Бил Джой размишлява за това какво следва

Каква технология всъщност можем да приложим за намаляване на глобалната бедност? Онова, което открих, беше доста изненадващо. Започнахме да разглеждаме неща като нивата на смъртност през ХХ век и как са се подобрили, и излязоха много прости неща. Човек би си помислил, че може би антибиотиците са променили повече, отколкото чистата вода, но всъщност е обратното. И така, много прости неща - съвсем достъпни технологии, които лесно сме могли да открием в ранната тогава Мрежа - явно биха били от огромно значение за решаване на този проблем.

Но също, при разглеждане на по-мощни технологии - нанотехнологии, генетично инженерство и други новопоявяващи се, един вид дигитални технологии, бях много загрижен заради потенциала за злоупотреба. Като се замислите - в историята много, много отдавна сме се занимавали с проблема за това как индивид злоупотребява с друг индивид. Измислили сме нещо - Десетте заповеди: Не убивай. Това е нещо от типа един към един. Организирали сме се в градове. Имали сме много хора. А за да предпазим единия от тиранията на многото, сме измислили понятия като индивидуалната свобода. А после, за справяне с големи групи, да кажем, на ниво нация-държава, е трябвало да имаме взаимна не-агресия или чрез серия конфликти в крайна сметка сме стигнали до груба международна сделка за цялостно поддържане на мира.

А сега имаме нова ситуация, всъщност онова, което хората наричат асиметрична ситуация, при която технологията е толкова мощна, че се простира отвъд една нация-държава. Не нации-държави имат потенциален достъп до масово унищожение, а индивиди. Това е последица от факта, че има тенденция тези нови технологии да са дигитални. Видяхме геномните последователности. Можеш да изтеглиш генните последователности на патогени от Интернет, ако искаш, и явно някой наскоро... видях в едно научно списание... казват, е, грпът от 1918-та е твърде опасен, за да се изпраща наоколо с "Федерал Експрес". Ако хората искат да го използват в лабораториите си за работа по изследвания, просто го реконструирайте сами, защото, разбирате ли, от ФедЕкс може да се разпространи. Това е възможно да се направи, не е опровержимо.

Индивиди в малки групи, супер-упълномощени чрез достъп до тези един вид саморепликиращи се технологии, били те биологични или други, явно са опасност в нашия свят. Опасността е, че те могат да причинят, грубо казано, пандемия. Ние наистина нямаме опит с пандемии, а също не сме и много добри като общество в действие към неща, с които нямаме пряк и естествен опит. Така че не е в природата ни да действаме предварително. А в този случай натрупването на още технология не разрешава проблема, защото само супер-упълномощава хората още повече.

Така че решението трябва да е, както си представят хора като Ръсел, Айнщайн и други в един разговор, съществувал мисля, в много по-силна роля в началото на ХХ век, че решението трябва да е не само главата, а и сърцето. Разбирате ли, обществена политика и морален напредък. Сделката, която ни дава цивилизация, е сделка за неупотреба на сила. Получаваме индивидуалните си права чрез обществото, закрилящо ни от други да не правят всичко, което могат да направят, а като цяло да правят само онова, което е законно. И така, за да ограничим опасността от тези нови неща, в крайна сметка трябва да ограничим способността на индивиди по същество да имат достъп до пандемична мощ. Трябва също да имаме разумна защита, защото никакво ограничение няма да попречи на един луд да не стори нещо. Разбирате ли, тревожното е, че е много по-лесно да се стори нещо лошо, отколкото защитата срещу всички възможни лоши неща, така че офанзивните употреби всъщност имат едно асиметрично предимство.

По такъв начин мислех през 1999 и 2000 г., а приятелите ми ми казаха, че наистина се депресирам и бяха сериозно притеснени за мен. Тогава подписах договор за книга, за да пиша още мрачни мисли за това, и се преместих в една хотелска стая в Ню Йорк с една стая, пълна с книги за Чумата, и, разбирате ли, ядрени бомби, експлодиращи в Ню Йорк, при което аз щях да съм вътре в кръга, и така нататък. А после бях там на 11-ти септември и стоях по улиците с всички. Беше страхотно преживяване да си там. Станах на следващата сутрин и излязох от града, а всички камиони за почистване бяха паркирани на улица "Хюстън", готови да отидат и да започнат да разчистват развалините. Отидох към средата, нагоре към станцията на метрото, и всичко под 14-та улица беше затворено. Беше доста убедително преживяване, но предполагам, всъщност не и изненада за някого, който бе напълнил стаята си с книгите. Винаги беше изненада, че се е случило тогава и там, но не беше изненада, че изобщо се е случило.

