Бо Лото + Еми О'Тул: Наука за всеки, включително за децата

Бo Лото: Тази игра е много проста. Четете, каквото виждате. Ще броя, така че да не правим всичко заедно.

Добре, едно, две, три. Публика: Можете ли да прочетете това?

БЛ: Страхотно. Какво ще кажете за това? Едно, две, три. Публика: Вие не го четете.

БЛ: Добре. Едно, две, три. (Смях) Не сте португалци, нали? Какво ще кажете за това? Едно, две, три.

Публика: Какво четете?

БЛ: Какво четете? Там няма думи. Казах, четете, каквото виждате. Там пише: "Wat ar ou rea in?" (Смях) Това трябваше да кажете. Защо?

Защото възприемането ни се основава на опита ни. Мозъкът ни взима безполезна информация и прави значение от нея, което означав, че не виждаме какво има там, не виждаме информация, виждаме само това, което е било полезно да видим в миналото. Което означава, че когато става дума за възприятие, сме като тази жаба. (Смях) Тя взима информация. Тя произвежда поведение, което е полезно. (Смях) (Смях)

(Видео) Човек: О! О! (Смях) (Аплодисменти)

БЛ: Понякога, когато нещата не вървят така, както искаме, се дразним, нали? Но тук говорим за възприемане. Възприемането оформя всичко, което мислим, знаем, вярваме, надеждите ни, мечтите ни, дрехите, които носим, влюбването, всичко започва с възприятие. Ако възприятието се основава в историята ни, то означава, че отговоряме само според това, което сме правили преди. Но това е голям проблем, защото как бихме виждали различно?

Искам да ви разкажа една история за виждането по различен начин и за всички нови възприемания, които започват. Те започват с въпрос. Проблемът с въпросите е, че те създават несигурност. Несигурността е много лошо нещо. Тя е еволюционално лошо нещо. Ако не сте сигурни, че това е хищно животно, за вас е твърде късно. Добре? (Смях) Дори морската болест е следствие от несигурността. Ако отидете навътре в морето с лодка, вътрешните ви уши ще ви кажат, че се движите. Очите ви, защото движението им регистрира лодката, ще ви кажат, че стоите на едно място. Мозъкът ви не може да се справи с несигурността на тази информация и се разболява. Въпросът "защо?" е един от най-опасните въпроси, които можете да зададете, защото той ви отвежда в несигурност. Иронията е, че единственият начин, по който можем да направим нещо ново, е да направим тази стъпка. Как можем да направим нещо ново? За щастие, еволюцията ни е дала отговор. Това ни позволява да задаваме дори най-трудните въпроси. Най-добрите въпроси са тези, които създават най-голяма несигурност. Те са тези въпроси, които питат за нещата, за които мислим, че са истина. Лесно е да задаваме въпроси за това, как е започнал живота или какво има извън Вселената, но да задаваме въпрос за това, което мислим, че е истина, е да направим крачката.

Какъв е отговорът на еволюцията за проблемът за несигурността? Това е игра. Играта не е просто процес. Експертите по игри ви казват, че това е състояние. Играта е едно от малкото човешките начинания, в които несигурността е възнаградена. Несигурността прави играта забавна. Това може да се възприеме чрез промяна. То открива възможност и сътрудничество. Това е начинът, по който се обвързваме социално и това е мотивирано. Това означава, че играем, за да играем. Играта се възнаграждава.

Ако разгледате тези пет начина на съществуване, те са начините на съществуване, които са ви нужни, за да бъдете добър учен. Науката все още не е дефинирана от някакъв метод. Това е начин на съществуване и е верен за всичко, което е съзидателно. Ако добавите правилата за игра, имате игра. Това всъщност е експеримент.

Като имате тези две идеи, че науката е начин на съществуване и експериментите са игра, попитахме може ли някой да стане учен. Попитахме 26 деца, които бяха на възраст от осем до 25 години. Защото те са експерти в играта. Взех арената си в малко училеще в Дейвн и целта на това беше не само да накарам децата да гледат по различен начин, но чрез процеса на науката да се видят по различен начин.

Първата стъпка беше да задам въпрос.

Трябва да кажа, че не получихме пари за това изследване, защото учените казаха, че малките деца не могат да направят полезен принус към науката и учителите казаха, че те не могат да го направят. Все пак го направихме. Разбира се.

Ето някои от въпросите. Написал съм ги с дребен шрифт, и няма да ги четете. Пет от въпросите, които децата зададоха, бяха основите на научна публикация през последните пет до 15 години. Те задаваха въпроси, които бяха важни за учените.

