Бевърли и Дерек Жубер: Житейски уроци от големите котки

Бевърли Жубер: Ние сме наистина пристрастени към африканската пустош и опазването на африканската пустош. Така че това, което направихме бе, че се фокусирахме върху забележителни котки. И знам, че в светлината на човешкото страдание и бедността и дори изменението на климата, човек би се зачудил, защо да се притесняваме за няколко котки? Ами днес сме тук, за да споделим с вас нещата, които научихме от един много важен и специален екземпляр -- този леопард.

Дерек Жубер: Ами, нашият живот беше в основни линии нещо като супер дълъг епизод на "От местопрестъплението" (CSI) -- нещо като 28 години. По същество това, което правим е, че изучаваме науката, изследваме поведението, видели сме повече от 2000 убийства от тези удивителни животни. Но едно от нещата, което науката не ни позволява да видим е тази личност, тази индивидуална личност, която тези животни притежават. Ето ви един пример. Открихме този леопард в 2000 годишно баобабово дърво в Африка, и това е същото дърво, в което открихме нейната майка и нейната баба. И тя ни отведе на пътешествие и ни разкри нещо много специално на нас -- нейната собствена дъщеря, на осем дни. И в момента, когато открихме този леопард, ние осъзнахме, че трябва да продължим. И така, в основни линии останахме с този леопард през следващите четири години и половина -- следвайки я всеки ден, започнахме да я опознаваме, нейните индивидуални черти и наистина да а познаваме. На мен ми е предначертано да прекарам значително време с някои уникални, много, много специални, индивидуални и често съблазнителни женски характери. (Смях) Бевърли е очевидно една от тях, а този малък леопард, Легадема, е друг, и тя промени живота ни.

БЖ: Ами ние със сигурност прекарахме много време с нея -- всъщност, повече време, отколкото дори нейната майка. Когато нейната майка отиваше на лов, ние оставахме и снимахме. И в началото една светкавица удари дърво на 20 крачки от нас. Беше страшно. И това ни засипа с листа и с остър мирис. И разбира се, ние бяхме за момент парализирани, но когато успяхме да си съберем мислите, ние го погледнахме и казахме: "Божичко, какво ще се случи с малкото леопардче? Тя може би завинаги ще свързва тази опустошителна катастрофа с нас." Е, не трябваше да се притесняваме. Тя дойде забързана от гъсталака направо към нас седна до нас, треперейки, с гръб към Дерек, гледайки наоколо. И всъщност от този ден нататък тя не се боеше от нас. Така че почувствахме, че този ден беше деня, когото тя наистина се сдоби с името си. Нарекохме я Легадема, което означава "светлина от небето."

ДЖ: Ние открихме тези индивидуални черти във всички видове животни, по-специално при котките. Тази конкретно се нарича Ийтвидомайло, "този, който посреща с огън." Просто можете да видите това в него, нали -- това е неговия характер. Но само ако се приближим до тези животни и прекараме време с тях, можем всъщност да достигнем и да изровим личните особености, които имат.

БЖ: Но при нашите разследвания, ние трябва да търсим в най-дивите места в Африка. И в момента това е в делтата на Окаванго в Ботсуана. Да, това е блато. Ние живеем в блатото на палатка. Но трябва да ви кажа, че всеки ден е вълнуващ. Но също така и сърцата са ни в гърлата през голяма част от времето, защото ние шофираме през водата, и това е непозната територия. Но сме наистина там, издирвайки търсейки и заснемайки известните котки.

ДЖ: Сега едно от големите неща, разбира се, всички знаят, че котките мразят водата. И така, това беше истинско прозрение за нас. И ние можехме да откритем това, само осмелявайки се, да отидем, където никой нормален човек не би отишъл -- не без малко подтикване, между другото, от Бевърли -- и просто да достигнем до ръба, да отидем до там, да бутаме нашето превозно средство, да се самонавиваме сами. Но ние успяхме да открием, че тези лъвове са 15% по-големи от всички останали и, че са се специализирали в лов на биволи във водата.

БЖ: И освен това, разбира се, предизвикателството е да знаем кога да се върнем обратно. Не винаги преценяваме това правилно. И през този ден, сериозно подценихме дълбочината. Ние затънахме все по-надълбоко и по-надълбоко, докато водата беше на височината на гърдите на Дерек. Тогава попаднахме в дълбока депресия, и сериозно потопихме колата. Всъщност успяхме да потопим камерови съоръжения за два милиона долара. Ние удавихме нашата гордост, трябва да ви кажа, което беше наистина сериозно, и извадихме двигателя.

ДЖ: И разбира се, едно от правилата, които имаме в колата е, че този, който потопи превозното средство, остава да плува с крокодилите. (Смях) Ще забележите също така, че всички тези снимки тук се направени от горния ъгъл от Бевърли -- от сухия горен ъгъл, между другото. (Смях) Но всички места, в които сме засядали, имаха наистина прекрасни гледки. И не мина и момент, и тези лъвове се насочиха към нас, и Бевърли успя да направи страхотна снимка.

