Били Греъм за технологиите, вярата и страданието

Като свещенослужител, можете да си предстаавите колко не на място се чувствам тук. Чувствам се като риба на сухо. Или като бухал във вода.

(смях)

Преди време проповядвах в Сан Хосе и приятелят ми Марк Квам, чрез когото ме поканиха на тази конференция, събра няколко директори и лидери на компании тук, в Силиконовата долина на официална закуска. И аз бях толкова развълнуван. Можех, така да се каже, от първа ръка да чуя да обсъждат как света ще бъде променен от технологиите и науката. Зная, че сме към края на конференцията и някои от вас сигурно се чудят защо са поканили лектор от областта на религията. Ричард ще ви отговори, защото той реши да ме покани.

Преди години слизах с един асансьор във Филаделфия. Поканен бях на конференция в един хотел. И един човек в асансьора каза: "Чух, че Били Греъм е отседнал в хотела". А друг погледна към мен и отговори: "Да, той е с нас в асансьора". А онзи ме огледа от главата до петите за около 10 секунди, и каза: "Леле, какво разочарование!"

(смях)

Надявам се да не си спомняте тези моменти с мен с разочарование след всички страхотни лекции и обръщения, които чухте и които аз също смятам по-късно да изслушам. Пътувах със самолет на Изток преди години и човекът, седнал до мен беше кмет на Шарлот, Северна Каролина. Казваше се Джон Белк. Някои може да го познават. В самолета имаше и един пиян човек, който ставаше от мястото си два или три пъти като с това дразнеше всички, защото се опитваше да се заяжда със стюардесата и да я пощипва, докато тя минава и всички бяха възмутени. Накрая Джон Белк му каза: "Знаете ли кой седи тук?" А мъжът: "Не, кой?" "Били Греъм", рече той, "проповедника." А другия: "Не думай!" И се обърна към мен и каза: "Дай да ти стисна ръката!" Каза: "Твоите проповеди много са ми помогнали".

(смях)

Предполагам, че това е вярно за хиляди хора.

(смях)

Зная, че всички вие сте устремени към бъдещето, и след това, което чух тази вечер аз бих искал да живея в бъдещето и да видя какво ще бъде то. Но това няма да стане. Защото съм на 80 години, скоро ще ги навърша, и знам, че нямам много време. И на двата си крака имам флебит, и затова се наложи да ми помогнат да се изкача тук, имам и Паркинсон в добавка, и някои други проблеми, за които няма да говоря тук.

(смях)

Но това не е първият път, в който сме свидетели на технологична революция. Имало е и други. И аз искам да ви разкажа за една от тях. Само за едно поколение народът на Израел преживял драматична промяна, която го направила велика сила в Близкия Изток. Човек на име Давид се възцарил на трона и Цар Давид станал един от великите лидери на своето поколение. Той бил нереоятен водач. Божието благоволение било върху него. Брилянтен поет философ, писател, войник, с военни стратегии, които се изучават дори днес.

Но около два века преди Давид хитите открили тайната как да топят и обработват желязото и това умение тихомълком се разпространило. Но те не искали да позволят на Израел да узнае или притежава тази тайна. Давид променил това и дал Желязната Ера на Израел. Библията ни казва, че Давид имал големи запаси от желязо, които археолозите са открили, и в днешна Палестина. има много доказателства за това. И така, вместо груби оръдия направени от пръчки и камъни Израел получил железни плугове и сърпове, и мотики, и военни оръжия. И само за едно поколение Израел бил напълно променен. Откриването на желязото имало ефекта, който днес има микрочипът върху нашето поколение. И Давид открил че има много проблеми, които технологиите не могат да решат.

Все още имало много проблеми. И те са нерешени и до днес, а не чух някой тук да говори за това. Как решаваме тези три проблема, които ще спомена? Първият, за който говори Давид е човешкото зло. Откъде идва то? Как да се справим с него? Отново и отново в Псалмите, за които Гладстоун казва, че са най-великата книга в света, Давид описва злините на човешката раса. Но казва: "Той изцелява душата ми". Мислили ли сте някога колко сме противоречиви? От една страна, ние проучваме дълбочините на вселената и драматично изместваме границите на технологиите, както видяхме тук, на тази конференция. Наблюдаваме на три мили под водата, и галактики на хиляди светлинни години в бъдещето.

