Бил Гейтс на живо

Последната седмица написах писмо, в което говорех за работата на фондацията, споделяйки някои от проблемите. И Уорън Бъфет ме посъветва следното - да бъда честен за това което върви добре, кое зле, и да го направя нещо като ежегодно събитие. Целта ми беше да привлека повече хора да работят над тези проблеми, понеже смятам, че има много значими проблеми, които не се разрешават по естествен път. С други думи, пазарът не подтиква учените, комуникаторите, мислителите, правителствата да правят правилните неща. И само като обръщаме внимание на тези неща и като имаме изключителни хора, които ги е грижа и привличат други хора, може да напреднем колкото е неободимо.

Така че тази сутрин ще споделя два от тези проблема и ще говоря за тяхната значимост. Но преди да се впусна в подробности искам да призная, че съм оптимист. Мисля, че всеки тежък проблем може да бъде разрешен. Част от причината да се чувствам така е погледа в миналото. През последният век, средната продължителност на живота се е увеличила повече от двукратно. Друга статистика, вероятно любима ми, е наблюдението на детската смъртност. Наскоро, през 1960 год., са родени 110 милиона деца и 20 милиона от тях умират, преди да навършат пет. Преди пет години, 135 милиона деца са родени -- т.е. повече -- и по-малко от 10 милиона от тях умират преди да навършат пет. Така че това е двукратно намаление на нивото на детска смъртност. Тове е нещо феноменално. Всеки един от тези животи означава много.

И основната причина да постигнем това, са не само нарастващите доходи, но също и няколко ключови открития: Ваксини, които се използват на повече места. Например, от морбили има повече от 4 милиона смърни случаи в недалечната 1990 година, а сега са по-малко от 400 000. Така че ние наистина може да направим промени. Следващото достижение е да намалим тези 10 милиона отново наполовина. Аз смятам, че това е постижимо за по-малко от 20 години. Защо? Понеже има само няколко болести, на чиято сметка са болшинството от тези смъртни случаи: диария, пневмония и малария.

Така това ни отвежда до първият проблем, който ще повдигна тази сутрин, който е "Как да спрем смъртоносна болест, разпространявана от комари?"

Каква е историята на тази болест? Това била жестока болест за хилядолетия. В действителност, ако погледнем генетичният код, това е единствената болест, която може да видим, за която хората, живеещи в Африка всъщност развиват няколко неща, за да избегнат смърт от малария. Смъртните случаи бележат връх малко над пет милиона през 1930-те. Така че това е било абсолютно огромно. И болестта в била по цялия свят. Ужасна болест. Тя е биша в САЩ. Била е в Европа. Хората не знаели какво я причинява до началото на 1900г., когато британски военен открива, че са били комари. Така че, била навсякъде. И две пособия помагат да намалеят смъртните случаи. Едното били е избиване на комарите с ДДТ (дихлородифенилтрихлороетан). Другото е лечение на пациентите с хинин, или с производни на хинин. И поради това, намалява смъртността.

Но, по ирония, това което се е случило е, че болестта беше елиминирана от всички умерени зони, където се намират богатите държави. Така може да видим: През 1900 - е навсякъде, 1945, все още на повечето места, 1970, САЩ и голяма част от Европа се отървават от нея, 1990, изчезва в по-голяма част от северните райони. И в последно време може да я откриете само около екватора.

И така това води до следният парадокс, защото понеже болестта е само в бедните страни, тя не получава достатъчно инвестиции. Например, повече пари са вкарани за лекарства против оплешивяване, отколкото против малария. Оплешивяването, това е ужасно нещо. (Смях) И богатите мъже са засегнати. и така е определен този приоритет.

Но, маларията -- дори милионите смърни случаи на година, породени от малария значително подценяват нейното въздействие. Повече от 200 милиона хора във всеки момент страдат от нея. Това означава, че не може да задвижите икономиките на тези райони, понеже тя ги задържа толкова много. Маларията, разбира се се пренася от комари. Донесох няколко тук, просто за да усетите това. Ще пуснем тези да се поразходят малко из аудиторията. (Смях) Няма причина само бедните хора да изпитат това. (Смях)(Ръкопляскане) Тези комари не са заразни.

