Бярке Ингелс: 3 кратки истории за архитектура

Общественият дебат за архитектурата доста често се свежда до размисли над крайния резултат, нещо като обекта на архитектурата. Дали най-новият небостъргач в Лондон е краставица, или колбас, или секс играчка?

Наскоро се запитахме дали може да измислим формат, който всъщност да разказва историите зад проектите. Може би да комбинира снимки, скици и думи за да разкаже в действителност истории за архитектурата. Открихме, че не трябва да изобретяваме това, то вече съществува под формата на комикс.

Така, в основни линии, копирахме формата от комикса. Всъщност ние разказваме историите зад сцените, как проектите ни се развиват чрез адаптиране и импровизиране. Горе-долу чрез смут и възможностите и проблемите в реалния свят. Нарекохме тази комична книга "Да е повече." Което очевидно е нещо като развитие на идеите на някои от нашите герои.

В този случай на "По-малко е повече" от Мийс Ван дер Рое. Той започна модерната революция. След него последва постмодерната контра-революция. Роберт Вентури каза "По-малкото е досадно." След него Филип Джонсън въведе (Смях) може да се каже разнородност, или поне отвореност към нови идеи с "Аз съм курва." Наскоро Обама въведе оптимизма във време на глобална финансова криза.

Това, което искаме да кажем с "Да е повече" е, в основни линии да се опитаме да поставим под въпрос идеята, че архитектурния авантгард е почти винаги отрицателно дефиниран, относно това срещу кого, или какво сме настроени. Клишето за радикалния архитект е сърдит млад мъж, борещ се срещу учреждението. Или тази идея за неразбрания гений, разочарован, че светът не се вписва в неговите идеи. Вместо революцията, ние сме много по-заинтересувани от еволюцията. Тази идея, че нещата постепенно еволюират, чрез адаптиране и импровизация към промените по света.

Всъщност, в действителност мисля, че Дарвин е един от хората, които най-добре обясняват нашия процес на проектиране. Неговото известно дърво на еволюцията, би могло да бъде почти схема на начина, по който работим. Както виждате, проектът преминава през поредица от поколения от дизайнерски срещи. На всяка среща има твърде много идеи. Само най-добрите могат да оцелеят. И чрез процеса на архитектурна селекция ние може да изберем наистина най-красивия модел. Или може да имаме много функционален модел. Ние ги смесваме. Получава се нещо от сорта на мутирало потомство. И чрез тези поколения от дизайнерски срещи ние достигаме до един дизайн.

Много буквален начин да се покаже е проект, който направихме за библиотека и хотел в Копенхаген. Процесът на проектиране беше много труден, почти като борба за оцеляване. Но постепенно една идея се зароди. Тази идея за рационална кула, която се слива със заобикалящият град. Нещо като разширяване на общественото пространство към това, което наричаме скандинавска версия на Испанските стъпала в Рим. Но нещо като публично от външната страна, както и от вътрешната страна, с библиотеката.

Но Дарвин не обяснява само развитието на единствена идея. Както виждате, понякога подвид се разклонява. И доста често участваме в дизайнерска среща и откриваме, че има наистина голяма идея. Тя не работи наистина в този контекст. Но за друг клиент, в друга култура, тя може наистина да е правилния отговор на различен въпрос. Така, в резултат, ние никога не изхвърляме нищо. Поддържаме нашия офис почти като архив за архитектурно биоразнообразие. Никога не знаем, кога може да ни потрябва.

Това което бих искал да направя сега, в акт на скоростно разказване на истории, да разкажа историята на това как два проекта се развиха, чрез адаптиране и импровизиране към случайностите по света. Първата история започва през миналата година, когато отидохме в Шанхай, за да направим проекта за Датската национална палата за Световното изложение през 2010 г. Видяхме тази фигура, Хайбао. Той е талисмана на изложението. И той изглежда странно познат. Всъщност изглежда като сграда, която проектирахме за хотел в северната част на Швеция. Когато го изпратихме за шведския конкурс си мислехме, че това беше наистина страхотен план. Но не изглеждаше съвсем като нещо от северната част на Швеция. Шведското жури също не мислеше така. Така ние загубихме.

