Бил Стриклънд разказва една различна история в слайдове

Голяма чест е за мен да бъда тук с вас. Хубавото е, че oсъзнавам обаче и колко е важно да ви изкарам оттук тъй като аз съм този, който ви пречи да отидете и изпиете по едно в бара. (Смях) Добрата новина е, че не съм си подготвил реч, имам само няколко слайда. Това са снимки които разказват живота ми и това което правя. От опит знам, че забравяме думите, но образите ги помним по-дълго. Надявам се също, че някои от снимките, които ще видите през следващите минути ще останат във вас.

Цялата история всъщност започна докато учех в гимназията в Питсбърг, Пенсилвания, в един квартал с много престъпност, в който всеки се смяташе за пропаднал. И един следобед, беше сряда, аз вървях по коридора в училището, и си мислех за мои неща когато видях този учител да преподава майстореше стар голям керамичен съд. И аз бях там, гледах през вратата на стаята Ако някога сте виждали някой да работи с глина – това е магия, никога не бях виждал подобно нещо в живота си. И така, аз влязох в стаята и попитах, “Какво е това"? Той каза, “Грънчарство. А ти кой си?” “Аз съм Бил Стриклънд и искам да ме научиш на това”. А той каза, “Ами накарай класния си да подпише бележка, че може да идваш в моя час и ще те науча.” И така през следващите две години, които ми оставаха в гимназията зараязах всичките останали часове. (Смях) Но имах съобразителността да давам това, което правех в часовете по грънчарство на другите учители, в чийто часове не ходех, (Смях) и те ме пуснаха на изпитите, и така завърших гимназия.

Мистър Рос каза, "Прекалено умен си да те оставя тук и не го искам на съвестта си, така че аз напускам това училище и те вземам с мен" И той ме вкара в Университета в Питсбърг, където аз попълних формуляра за кандидатстване и ме взеха на изпитателен срок. Сега съм член на Управителния Съвет на Университета. На церемонията по приемането казах, "Аз съм момчето от квартала което влезе тук на изпитателен срок. Не подценявайте бедните деца, защото никога не знаете какво ще им се случи по-късно в живота."

И това което ще видите сега, е една сграда, която построих в най-престъпния квартал в Питсбърг, където стават най-много престъпления. Тя се казва "Център по обучение Бидуел" и е професионално училище за бивши стомано-работници, самотни родители и майки на социални осигуровки. Помните ли,че преди произвеждахме стомана в Питсбърг? Вече не произвеждаме стомана и на хората, които преди правеха това сега им е доста трудно. Аз им помагам да си стъпят на краката и им давам нов живот

Гилдията на занаятчийте в Манчестър носи името на моя квартал. Аз бях осиновен от епископа на епископалния орден по време на бунтовете. и той дари една барака, и в тази барака аз започнах гилдията на занаятчийте в Манчестър, и много бързо разбрах, че където има Епископалианци има и пари наблизо. (Смях) Епископа ме осинови като негово дете. И миналата година, на погребението му имах реч и му пожелах всичко най-добро по пътя. Поразтърсих се и наех един ученик на Франк Лойд Райт, архитекта, и го помолих да ми построи център от световен ранг в най-пропадналия квартал в Питсбърг. Моята сграда стана макетен модел на летището в Питсбърг. И като дойдете в Питсбърг - всички сте поканени - ще летите до нещо, в пъти по-голямо от моята сграда. Това е сградата. Построена в един престъпен квартал, където хората бяха отписани.

И аз мисля, че ако искаш да си част от живота на хора , в които никой не вярва, трябва да излъчваш решението, не проблема. Както можете да видите, има фонтан в двора и причината за това е, че исках да има фонтан. Написах чек, купих един и го сложих там. (Смях) Сега ходя да изнасям речи на TED конференции, приеха ме в Управителния съвет на музея Карнеги и на един прием в тяхното фоайе, видях, че и те има фонтан, защото смятат, че хората които отиват в музея заслужават фонтан. Аз също мисля,че майките на социална издръжка и децата в риск, и бившите стоманени работници заслужават фонтан в живота си. И затова първото нещо, което ще видите в моя център през пролетта е водата която те поздравява - водата е живот и поток на човешките възможности. И водата изразява твоето отношение и очакване от хората, преди да им говориш. И така от онзи фонтан аз построих този център.