Така ние измислихме няколко нови неща. Така стигнахме до мрежи за легла. И мрежите за легла са голям инструмент. Това означава, че майката и детето остават под мрежата през нощта, така че комарите, които хапят късно през ноща не могат да ги достигнат. И когато използвате спрей с ДДТ за вкъщи, и тези мрежи може да намалите смъртността с над 50 процента. И това се случва в момента в редица страни. Страхотно е да се види.

Но ние трябва да внимаваме, понеже маларията -- паразитът еволюира и комарът еволюира. Така всеки инструмент, който някога сме имали в миналото евентуално става неефективен. И така се оказвате с два избора. Ако отидете в държава с правилните инструменти и с правилният подход, и го правите усърдно, всъщност може да постигнете локално изкореняване. Там видяхме, че картата на маларията се смалява. Или, ако човек подходи с неохота, за известно време ще намалите бремето от болестта, но накрая тези инструменти ще станат неефективни, и нивото на смъртни случаи ще се покачи отново. И светът мина през това, когато обръщаше внимание на болестта, и след това не обръщаше внимание.

Сега сме в подем. Финансирането на мрежи за легла се увеличава. Откриват се нови лекарства. Нашата фондация подкрепя ваксина, която е в трета фаза на изпитание, която започва след няколко месеца. Тя трябва да съхрани над две трети от животите ако е ефективна. И така ние ще имаме тези нови инструменти.

Но само това няма да ни даде пътя, Понеже пътя, за да се отървем от тази болест, включва много неща. Включва комуникаторите, които трябва да запазят високо финансирането, да пазят видимостта на високо ниво, и да разказват за успешните случаи. Включва учени от социалните науки, за да знаем как да накараме не само 70 процента от хората да използват мрежи за лега, но 90 процента. Нуждаем се от математици -- да дойдат и да симулират това, да използват Монте Карло методи, за да разберем как тези инструменти се комбинират и работят заедно. Разбира се, имаме нужда се от фармацефтични компании, които да дадат техния опит. Имаме нужда, правителствата от богатия свят да бъдат много щедри в предоставянето на помощи за тези неща. И така с комбинирането на тези елементи, аз съм доста оптимистичен, че ще успеем да изкореним маларията.

Нека сега се обърна към втори въпрос, доста различен въпрос, но бих казал, еднакво значим. И той е : "Как да направите един учител да е страхотен?" Това изглежда като тип въпроси на които хората отделят значително време, и които бихме разбрали много добре. А отговорът е, че в действителност не го правим. Нека започнем със защо това е важно. Обзалагам се, че всички тук сме имали някои страхотни учители. Всички сме имали чудесно образование. Това е част от причината да сме тук днес, част от причината, че сме успешни. Мога да кажа, въпреки че напуснах колежа, съм имал страхотни учители.

В действителност, в Съединените щати, преподавателната система е работила относително добре. Има доста ефективни учители в тесен набор от места. Така 20 процента от учениците са получили добро образование. А тези 20 процента са най-добрите в света, ако ги сравните със следващите 20 процента. И те създадоха революция в софтуера и биотехнологиите и запазиха САЩ в челните редици.

Сега силата на тези най-добри 20-т процента започва да избледняват на относителна база, но още по-тревожно е какво образование получават повечето хора. Не само, че е било слабо, но става все по-слабо. И ако погледнем в икономиката, тя наистина предоставя възможности сега само на хора с по-добро образование. И ние трябва да променим това. Трябва да го променим, така че хората да имат равни възможности. Трябва да го променим, така че държавата да е силна и да остане на преден план за нещата, които са задвижвани от висшето образование, като наука и математика.

Когато за пръв път разбрах за статистика Бях доста удивен от това колко зле са нещата. Над 30 процента от децата никога не завършват гимназия. И това е покривано в течение на много време понеже винаги са взимали скоростта на напусналите като бройката на тези които са започнали последният клас и на тези които са го завършили. Защото те не са проследявали, къде са били децата преди това. Но по-голяма част от напусналите са били преди това. Трябвало е да завишат бройката на останалите ученици. веднага след като това проследяване беше направено, на повече от 30 процента. За деца от малцинствате бройката е над 50 процента. И дори ако сте завършили гимназия, ако сте с ниски доходи, вие имате по-малко от 25 процента шанс някога да завършите колеж. Ако сте с ниски доходи в САЩ, вие имате по-голям шанс да отидете в затвора отколкото да получите университетска степен И това не изглежда напълно справедливо.