Но после имахме среща с китайски бизнесмен, който видя нашия проект и каза, "Уау, това е китайския йероглиф за думата хора." (Смях) Така очевидно, така се пише хора, в Китайската народна република. Дори проверихме втори път. И по същото време бяхме поканени на изложение в шанхайската седмица на креативната индустрия. Ние си помислихме, че това е твърде добра възможност. И така наехме майстор по Фън Шуй. Уголемихме сградата три пъти до китайски пропорции и отидохме в Китай. (Смях) "Сградата на хората", както я нарекохме. Това са нашите два преводачи, които разчитат архитектурата.

Това се появи на корицата на вестник Уен Уей По, което подтикна г-н Лианг Ю Чен, кмета на Шанхай, да посети изложението. Имахме възможността да обясним проекта. И той каза, "Шанхай е градът в света с най-много небостъргачи.' Но за него, като че ли връзката с корените беше прерязана. И във "Сградата на хората" той видя архитектура, която би могла да преодолее пропастта между древната мъдрост на Китай и прогресивното бъдеще на Китай. Ние очевидно се съгласихме напълно с него. (Смях) (Ръкопляскане) За жалост г-н Чен е сега в затвора за корупция. (Смях)

Но както казах, Хайбао изглежда много познат. Понеже всъщност, той е китайския йероглиф за хора. И те избраха този талисман, понеже темата на изложението е "По-добър град, по-добър живот." Устойчивост. Мислихме си, че устойчивостта израстна в тази нещо като нео-протестантска идея, която трябва да боли за да донесе полза.

Знаете ли, не бива да вземате продължителен, топъл душ. Не бива да летите през ваканциите, понеже е лошо за околната среда. Постепенно стигате до идеята, че устойчивия живот е по-малко забавен от нормалния живот. Затова си помислихме, че може би, би било интересно да се съсредоточим на примери, където устойчивият град, в действителност увеличава качеството на живот.

Също се запитахме, какво би могла вероятно да покаже Дания на Китай, което да бъде уместно ? Знаете ли, това е една от най-големите страни на света и една от най-малките. Китай е символизиран от дракона. В Дания ние имаме национална птица, лебедът. (Смях) Китай има много големи поети.

Но ние открихме, че в публичната училищна програма на народната република те имат три приказки от Ан Ту Шунг, или Ханс Кристиан Адерсен, както ние го наричаме. Това означава, че всички 1,3 милиарда китайци са израстнали с "Новите дрехи на царя", "Малката кибритопродавачка" и "Малката русалка." Това е почти като част от датската култура, интегрирана в китайската култура.

Най-голямата туристическа атракция в Китай е Голямата стена. Голямата стена е единственото нещо, което може да бъде видяно от Луната. Най-голямата туристическа атракция в Дания е "Малката русалка." Тя може да бъде видяна трудно от екскурзиите по канала. (Смях)

И показва, в известна степен, разликата между тези два града. Копенхаген, Шанхай, модерен, европейски. Но после погледнахме наскорошното градско развитие. И забелязахме, че това е подобно на шанхайска улица от преди 30 години. Пълна с колела, без коли. Така изглежда в днешно време. Пълна със задръствания. Велосипедите бяха забранени на много места.

Междувременно в Копенхаген, ние всъщност разширяваме велосипедните пътеки. Една трета от хората се предвижват с колело. Имаме безплатна система за велосипеди, наречена "Градско колело". Може да го вземете назаем, ако посещавате града. Ние си мислихме по подобен начин, защо да не представим отново колелото в Китай? Дарихме 1000 велосипеда на Шанхай. Така ако посетите експото, отидете веднага на датския павилион. Вземете си датско колело. А после продължете с него да посещавате останалите павилиони.

Както казах, Шанхай и Копенхаген са и двата пристанищни градове. Но в Копенхаген водата е толкова чиста, че всъщност може да плувате в нея. Един от първите проекти, който направихме беше за пристанищната баня в Копенхаген. Един вид, продължение на публичното пространство във водата. Мислихме си, че тези експозиции доста често имат доста финансирана от държавата пропаганда, снимки, изявления, но не истиснки преживявания. Така, както с колелото, не говорим за това. Може да го опитате. Както с водата, вместо да говорим за нея, ще пренесем един милион литра пристанищна вода, от Копенхаген до Шанхай. Така китайците, които имат смелостта, могат всъщност да се гмурнат и да почувстват колко е чиста.

