Бил Гейтс: Как щатските бюджети разрушават американските училища

Ами, темата на разговор са щатските бюджети. Това е може би най-скучната тема за цялата сутрин. Но искам да ви кажа, че мисля, че това е важна тема, от която трябва да се интересуваме. Щатските бюджети са големи, огромни пари -- ще ви покажа цифрите -- и те са подложени на много малък контрол. Разбирането за тях е много малко. Много от засегнатите хора имат специални интереси или краткосрочни интереси, поради което не мислят за това какви ще са последиците от тенденциите. И тези бюджети са от ключово значение за нашето бъдеще; те са от ключово значение за нашите деца. По-голяма част от финансирането за образованието -- било за детски градини или училища, или за големите университети или обществени колежи -- по-голяма част от парите за тези неща идват от тези щатски бюджети.

Но ние имаме проблем. Ето цялостната картина. Американската икономика е голяма -- 14,7 трилиона. Сега, от този пай, правителството харчи 36 процента. Това включва федералното ниво, което е най-голямата част, щатското ниво и местното ниво. И наистина по този комбиниран начин можете да добиете цялостна представа за това, което се случва, защото има много сложни неща, като Медикейд и изследователски пари, които преминават през тези граници. Но ние харчим 36 процента. Е, а колко получаваме? Обикновен бизнес въпрос. Отговорът е 26 процента. Сега, това оставя 10 процента дефицит. Едно зашеметяващо число. И част от това, всъщност, се дължи на факта, че имахме икономическа рецесия. Постъпленията се понижиха, някои програми увеличиха разходите си, но по-голямата част не е заради това. Повечето от това се дължи на начина, по който задълженията се натрупват и тенденциите, и това създава огромни предизвикателства. Всъщност, това е картина с прогнозата. Има най-различни неща тук, мога да кажа, че можем да съберем повече приходи, или, че медицинските иновации ще породят още по-високи разходи. Това е все по-песимистична картина, дори ако приемем, че икономиката се справя доста добре -- вероятно по-добре, отколкото ще го направи. Ето какво ще видите на общото ниво.

Как стигнахме до тук? Как може да имаме проблем като този? В крайна сметка, поне на хартия, съществува схващането, че щатските бюджети са балансирани. Само един щат казва, че те не трябва да балансират бюджета си. Но това означава в действителност, че има доста преструване. Няма реално, истинско балансиране. И в известен смисъл, игрите, които се играят за да се скрие това, всъщност прикриват темата толкова много, че хората не виждат неща, които са всъщност доста очевидни предизвикателства. Когато Джери Браун беше избран, това беше предизвикателство, което беше поставено пред него. А именно, че чрез различни трикове и номера, така наречения балансиран бюджет го принудил да има 25 липсващи милиарди, от 76-те милиарда предложени разходи. Така че той се замислил. Около половината от това ще го съкрати, другата половина, може би чрез много сложен набор от стъпки, данъци ще бъдат одобрени. Но дори и така, като отивате в тези бъдещи години, различните пенсионни разходи, здравни разходи се увеличават значително, а приходите не нарастват достатъчно. Така се стига до голям икономически натиск.

Какви са онези неща, които ни позволиха да скрием това? Ами, някои наистина хубави малки трикове. И те бяха забелязани до известна степен. Вестниците писаха: "Бюджетът всъщност не е балансиран." "Има дупки." "Той поддържа дефицит на разходите." "Пълен е с трикове." И наистина, ако стигнете до същината на нещата, хората от Енрон никога не биха направили това. Това е толкова безочно, толкова екстремно. Дали някой обръща внимание на някои от нещата, които тези хора вършат? Те вземат пари назаем. Не би трябвало да го правят, но намират начин. Карат ви да плащате повече с удръжки, само за да помогнат на своите парични потоци. Те продават активите. Отсрочват плащанията. Продават приходите от тютюн. И Калифорния не е изолиран случай. Всъщност, има около пет щата, които са по-зле, и наистина само четири щата, които не са изправени пред това голямо предизвикателство. Така че това е системно в цялата страна. Това наистина произтича от факта, че някои дългосрочни задължения -- здравеопазването, където нововъведенията го правят по-скъпо, ранното пенсиониране и пенсиите, където възрастовата структура става все по-лоша, и просто благотворителността -- че всички тези погрешно отчитани неща се развиват с времето, така че имате проблем. Това са здравните осигуровки за пенсионерите. Три милиона заделени настрана, 62 милиарда долара задължения -- много по-лошо от автомобилните компании. И всеки, който е погледнал това, знае, че сме на път към огромен проблем. Прогнозата само за медицинската част е да се увеличи от 26 на сто от бюджета до 42 на сто.