Както виждате, той е на световно ниво и е по мой вкус защото аз намерих парите за него. (Смях) И казах на моето момче, "Като имаш парите ще украсиш стената по свой вкус". Ние имаме пана, глинени съдове и калиграфия, и накъдето и да погледнеш, погледа ти среща нещо красиво. Нарочно сме го направили така. Има си идея зад това. Вярвам, че тази атмосфера може да пречисти душата на бедните хора.

Направихме и заседателна зала. И аз наех мебелист от Киото, Япония, и му възложих поръчка от 60 бройки за нашия център. И оттогава бизнеса му поттръгна. Сега той прави мебели по поръчка за богати хора. Аз взех 60 бройки за моето училище, защото чувствах, че майките на издръжка и бившите стомано-работници, и самотните родители заслужават да идват в училище, където ръчноизработена мебел ще радва очите им всеки ден, понеже тя издава твоето отношение към хората много преди да им говориш

Имаме дори цветя в коридора и те не са изкуствени, истински са и са в моя център всеки ден Сега, след като съм изнесъл много речи на разни места, има няколко директори на гимназии които идват да ме видят и казват "Мистър Стриклънд, каква невероятна история и какъв чудесен център. Особено ни харесаха цветята и искаме да ни кажете как те се озоваха тук." Аз им казах "Ами, запалих колата, отидох до магазина купих ги, докарах ги обратно и ги сложих на мястото им." Не ти трябва отряд или група, за да купиш цветя за децата ти. Това което ти трябва е да знаеш, че децата и възрастните заслужават цветя в живота си. Цената е символична, но жеста е огромен. И така в моя център, в който има много слънчева светлина и цветя, ние вярваме в надеждата и човешките възможности. Това се случи по Коледа.

Това, което ще видите сега, е кухня за милион долара, която беше построена от компанията Хайнц - чували ли сте ги? Те се водещи в бизнеса с кетчуп. И така се случи, че познавам компанията доста добре защото Джон Хайнц, който беше наш сенатор, и трагично загина в самолетна катастрофа, та той беше чул за моето желание да построя нова сграда, защото аз имах една картонена кутия, сложих я в една торба и обикалях Питсбърг, като се опитвах да събера пари за мястото. Той ме извика в офиса си един ден - което е все едно да посетиш Магьосника от Оз - (Смях) И Джон Хайнц имаше 600 милиона, а по онова време аз имах около 60 цента. И той каза, "Чухме за вас". "Чухме за вас и за работата ви с децата и бившите стомано-работници, и имаме желание да ви помогнем в строежа на новия център. Можете да ни направите голяма услуга, ако добавите курс по готварство към вашата програма" - защото по онова време ние правихме търговската програма. Той каза, "По този начин и целите на компанията Хайнц могат да бъдат изпълнени". Аз му казах, "Сенаторе, много не ми се ще да навлизам в област, за която не знам много, но ви обещавам че ако подпомогнете моето училище, аз ще го построя и до няколко години ще се върна и въведа програмата която искате." Сенатора седеше спокойно и каза, "Ами, какво ще кажете, ако ви кажа, че ви давам 1 милион долара?" Аз казах, "Сенаторе, изглежда, че влизаме в бизнеса с готварство." (Смях) И Джон Хайнц ми даде 1 милион долара. И най-важното, той ме запозна с шефа на отдел "Проучвания" на компанията Хайнц Ние взехме учебната програма от Американския Кулинарен Институт, който според тях е нещо като Харвард измежду готварските училища. И създадохме програма за професионални готвачи за майките, които бяха на издръжка в тази кухня за 1 милион долара в центъра на града. И никога не съжалихме.