Това е мястото, където обикновено хората възразяват, че това не звучи много устойчиво, да се транспортира вода от Копенхаген до Китай. Но в действителност, корабните контейнери пътуват пълни със стока от Китай до Дания. И после се връщат, празни, обратно. Така, доста често се пълни вода за баласт. Така всъщност може да използваме превоза безплатно.

И по средата на тази пристанищна баня всъщност ще поставим действителната "Малка русалка." И така, истинската русалка, истинската вода, и истинското колело. Когато нея я няма, ще поканим китайски художник да я интерпретира наново. Архитектурата на павилиона е това нещо като лупинг от изложение и колела. Когато посетите изложението ще видите русалката и басейна. Ще се разхождате, започнете да гледате за колело на покрива, качите се да го покарате, и после продължите с остатъка от експото.

Когато всъщност спечелихме съревнованието трябваше да направим изложение в Китай, обяснявайки проекта. И за наша изненада получихме една от нашите скици обратно с корекции от китайската държавна цензура. Първото нещо, на картата на Китай липсваше Тайван. Това е много сериозен политически проблем в Китай. Ще го добавим. Второто нещо, бяхме сравнили лебедът с дракон. И тогава китайската държава каза, "Предлагаме промяна на Панда." (Смях) (Ръкопляскане)

Когато в Дания разбраха, че всъщност щяхме да преместим нашия национален паметник, Националната народна партия се разбунтува срещу това. Опитаха се да прокарат закон срещу преместването на Русалката. Така за първи път бях поканен да говоря пред Националния парламент. Беше интересно, понеже сутринта от 9 до 11 те дискутираха икономическия пакет, колко милиарда да инвестират за да спасят датската икономика. И после в 11 часа те спряха да дискутират тези проблеми. И от 11 часа нататък те дискутираха дали да се изпрати, или не, Русалката в Китай. (Смях) (Ръкопляскане)

Но в заключение, ако искате да видите Русалката от май до декември през следващата години, не идвайте в Копенхаген. Понеже тя ще бъде в Шанхай. Ако все пак посетите Копенхаген, вероятно ще видите инсталация от Ал Уейуей, китайският художник. Но ако китайското правителство се намеси, това може да е дори панда. (Смях)

Втората история, която бих искал да ви разкажа, всъщност започва в моята собствена къща. Това е моят апартамент. Това е гледката от моят апартамент. Към нещо като пейзаж от триъгълни балкони, които нашият клиент нарече балкони "Леонардо Ди Каприо" Те формират това нещо като вертикален заден двор. Където, в хубав слънчев ден, всъщност ще бъдете представени на всички ваши съседи във вертикален радиус от 10 метра. Къщата е нещо като деформиран квадратен блок. Опитвайки се да върви на зиг-заг, за да сме сигурни, че всички апартаменти гледат към изгледите направо, вместо един към други.

Доскоро това беше гледката от моя апартамент. До този момент, когато всъщност нашия клиент купи съседното място. И той каза, че ще построи блок близко до място за паркиране. Помислихме си, че вместо да пострим традиционния блок с апартаменти, гледащи направо към голям скучен блок от коли, защо да на превърнем всички апартаменти в студиа, да ги поставим върху подиум от коли.

И понеже Копенхаген е напълно равнинен, ако искате да имате хубав, гледащ на юг, наклон с гледка, в основни линии трява да си го направите сами. След това намалихме обема, за да не препречваме изгледа от моя апартамент. (Смях) И по същество, паркингът заема пространството отдолу, под апартаментите.

Нагоре към Слънцето има нещо като един слой с апартаменти, който комбинира всички чудеса на живота в предградията, като къща с градина с нещо като метрополисна гледка, и нещо като гъсто населено градско място. Това е първият ни архитектурен модел. Това е снимка от въздуха, направена миналото лято. И по същество апартаментите покриват паркинга. В тях се влиза през този диагонален асансьор. Това всъщност е изправен продукт от Швейцария. Понеже в Швейцария имат естествена нужда от диагонални асансьори. (Смях)

