Бил Стоун изследва най-дълбоките пещери на света

Първото място, на което искам да ви отведа, е смятано от много хора за най-дълбоката естествена бездна. Казвам смятано, тъй като този процес продължава и досега. В момента се планират големи експедиции за следващата година, за които ще говоря по-късно.

Едно от нещата, които са се променили през последните 150 години - откакто Жул Верн е получил великите си научно-фантастични представи за начинът, по който изглежда подземният свят, е, че технологията ни позволи да достигнем до тези места, които преди бяха напълно неизвестни и за които само се предполагаше. Сега може да се спуснем на хиляди метри навътре в Земята, относително безнаказано. Междувременно открихме фантастични пропасти и камери -- толкова големи, че ако ги наблюдаваш, стотици метри наред нищо не се изпречва пред погледа ти. Когато отидем на такова място, обикновено прекарваме там около два, до четири месеца с малки екипи от 20 или 30 човека, до по-големи от 150 човека.

Много хора ме питат за това какви хора набирам за подобен проект? И докато нашият избирателен процес не е толкова труден, както на НАСА, той е върпеки това доста подробен. Ние търсим компетентност, дисциплина, издръжливост и здравина. В случай, че се чудите, това е нашият тест за здравина. (Смях) Оценяваме също и позитивния дух и способността дипломатично да се разрешават междуличностни конфликти, докато човек се намира под голям стрес в отдалечени места.

Вече достигнахме доста отвъд границите на човешката издръжливост. От входа, може да се каже, че това не прилича на обикновена пещера. В момента виждате втора база в място, наречено J2, не K2, а J2. Ние сме горе-долу на два дни от входа в тoзи момент. Това е нещо като високопланинско катерене, но в обратна посока, с изключение на това, че сега предвижвате верига от тези неща надолу. Идеята е да се опитаме да предоставим някакви мерки за физически комфорт, докато се намирате там долу, където иначе е влажно, мокро, студено и напълно мрачно. Трябва да спомена, че всичко, което виждате тук, между другото, е изкуствено осветено с големи усилия. Иначе е напълно тъмно в тези места.

Колкото по-надълбоко се спускате, толкова повече навлизате в конфликт с вода. Това е нещо като дърво, събиращо водата, която слиза надолу. И накрая се стига до места, където е застрашително и опасно, но за съжаление снимките не могат да покажат това. Имам един много кратък клип, направен в края на 80-те. Той е от спускане в платото Хуаутла в Мексико. (Видео) Трябва да ви кажа, че техниките, показани тук, са остарели и опасни. Не бихме направили това в днешно време, освен ако не го снимахме за филм. (Смях)

В същия ред на мисли, трябва да ви кажа, че с изобилието от холивудски филми, които излязоха миналата година, никога не сме виждали подземни чудовища -- поне не и от вида, който би ни изял. Ако има някакво подземно чудовище, то е смачкващата психологическа отдалеченост, която връхлита всеки член на екипа, още на третия ден разстояние от най-близкия вход.

Следващата година ще ръководя международен екип до J2. Ще се изстреляме от минус 2600 м -- това е малко над 8600 фута под земята -- на 30 км от входа. Основният екипаж ще бъде под земята за 30 поредни дни. Не мисля, че е имало подобна мисия в последно време.

Евентуално, ако продължаваме да се спускаме в тези неща, е много вероятно да попаднем на подобно място. Това е място, където има нагъване в геоложкия пласт, което събира вода и се запълва догоре. Когато човек откриеше такова нещо, то беше обозначено на картата като терминален сифон. Спомням си този термин по две причини. Първата е, че това е името на моята рок група, и втората е, защото противопоставянето на тези неща ме подтикна да стана изобретател. И оттогава разработихме много поколения от джаджи за изследване на подобни места.

Това е животоподдържащо съоръжение със затворен цикъл -- може да се използва под вода за няколко километра в хоризонтална посока и на дълбочини от 200 метра под водата. Когато правите нещо такова, то е нещо като правене на ИОК. Това е нещо като извършване на Излизане в Открития Космос, но на много по-големи разстояния, както и при много по-голям физически риск. Така че, това кара хората да се замислят как да проектират своето оборудване, за голям обхват, надалече от сигурно място.

Това е клип от филм на Националното Географско Дружество излязъл през 1999.

(Видео) Говорител: Изследването е процес, при който човек достига до места, на които никой не е стъпвал преди това. Това е мястото, където се намира последното парче непозната територия на планетата. Привилегия е да се опита.

Бил Стоун: Това беше заснето в Уакула Спрингс, Флорида. Обърнете внимание на няколко неща във филма: всяка част от оборудването, което видяхте тук, не съществуваше преди 1999. Разработено е през последнте две години и се използва в действителни изследователски проекти. Този прибор, който виждате тук, се нарича цифрова стенна карта -- той произведе първата триизмерна карта на пещера, която някой някога е направил, и това се случи под водата в Уакула Спрингс. Този прибор по щастлива случайност отвори вратите към друг, неизследван свят.