Бих искал да ви покажа част от храната, която тези жени правят. Тук се правят сладките неща. Това е ден за еклери. Защо? Защото учениците правеха еклери и това е, което всички ядяха всеки ден. Но идеята беше, че исках да разбия илюзията, че добрата храна е само за богати хора -- добрата храна е за всички на планетата и няма извинение за това, че не всички я ядем. И така в моето училище субсидираме обедна програма за готвачи, за майки на социална издръжка в центъра на града, защото разбрахме, че е добре за стомасите им, но е още по-добре за самочувствието им. Защото исках те да знаят, че всеки ден от живота им, има стойност на това място, което наричам мой център.

Имаме ученици, които сядат на една маса, тъмнокожи и бели деца и открихме, че може да решим расовия проблем, като създадем подходяща обстановка, защото хората са склонни да покажат най-доброто от себе си, ако се отнасяш добре с тях. Това са ястията, които жените правеха след 6 месеца от началото на тренировъчната програма. Не изтънченост, не класа, не достойнство и не история липсва на бедните хора. Единственото, което нямат е пари, но то се оказва поправимо. Начина, по който мислиш за хората много често определя поведението им. Това беше направено 7 месеца след началото на програмата, направено от една млада и много умна жена, която се обучаваше при майстор-готвача на сладки. Аз всъщност съм изял 7 от тези кошнички и те са наистина прекрасни (Смях) Нямат никакви калории. Това е трапезарията ни. Прилича на нормално кафе в гимназия в нормален град в Америка. Но това е моят начин да се отнасям с учениците, особено, ако веднъж са били отхвърлени от обществото.

Обучаваме и специалисти за фармацевтичната индустрия. Обучаваме и специалисти за медицинската индустрия. Обучаваме и експерти за компании като Байер, Калгон Карбон, Фишър Сайънтифик и Ексон. И аз ви гарантирам, че като дойдете в моя център в Питсбърг -- всички сте поканени -- и ще видите жени, които са на социална издръжка да се занимават с аналитична химия, с логаритмични калкулатори, 10 месеца след записването в програмата. Няма абсолютно никаква причина защо бедните хора да не могат да се научат да работят със съвременни технологии. И това, което открихме е, че като им дадеш цветя и слънчева светлина, и храна, и надежди, и музиката на Хърби ти можеш да излекуваш емоционалните им рани по всяко време.

Обучаваме и корпоративни тур агенти за туристическата индустрия Учим дори и хората как да четат. Хлапето с червеното рае беше в програмата преди 2 години, сега той е инструктор. Имам деца с диплома от гимназия, които не могат да четат. Трябва да се запитаме въпроса -- как е възможно в 21-ви век деца, които завършват училище, да не могат да четат дипломите, които държат в ръце. Причината е, че системата получава пари за тези деца които отпаднат, не за тези които могат да четат. Аз мога да взема тези деца и за 20 седмици, при показана способност, да ги обуча на ниво завършена гимназия. Колко му е! Това е нашата библиотека, с ръчноизработена мебел. А това е програмата по изкуствата, която почнах през 1968.

Помните нали, че аз съм цветнокожото хлапе, което си върна живота с керамиката. Когато реших да повторя моя опит с другите хлапета в квартала, идеята ми беше, че ако обградиш децата с цветя, дадеш им храна слънчева светлина и ентусиазъм, може да ги върнеш отново към живота. 400 деца от държавните училища в Питсбърг идват при мен всяка седмица за часове по изкуство. И това са децата, които ги късат на изпитите в училище. И миналата година 88% от тези деца влязоха в колеж а успеваемостта пред последните 15 години е 80%. Направихме невероятно откритие -- проблема не е в децата, вниманието, грижата, слънцето, храната и ентусиазма и музиката на Хърби могат да излекуват всичко. По този повод аз спечелих една почетна значка - Мъж на Годината в Обучението Разбих всички учени, защото разбрах,че ако се отнасяш с децата като с човешки същества, това увеличава вероятността те да се държат като такива. И защо да не може това да става във всяко училище, във всеки град, голям и малък, това остава загадка за мен.