БЖ: Но ние наистина прекарваме ден и нощ, опитвайки се да уловим уникални кадри. И преди 20 години, направихме филм, наречен "Вечните врагове," къде успяхме да уловим това необичайно тревожно поведение между два вида -- лъвове и хиени. И изненадващо, той се превърна в култов филм. Можем само да си обясним това, тъй като хората виждаха паралели между агресивната страна на природата и войните между престъпни групи.

ДЖ: Това беше невероятно, защото можете да видите, как този лъв прави точно това, което името му, Ийтвидомайло, представя. Той се е фокусирал върху хиената, и ще я достигне. (Звуци от животни) Но това, мисля, за каквото става дума, е че тези животни притежават индивидуални черти и характери. Но за да ги достигнем, ние не само се самопредизвикваме, но и живеем по определени правила за действие, което означава, че не можем да се намесваме. Този начин на поведение е от три, четири, пет милиона години, и ние не можем да се намесваме и да казваме: "Това е погрешно, а това е правилно." Но това не винаги е лесно за нас.

БЖ: Така че както Дерек спомена: ние трябваше да работим при екстремни ситуации -- екстремни температури, да се избутваме през нощта. Липсата на сън беше екстремна. Живеем на ръба през по-голяма част от времето. В продължение на 10 години ние се опитавахме да уловим лъвове и слонове заедно -- и никога не успяхме да направим това, до тази нощ. И трябва да ви кажа, че това беше смущаваща нощ за мен. Сълзи се стичаха по бузите ми. Треперех от тревога. Но знаех, че ще уловя нещо, което никога не е виждано преди, никога не е било документирано. И вярвам, че трябва да останете с нас.

ДЖ: Невероятното нещо за тези моменти -- и това е може би един от върховете в нашата кариера -- е, че никога не знаете как ще приключи. Много хора вярват, всъщност, че смъртта започва в очите, а не в сърцето, не в белите дробове. И това е, когато хората губят надежда, или когато всяка форма на живот губи надежда. И можете да видите началото на това тук. Този слон, изправен срещу съкрушителното превъзходство, просто губи надежда. Но по същия начин, можете да си възвърнете надеждата. Така че точно когато си мислите, че всичко свършва, нещо друго се случва, някаква искра се завръща във вас, някаква воля за борба -- желязната воля, която всички ние имаме, която този слон има, която съхрняването има, която имат големите котки. Всичко има тази воля за оцеляване, да се бори, да отблъсне тази психична бариера и да продължи напред. И за нас, по много начини, този слон се превърна в символ на вдъхновение за нас, символ на надежда, докато продължаваме напред в нашата работа.

(Ръкопляскания)

Сега обратно към леопардa. Ние прекарвахме толкова много време с този леопард и започнахме да разбираме нейния индивидуализъм, нейния личен характер, че може би започнахме да оставяме нещата да отиват твърде надалеч. Вероятно я вземахме за даденост, и може би на нея това не й харесваше много. Тази сесия е за двойки, които работят заедно, и затова трябва да ви кажа, че в превозното средство имаме строго определени територии, Бевърли и аз. Бевърли стои от страната, където е снимачното й оборудване, а аз съм от другата страна, където е моето пространство. Тези разделения са важни за нас.

БЖ: Но, когато малкото леопардче видя, че бях освободила моето място и бях отзад за да взема някои снимачни съоръжения, тя като една любопитна котка дойде да разследва. Беше феноменално и ние се чувствахме благодарни, че тя ни се доверяваше до такава степен. Но в същото време, бяхме загрижени, че ако тя създадеше това като навик и скачаше в чужди коли, това можеше да не свърши по същия начин -- можеше да бъде застреляна за това. Така че знаехме, че трябваше да реагираме бързо. И единственият начин, по който мислехме, че можехме да го сторим, без да я уплашим, беше като се опитаме да възпроизведем рев, който може да издаде майка й -- съскане и звук. Така че Дерек включи климатика на автомобила -- много изобретателно.

ДЖ: Това беше единственият начин, по който можех да спася брака ни, защото Бевърли се чувстваше като заменена, виждате ли. (Смях) Но наистина, по този начин, този малък леопард демонстрира нейната индивидуална личност. Но нищо не ни подготви, за това, което се случи след това в отношенията ни с нея, когато тя започна да ловува.

БЖ: И на първия лов ние наистина се радвахме. беше като наблюдаване на церемония по диппомиране. Чувствахме се като родители-заместители. И разбира се, ние знаехме тогава, че тя щеше да оцелее. Но само когато видяхме малкото бебе павиан да се сграбчва за козината на майката, осъзнахме, че нещо много уникално се случваше тук с Легадема. И разбира се, че бебето павиан беше толкова невинно, че не се обърна и не побягна. Това, което наблюдавахме през следващите няколко часа беше много уникално. Беше абсолютно невероятно, когато тя го отнесе в безопасност, предпазвайки го от хиената. И през следващите пет часа, тя се грижише за него. Дадохме си сметка, че ние всъщност не знаем всичко, и че природата е толкова непредвидима, че трябва да бъдем с отворено съзнание по всяко време.