А от друга страна, нещо не е както трябва. Нашите бойни кораби, нашите войници сега са на границата готови да започнат война с Ирак. Каква е причината за това? Защо всяко поколение продължава да воюва с хора от други части на света? Ами революциите? Не можем да се разберем с хората дори в собствените си семейства. Оказваме с в смъртоносна хватка на навици, които не можем да преборим. Расизмът, несправедливостта и жестокостта ни носят трагична болка в сърцата и смърт. Дори най-опитните от нас не успяват да излязат от този кръг. Бих искал да видя как Оракъл би се справил с това. Или някой друг технологичен гений. Как да променим човека, за да не краде и мами, и вестниците ни да не са пълни с истории за измама в бизнеса или работата, в спорта и навсякъде другаде?

Библията казва, че проблемът е в нас, в сърцата и душите ни. Проблемът ни е, че сме откъснати от нашият Създател, когото наричаме Бог и душите ни трябва да бъдат възстановени, което само Бог може да направи. Исус казва: "Защото от сърцето излизат зли помисли: убийства, прелюбодейство, кражби, коварство, хулене". Британският философ Бертранд Ръсел не е бил религиозен, но е казал: "Злото лежи в нашите сърца, и от сърцата ни то трябва да бъде изтръгнато". Алберт Айнщайн - веднъж говорех с някого, докато преподавах в Принстън, и срещнах г-н Айнщайн. Той нямаше докторска степен, понеже казваше, че никой не бил достатъчно квалифициран,

за да му я връчи.

Но ето какво казва той. "По-лесно е да се обработи плутония, отколкото злото в човешката природа." Много от вас, сигурен съм, сте мислили върху това, и сте си задавали тези въпроси. Виждали сте хора да използват преимуществата на технологиите като Интернет, за което слушахме днес, и да ги превръщат в нещо разрушително. Виждали сте брилянтни хора да измислят компютърни вируси, които съсипват цели системи. Атентатът в Оклахома - проста технология, използвана ужасно. Проблемът не е в технологията. Проблемът е в хората, които я ползват. Цар Давид казва, че е познал дълбините на своята душа. Той не е успял да се освободи от личните проблеми и личното зло, включително убийство и прелюбодейство. Въпреки това, той потърсил Божията прошка, и казал: "Ти можеш да изцелиш душата ми."

Библията учи, че ние сме повече от тяло и ум. Ние сме душа. И има нещо вътре в нас, което е отвъд нашето разбиране. Тази част от нас копнее за Бог или за нещо повече от технологиите. Душата ви е тази част от вас, която копнее за смисъл в живота и която търси нещо отвъд този живот. Това е тази част от вас, която жадува за Бог. Откривам, че младежите по целия свят търсят нещо. Но не знаят какво е то. Говоря в много университети и ми задават много въпроси... независимо дали в Кеймбридж или Харвард или Оксфорд, Говорил съм във всички тези университети. Ще бъда в Харвард след около три-четири... не, след около два месеца, за да изнеса лекция. И отново ще ми зададат същите въпроси, както всеки път когато отивам там. И ето какви са тези няколко въпроса: Откъде съм дошъл? Защо съм тук? Къде отивам? Каква е целта на живота? Защо съм тук?

Дори да не сте религиозен, идва време, когато се чудите няма ли нещо друго. Томас Едисон е казал: "Когато видите всичко, случващо се в света на науката, и във вселената, не можете да отречете, че има капитан на борда." Спомням си, седях до г-жа Горбачова на една вечеря в Белия дом. Отидох до посланика Добринин, когото познавах добре, бил съм в Русия няколко пъти по времето на комунизма, и ми бяха дали чудесна свобода, каквато не бях очаквал. Та познавах г-н Добринин добре, и му казах: "Тази вечер ще седя до г-жа Горбачова. За какво да разговарям с нея?" А той ме изненада с отговора си: "Говорете за религия и философия. Тя наистина се интересува от това." Бях поизненадан, но тази вечер разговаряхме точно за това, разговорът беше много интересен. В края му тя ми каза: "Аз съм атеист, но зная, че там горе има нещо, по-високо от колкото можем да стигнем".