Нека ви покажа какво правят тези хлапета. Имаме часове по керамика, фотография и компютърна графика и всички тук са деца без никакви артистични наклонности, без талант, без въображение и ние им водим най-добрите художници -- Гордон Паркс е бил тук, Честър Хигинс е бил тук -- и това което научихме е, че децата ще станат като тези които ги учат. Дори доведох една афро-американка, художник на мозайка от Ватикана, която беше изучавала старите мозаични техники, и нека ви покажа как се справиха с работата. Това бяха деца, които всички бяха отписали, които изпадаха от училище, и ето това са нещата които те можаха да направят с внимание, грижа, слънце, храна, хубава музика и увереност.

Преподаваме и фотография. Ето някои от работите на децата. Това момче спечели 4-годишна стипендия за тази снимка. Това е нашата галерия. Имаме модерна галерия, защото вярваме,че бедните деца заслужават модерна галерия. И аз я проектирах. Имаме пушена сьомга на откриванията. Раздаваме и официални покани. И дори измислих начин да накарам родителите им да дойдат. Преди 15 години аз не можех да си намеря родител. Та значи, наех мъж, който се беше посветил на Исус. Измъкваше момчетата от баровете и им спасяваше живота в името на Господ. Аз му казах," Бил, искам да работиш за мен, човече. Трябва да смекчиш това с Господ малко, но запази ентусиазма. (Смях) Не мога да накарам тези родители да дойдат в училище." Той каза, "Аз ще ги доведа." И той скочи в колата, отиде до къщата на г-ца Джоунс и каза, "Г-це Джоунс, знам че искахте да дойдете на откриването на изложбата на децата, но навярно не е имало кой да ви докара. Та, аз дойдох да ви закарам." И така той докара първо 10, после 20 родители. На последното представяне 200 родители дойдоха и нито един не беше докаран. Защото сега вече не е обществено прието да не подкрепиш децата си в Гилдията на Занаятчийте в Манчестър, защото хората си мислят, че си лош родител. Статистиката при белите и тъмнокожи родители е една и съща. Майките ще отидат там, където децата им се изявяват когато и да е, в който и град да е, голям или малък Исках вие да видите тази галерия, защото наистина е добра. И преди тези хлапета да зарежат гимназията, те бяха участвали вече в четири изложби, и това преди да кандидатстват в колежа.

Нужно е да накараш хората да се видят по друг начин и тогава те ще променят поведението си. И до ден днешен тази техника работи безотказно. Дори имаме нова стая в сградата, която искам да ви покажа. Тя е чисто нова. Този слайд специално го включихме за TED. Същата история в слайдове я разказах и на едно друго място - Силиконовата долина, и мина добре. Една жена от публиката дойде и каза, "Това е невероятна история и аз съм силно впечатлена от презентацията ви. Единствената ми критика е, че компютрите ви изглеждат малко остарели." И аз я питах,"Вие с какво се занимавате?" Тя каза," Аз работя за една компания, на име Хюлет Пакърд." И аз казах, "Значи сте в компютърния бизнес?" И тя каза, "Да, сър". А аз казах," Ами, май има лесно решение на проблема." И така, много се радвам да ви съобщя, че компанията НР и една мебелна компания на име Стийлкейс ни избраха като модел-еталон на техните технологии и мебели за цяла Америка. Това е стаята. И това е началото на общата ни работа. Навреме, за да може да го видите. То е нещо като първо представяне на нашия дигитален център. (Аплодисменти) (Музика)