Тогава всички започнаха да пишат за това. Хиляди хора започнаха да пишат за това. В крайна сметка изоставих книгата, и тогава Крис ми се обади, за да говоря на конференцията. Всъщност вече не говоря за това, защото, разбирате ли, стават достатъчно обезсърчаващи и подтискащи неща. Но се съгласих да дойда и да кажа няколко неща за това. Бих казал, че не можем да се откажем от правилото на закона за борба с една асиметрична заплаха, което като че ли правим заради настоящето - хората, които са на власт, защото това значи да се откажем от онова, което прави цивилизацията. И не можем да се борим със заплахата по някак глупавия начин, който използваме, защото един акт за милион долара причинява щети за милиард долара, причинява отклик за трилион долара, който е като цяло неефективен и спорно, вероятно почти сигурно, е влошил проблема. Значи не можем да се борим с това на стойност милион към едно, полезен коефициент едно към един милион.

И така, след като се отказах от книгата... имах огромната чест да се присъединя към Клайнър Пъркинс преди около година, да работя откъм иновативната страна на рисковия капитал и да се опитам да открия някои иновации, които биха могли да насочат онова, което виждах като някои големи проблеми. Неща, при които десетичен фактор може да предизвика промяна с хилядократен фактор в резултата. Бях изумен през последната година от невероятното качество и вълнение от иновациите, преминали през бюрото ми. Понякога е съкрушително. Много съм благодарен за Гугъл и Уикипедия, за да мога да разбера поне малко от това, за което говорят хората, влизащи през вратите.

Но исках да споделя с вас три области, от които съм особено развълнуван и които се свързват с проблемите, за които говорих в статията в "Уайърд". Първата е цялата тази област от образованието, която наистина се свързва с онова, за което говореше Никълъс с един стодоларов компютър. Това ще рече, че от закона на Мур са останали много фази. Най-напредналите транзистори днес са на 65 нанометъра, а ние сме виждали и аз имах удоволствието да инвестирам във фирми, които ми дават огромна увереност, че ще разширим закона на Мур чак до близо десет нанометрова скала. Друг фактор от, да кажем, шест в измерима редукция, който трябва да ни даде около друг фактор от 100 в сурово подобрение е онова, което могат да направят чиповете. В практическо изражение, ако нещо струва около 1000 долара днес, да кажем, най-добрият персонален компютър, който може да се купи, това може да е стойността му, мисля, че можем да го имаме през 2020-та за 10 долара. Нали? А сега просто си представете какъв ще е един стодоларов компютър през 2020-та като инструмент за образование.

Мисля, че предизвикателството за нас е... твърде сигурен съм, че това ще се случи - предизвикателството е, дали ще развием вида образователни инструменти и неща в мрежата, които да ни разрешат да се възползваме от това устройство? Днес бих твърдял, че имаме невероятно мощни компютри, но нямаме много добър софтуер за тях. И само в ретроспекция, след като дойде по-добрият софтуер, щом го вземеш и пуснеш на десетгодишна машина, ще кажеш: Боже, толкова ли е била бърза тази машина? Помня, когато взеха интерфейса на "Епъл Мак" и го сложиха обратно на "Епъл II". "Епъл ІІ" беше напълно способен да работи с този вид интерфейс, просто не знаехме как да го правим по онова време. Като се има предвид, че знаем и трябва да вярваме... защото законът на Мур беше един вид константа, искам да кажа, просто имаше много предсказуем напредък през последните 40 години, или там някъде. Можем да знаем какви ще бъдат компютрите през 2020-та. Страхотно е, че имаме инициативите да кажем, да отидем да създаваме образование и да образоваме хората по света, защото това е огромна сила за мира. Можем да дадем на всеки по света един стодоларов компютър или 10-доларов компютър през следващите 15 години.

Втората област, върху която се съсредоточавам, е проблемът с околната среда, защото това явно ще подложи този свят на голям натиск. Ще чуем много повече за това от Ал Гор много скоро. Онова, което виждаме като типа тенденция от закона на Мур, което движи подобрението в нашата способност да се насочваме към проблема с околната среда, са нови материали. Имаме предизврикателство, защото градското население расте през този век от два милиарда на шест милиарда за много кратък период от време. Хората се местят в градовете. Всички те имат нужда от чиста вода, имат нужда от енергия, имат нужда от транспорт и искаме да се развиват по зелен начин. Ние сме разумно ефикасни в индустриалните сектори. Направили сме подобрения в енергийната и ресурсна ефикасност, но потребителският сектор, особено в Америка, е много неефикасен. Тези нови материали обаче внасят такива невероятни иновации, че има силна основа за надежда тези неща да са толкова доходни, че да могат да бъдат изнесени на пазара.