Вторият проблем, който Цар Давид разбирал, но не можел да реши е бил проблемът с човешкото страдание. Йов е написал най-старата книга в света в която казва: "Човек се ражда за печал, както искрите, за да хвъркат високо" Да, ако трбява да сме честни - науката се опитва да намали донякъде човешкото страдание. Но аз след няколко месеца ще съм на 80 години. Признавам, че съм благодарен за всички медицински постижения, които ме крепят в относително добро здраве през тези години. Моят лекар в клиника Майо настояваше да не пътувам до тук. Не изнасял лекции през последните 4 месеца. И ако говорите толкова много както аз, три или четири пъти дневно, започвате да хващате ръжда. Затова използвам този подиум и поглеждам тези бележки. Ако сте ме слушали по телевизията или другаде, сте забелязали, че аз импровизирам. Не чета. Никога не чета дори официални обръщения. Никога не чета реч, беседа или лекция. Предпочитам да импровизирам. Но тази вечер си нося бележки в случай, че започна да забравям. което ми се случва понякога. Имам нещо, с което да си помогна.

Но дори тук между нас, повечето - измежду най-напредналото общество в света, има бедност. Имаме семейства, които се саморазрушават. Приятели, които ни предават. Непоносимо психологическо напрежение тегне върху нас. Не съм срещал човек по света който да няма проблем или грижа. Защо страдаме? Това е древен въпрос на който не сме си отговорили. И Давид отново и отново казва, че той ще се обърне към Бог. Казва: "Господ е моят пастир." Последният проблем, който Давид не могъл да реши бил смъртта. Много коментатори казват, че смъртта е забранената тема на нашето време. Повечето хора живеят, като че ли никога няма да умрат. Технологията проектира мита за контрол върху смъртността. Виждаме хора на екрана. Мерилин Монро на екрана е все така хубава както приживе и някои младежи смятат, че все още е жива. Не знаят, че е умряла. Или Кларк Гейбъл, или който и да е друг. Старите звезди. Те са съживени. И те са - те са все така велики на екрана, като че ли са живи. Но смъртта е неизбежна.

Преди време говорих пред съвместна сесия на двете камари на Конгреса, миналата година. Състоеше се в залата залата на статуите - имаше около 300 души. И аз им казах: "Всички ние имаме едно общо нещо, и републиканци и демократи, и всеки друг. Ние всички ще умрем. Това е общото ни и с всички тези велики мъже от миналото, които се взират в нас. И на по-младите често им е трудно да разберат това. За тях е трудно да проумеят, че ще умрат. Както древният автор на Еклесиаста е написал, "Има срок за всяка работа под небето. Време за раждане и време за умиране." Стоял съм до смъртното легло на няколко известни хора, за които може би сте чували. Говорил съм с тях. Вдял съм ги в агонизиращите мигове, когато са се бояли от смъртта.

Макар че само допреди години не са си и помисляли за смъртта. Миналата седмица говорих с една жена, чийто баща е бил известен лекар. Каза, че той никога не е мислил, нито говорил за Бог, не е вярвал в Бог. Бил е атеист. "Но", каза тя, "когато дойде време да умре, един ден, той седна на края на леглото, и попита сестрата може ли да се срещне със свещенника. И за първи път в живота си, той каза че е мислил върху неизбежното, и за Бог. Има ли там някъде Бог?" Преди няколко години, един студент ме попита: "Коя е била най-голямата изненада в живота ви?" Отговорих му, че най-голямата изненада за мен е краткостта на живота. Минава така бързо! Но не е задължително да е така. Вернер фон Браун след Втората световна война е заключил: "Науката и религията не са противници. Напротив, те са сестри." Казал го е от личен опит. Познавах добре д-р фон Браун. И той казва: "Що се отнася до мен, мога да кажа, че безбрежността на космоса служи само, за да потвърди вярата ми в съществуването на Създателя." Казва също: "В нашите опити да намерим Бог, вече вярвам, че животът на Исус Христос трябва да бъде фокусът на нашите усилия и вдъхновение. Реалността на неговия живот и на възкресението Му е надеждата на човечеството"