Имам още няколко слайда, и тук историята става интересна. Искам да ви кажа някои неща и ще разберете защо той е там , а аз съм тук. През 1986, докато се строеше залата реших, че трябва да има концертна зала в севернита й страна. Един мъж на име Дизи Гилеспи дойде да свири там, защото той познаваше един друг тук, Марти Ашби. И аз стоях на тази сцена с Дизи Гилеспи като тествахме звука една сряда.следобед, и казах, "Дизи, защо дойде тук в тоя център, който се управлява от цветнокож в индустриалната зона, с толкова престъпност, място, което дори не е известно в музикалните среди?" Той каза, "Защото чух, че си построил такъв център и не повярвах, че си го направил, и исках да видя с очите си. И сега като го видях, искам да ти подаря нещо." Аз му казах,"Ти си подаръка." Той каза,"Не, сър. Ти си подаръка. и ти имаш моето позволение да запишеш концерта и аз ще ти дам музиката. Ако един ден решиш да я продаваш, трябва да подпишеш документ, че парите ще отидат в полза на това училище." И аз записах Дизи и той си отиде година по-късно, но преди това беше разказал за нас на един негов приятел Маккой Търнър И той дойде при нас и каза, "Дизи говореше за теб из цялата страна, човече, и аз искам да ти помогна." И тогава дойде един друг музикант, на име Уинтън Марсалис. После един бас изпълнител, на име Рей Браун, и един друг на име Станли Турентин, и един пианист, на име Хърби Хенкок, и една група на име Каунт Бейси Оркестра, и един мъж на име Тито Пуенте, и един друг на име Гари Бъртън, и Шърли Хорн, и Бети Картър, и Дакота Стейтън и Нанси Уилсън, всички те дойдоха в центъра на индустриалната зона, пред препълнени зали, в центъра на града. Аз съм много щастлив да ви кажа, че с тяхното позволение, досега имаме 600 записа от най-великите музиканти в света, включително Джо Уилямс, който си отиде, но последния му запис беше направен в моето училище. И Джо Уилямс дойде при мен и сложи ръка на рамото ми и каза "Човече, Господ те е избрал да вършиш неговата воля и аз искам моята музика да бъде с теб." И се получи много добре.

А когато групата Бейси дойде, те така се израдваха на училището, че ми дадоха правата над музиката им. И аз я записах и ние спечелихме едно нещо, на име Грами И аз като един глупак, не отидох на церемонията защото не мислех, че ще спечелим. А всъщност, спечелихме. Нашето име светеше цялото над Медисън Скуер Гардън. На гости ни беше и джаз оркестъра на ООН и тях ги записахме и ни номинираха за второ Грами. Така станахме едно от най-известните звукозаписни студия за джаз в Съединените Американски Щати -- (Смях) в центъра на големия град, с най-много престъпност.

Това място е цялото пълно с републиканци, (Смях) (Аплодисменти) Ако пуснеш бомба в тази стая всичките пари на Пенсилвания ще отидат на кино защото те всички седят тук, включително майка ми и баща ми, които живяха достатъчно дълго да видят сградата, която сина им построи. И ето го и Дизи, както ви казах, и той беше там. И той беше там, Тито Пуенте, и Пат Метъни, и Джим Хол бяха там и те записаха с нас. Това беше нашето първо звукозаписно студио - килера за метли. Тях ги сложихме в коридора и пренаредихме стаята и тук е мястото където записахме първото Грами.

А това ни е новата видео зала. Това е стая, която беше построена за една жена на име Нанси Уилсън, която записа този албум в нашето училище миналата Коледа. Ако някой от вас е гледал Опра Уинфри по Коледа, той беше там и Нанси беше там, пееше песни от този албум, правата, над който тя дари на нашето училище. Сега мога да кажа абсолютно сигурно че едно появяване на шоуто на Опра Уинфри продава 10 000 копия. (Смях) В момента сме на четвърто място в Билборд класациите, точно след Тони Бенет. И ни е добре така.

Това беше изгорено по време на бунтовете -- точно до нашия център. Аз си направих нова картонена кутия и пак излязох на улиците. И това е сградата, а това е модела. Отдясно е оранжерията ни, много хай-тек и по средата е медицинския ни център. Много се радвам да ви кажа, че сградата е готова. Имаме и много наематели, от по 20 долара на фут -- утроете това в центъра на града. А ето го и фонтана. (Смях) Всяка сграда си има фонтан. И Медицинския център на университета в Питсбърг също са ни наематели, те държат половината сграда. Сега ние обучаваме медицинските специалисти през целия им цикъл. И банка Мелън е наш наемател. Аз ги обичам, защото си плащат наема на време. (Смях) В резултат на общата ни работа, сега съм директор на финансовата корпорация Мелън, която купи Драйфус.