Та, как да направим образованието по-добро?

Нашата фондация инвестира в това през последните девет години. Много хора работят по това. Ние работихме в малки училища, финансирахме стипендии, подпомогнахме библиотеки. Много от тези неща имаха добър ефект. Но колкото по-задълбочавахме, толкова повече осъзнавахме, че да имаш страхотни учители беше най-ключовото нещо. И се събрахме с хора, изучаващи колко различия има между учителитe, между, да речем топ квантила -- най-добрите -- и долния квантил. Колко реазличия има в рамките на едно училище или между различни училища? И отговорът е, че тези различия са абсолютно невероятни. Най-добрите учители ще повишат производителността на техния клас -- базирано на резултати от тестове --- с над 10 процента за една година. Какво означава това? Това означава, че ако цялата САЩ, за две години, имаше учители в горния квантил, цялата разлика между нас и Азия щеше да изчезне. В рамките на четири години ние ще задминем всички в света.

Така че е просто. Това от което се нуждаем, е този топ процент от учители. Вие бихте си помислили, "Уау, ние трябва да възнаградим тези хора. Ние трябва да запазим тези хора. Трябва да открием какво правят и да пренесем техните умения на други хора." Но мога да ви кажа, че това абсолютно не се случва днес.

Какви са характеристиките на този горен квантил? Как изглеждат? Може би си мислите, че това са много възрастни учители. И отговорът е - не. След като някой е преподавал за три години, неговото качество на преподаване не се променя след това. Вариацията е много, много малка. Може би си мислите, че това са хора с магистърски степени. Те са се върнали и са получили Магистърска степен по Педагогика. Тази таблица взима четири различни фактора и показва колко те обясняват качеството на преподаване. Това нещо на дъното, което не оказва никакъв ефект, е магистърската степен.

Сега, начинът по който работи системата на заплащане, е че две неща се възнаграждават. Първото е стаж. Понеже заплащенето ви се увеличава и натрупва към вашата пенсия. Второто е даване на допълнителни пари на хора, които имат магистърска степен. Но това по никакъв начин не е свързано с това че си по-добър учител. Преподавай за Америка: незначителен ефект. За учители по математика, със специалност математика, има измерим ефект. Но предимно, това е вашето представяне в миналото. Има хора, които са много добри в това. И ние сме направили почти нищо, за да изучим какво е това да го опишем и да го възпроизведем, да повишим средното ниво -- или да насърчим хората с него да останат в системата.

Може да си кажете, "Дали добрите учители остават и лошите напускат?" Отговорът е, че средно, малко по-добрите учители напускат системата. И това е система с голямо текучество.

Има няколко места -- много малко -- които произвеждат големи учители. Един добър пример за това е набор от чартърни училища, наречени ЗЕС (KIPP) ЗЕС (KIPP) означава Знанието Е Сила (Knowledge Is Power). Това е нещо невероятно. Те имат 66 училища -- предимно основни училища, няколко гимназии -- и това което се случва е страхотно преподаване. Те взимат най-бедните деца, и около 96 процента от техните абитуренти отиват в четиригодишни колежи. И целият дух и нагласа в тези училища е много различен в сравнение с обичайните държавни училища. Те преподават в екип. Те подобряват постоянно техните учители. Те вземат данните, резултатите от тестове, и казват на учител, "Хей, ти причини увеличение с толкова." Те са дълбоко ангажирани с подобряването на преподаването.

Ако в действителност отидете и седнете в една от тези класни стаи, отначало е много странно. Аз седнах и си помислих, "Какво става?" Учителят вървеше наоколо, енергийното ниво беше високо. Аз си помислих, "Аз съм на спортно рали или нещо подобно. Какво става?" И учителят следеше постоянно за да забележи кои деца не обръщат внимание, кои деца са отегчени, и извикваше децата бързо, поставяйки неща на дъската. Беше много динамична среда, защото, особено в тези основни училища -- от 5ти до 8ми клас -- да поддържаш хората заангажирани и да определяш тона, на който всеки от класната стая трябва да обърне внимаиние, никой не трябва да се подиграва или да е в позицията не детето, което не иска да бъде там. Всеки трябва да е ангажиран. И така ЗЕС прави това.