Това е Европа. Онзи ден Каролин Порко спомена и друг сателит, наречен Енцелад. Това е едно от местата, в което планетарните учени смятат, че има най-висока вероятност да бъде открит за първи път живот извън Земята -- в океана, който съществува под повърхността там. За онези от вас, които никога не са виждали тази история, Джим Камерън продуцира наистина чудесен IMAX филм преди две години, наречен "Извънземните от бездната." Там имаше кратък клип --

(Видео) Говорител: Мисия, която да изследва под леда на Европа, ще представлява най-голямото предизвикателство за роботите. Европа се намира толкова надалече, че дори със скоростта на светлината, ще отнеме повече от час на команда, за да достигне до кораба. Трябва да е достатъчно умен, за да избегне опасностите на терена, и за да намери добро място за кацане върху леда. После трябва да се проникне през леда. Нуждаем се от проба за топене. Нещо като ядрено нагрято торпедо. Ледът може да е между 3 и 16 мили дълбок. Седмица след седмица, пробата ще потъва под собствената си тежест през древния лед, докато накрая ... Какво ще направите, когато достигнете повърхността на този океан? Нуждаете се от АПА, автономен подводен автомобил. Трябва да бъде едно умно кутре, което да управлява и да взема собствени решения в този извънземен океан.

БС: Това, което Джим не знаеше, когато издаде този филм, бе, че шест месеца по-рано НАСА финансира екип, който бях събрал, за да разработим прототип на АПА за Европа. Ще прескоча три години на срещи за проектиране, строене и системна интеграция, и ще ви представя DEPTHX - Дълбоко-Фреатичен Термален Изследовател Както се казва във филма, това е едно умно кутре. Има 96 сензора, 36 бордови компютри, 100 000 линии на поведенчески автономен код, съдържа повече от 10 килограма ТНТ, в еквивалент на бордова електрическа апаратура.

Това е целта, най-дълбокият хидротермален извор в Сеноте Закатон в Северно Мексико. Изследван е до дълбочина от 292 метра, отвъд това никой не знае нищо. Това е част от мисията на DEPTHX.

Имаме две основни цели тук. Как да се прави автономна наука под земята? Как да вземете робот и да го превърнете в микробиолог? Тук са намесени повече стъпки, отколкото имам време да ви опиша, но в основни линии ние караме през пространството, насищаме го с променливи на околната среда -- сероводород, халид, такива неща. След това изчисляваме повърхностния градиент, и откарваме робота към стена, където има голяма вероятност за живот. Движим се по стената, в това което се наричат близки операции, търсейки промени в цвета. Ако видим нещо, което изглежда интересно, го слагаме под микроскоп. Ако премине тестът с микроскопа, продължаваме със събиране. Или ще извадим течна проба, или ще вземем твърда сърцевина от стената. Няма ръце върху волана. Всичко това е в резултат на автономно поведение, което се управлява от самостоятелен робот.

Истинският магически трик за това превозно средство обаче е невероятната нова система за навигация, която сме развили, известна като 3D SLAM, за едновременно локализиране и картографиране. DEPTHX е очна ябълка, виждаща всичко. Нейните сензорни лъчи гледат едновременно напред и назад, позволявайки му да извършва нови изследвания, докато все още постига геометрично сензорно заключване на това през което е преминал.

Следващото нещо, което ще ви покажа е първото напълно независимо изследване от робот под земята, което някога е правено. Идващият май, ние ще тръгнем от минус 1000 метра в Закатон, и ако бъдем големи късметлии, DEPTHX ще донесе обратно първото делене на бактерии, открито от робот. Следващата стъпка е да го тестваме в Антарктика, и после, ако финансирането продължи, и ако НАСА смята да продължи, ние можем да излетим до 2016, а до 2019 да имаме първото доказателство за живот извън тази планета.

Какво ще се случи тогава с изследването на космоса от хората? Правителството наскоро обяви планове да се върне на Луната до 2024. Успешното приключване на тази мисия ще доведе до редки посещения на Луната от малък брой правителствени учени и пилоти. Ще ни отведе не по-далеч в по-нататъшното разширяване на човечеството в космоса, отколкото преди 50 години. Нещо фундаментално трябва да се промени, ако искаме да видим всеобщ достъп до космоса през нашия живот.

Следващите неща, които ще ви представя, са две противоречащи си идеи. Надявам се, че ще останете с мен, и ще имате малко вяра, че може да се има доверие на това, което ще ви кажа тук. Има три основополагащи неща, за да се работи частно в космоса. Едно от тях е изискването за економичен транспорт от Земята към космоса. Хора като Бърт Ратан и Ричард Брансън, са взели това под прицел, и аз ги поздравявам. Давайте, давайте, давайте.

Следващото нещо, от което се нуждаем са места, където да можем да останем в орбита. Орбитални хотели в началото, но пък работилници за остналите от нас по-късно. Последната липсваща част, действителната пречка пред парадигмата, е следната: станция за гориво в орбита. Няма да изглежда по този начин. Ако съществува, ще промени всички бъдещи дизайни на космически кораби и планирания на космически мисии.