А това в момента се строи, докато ние си говорим. Уголемете тази картина по 4 и ще представите оранжерията, която ще отвори врати този октомври, защото ще отглеждаме тези цветя в центъра на града. Деца от гимназията ще отглеждат орхидеи в центъра на града. Стиснахме си ръцете с един от най-големите цветарски магазин, който се съгласи да продава нашите орхидеи във всичките 240 магазина в 6 щата Наши партньори са Зума Кениън Орхидс от Малибу Калифорния, които са латино-американци. И те заедно с тъмнокожите са партньори в отглеждането на хай-тек орхидеи в центъра на големия град. И аз казах на моя американски сенатор, че ако той намери финансиране за това, има голяма вероятност да се появим в Уол Стрийт Джърнъл в лявата колона. И той охотно прие. Ние получихме финансиране и сега отваряме през есента. Трябва да дойдете и да видите - струва си.

А това е нещото, което искам да правя като порастна. (Смях) Кафявата сграда е тази, която вие досега гледахте и ще ви кажа къде направих грешка. Имах възможност да купя целия индустриален парк -- който е на по-малко от 1000 фута от реката -- за по-малко от 4 милиона и не го направих. А построих първата сграда и познайте какво се случи? Аз повече от всеки друг ценя стойността на недвижимата собственост и собствениците на парка миналата година ми отказаха моето предложение за 8 милиона. И казаха, "Мистър Стриклънд, трябва да станете Граждански лидер на годината, защото оценявате нашата недвижима собственост на цена каквато и ние не сме си помисляли. Много ви благодарим за това." Поуката от историята е, че трябва да си готов да действаш за мечтите си, току-виж са се осъществили.

И накрая, ето я тази снимка. Това е на едно място, което наричат Сан Франциско. А е правена там, защото разказвах същата история в слайдове преди години на едно икономическо събитие от висок ранг и един мъж от публиката дойде при мен и каза, "Човече, това е страхотна история. Искам и аз нещо такова." И аз му казах, "Поласкан съм. Вие с какво се занимавате?" И той каза, "Аз съм кмета на Сан Франциско. Името ми е Уили Браун." Та аз приех похвалата и милите му думи и забравих за случая. И тоя същия уикенд, на път за вкъщи Хърби Хенкок щеше да свири в нашия център онази вечер -- щях да го видя за първи път, и значи, той влезе и каза,"Какво е това?" И аз казах," Хърби, това е идеята ми за учебен център за бедни хора." И той каза,"Господ ми е свидетел, че този център беше в главата ми од 25 години и ти си го построил. И сега аз наистина искам да построя един такъв." И аз го питам,"Къде би го построил?" Той отговори, "Сан Франциско." И аз го питам,"Случайно да познаваш Уили Браун?" (Смях) В същност той наистина познаваше Уили Браун, и той, Хърби и аз вечеряхме заедно преди 4 години, и започнахме да чертаем център на покривката на масата. И Уили Браун каза,"Колкото е сигурно, че аз съм кмет на Сан Франциско, толкова е сигурно и, че ще построя този център за бедните хора в този град." И той ми даде 5 акра земя в залива на Сан Франциско и ние намерихме архитект и строителна фирма Хърби също беше в екипа, както и нашите приятели от НР, и Стийлкейс, и Сиско, и Уелс Фарго и Дженентек.