Как се сравнява това с нормално училище? Ами, в нормално училище на учителите не се казва колко са добри. Данни не се събират. В договора на учителя, се ограничава броя на идванията на директора в класната стая -- понякога на един път годишно. И те трябва да го направят с предизвестие. Представете си, че управлявате фабрика, в която имате работници, някои от тях правят само боклуци и на управителя се казва, "Хей, може да дойдете тук само веднъж годишно, но трябва да ни кажете предварително, понеже може да ви заблудим, и да се опитаме да работим добре в този кратък момент."

Дори учител, който иска да се подобри, няма необходимите начини да го направи. Те няма резултатите от тестовете, а друго нещо е, че се опитват да блокират данните. Например, в Ню Йорк приеха закон, в който се казва, че данните за подобрябане на учителите, не могат да се покажат наяве и да се използват в решението за назначаване на учителите. И така, това е нещо като работене в обратната посока. Но аз съм оптимист относно това, мисля, че има някои определени неща които може да направим.

Първо, в момента има още много изследвания, и това ни показва картината за това къде сме. Това ни позволява да разберем кой го прави добре, и да им се обадим, и да разберем техните техники. Разбира се, дигиталното видео сега е евтино. Поставянето на няколко камери в класната стая и споделянето, че нещата се записват непрекъснато, е много практично във всички държавни училища. И така веднъж на няколко седмици, учителите може да се съберат и да кажат, "ОК, ето малък клип с нещо, което мисля, че направих добре. Ето малък клип с нещо, което мисля, че направих слабо. Посъветвайте ме -- когато това дете реагира, как трябваше да постъпя?" И те, всички, може да седнат и работят заедно над тези проблеми. Човек може да вземе най-добрите преподаватели и да ги обяви, така, че всеки да види кой е най-добрият в преподаването на този материал.

Добрите курсове може да се вземат и направят достъпни, така че, дете да можа да гледа курс по физика и да се научи от него. Ако имате дете, което изостава, ще знаете, те бихте могли да му дадете да гледа това видео и да преговори концепцията. И всъщност, тези курсове може да са достъпни не само в интернет, но може да се направи така, че и DVDта да са достъпни винаги, и така, всеки който има достъп до DVD плейър може да има най-добрите учители. И така, като мислим за това като за система за персонал, може да я направим много по-добра.

Всъщност има книга, за ЗЕС -- -- мястото, където всичко това се случва -- която Джей Матюс, репортер на новини, написа -- казва се, "Работи упорито, бъди учтив." И аз помислих, че е толкова прекрасна. Тя ти дава усещане за това какво прави добрият учител. Ще изпратя на всеки тук безплатно копие от тази книга. (Ръкопяскане)

Сега, ние инвестираме доста пари в образованието, и аз наистина си мисля, че образованието е най-важното нещо, което трябва да оправим, за да има страната толкова силно бъдеще, колкото би трябвало да има. Всъщност ние имаме в законът за насърчаване -- това е интересно -- версията пред Камарата имаше всъщност пари в него за тези системи от данни, и те бяха премахнати от Сената, понеже това са хора, които са заплашени от тези неща.

Но аз -- аз съм оптимист. Мисля, че хората започват да разпознават колко важно е това, и, че наистина може да промени милиони животи, ако се подходи правилно. Имах време само за тези два проблема. Има много повече подобни проблеми -- СПИН, пневмония -- виждам как се оживявате, при самото споменаване на тези неща. И наборът от умения, неоходими за справянето с тези проблеми е доста широк. Знаете, че системата не може да ги оправи по естествен път. Правителствата не избират по естествен начин тези неща по правилният начин. Частният сектор не отделя по естествен път ресурси за тези неща.

Така че, ще са неободими изключителни хора като вас, да изучават тези проблеми, да приобщат други хора -- и по този начин да помогнат с намирането на решения. И с това, мисля, че има големи неща, които ще се случат.

Благодаря ви. (Аплодисменти)