Бил Форд: Бъдеще отвъд задръстванията

По рождение и по избор, авто индустрията е била част от целият ми живот, и през последните 30 години, работих във Форд Мотор Компани. И през повечето от тези години, се тревожих, как да продам повече коли и камиони? Но днес се тревожа, какво ако само продаваме повече коли и камиони? Какво става когато броят на превозни средства на пътя се удвои, утрои или дори учетвори?

Моят живот се направлява от две големи страсти, и първата е автомобили. Аз буквално израснах с Форд Мотор Компани. Като малък си мислех, че е толкова яко, когато баща ми докара в къщи най-новият Форд или Линколн и го остави на алеята. По това време реших, около 10 годишен, че ще бъде много яко, ако съм тестов пилот. Родителите ми ще започнат да вечерят. Те ще седнат, а аз ще се промъкна от къщата. И ще скоча зад кормилото и ще подкарам новият модел по пътя, и беше страхотно. Това продължи за около две години, докато -- мисля че бях 12 -- баща ми докара в къщи Линколн Марк III. Този ден валеше сняг. Баща ми и майка ми отидоха на вечеря. Аз се измъкнах навънка и помислих, че ще е много яко правя слънца, или дори осмици в снега. Баща ми привърши с вечерята рано онази вечер. И вървеше през антрето, и към вратата, тъкмо когато ударих лед и го срещнах пред вратата с колата -- и почти минах през антрето. Така че случката донякъде поуспокои тестовото пилотиране за малко. Но наистина започнах да обичам коли от тогава. И първата ми кола беше електрикаво-зелен Мустанг 1975 година. И въпреки че цветът беше ужасен, аз обичах тази кола, и тя наистина циментира моята афера с колите, която продължава до днес.

Но колите са нещо повече от страст за мене; те съвсем буквално са в кръвта ми. Моят пра-дядо е Хенри Форд, и по майчина линия, пра-дядо ми е Харви Файърстоун. Така че когато съм се родил, предполагам може да се каже, че очакванията за мен са били големи. Моят пра-дядо, Хенри Форд, наистина вярвал, че мисията на Форд Мотор Компани е да направи живота на хората по-добър и автомобилите достъпни, така че всеки да може да си ги позволи. Защото той е вярвал, че с подвижността, идва свобода и прогрес. И това е вяра, която аз споделям.

Другата ми голяма страст е околната среда. Като малък, ходих нагоре към Северен Мичиган да ловя риба в реките, в които Хемингуей е ловял, и за които по-късно е писал. И наистина ме удари факта, че през годините, и то по много негативен начин, че когато се върна при поток, който обичах, и по чийто поле бях свикнал да вървя, което някога беше пълно със светулки, сега имаше търговки център или жилищна кооперация. И дори на малка възраст, това наистина ми повлия. И цялата идея за опазване на околната среда, на много базово ниво, остана с мен.

В гимназията, започнах да чета автори като Торо и Алдо Леополод и Едуард Абей. Започнах наистина да развивам дълбока признателност към природата. Но никога не ми е хрумвало дори, че любовта ми към коли и камиони някога ще бъде в конфликт с природата. И това беше вярно докато не отидох в колеж. И когато отидох в колежа, можете да си представите изненадата ми, когато влизайки в клас множество от моите професори ми казаха, че Форд Мотор Компани и моето семейство стоят зад всичко, което е нередно със страната ни. Те мислеха, че сме по-заинтересовани като индустрия, от печалби, вместо от прогрес, и че пълнехме небето със смог - и честно, че ние сме врагът.

Отидох да работя в Форд след колежа, след дълбоко осмисляне дали това е наистина правилният път за мене. Но накрая реших, че искам да отида и да проверя дали не мога да допринеса промяна там. Като погледна назад, след 30 години, било е малко наивно да мисля че на тази възраст това е било възможно, въпреки че наистина исках. И наистина открих, че професорите ми не са били съвсем грешни в преценката си. Всъщност, когато се завърнах в Детройт, моите природни склонности не бяха добре приети от хората в моята компания, и съвсем никак от тези в индустрията. Имах няколко доста интересни разговора, както можете да си представите. Имаше такива сред Форд, които вярваха че всичките тези екологични глупости трябва просто да изчезнат, че трябва да спра да се срещам със "откачалите по околната среда" Бях приет за радикал. И няма да забравя денят, в който бях извикан от член на главните мениджъри, беше ми казано да спра да се асоциирам с известни или подозирани природозащитници. (Смях) Разбира се, нямах никакви намерения да правя това. И продължих гласността за околната среда. Това беше темата, която днес наричаме устойчиво развитие. С времето, моите виждания от спорни станаха днес горе-долу общоприети. Имам в предвид, че повечето хора в индустрията разбират, че трябва да се заемем с това.