И по пътя си аз срещнах един нисък мъж, беше на една презентация в Силиконовата Долина. Той дойде при мен след това. И каза, "Човече, това е невероятна история. Искам да ти помогна." И аз му казах, "Много Ви благодаря за това. Вие с какво се занимавате?" И той каза," Ами, аз построих една компания, на име еВау." И аз," Хм, това е много хубаво. Много ви благодаря, дайте ми вашата визитка и ще се чуем." Нямах си и идея какво е еВау тогава. Но бях достатъчно умен да питам едно хлапе от техническата част в моя център. И аз го питам,"Ей, какво е еВау?" и той каза," Ами това е електронна мрежа за търговия." И аз му казвам,"Ами, запознах се с човека, който я е направил и той ми остави визитката си." И аз му звъннах по телефона и му казах,"Г-н Скол, Вече знам кой сте и много ви уважавам (Смях) и бих искал да съм ваш приятел." (Смях) И Джеф и аз наистина станахме приятели, и той организира екип от хора, и ние ще построим този център.

Аз отидох в един квартал, на име Бейвю Хънтърс Пойнт и казах, "Кмета ме прати да работим заедно искам заедно да построим един център, Но няма да направя нищо, ако вие не искате. Всичко, което имам да ви покажа е няколко слайда." И аз се изправих пред тези 200 ядосани и разочаровани хора, беше една лятна вечер и климатика не работеше навън беше 38 градуса. Започнах да им показвам тези снимки. След първите 10 слайда те се успокоиха, и аз продължих историята и накрая ги попитах,"Как ви се струва?" В дъното на залата, една жена стана и каза, "35 години живея в това забравено от Бога място, и вие сте единствения човек, който се отнесе с нас като с достойни хора. Аз съм с вас, господине." И тази жена обедини всички в залата. И аз обещах на тези хора, че ще построя този център, и ще го построим както трябва. Струва ми се, че може да почнем тази година, първото копие на центъра в Питсбърг.

Срещнах един младеж на име Куинси Джоунс по пътя си и му показах моите слайдове. И Куинси каза,"Искам да ти помогна, човече. Хайде да направим един в Л.А." Той събра една група хора. И аз се влюбих в него, както се влюбих в Хърби и неговата музика. Куинси ме попита," От къде ти дойде идеята за тези центрове?" И аз му казах,"Ами, дойде от твоята музика, човече, защото мистър Рос пускаше твоята музика в часа по грънчарство, когато бях на 16, когато целия свят беше тъмен за мен и само твоята музика ме издигаше до слънцето." Казах му, "Ако твоята музика е с мен, винаги ще съм на светло и ще съм добре. И ако това не е вярно, как аз се озовах тук?"

Искам да кажа на всички ви, че светът е място, където си струва да се живее. Аз вярвам във вас. Аз вярвам във вашите надежди и мечти. Вярвам във вашия ум. Вярвам във вашия ентусиазъм. И се уморих да живея така. да ходя от град на град, да виждам хора по ъглите с празен поглед и премазан дух. Няма да се справим като народ, ако не обърнем нещата. В Пенсилвания струва 60 000 долара да държиш хора в затвора, повечето, от които са като мен. 40 000 долара струва построяването на медицинския център на университета в Питсбърг. 20 000 долара по-евтино е да построиш медицинско училище, отколкото да държиш хора в затворите. Сметнете ги, цифрите говорят. Аз разчитам на вас, разчитам на хора като Хърби, и Куинси, и Хакет, и Ричард, и много стойностни хора, които все още имат идеали Искам да направя това в живота си, във всеки град, малък и голям. Не мисля, че съм луд. И мисля, че може да го направим можем да построим тези центрове в цяла Америка за по-малко пари, отколкото харчим за затвори. Вярвам, че може да обърнем цялата история и и да я обърнем в история на радост и надежда. Не е лесно в този бизнес -- винаги се бориш срещу течението като риба, все няма достатъчно пари, все нещо не достига. И така, има една тенденция на депресивност, от време на време, в работата ми. Та по този повод, с времето, аз намерих решение на депресията -- имай си приятел във всеки град и никога няма да си самотен. Истински се надявам, че вече имам няколко приятели, тук между вас тази вечер. Благодаря ви за вниманието. (Аплодисменти)