Искам да ви дам определен пример за един нов материал, който е бил открит преди 15 години. Ако вземем карбоновите нанотръби, нали знаете, Иджима ги е открил през 1991-ва, те просто имат невероятни свойства. Това са типовете неща, които ще откриваме, докато започваме да проектираме в нано мащаб. Тяхната здравина: те са почти най-здравият известен твърд материал. Те са много, много твърди. Разтягат се много, много малко. В две измерения, ако направите например тъкан от тях, те са 30 пъти по-здрави от кевлар. А ако направите триизмерна структура, като магнитна топка, имат всякакви невероятни свойства. Ако изстреляте частица към тях и пробиете дупка в тях, те се поправят сами; затварят се и поправят дупката за фемтосекунди, което не е... е наистина бързо. (Смях) Ако ги осветите със светлина, произвеждат електричество. Всъщност, ако ги снимате с фотоапарат със светкавица, се запалват. Ако поставите електричество върху тях, излъчват светлина. Ако прекарате ток през тях, може да прекарате 1000 пъти повече ток през една от тях, отколкото през парче метал. Може да правите както p-, така и n- тип полупроводници, което означава, че от тях може да се правят транзистори. Те провеждат топлина по дължината си, но не напряко... е, няма ширина, но не в другата посока, ако ги натрупате на купчина; това е също и свойство на въглеродното влакно. Ако поставите частици в тях и те се изстрелят от върха - те са като миниатюрни линеарни ускорители или електронни оръдия. Вътрешността на нанотръбите е толкова малка - най-малките са 0,7 нанометъра - това по същество е квантов свят. Вътре в нанотръбата е странно място.

И така, започваме да виждаме, и вече сме виждали бизнес планове, вътре в които ги има вида неща, за които говори Линда Рандъл. Имах един бизнес план, при който се опитвах да науча повече за космическите струни на измерения на Уитън, за да се опитам да разбера какъв феномен се е случва в този предложен наноматериал. Вътре в една нанотръба - тук сме наистина на границата. Онова, което виждаме с тези и други нови материали, е, че можем да правим неща с различни свойства - по-леки, по-здрави - и да прилагаме тези нови материали към проблемите с околната среда. Нови материали, които могат да правят вода, нови материали, които могат да накарат горивните клетки да работят по-добре, нови материали, които катализират химични реакции, които ограничават замърсяването, и така нататък. Етанол - нови начини да се прави етанол. Нови начини за електрически транспорт. Цялата зелена мечта - защото тя може да бъде доходоносна. И сме се посветили... току-що събрахме един нов фонд, посветихме 100 милиона долара на този вид инвестиции. Вярваме, че "Генентех", "Компак", "Лотус", "Сън", Нетскейп, Амазон, Гугъл в тези области все още предстои да бъдат открити, защото тази революция на материалите ще тласка тези неща напред.

Третата област, в която работим и тъкмо обявихме миналата седмица - всички бяхме в Ню Йорк. Набрахме 200 милиона долара в специализиран фонд за работа по пандемия в биозащита. За да ви дам представа за последния фонд, който набра Клайнер, това бе фонд от 400 милиона долара, така че за нас това е много значителен фонд. Онова, което правихме в течение на последните няколко месеца... е, преди няколко месеца, с Рей Кърцуайл написахме една статия в "Ню Йорк Таймс" за това как публикуването на генома от 1918-та беше много опасно. Джон Дор, Брук и други бяха загрижени, [неясно], и зпочнахме да се оглеждаме какво прави светът, за да е подготвен за пандемия. Видяхме много празноти.