Говорил съм много в Германия и във Франция, и в други части на света - имал съм привилегията да говоря в 105 страни. И един ден ме поканиха да посетя Канцлера Аденауер, на когото се гледаше като на основателя на модерна Германия след войната. И веднъж той ми каза: "Млади човече, вярвате ли във възкресението на Исус Христос?" Отговорих: "Да, сър, вярвам." "И аз," каза ми той. И добави: "Когато се пенсионирам, ще прекарам времето си, пишейки книга по въпроса, защо Исус Христос възскръсна и защо е така важно да вярваме в това." В една от своите пиеси Александър Солженицин описва един умиращ човек, който казва на събралите се около леглото му: "Най-страшният момент да изпитваш съжаление е когато умираш." Как да живеем така, че да не съжаляваме в деня, когато умираме?

Блез Паскал е задал същия въпрос на Франция от 17-ти век. Паскал е наричан архитектът на модерната цивилизация. Бил брилянтен учен в математиката дори като тийнейджър. Мнозина го смятат за основател на Теорията на вероятностите и създател на първият модел компютър. И, разбира се, всички вие сте "на ти" с компютърния език наречен на негово име. Паскал изучавал в дълбочина нашите човешки дилеми за злото, страданието и смъртта. Той бил изумен от феномена, за който говорим: че хората могат да постигнат невероятни висоти в науката, изкуствата, и бизнеса, но продължават да са изпълнени с гняв, лицемерие, и самоомраза. Паскал ни описва като забележителна смесица от гениалност и самозаблуда. На 23 ноември 1654, Паскал имал дълбоко религиозно преживяване. В дневника си написал следното: "Предавам се напълно, на Исус Христос, моя Изкупител."

Френски историк разказва два века по-късно: "Рядко се среща толкова могъщ интелект, да се подчини с такова смирение на силата на Исус Христос." Паскал започнал да вярва не само, че любовта и милостта на Бог могат да ни донесат хармония, но също така вярвал, че собствените му грехове и грешки могат да бъдат простени, и че когато умре, ще отиде в рая. Преживяването му било отвъд научното наблюдение и логика. Именно той е написал добре известните думи: "Сърцето има доводи, когото разумът не познава."

Чували сте също и за Облога на Паскал. В основни линии той казва: "Ако се обзаложите, че Бог съществува, и повярвате в Неговата любов, няма да загубите нищо, дори и да сте сгрешили. Но, ако се обзаложите, че Бог не съществува, тогава ще загубите всичко в настоящия и в бъдещия живот." За Паскал, научното знание бледнее в сравнение със знанието за Бога. Знанието за Бог е далеч над всичко, което някога му е идвало на ум. Той бил готов да се срещне с Бог, когато умира на 39 години. Цар Давид живял до седемдесет години, дълъг живот за това време. Но и той се срещнал със смъртта и написал тези думи: "И в долината на мрачната сянка, ако ходя, няма да се уплаша от зло, защото Ти си с мене."

Това бил отговорът на Цар Давид на трите дилеми за злото, страданието и смъртта. Той може да бъде и вашият отговор, ако потърсите живия Бог и Му позволите да изпълни живота ви и да ви даде надежда за бъдещето. Когато бях на 17 години, роден съм и отгледан във ферма, в Северна Каролина, доях кравите всяка сутрин и всяка вечер, когато се върнех от училище, те бяха 20 на брой. Аз отговарях за тях и работех във фермата като се опитвах и да не изоставам с ученето. Нямах хубави оценки в средното училище, нито в колежа, докато нещо не се случи в сърцето ми.

Един ден се озовах лице в лице с Христос. Той ми каза: "Аз съм Пътят, Истината и Живота." Можете ли да си представите? "Аз съм Истината. Аз съм въплъщението на цялата Истина." Беше ли той лъжец? Или луд? Или беше това, което твърдеше? Кой беше Той? Трябваше да реша. Не можех да го докажа. Не можех да го заведа в лаборатория и да го изследвам Но воден от вярата казах, че Му вярвам и Той влезе в сърцето ми и промени живота ми. И сега съм готов, когато чуя призива да се явя пред Бог. Благодаря ви и Бог да ви благослови.

(Аплодисменти)

Благодаря ви, беше страхотно.

Ричард Уорман: Благодарение на Вас. Благодаря.

(Аплодисменти)