За да ви дам шанс да разберете, защо има смисъл в това изказване, ще ви представя основите на Въведение в Космоса. Първото нещо е, че всичко, което правите в космоса, се заплаща на килограм. Дали някой от вас е пил от тези неща таза седмица? Ще трябва да платите 10 000 долара за това в орбита. Това е повече, отколкото бихте платили за TED, ако Гугъл оттеглят спонсорството си. (Смях) Второто е, че повече от 90% от теглото на превозното средство е гориво. Така, всеки път когато искате да направите нещо в космоса, вие буквално издухвате огромни суми пари, всеки път когато натискате газта. Дори и хората от Тесла не могат да се борят с тази физика.

Какво би се случило, ако можехме да получим гориво за 1/10 част от цената? Има място, където може да го направим. Дори и по-добре -- може да го получим за 14 пъти по-евтина цена, ако можем да намерим гориво на Луната. Имаше една малко известна мисия, стартирана от Пентагона преди 13 години, наречена Клементайн. Най-удивителното нещо, което излезе от тази мисия, беше откриването на силен сигнал за присъствие на водород в кратера Шакълтън на южния полюс на Луната. Този сигнал беше толкова силен, че можеше само да е произведен от 10 трилиона тона вода, заровена в седимента, събирана през милиони и милиарди години от сблъсъка на материал между астероиди и комети.

Ако направим това, и горивната станция възможна, ще трябва да измислим начини да придвижваме големи обеми от полезен товар през пространството. Не можем да правим това в момента. Начинът, по който обикновено се строи система в момента е, като се взема туба със степени, която трябва да бъде изстреляна от земята, и да се съпротивлява на всички видове аеродинамични сили. Трябва да победим това нещо. Може да го направим, понеже в космоса няма аеродинамика. Може да използваме надуваеми системи за почти всичко. Това е идея, която произхожда от Ливърмор от 1989, от групата на д-р Лоуел Ууд. Можем да разширим тази идея за почти всичко. Боб Бигелоу в момента има тестов предмет в орбита. Може да отидем много по-надалеч. Може да построим космически влекачи, обикалящи платформи, съхраняващи криоген и вода. Има и нещо друго. Когато се връщаме от Луната, трябва да се справим с орбитална механика. Означава, че ще се движим с 10 000 фута в секунда по-бързо, отколкото наистина искаме, за да се върнем обратно на станцията с гориво.

Имаме два избора. Може да горим ракетно гориво за да стигнем до там, или може да направим нещо наистина невероятно. Може да се гмурнем в стратосферата и да намалим с прецизност скоростта, и после да се върнем обратно на космическата станция. Това не е правено никога. Това е рисковано, и ще бъде едно адско пътуване -- по-добро от Дисни. Традиционният подход в изследването на космоса е, че се носи всичкото гориво, което е необходимо за да се върне всеки обратно, в случай на извънредна ситуация.. Ако се опитаме да направим това на Луната, ще изгорим милиарди долари само за изпращането на екипажа там. Но ако изпратим екип от миньори, без гориво за връщане, първо -- (Смях) Някой от вас чувал ли е историята на Кортез? Това не е същото. По-скоро е като Скоти. Харесва ми това оборудване, наистина го ценя, така, че няма да горим уредите. Но ако сте наистина смели, може да отидете там, да произведете гориво, и това би било най-драматичната демонстрация, че бихме могли да направим нещо ценно извън тази планета, което някога е било правено. Носи се мит, че не може да направите нищо в космоса за по-малко от трилион долара и 20 години. Това не е вярно. За седем години, може да организираме индустриална мисия до Шакълтън и да демонстрираме, че може да направим търговията реалност от тази ниска околоземна орбита.

Живеем в едно от най-вълнуващите времена в историята. Намираме се на магически кръстопът, където частно богатство и въображение придвижват търсенето на достъп до космоса. Орбиталната станция за зареждане, която току-що описах, може да създаде напълно нова индустрия и да подсигури последния етап за отваряне на космоса за всеобщо изследване. За да скъсаме с парадигмата е необходим радикално различен подход. Може да го направим като се изстреляме с индустриална експедиция до кратера Шакълтън, подобна на тази на Луис и Кларк, за да копаем за лунни ресурси, и да покажем, че те могат да формират основата на печеливш бизнес в орбита.

Разговорите за космоса винаги изглеждат свързани с неясноти за целите и планирането във времето. Бих искал да завърша, като заровя кол в пясъка тук в TED. Възнамерявам да водя тази експедиция. (Ръкопляскания) Може да бъде направено за седем години с подходящата подкрепа. Онези, които ме подкрепят в осъществяването на това, ще станат част от историята и ще се присъединят към други смели хора от миналото, които, ако бяха тук днес, биха одобрили това охотно.

Имаше времена, когато хората правеха смели неща, за да отворят границите. Ние всички сме забравили този урок. Сега сме във време, когато смелост се изисква за да се придвижим напред. 100 години след като сър Ърнест Шакълтън написа тези думи, възнамерявам да поставя индустриален флаг на Луната и завърша последната част, която ще отвори космическата граница, в нашето време, за всички нас. Благодаря ви. (Ръкопляскания)