И затова се запитахме: можем ли да открием иновативни неща, които да запълнят тези празноти? А Брукс ми каза в една почивка тук, каза, че е открил толкова неща, че не може да спи, защото има толкова много страхотни технологии, че направо сме заровени в тях. А имаме нужда от тях, разбирате ли. Имаме един антивирусен препарат, който хората са се заели да трупат, който, общо взето, още действа. Това е "Тамифлу". Но "Тамифлу"... вирусът е резистентен. Резистентен е към "Тамифлу". Открихме със СПИН, че са ни нужни коктейли, за да действат добре, така че вирусната резистентност... нужни са ни няколко антивирусни препарата. Нужен ни е по-добър надзор. Нужни са ни мрежи, които могат да открият какво става. Нужна ни е бърза диагностика, така че да можем да разберем дали някой има грипна разновидност, която сме идентифицирали едва много наскоро. Трябва да сме в състояние да правим бърза диагностика. Нужни са ни нови антивирусни препарати и коктейли. Нужни са ни нови видове ваксини. Ваксини, които са широк спектър. Ваксини, които можем да произвеждаме бързо. Коктейли, по-поливалентни ваксини. Обикновено има тривалентна ваксина срещу три възможни разновидности. Нужно ни е... не знаем накъде върви това. Вярваме, че ако успеем да запълним тези 10 празнини, имаме шанс наистина да помогнем за понижаване риска от пандемия. А разликата между нормален грипен сезон и пандемия е приблизително хилядократна по отношение на смъртните случаи и със сигурност огромен икономически ефект. Затова много се вълнуваме, защото смятаме, че можем да финансираме 10, или да ускорим 10 проекта и да ги видим да излизат на пазара през следващите две години, които да бъдат насочени към това.

Ако можем да насочваме, да използваме технология, да помагаме за насочване към образованието, да помагаме за насочване към околната среда, да помагаме за насочване към пандемията, разрешава ли това по-голямия проблем, за който говорех в статията в "Уайърд"? Боя се, че всъщност отговорът е "не", защото не може да се разреши един проблем с управлението на технологията с още повече технология. Ако оставим неограничено количество власт, ще изгубим... много малък брой хора ще са в състояние да злоупотребяват с нея. Не можем да се борим при неблагоприятни шансове милион към едно. Онова, което трябва да направим, е - нужна ни е по-добра политика. Например, някои неща, които можем да направим, това биха били политически решения, които всъщност не са в духа на политиката в момента, но вероятно с промяната на администрацията биха били... да използваме пазари.

Пазарите са много мощна сила. Например, вместо да се опитваме да отстраняваме проблеми чрез регулация, която вероятно няма да подейства, ако можехме да ценообразуваме стойността на правенето на бизнес, стойността на катастрофата, така че хората, които правят неща с по-висока цена за катастрофа, да трябва да се застраховат срещу този риск. Ако искате да изнесете едно лекарство на пазара, може да го сторите. Но няма да е нужно да е одобрено от регулатори; ще трябва да убедите статистик, че ще бъде безопасно. А ако се по-широко приложи понятието застраховка, може да се използва по-мощна сила, пазарна сила, за осигуряване на обратна връзка. Как може да се запази законът? Мисля, че законът би бил наистина добро нещо за запазване. Е, хората трябва да носят отговорност. Законът изисква отговорност. Днес учените, технолозите, бизнесмените, инженерите нямат никаква лична отговорност за последиците от своите действия. Затова, ако вържеш това - трябва да свържеш това със закона.

И накрая - мисля, че трябва да направим нещо, което всъщност не е... почти неприемливо е да се каже това... с което трябва да започнем да проектираме бъдещето. Не можем да поемем бъдещето, но можем да насочим бъдещето. Нашата инвестиция в опита да се предотврати пандемичен грип засяга разпространението на възможните резултати. Може да не успеем да го спрем, но вероятността той да ни се изплъзне е по-ниска, ако се съсредоточим върху този проблем. Можем да проектираме бъдещето, ако избираме какъв вид неща искаме да се случват и да не се случват, и да се насочим към място с по-нисък риск. Вицепрезидентът Гор ще говори за това как бихме могли да насочим траекторията на климата към по-ниска вероятност от катастрофален риск.

Но онова, което най-вече тябва да сторим, е, че трябва да помогнем на добрите, на хората от страна на защитата, да имат предимство над хората, които искат да злоупотребяват. Всичко, което трябва да направим, е, че трябва да ограничим достъпа до определена информация. Със сегашното ни израстване и високо издигане ценността на свободното слово, това е нещо, трудно за приемане от нас - трудно за приемане от всички нас. Особено трудно за приемане е за учените, които все още помнят, разбирате ли, по същество как Галилео бил затворен и които все още водят тази битка срещу църквата. Но това е цената на това да имаш цивилизация. Цената на това да се запази управлението на закона е да се ограничи достъпът до огромната и някак необуздана власт. Благодаря. (Аплодисменти)