Искам на сцената да дойде някой специален. Тя беше една от младежите, които участваха в изследването и сега е една от най-младите публикувани учени в света. Сега, след като дойде на сцената, тя ще бъде най-младият човек, говорил в TED. В науката и в задаването на въпроси, става дума за смелост. Тя е олицитворение на смелостта, защото ще застане пред вас и ще говори. Еми, ще дойдеш ли? (Аплодисменти) (Аплодисменти) Еми ще ми помогне да разкажа историята за това, което наричаме Blackawton Bees Project и тя ще ви попита въпросът, който те й зададоха. Говори, Еми.

Еми О'Тул: Благодаря, Бо. Мислехме, че лесно може да бъде видяна връзката между хората и маймуните по начина, по който мислим. Защото си приличаме. Но се чудехме, дали има възможна връзка с други животни. Би било удивително, ако хората и пчелите мислят по подобен начин, защото те са различни от нас. Попитахме, дали хората и пчелите могат да решават сложни проблеми по един и същ начин. Искахме да разберем, дали и пчелите могат да се адаптират към нови ситуации, като използват научени правила и условия. Какво ще стане, ако пчелите мислят като нас? Би било удивително, защото говорим за насекомо което има само един милион мозъчни клетки. Но това има смисъл, защото пчелите като нас могат да разпознаят хубаво цвете, независимо от часа, светлината, времето или от ъгъла, от който идват към него. (Аплодисменти)

БЛ: Следващата стъпка беше да проектираме експеримент, който е игра. Децата проектираха този експеримент и - игра - и Еми, можеш ли да ни кажеш, каква беше играта и пъзела, в който вкарахте пчелите?

АО: Пъзела, който измислихме, беше правила ако - тогава. Накарахме пчелите да научат не само да отиват до определен цвят, но да отиват до цвете с определен цвят само когато има определена шарка. Бяха възнаграждавани само, ако отидеха до жълтите цветя, ако жълтите цветя бяха оградени със сини цветя или ако сините цветя бяха оградени с жълти цветя. Има много различни правила, чрез които пчелите могат да се научат да решат този пъзел. Интересен въпрос е "кои". Вълнуващото в този проект беше, че ние и Бо не знаехме, дали той ще върши работа. Беше съвсем нов и никой не го беше правил, включително възрастни. (Смях)

БЛ: Включително учители и това беше много трудно за тях. За учен е лесно да не знае какво прави, защото това правим в лабораторията за учител, който не знае, какво ще се случи в края на деня - заслугата е на Дейв Стръдуик, който беше сътрудник в този проект. Няма да ви разкажа подробностите от изследването, защото можете да го прочетете, но следващата стъпка е наблюдение. Ето някои от студентите, които направиха наблюдението. Те записваха данни къде летят пчелите.

(Видео) Дейв Стръдуик: Ще направим - Студент: 5С.

Дейв Стръдуик: Тя още ли върви нагоре тук? Студент: Да.

Дейв Стръдуик: Записвайте накъде лети всяка от тях. Студент: Хенри, можеш ли да ми помогнеш тук?

БЛ: "Можеш ли да ми помогнеш, Хенри?" Какво казва добрия учен?

Студент: Има две пчели тук. И три тук.

БЛ: Получихме наблюденията. Получихме данните. Те направиха прости изчисления, пресмятане на средна величина, т.н. Искаме да разкажем. Това е следващата стъпка. Ще напишем това и ще се опитаме да го предадем за публикация. Трябва да го напишем. Разбира се, отиваме в кръчмата. (Смях) Това, което остане, е мое. (Смях)

Казвам им, че доклада има четири различни раздела: въведение, методи, резултати, дискусия. Във въведението се казва, какъв е въпросът и защо. Методи, какво направихте. Резултати, какво беше наблюдението. Дискусията е, за това, кой се грижи. Това е научен доклад. (Смях)