ДЖ: Вярно, тя беше малко грубовата. (Смях) Но в действителност, това, което виждахме тук беше интересно. Защото тя е звяр, който иска да си играе, но тя е също хищник, който трябва да убива, и все пак в противоречие по някакъв начин, защото тя беше също и зараждаща се майка. Тя имаше майчин инстинкт, подобно на младо момиче, на път да стане жена. И така, това наистина ни отведе на ново ниво, в разбирането на тази личност.

БЖ: И разбира се, през нощта, те лежаха заедно. Те спяха в продължение на часове. Но трябва да ви кажа -- всички винаги питат: "Какво се случи с бебето павиан?" То умря. И ние подозираме, че беше от мразовитите зимни нощи.

ДЖ: Така че на този етап, предполагам, имахме много, много ясна престава, за това какво означава опазване. Трябваше да се справяме с тези отделни личности. Трябваше да се отнасяме към тях с респект и да ги почитаме. И така ние, с Нешънъл Джиографик, формирахме инициативата "Големи котки," за да се заемем с опазването, да се погрижим за големите котки, които обичаме -- и освен това имахме възможност да погледнем назад към последните 50 години, за да видим колко добре всички заедно сме се справяли. И така, когато аз и Бевърли сме били родени, имало 450 000 лъвове, днес те са 20 000. Тигрите не се справят по-добре -- от 45 000 надолу до може би 3000.

БЖ: И освен това гепардите са се сгромолясали толкова ниско до 12 000. Леопардите са намалели от 700 000 до нищожните 50 000. През изключителния период от време, докато работехме с Легадема, което беше над пет-годишен период -- 10 000 леопарди са били законно застреляни от ловци на сафари. И това не са единствените леопарди, които са били убити през този период. Има огромно количество бракониерството, също така. Вероятно в същия размер. Това просто не е устойчиво. Ние им се възхищаваме, и се боим от тях. И все пак, като хора, искаме да откраднем тяхната сила. Навремето, само кралете са носели леопардова кожа, но сега по време на ритуали и церемонии, традиционни лечители и свещеници. И, разбира се, гледайки тази лапа на лъв, която е била одрана, това зловещо ми напомня на човешка ръка. И това е иронично, защото тяхната съдба е в нашите ръце.

ДЖ: Има процъфтяваща търговия с кости. Южна Африка наскоро пусна кости от лъвове на пазара. Лъвовите и тигровите кости изглеждат абсолютно еднакви, и така мигновено, индустрията с лъвови кости ще заличи всички тигри. Така че имаме реален проблем пред нас, не по-малко, отколкото лъвовете, мъжките лъвове. Бройката от 20 000 лъвове, която видяхте току-що е всъщност прах в очите, защото може да има 3 или 4000 мъжки лъвове, а всички те са всъщност заразени с една и съща болест. Наричам я самодоволство -- нашето самодоволство. Защото има спорт, има дейности, с които всички сме наясно, които опрощаваме. И това е може би така, защото не сме виждали това, както го сторихме днес.

БЖ: И трябва да знаете, че когато даден мъжки лъв бъде убит, това напълно разбива цялото стадо. Нов мъжки идва в областта и поема стадото, и, разбира се, на първо място убива всички лъвчета, и вероятно някои от женските, които защитават техните малки. Ние оценяваме, че между 20 до 30 лъвовете биват убити, когато един лъв бива окачен на стената, някъде в отдалечено място.

ДЖ: Така че това, което нашите проучвания показват е, че лъвовете са от съществено значение. Те са от съществено значение за хабитатите. Ако те изчезнат, цели екосистеми в Африка ще изчезнат. 80 милиарда долара годишно са приходите от еко-туризъм в Африка. Така че това не е само загриженост за лъвовете, това е загриженост и за общностите в Африка. Ако те изчезнат, всичко това ще си отиде. Но онова, за което съм по-загрижен в много отношения, е това, че докато се откъсваме от природата, докато се откъсваме духовно от природата, от тези животни, ние губим надежда, губим духовната връзка, нашето достойнство, нещото в нас, което ни поддържа свързани с планетата.

БЖ: И така трябва да знаете, гледайки в очите на лъвовете и леопардите в момента, че става въпрос за критическо осмисляне. И това което правим, през февруари, е че представяме филм, наречен "Последният лъв." И "Последният лъв" е точно това, което се случва в момента. Това е ситуацията, в която се намираме -- на последните лъвове. С други думи, ако не се предприемат действия и не направим нещо, равнините ще бъдат напълно лишени от големи котки, и след това, на свой ред, всичко останало ще изчезне. И просто казано, ако не можем да ги защитим, ще имаме за задача да опазим самите нас.

ДЖ: И всъщност, първоначалното нещо, за което говорихме, и около което сме изградили живота си -- че опазването е преди всичко уважение и празнуване -- е може би вярно, това е наистина, от което се нуждаем. Ние се нуждаем от това. Ние се уважаваме и празнуваме, като мъж и жена, като общност, и като част от тази планета, и ние трябва да продължим с това.

Ами Легадема? Ами, всъщност можем да се похвалим, че сме баба и дядо.

(Смях)

БЖ/ДЖ: Благодариме ви много.

(Ръкопляскания)