислили някои от технологиите, за които говорим или най-малкото сте променили коренно начина, по който те се използват. Заедно вие сте променили духа на времето от аналогов към дигитален и сте изтласкали границите на възможното. Искаме от вас да ни дадете тази енергия. Дайте ни тази способност да мечтаете и да осъществявате мечтите си.

Тук са заложени две неща. От една страна континента Африка. А от друга - нашето самоосъзнаване. Хората започват да разбират това. Зараждат се движения. Хора на изкуството, политици, поп звезди, свещеници, директори, неправителствени организации, съюзи на майките, на студентите. Много хора се събират заедно и работят в името на програмата, за която ви споменах, "One Campaign". Те са водени от една единствена идея, а именно, че мястото, където живееш по света, не трябва да предопределя дали изобщо ще живееш.

(Аплодисменти)

Историята, както и Бог, наблюдава постъпките ни. Когато бъдат написани историческите книги, мисля че, нашата епоха ще бъде запомнена с три неща. Наистина, това ще бъдат само три неща. Да, дигиталната революция. Да, войната срещу тероризма. И това, което ще направим или няма да направим, за да угасим огньовете в Африка. Според някои не можем да си го позволим. Според мен, не можем да си позволим да не го направим. Благодаря ви, благодаря ви много.

(Аплодисменти)

Добре, ето ги и моите три желания. Тези, които TED се съгласи да осъществи. Ако това е вярно (а аз съм убеден, че е вярно) и дигиталният свят, който вие създадохте, е освободил творческото въображение от физическите ограничения на материята. То това, което ще поискам, ще бъде елементарно.

(Смях)

Само да добавя, че в началото списъкът ми с желания беше много по-дълъг. Повечето от тях невъзможни, някои от тях непрактични, а едно или две със сигурност неморални.

(Смях)

Тази работа е много пристрастяваща, щом знаеш, че някой друг ще плати накрая сметката. И ето, моето първо желания. Искам от вас да помогнете в стартирането на социално движение на повече от милион американски активисти за Африка. Това е първото ми желание. Вярвам, че е изпълнимо. Преди минути ви разказах за гражданските кампании, които се появяват в последно време. Съществуват много такива. И с помощта на нашата обединяваща кампания, моята организация, DATA и други групи, можем да използваме енергията и ентусиазма на хората от Холивуд до сърцето на Америка. Знаем, че има повече от достатъчно енергия, за да се поддържа това движение. Но ни е нужна и вашата помощ.

Искаме да привлечем всички вас, църковна Америка, корпоративна Америка, Америката на Майкрософт, на Епъл, на Кока Кола, на Пепси, интелигентната Америка, шумната Америка. Не можем да си позволим да не реагираме и да чакаме бурята да отмине. Вярвам, че ако създадем движение от един милион членове американци, нашите условия няма да бъдат отказани. Ще бъдем чути от Конгреса. Ше бъдем на първата страница в бележника със задачи на Конди Райс и дори в Овалния офис. Ако съберем един милион американци, и аз съм убеден в това, които са готови да се обаждат по телефона, да пишат мейли, аз съм абсолютно убеден, че наистина ще успеем да променим буквално хода на историята за континента Африка. И искам вашата помощ това да започне. Зная, че Джон Кейдж и Sun Microsystems са дали съгласието си, но има още много от вас, с които искаме да говорим.

Ето и второто ми желание. Искам по едно споменаване в медиите за всеки човек на тази планета, който живее с по-малко от долар на ден. Това са един милиард споменавания. Може да бъде в Google или в AOL. Стийв Кейс, Лари, Сергей вече го направиха. Може да бъде по NBC или ABC. Всъщност днес разговаряхме с ABC за Оскарите. Имаме филм, продуциран от Джон Камен от Radical Media. Искаме, нуждаем се от ефирно време, за да споделим своите идеи. Трябва да покажем цифрите, статистиките на американския народ. Наистина вярвам онзи в стар цитат на Труман, че ако предоставиш на американския народ фактите, те ще вземат правилното решение. Другото важно нещо, е че това не е Сали Стрътърс. Това трябва да бъде описвано като приключение, а не бреме.

(Видео): Един по един те пристъпват напред, медицинска сестра, учител, домакиня и спасяват животи. Проблемът е огромен. На всеки три секунди умира по един човек. След още три секунди - още един. Ситуацията в някои части на Африка, Азия и дори Америка е толкова отчайваща, че както стана и с цунамито, хуманитарните групи се обединяват и действат като една. Можем да победим крайната бедност, глада, СПИН. Но имаме нужда от вашата помощ. Още един човек, едно писмо, един глас означават разликата между живота и смъртта за милиони души. Присъединете се и работете с нас. Американците имат безпрецедентна възможност. Можем да сътворим история. Можем да започнем да погребваме бедността в историята. Един по един, по един. Моля ви разгледайте кампанията ONE на този адрес. Не искаме парите ви. Искаме гласа ви.

Боно: Искам TED наистина да покаже силата на информацията. Своята сила да пренапише правилата и промени човешки животи, като свърже всяка болница, клиника и училище в една африканска страна. И бих искал тя да е Етиопия. Вярвам, че можем да свържем всички училища в Етиопия, всички клиники и болници. Можем да им осигурим връзка с интернет. Това е моето трето, последно желание. Мисля, че е осъществимо. Мисля, че имаме парите и интелекта в тази зала, за да го направим. И ако моето желание бъде изпълнено, това ще бъде просто невероятно. Както ви казах, аз съм бил в Етиопия. Там започна всичко за мен. Идеята, че интернет, която промени живота на всеки от нас, може да промени една страна - един континент - които едва са започнали да използват аналоговия сигнал, да не говорим за дигиталния, ми се струва невероятна. Но не винаги е било така.

Първата междуградска телефонна линия от Бостън до Ню Йорк е била използвана за първи път през 1885г. Само девет години по-късно Адис Абеба е бил свързан с телефонна линия с Хараре, който е на разстояние от 500 км. От тогава много малко неща са се променили. Средният срок за прекарване на телефон в Етиопия е между седем и осем години. Но тогава дори и не са и сънували за безжични технологии. Аз съм ирландец и както виждате, зная колко важно е да се говори. Комуникацията е много важна за Етиопия и ще промени страната. Медицинските сестри ще получат по-добро образование, фармацевтите ще могат да си поръчват лекарства, лекарите ще споделят опита си във всички медицински аспекти. Ако ги свържем един с друг, това ще е страхотна идея. И това е третото и последно мое желание към вас на конференцията TED. Благодаря ви още веднъж.

(Аплодисменти)