Бил Дейвънхол: Вашето здраве зависи от това къде живеете.

Може ли географската информация да те направи здрав? През 2001-ва ме блъсна влак. Моят влак беше инфаркт. Оказах се в болница в отделение за интензивна грижа, възстановяващ се от спешна операция. И изведнъж осъзнах нещо: че съм в пълно неведение. Започнах да задавам въпроси: "Ама защо аз?" "Защо сега?" "Защо тук?" Можеше ли докторът да ме предупреди?

Онова, което искам да направя тук в няколкото минути, които имам с вас, е наистина да говоря за това каква е формулата за живот и добро здраве. Генетика, начин на живот и околна среда. Това един вид ще включи нашите рискове, а ако управляваме тези рискове, ще имаме добър живот, добър и здравословен живот. Е, аз разбирам частта с генетиката и начинът на живот. А знаете ли защо го разбирам? Защото моите лекари постоянно ми задават въпроси за това.

Налагало ли ви се е някога да попълвате онези дълги, стандартни формуляри в кабинета на лекаря си? Искам да кажа, при достатъчно късмет го правиш повече от веднъж, нали? (Смях) Правиш го отново и отново. Задават ти въпроси за начина ти на живот и семейната ти история, лекарствената ти история, хирургическата ти история, алергичната ти история... забравих ли някоя история?

Но всъщност не схващах тази част от уравнението. Не мисля, че и моите лекари наистина схващат тази част от уравнението. Какво означава това - околната ми среда? Е, може да означава много неща. Това е животът ми. Това са местата на моя живот. Всички ги имаме. Докато говоря, бих искал вие също да мислите за това - на колко места сте живели?

Просто помислете за това, разбирате ли - бродете през живота си, мислейки за това. Осъзнаваш, че го прекарваш на разнообразие от различни места. Прекарваш го в почивка и на работа. А ако си като мен, си в самолет през голяма част от времето, пътувайки нанякъде. Така че всъщност не е просто, когато някой те попита: "Къде живееш, къде работиш и къде прекарваш цялото си време? Къде се излагаш на рискове, които вероятно дори не виждаш? Е, като съм провеждал това върху себе си, винаги стигам до заключението, че прекарвам около 75 процента от времето си на относително малък брой места. И не се отдалечавам много от това място през по-голямата част от времето си, макар и да пътувам много по света.

Сега ще ви заведа на малко пътуване тук. Започнах в Скрантън, Пенсилвания. Не знам дали някой може да поздрави от североизточна Пенсилвания. Но там прекарах първите си 19 години с малките си млади дробове. Разбирате ли, във вдишване на високи концентрации тук на серен двуокис, въглероден двуокис и газ метан, в неравни количества - и това 19 години. А ако сте били в онази част от страната, така изглеждат онези купчини горящи, тлеещи въглища.

Тогава реших да напусна онази част от света. Щях да ходя в Средния Запад. Е, в крайна сметка се оказах в Луивил, Кентъки. Реших да съм съсед с едно място на име Ръбъртаун (Гумен град - б.пр.). Те произвеждат пластмаса. Използват големи количества хлоропрен и бензен. Е, прекарах 25 години, вече с дробовете си на средна възраст, дишайки различни концентрации от това. Ето как изглеждаше винаги в ясен ден, така че никога не се виждаше. Беше коварно и наистина се случваше.

И тогава реших, че наистина ще се проявя като умник и ще поема тази работа на западното крайбрежие. Преместих се в Редландс, Калифорния. Много хубаво, и там моите по-стари, старши дробове, както обичам да ги наричам, напълних с едно вещество - въглероден двуокис, и много високи дози озон. Нали? Почти най-високите в страната. Така - ето как изглежда в хубав ден. Ако сте били там, знаете за какво говоря.

