Боб Търман казва, че можем да сме Буди

Благодаря ви. Чувствам, че цялата тази вечер беше изумителна за мен. Все едно е нещо като Вималакирти Сутра, древна творба от древна Индия, където Буда се появява в началото и цял куп хора идват да го видят от най-големия град в района, Вайшали, и да му дарят украсени със скъпоценности чадъри за слънце. Всъщност, всички млади хора от града - закостенелите старци не отишли, защото се сърдели на Буда, понеже, като дошъл в техния град, приел - той винаги приема първата покана, дошла при него, независимо от кого е - и местната гейша, нещо като кинозвезда, изпреварила старейшините от града с колесница и го поканила първа.

И така, той отишъл при кинозвездата - а те, разбира се, мърморели: "Нали уж е религиозен и това-онова. Какво прави там, в къщата Амрапали с всичките си 500 монаси", и така нататък. Всички мърморели и го бойкотирали. Не отишли да го слушат. Но всички млади хора дошли. Донесли украсеният със скъпоценности слънчобран и го сложили на земята. Щом оставили всички тези неща, цялата голяма купчина украсени чадъри, които носели в древна Индия, той изпълнил нещо като специален ефект, който ги превърнал в гигантски планетариум, чудото на вселената. Всички го гледали и видели там вътре цялостната взаимосвързаност на целия живот във всички вселени.

Разбира се, в будисткия космос има милиони и милиарди планети, на които живеят хора, а просветените същества могат да виждат живота на всички други планети. Значи те, когато погледнат и видят светлините, показани в небето, не виждат просто нещо като горящи парчета материя или камъни, пламъци, или пък експлодиращи газове. Всъщност виждат пейзажи и човешки същества, богове, дракони, змейове, богини - такива неща.

Той предизвикал този специален ефект в началото, за да накара всички да мислят за взаимосвързаността и за това как всичко в живота е изцяло свързано едно с друго. А после Лейлей - знам и другото му име - ни разказа за взаимовръзките и за това как всички тук сме напълно свързани взаимно, че всички сме се познавали. Разбира се, в будистката вселена вече сме правили това милиарди пъти - в много, много минали животи. Не винаги съм разказвал това. Вие говорихте, а ние трябваше да ви гледаме, и така нататък. Всички ние още се опитваме... като че ли всички се опитваме да станем ТЕД-стъри, ако това е модерна форма на просветление. Според мен е така. Защото по някакъв начин, ако един ТЕД-стър се съототнася към цялата взаимовързаност на всички компютри и така нататък, това е изковаване на масово съзнание, откъдето всъщност всеки може да знае всичко, случващо се където и да било на планетата.

И поради това ще стане непоносимо - какво е състраданието, къде ще стане непоносимо за нас - напълно непоносимо, че седим тук в удобство и удоволствие и се радваме на живота на ума или каквото и да е, а там има хора, абсолютно разядени от болести, които нямат никаква храна и подслон, или са третирани жестоко от някакви ужасни хора, и така нататък. Просто става непоносимо. Когато всички ние знаем всичко, сме един вид принудени от технологията да станем нещо като Буди, да станем просветени.

И, разбира се, всички ще бъдем дълбоко разочаровани, когато това се случи. Защото си мислим, че понеже сме уморени от това, което вършим - малко уморени, значи страдаме. Дори се радваме на нещастието си по някакъв начин. Разсейваме се от нещастието си, като тичаме някъде наоколо, но всъщност всички чувстваме това общо нещастие, че сме затворени вътре в кожите си, а всички други са там, навън. Понякога се събираме с друг човек, затворен в кожата си, и двамата се радваме един на друг, а всеки от нас се е опитал да се измъкне сам, но в крайна сметка, разбира се, се проваля - и отново сме вътре в това нещо.

Защото егоцентричното ни възприятие - от гледна точка на Буда, погрешно възприятие - е, че всички ние сме това, което е вътре в кожата ни. Но сме и това, което е вътре и вън, собственото аз и друго, и другото е много различно. Всички тук, за съжаление, носят това обичайно възприятие, поне малко, нали? Нали знаете - някой да седи до вас на седалката - това е приемливо, защото сте в театрална зала, но ако седите на пейка в парка, а някой дойде и седне толкова близо до вас, бихте откачили. Какво иска от мен? Кой въобще е този? Затова вие не бихте седнали толкова близо до друг човек заради представата си, че вие сте срещу вселената - това е всичко, открито от Буда. Защото тази основна космическа идея, че всеки от нас е съвсем сам, а всички други са различни, ни поставя в невъзможно положение - не е ли така? Кой тогава ще получи достатъчно внимание от света? Кой ще извлече достатъчно от света? Кой няма да бъде прегазен от безкраен брой други същества - ако вие сте различни от всички други същества?

Състраданието идва там, където изненадващо откриете, че губите себе си по някакъв начин: чрез изкуство, чрез медитация, чрез разбиране, всъщност чрез знание - знанието, че нямате такава граница, яснотата за вашата взаимосвързаност с други същества. Можете да преживявате себе си като другите същества, когато прозрете заблудата, че сте отделени от тях. Щом направите това, сте принудени да чувствате, каквото чувстват те. За щастие, казват - още не съм сигурен - но казват, че за щастие, когато стигнеш дотам, защото някои хора са казвали в будистката литература - ох, кой всъщност иска да бъде състрадателен? Колко ужасно! Толкова съм нещастен сам. Главата ме боли. Костите ме болят. Вървя от раждане към смърт. Никога не съм доволен. Никога не ми е достатъчно - дори да съм милиардер, никога не ми стига. Трябват ми сто милиарда, затова съм такъв. Представете си, ако трябваше да усещам страданието дори на сто други хора. Би било ужасно.