И добрите новини са че днес се борим с големите проблеми, колите и околната среда -- не само в Форд, но наистина като индустрия. Ние пренасяме горивната ефективност до нови висоти. И с нови технологии, намаляваме -- а аз вярвам, че един ден ще елиминираме -- емисиите на въглероден диоксид. Започнахме продажба на електрически коли, което е страхотно. Разработваме енергийно алтернативни курсове, които ще направят автомобилите достъпни във всеки смисъл на думата -- икономичен, социален и природозащитен. И въпреки че имаме дълъг път да извървим и много работа да свършим, виждам денят, в който моите две големи страсти -- природата и колите -- наистина ще бъдат в хармония.

Но за жалост, докато сме на път да решим един огромен проблем -- и както казах, сме още далеч; има да се свърши много работа, но виждам как ще стане -- но даже докато сме в процеса на това, виси друг голям проблем, и хората не го забелязват. А той е че свободата на движение, която моят пра-дядо им донесе е застрашена, също както и природата. Проблемът, просто казано, е математичен. Днес има приблизително 6.8 милиарда души по света. И в рамките на нашия живот, този брой ще расте до приблизително девет милиарда. И на такова ниво на население, нашата планета ще се срещне с границите на растеж. И с такъв прираст идват няколко сериозни практически проблема, един, от който, е че транспортна ни система, просто няма да може да се справи.

Когато погледнем приръста по отношение на колите, става още по-ясно. Днес има около 800 милиона автомобили на пътя по света. Но с повече хора и просперитет по света, този брой ще продължи да расте с между два и четири милиарда коли до средата на векът. И това ще създаде такова задръстване на глобално ниво каквото света не е виждал досега. Сега помислете за въздействието, което ще причини на ежедневният ни живот. Днес средно статистическият Американец прекарва около една седмица годишно заседнал в задръствания. И това е огромна загуба на време и ресурси. Но това е нищо в сравнение с това което става при нациите, които растат най-бързо. Днес средно статистическият шофьор в Пекин има пет часов път. И миналото лято -- много от вас най-вероятно видяха -- сто и петдесет километровото задръстване в Китай , което отне 11 дена за да се разчисти. В следващите десетилетия, 75 процента от световната популация ще живее в градовете, и 50 от тези градове ще бъдат с 10 и повече милиона души.

Така че виждате размерът на проблема пред който се изправяме. Когато сметнете приръста на популацията, става ясно, че моделът на транспорт който имаме днес, просто няма да работи утре. Честно казано, четири милиарда екологични коли на пътя са все още четири милиарда коли. И задръстване без емисии си е все пак задръстване. И ако не направим промени днес, как ще изглежда утре? Ами аз мисля, че най-вероятно вече имате представа. Задръстванията са просто симптом на това предизвикателство, и те са наистина много, много неприятни, но това е всичко, което са. Големият проблем, е че такова глобално задръстване, ще задуши икономическия растеж и нашата способност да доставяме храна и здравна грижа, най-вече на хората, които живеят в центровете на градовете. И качеството на нашия живот ще бъде сериозно компрометирано. Така, какво ще реши това?

Ами отговорът няма да е повече от същото. Моят пра-дядо веднъж казал преди да изобрети Модел Т, "Ако бях питал хората тогава какво искат, те щяха да отговорят, 'Искаме по-бързи коне.'" Така че отговорът на повечето коли не е просто повече пътища. Когато Америка започна да се движи на Запад, ние не добавихме повече каруци, ние построихме ж-п линии. И за да свържем нашата държава след Втората Световна Война, не построихме повече двулинейни магистрали, ние построихме междущатската магистрална система. Днес имаме нужда от същият скок в мисленето за нас да създадем жизнеспособно бъдеще. Ние ще построим интелигентни коли, но също имаме нужда да построим интелигентни пътища, интелигентни паркинги, интелигентна система за обществен транспорт и повече. Не искаме да си губим времето седейки в трафика, чакайки на автомагистрални такси или търсейки място за паркиране. Имаме нужда от интегрирана система, която използва информация в реално време, за да оптимизира личната ни мобилност в масивен мащаб, без проблеми или компромиси за пътуващите. И честно казано, това е системата, която ще направи бъдещето на личната мобилност устойчиво.

Сега добрата новина, е че част от работата вече е започнала в различни места по света. Градът Маздар в Абу Даби използва електрически превозни средства без шофьори, които могат да комуникират един с друг, и минават под улиците на града. Докато отгоре имате серии от пешеходни пътеки. На 34-та улица в Ню Йорк, задръстванията скоро ще бъдат заменени с активна система от специфични за автомобила коридори. Пешеходни зони, и предназначени платна за движение ще бъдат създадени, и всичко това ще намали средно пиковият трафик за да стигнете другият край на Ню Йорк от един час днес в в час пик до около 20 минути. Сега ако погледнете Хонг Конг, те имат много интересна система наречена Октопод. Това е система, която наистина свързва заедно всички транспортни възможности в една система за плащане. Така че паркинг гаражи, автобуси, влакове те всички работят в една система. Сега споделените превози също набират популярност по цял свят. И тези кампании, мисля, че са страхотни. Те намалят трафика, и честно казано започват да спестяват и малко гориво.