И така, какъв е проблемът в тази картина? Е, картината е, че там има огромна празнина. Единственото, което никога не се случва в кабинета на моя доктор: Никога не ме питат за местната ми история. Не помня някой доктор някога да ме е питал: "Къде си живял?" Не са ме питали какво е качеството на питейната вода, която слагам в устата си, или храната, която смилам в стомаха си. Наистина не го правят. То липсва. Погледнете какъв тип данни са налични. Тези данни са от цял свят... страните харчат милиарди долари, инвестирани в такъв вид изследвания.

Оградил съм в кръг местата, където съм бил. Е, по идея, ако съм искал да получа инфаркт, съм бил на правилните места. Нали? А колко хора са в бялото? Колко души в залата са прекарали по-голямата част от живота си в бялото пространство? Има ли някой? Леле, вие сте късметлии. Колко са го прекарали на червените места? О, не чак такива късметлии. Има хиляди такива карти, изложени в атласи по цял свят. Те ни дават известен усет за това каква ще е влаковата ни катастрофа. Но нищо от това го няма в моята медицинска документация. Нито пък във вашата.

Ето го моя приятел Пол. Той е колега. Позволи мобилният му телефон да бъде проследяван на всеки два часа, денонощно, 365 дни в годината през последните две години, навсякъде, където е ходил. Виждате, че е бил на някои места около Съединените щати. Ето къде е прекарал повечето от времето си. Ако наистина проучите това, може да получите известни насоки към това какво обича да прави Пол. Сеща ли се някой? Ски. Така. Можем да увеличим тук, и внезапно виждаме, че сега виждаме къде всъщност Пол е прекарал повечето от времето си. Всички тези черни точки са описи на всички токсични изпускания, наблюдавани от Агенцията за защита на околната среда на САЩ.

Знаехте ли, че същестуват тези данни? За всяка общност в Съединените щати може да получите ваша собствена персонализирана карта на това. Така че нашите мобилни телефони сега могат да изграждат местна история. Така го направи Пол. Направи го със своя iPhone. Така може да се окаже, в крайна сметка.

Това би имал един лекар пред себе си, когато влезем в онази стая за преглед, вместо просто розовия формуляр, в който пише, че съм платил на гишето. Нали? Това може да е малката ми оценка. А той поглежда това и казва: "Ау, Бил, предполагам, че може би не си решил, че просто защото си тук, в красивата Калифорния и всеки ден е топло, трябва да излизаш и да тичаш в шест часа нощем. Бих казал, че това е лоша идея, Бил, заради този доклад."

Бих искал да ви оставя с две предписания. Така - номер едно е, че трябва да учим лекарите на ценността на географската информация. Нарича се геомедицина. Има пет-шест програми в света в момента, съсредоточени върху това. Те са в ранните стадии на развитие. Тези програми трябва да бъдат подкрепяни. И е нужно да учим бъдещите си доктори от света за важността на част от информацията, която споделих тук с вас днес.

Второто, което е нужно да направим е, докато харчим милиарди и милиарди долари по целия свят за изграждане на електронна здравна документация, да се уверим, че поставяме местна история вътре в тази медицинска документация. Това ще бъде важно не само за лекаря; ще бъде важно за изследователите, които сега ще имат огромно количество образци, от което да черпят. Но ще бъде полезно също и за нас. Можеше да взема решението, ако имах тази информация да не се местя в озоновата столица на Съединените щати. Не можех ли? Можех да взема това решение. Или можех да преговарям с работодателя си да вземе това решение в най-добър интерес на мен и моята фирма.

С това бих искал да кажа, че Джак Лорд е казал това преди почти 10 години. Просто погледнете това за минута. Това беше заключението на Дартмутския атлас по здравеопазване, че не можем да обясним географските вариации, появяващи се в болестта, в здравето и как всъщност действа нашата система за здравеопазване. Това имаше предвид той в онзи цитат. Бих казал, че го е схванал преди почти десетилетие. До голяма степен бих искал да видя как наистина започваме да приемаме това като възможност да включим това в медицинската си документация. Ще ви оставя с идеята, че според моя възглед за здравеопазване, географията винаги има значение. И вярвам, че географската информация може да направи както вас, така и мен, много здрави. Благодаря. (Аплодисменти)