Но очевидно, това е странен житейски парадокс. Когато вече не си заключен вътре в себе си и мъдростта, или интелигентността, или научното познание за природата на света, което ви позволява да разгърнете ума си и да сте съпричастни, да развиете базисната човешка способност за емпатия и да осъзнаете, че сте другото същество, някак чрез това отваряне можете да видите по-дълбоката природа на живота, и можете да се измъкнете от този ужасен порочен кръг - аз, мен, мен, моето, както пееха Бийтълс.

Всъщност, знаете ли - научихме всичко през 60-те. Жалко, че никой никога не се събуди от това, а оттогава насам се опитват да го потиснат. Аз, мен, мен, моето. Направо съвършена песен. Съвършено учение. Но щом се освободим от това, някак започваме да се интересуваме от всички други същества. И чувстваме себе си различно. Много е странно. Изключително е странно. Далай Лама винаги повтаря - казва, че когато в ума си родите идеята за състрадание, то е, защото осъзнавате, че самите вие - вашите болки и удоволствия - в крайна сметка са твърде малък театър за вашата интелигентност. Наистина е доста скучно дали се чувствате така или онака, нали разбирате - а между другото, колкото повече се съсредоточавате върху това как се чувствате, толкова по-зле става. Дори ако ви е добре, кога спира да ви е добре? Спира да ви е добре, когато си помислите: колко ми е добре всъщност? И тогава се оказва, че никога не е достатъчно добре.

Много ми харесва онова, което каза Лейлей - че начинът да помогнем на онези, които страдат много на физическата плоскост или на други плоскости, е да ни е добре - да го правим, като се чувстваме добре. Мисля, че Далай Лама трябваше да чуе това. Иска ми се да беше там, за да го чуе. Той веднъж ми каза - изглеждаше някак тъжен; притеснява се много за имането и нямането. Изглеждаше малко тъжен, защото каза - преди сто години дошли и взели всичко от имащите. Нали знаете - големите комунистически революции - Русия, Китай и така нататък. Отнели го насилствено, като казали, че ще го дадат на всички, а после станали дори по-зле. Не помогнали изобщо.

Какво би могло да промени ужасната пукнатина, зейнала в днешния свят? А после ме погледна. И аз казах: "Ами, знаете ли, самият вие сте изцяло в това. Учите, че това е щедрост" - само това успях да измисля. Какво е добродетел? Но, разбира се, смятам, че ключът към спасението на света - ключът към състраданието - е да е по-забавно. Трябва да се прави по забавен начин. Щедростта е по-забавна. Това е ключът. Всички са заблудени. Мислят, че Буда е бил толкова скучен и затова са изненадани, когато срещнат Далай Лама, а той е доста весел. Макар че народът му е подложен на геноцид - а, вярвайте ми, той усеща всеки удар върху главата на всяка стара монахиня във всеки китайски затвор. Усеща го. Усеща начина, по който стрижат яковете в днешно време. Няма дори да кажа какво правят. Но той го усеща. И все пак е много весел. Изключително весел.

Защото, когато си така отворен, тогава можеш просто... какъв смисъл има да прибавяш своето нещастие към това на останалите? Трябва да намериш някакъв поглед, който да ти покаже цялата надежда, как всичко може да се промени. Погледнете красотаta, която ни показа Чихо. Изплаши ни с човека от лава. Изплаши ни, че човекът от лава идва, после - че идват цунами, но накрая имаше цветя и дървета и беше много красиво. Наистина е прекрасно.

Състрадание значи да усещаш чувствата на другите, а човешкото същество всъщност е състрадание. Човешкото същество е почти извън времето. Човешкото същество е състрадание, защото за какво ни е мозъкът? Сега мозъкът на Джим запаметява алманаха. Но той може да запамети всички нужди на всички същества, които е, ще бъде и е бил. Би могъл да запомня всякакви фантастични неща, за да помогне на много същества. И би се забавлявал невероятно, докато го прави.

Първият, който се чувства щастлив, когато спрете да се фокусирате върху ситуация, в чийто център сте вие - колко съм щастлив, когато винаги сте недоволни - както ни казваше Мик Джагър, по този начин никога не получавате удовлетворение. И после решавате - е, писна ми от самия мен. Ще мисля за това как могат да са щастливи други хора. Ще стана сутринта и ще си помисля какво да направя дори за едно друго лице - дори куче - моето куче, моята котка, моят домашен любимец, моята пеперуда. И първото лице, което ще усети щастие, щом направите това, не правите нищо за никого другиго, а вие ставате по-щастливи, самите вие, защото цялото ви възприятие се разширява и внезапно виждате целия свят и всички хора в него. И осъзнавате, че това - да бъдеш с тези хора - е цветната градина, която ни показа Чихо. Това е нирвана. А моето време изтече. Знам заповедите на ТЕД. Благодаря ви.