Добре, а какво ще трябва да жертваме? Ами, за да постигнем това, ще трябва да намалим разходите за образованието наполовина. Наистина въпроса се свежда до млади срещу стари, до известна степен. Ако не променим тази картина с приходите, ако не разрешим това, което правим в областта на здравеопазването, ние ще инвестираме по-малко в младите хора. Страхотната университеска система на Университета на Калифорния, страхотните неща, които се случваха, повече няма да се случват. За момента това означава съкращения, увеличен размер на класовете. В рамките на образователната общност тече тази дискусия: "Трябва ли да съкращаваме само младите учители, или трябва да съкращаваме и по-малко добрите учители?" И има дискусия: ако ще се увеличава големината на класовете, къде трябва да се направи това? Какъв ще бъде ефектът? И за съжаление, като достигнем до това, хората се объркват и си мислят: "Ами може би, знаете ли, това е добре." Всъщност, не, разходите за образованието не трябва да се съкращават. Има начини, ако това е временно, да се намали въздействието, но това е проблем. Това също е проблем за това къде трябва да отидем. Технологиите играят важна роля. Нуждаем се от пари, за да експериментираме, за да се сдобием с тези устройства там. Има идея да се плаща на учителите за ефективност, да ги оценяваме, да им даваме съвети обратно, да заснемаме видео в класната стая. Това е нещо, което мисля, че е много, много важно. Ами, трябва да се заделят долари за тази система и за това стимулиращо заплащане. В ситуация, където има растеж, човек инвестира нови пари там -- дори и да сте на същото ниво, вие може да насочите пари натам. Но с вида на съкращенията, за които говорим, ще бъде далеч, далеч по-трудно да се получат стимули за високи постижения, или да се насочим да използваме технологиите по нов начин.

И така, какво става? Къде е мозъчния тръст, който е в грешка тук. Ами всъщност няма мозъчен тръст. (Смях) Всъщност това са избирателите, това сме ние, които се появяваме. Само погледнете тези разходи. Калифорния ще похарчи над 100 милиарда, Microsoft, 38, Google, около 19. Размерът на сиво вещество в добър числов анализ, както вътре в Google и Microsoft, така и извън тях, с анализатори и хора с различни мнения -- трябвало ли е да похарчат за това? Не, те са си пропилели парите по този въпрос. Ами това нещо? -- това е наистина феноменално. Всеки има мнение. Има страхотна обратна връзка. И числата се използват за вземане на решения. Ако превишите разходите за образование и здравните разходи -- особено тези дългосрочни тенденции -- няма да имате тези затруднения за цифра, която е по-важна, по отношение на капитал, по отношение на обучение.

И така, какво трябва да направим? Трябват ни по-добри инструменти. Ние можем да получим някои неща от интернет. Ще използвам моя сайт, за да поставя някои неща, които ще дадат начална представа. Нуждаем се от много повече. Има няколко добри книги, една е за училищните разходи и откъде идват парите -- как това се е променило с течение на времето, и за предизвикателствата. Трябва ни по-добро счетоводство. Трябва да вземем под внимание факта, че настоящите служители, бъдещите задължения, които те създават, трябва да дойдат от текущия бюджет. Трябва да разберем защо са направили пенсионното счетоводство по начина, по който са го направили. То трябва да бъде по-скоро нещо като лично счетоводство. Това е златния стандарт. И накрая, наистина трябва да възнаградим политиците. Всеки път, когато те казват, че има дългосрочни проблеми, не можем да кажем: "О, вие сте вестител на лоши новини? Току-що ви застреляхме." Всъщност, има някои такива хора: Ърскин Боулс, Алън Симпсън и други, които са излезли с предложения за проблема с общите федерални здравни разходи на щатско ниво. Но в действителност, тяхната работа е била избутана на заден план. Всъщност, седмицата след това, някои данъчни облекчения били приети, които направили ситуацията още по-лоша, от техните предположения. Така че имаме нужда от тези части.

Аз мисля, че това е разрешим проблем. Ние сме велика страна с много хора. Но трябва да привлечем тези хора, защото става дума за образованието. И само погледнете какво се е случило с таксите за образованието в Университета на Калифорния, и пресметнете това за следващите три, четири, пет години. Това е непосилно скъпо. И това е нещото -- инвестицията в младите -- което ни прави велики, което ни позволява да дадем своя принос. Позволява ни да се занимаваме с изкуство, биотехнологии, софтуер и всички тези магически неща. И така, поуката е, че трябва да ни е грижа за щатските бюджети, защото те са от решаващо значение за децата ни и за нашето бъдеще.

Благодаря ви.

(Ръкопляскания)