Децата ми дават думите. Слагам ги в разказвателни изречения, което означава, че докладът е написан в стил за деца. Не е написан от мен. Написан е от Еми и другите ученици в класа. Като следствие, този научен доклад започва с: "Някога ..." (Смях) В разделът с резултатите се казва: "Фаза обучение, пъзелът ..дъ дъ дъъъъ". (Смях) В методите се казва: "Когато сложихме пчелите в хладилника (и една мъжка пчела се завъртя), усмивка. (Смях) Това е научен доклад. Ще се опитаме да го публикуваме. Ето заглавната страница. В нея са написани много автори. Тези автори, които са написани в черно, са осем до 10 годишни. Първият автор е Blackawton Primary School, и ако то се споменава, ще бъде "Blackawton et al" и нито един човек. Искаме да го публикуваме в списание с обществен достъп и в доклада това е казано. В него се казват много неща, но е казано и това: "Страхувам се, че в доклада няма проверка на първоначален контрол по няколко различни начина". (Смях) С други думи, той започва с "Някога", цифрите са с пастел, т.н. (Смях)

Казахме, че ще го проверим. Отидох до Дейл Първс, който работи в Националната академия на науката, един от водещите невроучени в света и той каза: "Това е най-оргиналния научен доклад, който съм чел" - (Смях) - "и той, разбира се, заслужава широко разпространение". Лари Малоуни, експерт по визия, каза: "Докладът е страхотен. Той ще бъде публикуван, ако е написан от възрастни".

Какво трябваше да направим? Изпратихме го до редакторите. Те казаха не. Помолихме Лари и Натали Хемпел да напишат коментар, който описва откритията на учените, като приложат препоръки, и го предадохме на Байолоджи Летърс. Там той беше прегледан от петима независими препоръчители и беше публикуван. (Аплодисменти) (аплодисменти)

Отне ни четири месеца, за да го направим, две години, за да го публикуваме. (Смях) Обикновена наука. Това направи Еми и приятелите й най-младите публикувани учени в света. Каква беше обратната връзка? Докладът беше публикуван два дни преди Коледа, беше свален 30 000 пъти през първия ден. Той беше Изборът на редакторите в Science, което е водещо научно списание. Той е със свободен достъп в Байоложи летърс. Той е единственият доклад, който ще бъде достъпен безпланто в това списание. През миналата година, той беше вторият най-свалян доклад от Байолоджи летърс и имаше обратна връзка не само от учени и учители, но и от обществото. Ще прочета един отзив.

"Наскоро четох "Blackawton Bees". Нямам думи да обясня, как се чувствам. Това, което сте направили, е реално, истинско и удивително. Любопитство, интерес, невинност и желание са основните и най-важните неща за науката. Кой друг може да има тези качества, освен децата? Моля, поздравете отбора на децата от мен".

Искам да завърша с физическа метафора. Може ли да го направя за вас? (Смях) Да. Добре. В науката става дума за поемане на риск и това е невероятен риск. (Смях) За мен, не за него. Защото сме го правили преди. (Смях) Обичате технологията, нали?

Саймън Шокен: Да, но обичам себе си.

БЛ: Това е епитомия на технологията. Добре. Сега ... (Смях) Добре. (Смях)

Ще направим демонстрация. Трябва да затворите очите си и да посочите, къде ме чувате да пляскам с ръце.

(Пляскане с ръце)

(Пляскане с ръце)

Добре, какво ще кажете, ако всички викате? Едно, две, три.

Публика: (Вика) (Смях)

(Вика) (Смях)

Отлично. Отворете очите си. Ще го направим още веднъж. Всички да викат. (Викане) Откъде идва звукът? (Смях) (Аплодисменти)

Много благодаря. (Аплодисменти)

Какъв е смисълът? Науката го прави. Вървим чрез отговаряне на живота, но ака искаме да направим нещо различно, трябва да стъпим в несигурността. Когато той отвори очите си, той ще може да види света по различен начин. Това ни предлага науката. Тя ни предлага възможността да стъпим в несигурността чрез процеса на игра.

Мисля, че истинското образование в наука трябва да бъде да се даде на хората глас да изразят този глас и помолих Еми да бъде последния глас в тази история. Еми?

АО: Този проект беше много вълнуващ за мен, защото преминах през процеса на откриване на живота и това ми показа, че всеки, и искам да кажа всеки има потенциала да открие нещо ново и че малък въпрос може да доведе до голямо откритие. Променянето на начина, по който някой мисли за нещо може да бъде лесно или трудно. Всичко зависи от начина, по който човека възпрема промяната. Но променянето на начина, по който мисля чрез наука беше изненадващо лесен. Някога играехме игри и след това започнахме да мислим за пъзела, и разбрах, че науката не е само за предмети и че всеки може да открие нещо ново. Трябва ви само възможност. Моята възможност дойде във формата на Бо и Blackawton Пчелен Проект.

Благодаря. БЛ: Много благодаря. (Аплодисменти)

(Аплодисменти)