А фасадата на паркинга, искахме да направим паркинга естествено вентилиран. Затова трябваше да го перфорираме. И открихме, че като контролираме големината на дупките, можем в действителност да превърнем цялата фасада в гигантско, естествено проветрено, растеризирано изображение, И понеже ние винаги се обръщаме към проекта като "Планината", наехме този японски фотограф на Хималаите да ни даде тази красива снимка на връх Еверест, превръщайки цялата сграда в 3000 кв. м. произведение на изкуството (Ръкопляскане)

Така, ако се върнете в паркинга, в коридорите, ще е почти като пътуване в паралелен космос от коли и цветове, в този вид градски оазиз с южно изложение. Дървото от вашия апартамент продължава навън и се превръща във фасада. Ако продължите дори по-надалеч се превръща в тази зелена градина. И всичката дъждовна вода, която се стича по "Планината" е всъщност събрана. Съществува тази автоматична напоителна система, която подсигурява, че този вид пейзаж от градини след година или две ще се трансформира, в руина от камбоджийски храм, напълно покрита със зеленина.

Така "Планината" е нашия първи построен пример на нещо, което наричаме архитектурна алхимия. Тази идея, че може да се създаде, ако не злато, то поне да се добави стойност, като се смесят традиционни съставки, като нормални апартаменти и нормални паркинги, и в този случай всъщност да предложим на хората възможността да не избират между живот с градина, или живот в града. Те могат да имат всъщност и двете.

Като архитект е наистина трудно да определите дневния ред. Не може просто да кажете, "Сега искам да направя устойчив град в централна Азия." Понеже това не е начинът, по който се получават комисионни. Винаги трябва да се адаптирате и импровизирате към възможностите и случайностите, които се появяват и вида сътресения по света.

Един последен пример е, че наскоро, през миналото лято, ние спечелихме съревнованието за проектиране на "Нордик нейшънъл банк." Това беше директорът на банката, когато все още се усмихваше. (Смях) Беше по средата на столицата, така че бяхме наистина развълнувани от тази възможност. За жалост това беше националната банка на Исландия.

По същото време имахме посетител, министър от Азербайджан дойде в нашия офис. Отведохме го да види "Планината". И той се развълнува много, от идеята, че могат да се правят планини от архитектура. Понеже Азербайджан е известен като Алпите на централна Азия. Така, той ни попита дали бихме могли да си представим градски генерален план върху остров извън столицата, който би пресъздал силуетите на седемте най-важни планини в Азербайджан.

Ние приехме комисионната. И направихме този кратък филм, който бих искал да ви покажа. Често правим малки филмчета. Често спорим за саундтрака. Но в този случай беше наистина лесно да изберем песента. В основни линии, Баку е този нещо като сърповиден залив, с изглед към остров Зира, островът, който планирахме. Почти като символът на техния флаг. Нашата основна идея беше да вземем седемте най-значими планини от топографията на Азербайджан. И да ги пресъздадем в градски и архитектурни структури, населени с човешки живот. После да поставим тези планини на острова, около този вид централна зелена долина. Почти като централен парк.

Което го прави интересен сега е, че островът е просто пустиня. Няма растителност. Няма вода. Няма енергия, няма ресурси. Така в действителност проектирахме целият остров като единна екосистема, използвайки вятърната енергия за задвижване на обезсолителните съоръжения, и като използва термалните свойства на водата за отопляване и охлаждане на сградите. И цялата сладководна отпадъчна вода е филтрирана органично в ландшафта, постепенно преобразувайки пустинния остров в зелен, плодороден ландшафт.

Може да се каже, че ако градското развитие обикновено става за сметка на природата, в този случай то всъщност създава природа. И сградите не само загатват за образа на планините. Те също така оперират като планини. Те създават закрила от вятъра. Те събират слънчевата енергия. Те събират водата. Така всъщност трансформират целия остров в единна екосистема.

Наскоро представихме генералния план. И той беше одобрен. Това лято започваме документите по построяването на първите две планини, в каквото ще бъде първият въглеродно-неутрален остров в централна Азия. (Ръкопляскане) Да, може би просто да обобщя. Така, в известен начин, може да видите как "Планината" в Копенхаген еволюира в "Седемта върха" в Азербайджан. С малко късмет и малко повече еволюция може би след 10 години може да бъде "Петте планини" на Марс. Благодаря ви. (Ръкопляскане)