Те всички са наистина добри идеи, които ще ни предвижат напред. Но това което наистина ме вдъхновява е какво ще бъде възможно, когато нашите коли започнат да говорят помежду си. Много скоро същата система, която използваме днес да вземем с нас музиката и забавленията, и GPS информацията в нашите превозни средства, ще бъдат използвани да създадат интелигентна транспортна мрежа. Всяка сутрин карам около 30 минути от моят дом в Ан Арбор до моят офис в Деарборн, Мичиган. И всяка вечер, когато се прибирам у дома моят път е абсолютен хазарт. Често трябва да напусна магистралата и да търся алтернативни пътища, за да мога да се прибера. Но много скоро ще видим дните, в които колите по същество комуникират една с друга. Така, че ако колата пред мене на I-94 уцели трафик, веднага ще предупреди моята кола и ще и каже къде да се пренасочи, за да ме закара у дома по най-добрият възможен начин. И тези системи се тестват в момента, и честно ще бъдат готови за прожектора много скоро.

Но потенциалът на свързаната автомобилна мрежа е почти безграничен. Само си представете: един ден, много скоро, ще можете да планувате пътуване към центъра и ващата кола ще бъде свързана с интелигентна паркинг система. така, че влизате в колата, и докато тръгнете с колата, вашият автомобил вече е резервирал паркинг място преди да пристигнете -- няма да е нужно да карате наоколо търсейки, което откровено е един от най-големите потребители на гориво в за автомобилите в градски райони е точно търсенето на паркинг. Или представете си че сте в централен Ню Йорк и проследявате интелигентно такси на вашият смарт телефон така че не трябва да чакате на студа да извикате едно. Или сте на бъдеща TED Конференция и вашата кола комуникира с календарите на всекиго тук и казва на всички ви най-добрите маршрути да вземете за вкъщи, и когато трябва да тръгнете, всички ще можете да пристигнете на следващата дестинация на време. Това е видът технология, която ще слее в едно милионите индивидуални автомобили в една система.

Така че мисля е ясно, че имаме началото на решение на този огромен проблем. Но както откриваме, докато адресираме проблемите с въглеродният диоксид, и съшо изкопаемите горива, няма единично глобално решение. Решението няма да е повече коли, повече пътща или нова железопътна система; може само да бъде открито вярвам, в глобална мрежа от взаимосвързани решения. Знам, че можем да развием технологията, която ще направи това възможно, но трябва да сме готови да излезем навън и да търсим решенията -- дали това означава споделени превозни средства, или обществен транспорт, или някакъв друг начин, за който не сме се сетили още, нашият транспорт и инфраструктура трябва да подържа всички бъдещи възможности.

Нуждаем се от най-добрите и най-разумните да започнат да обмислят този проблем. Фирми, предприемачи, инвеститори, те всички трябва да раберат това е огромна бизнес възможност, както и огромен социален проблем. И точно както когато тези групи приеха проблемът със зелената енергия -- и това е наистина невероятно за мен да наблюдавам колко интелект, колко пари, и колко сериозна мисъл, през последните три години, се изля в полето на зелена енергия. Имаме нуждата от същата страст и енергия да атакуваме проблемът за глобалното задръстване. Но се нуждаем от хора като всички вас в тази зала. водещи мислители. Искам да кажа, честно имам нужда от всички вас да се замислят за това, как можете да помогнете за решаване на този огромен проблем. И ние се нуждаем от хора от всички сфери на живота; не само изобретатели, нуждаем се и от политиците, и от държавните служители, които също да мислят за това как те ще отговорят на това предизвикателство.

Това няма да бъде решено от един човек или една група. Наистина ще има нужда от национална енергийна политика, за всяка страна, Защото решенията във всяка държава ще бъдат различни базирани на доходи, степента на задръстванията и също колко интегрирани вече са системите Но трябва да започнем, и трябва да започнем днес. И трябва да имаме инфраструктура, проектирана да поддържа това гъвкаво бъдеще.

Знаете, ние сме изминали дълъг път. от времето на Модел Т повечето хора не са пътували повече от 40 километра от дома си през целият си живот. А от тогава автомобилът ни е позволил свободата да избираме къде да живеем, къде да работим, къде да се забавляваме или, когато просто искаме да излезем и да покараме наоколо. Не искаме да подтиснем и да изгубим тази свобода. Ние сме на път да решим -- и както казах по-рано, знам че имаме да изминем дълъг път -- един голям проблем върху който всички сме фокусирани, и който ни застрашава, и това е екологичният проблем, но аз вярвам, че ние всички трябва да пренасочим всички усилия и цялата си находчивост и решителност да помогнем да се реши понятието глобално задръстване. Защото по този начин, ще предпазим това което сме свикнали да имаме за даденост, което е свободата на движение и то да се движиме по света без усилия . Качеството на нашият живот откровено ще се подобри, ако оправим този проблем. Защото, ако можете да си представите, както мене, бъдеще с нулеви емисии и свобода да се придвижваме в страната и по света, каквато приемаме днес за даденост , това си заслужава упоритата работа днес, за да запазим това и за утре.

Вярвам че сме в най-добрата си форма, когато се изправяме пред големите проблеми. Този е голям, и няма да чака. Така че нека започнем сега.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)