Беатрис Корон : Истории, изрязани от хартия

(Аплодисменти)

(Аплодисменти)

Аз изрязвам хартия. Смях в залата. Аз изрязвам истории. И така, процесът на моята работа е ясно определен. Взимам парче хартия. Видимо си представям моята история, понякога я скицирам, понякога не. И тъй като моята визия е вече вложена в хартията, аз само трябва да махна това, което не е част от тази история. Все пак, не стигнах до художественото изрязване на хартия направо. Всъщност, възприемам го по-скоро като спираловидно развитие.

По рождение не ми е било дадено острие в ръката. И не си спомням да съм изрязвала хартия като дете. В юношеските ми години скицирах, рисувах, и исках да стана художничка. Но също бях и бунтарка. И зарязах всичко, и се отдадох на дълги поредици от странни занимания. Сред които да бъда овчарка, шофьорка на камион, работничка във фабрика, чистачка. Работих в туристическия сектор една година в Мексико, една година в Египет. Преместих се за две години в Тайван. И чак след това се установих в Ню Йорк, където станах екскурзовод. И продължих да работя като туристически водач, пътувах напред, назад до Китай, Тибет и Централна Азия.

Е разбира се, това ми отне време, и вече наближавах 40-те, когато реших, че е настъпил момента да започна да творя като художничка. (Аплодисменти) Избрах художественото изрязване на хартия, защото хартията е евтина, лека, и човек може да я преобразува по много различни начини. И аз избрах езика на силуета, защото графично, той е дълбоко изразителен. А също дава възможност да се стигне до същността на нещата. А пък думата "силует" идва от името на един министър на финансите, Етиен де Силует. Той орязвал толкова много бюджетите, че хората казвали, че не могат да си позволят вече картини и само портрети по модела на Силует. (Смях в залата) И тъй направих поредица от картини, изрезки и ги подредих в творчески албуми. И хората ми казваха - подобно на албума с 36 изгледа на Емпайър Стейт Билдинг - та те ми казваха, "Ти правиш художествени книги".

А пък художествените книги имат различни определения Биха могли да приемат различни форми. Но за мен, това са вълнуващи предмети, с които видимо разказваш история. Могат да бъдат словестни или без слова. Аз имам страст и за картини и за думи. Обичам играта на думи и връзката с подсъзнателното. Обичам особеностите на езиците. Където и да живеех, аз учех езика, но никога не го усъвършенствах. Затова винаги търся подвеждащите сходства или буквално - идентични думи в различните езици.

Както можете да предположите, родният ми език е френски. А езикът, който използвам в ежедневието е английски. И тъй направих поредица от произведения в които използвах буквално - идентични думи на френски и английски Едно от тези произведения е "Правописният Паяк". А" Правописният Паяк" е братовчед на правописната пчела. (Смях в залата) Но той е много повече свързан с мрежата. (Смях в залата.) И този паяк преде двуезична азбука. С която можеш да прочетеш "архитектурата активна" или "активна архитектура" И тъй, този паяк преминава през цялата азбука с буквално - идентични прилагателни и съществителни. И ако човек не знае един от двата езика, се получава мигновено научаване.

Една древна форма на книгата са свитъците. Свитъците са много удобни, тъй като можеш да изобразиш картина с голям размер върху много по-малкък по размер отрязък И неочакваният ефект от това е, че виждаш само част от изображението, а това дава усещането за освободена архитектура. И аз правя всякакви такива различни видове витрини. А това е, за да се прозре отвъд очевидното. То е за да надникнеш в различни светове. И много често съм била от външната страна И тъй, аз искам да видя как се извършват нещата и какво се случва. Така всяка витрина е изображение както и отделен сят, който аз често посещавам отново. И връщайки се обратно в този свят, си мисля за изобразеното или клишето за това, което искаме да представим и за същносттта на думите, разговорните изрази, които използваме, за да се изразим.

Всичко е относително А какво би станало, ако живеем в къщи-балони? Светът би бил много извисен. И щяхме да нанасяме много малка вреда на планетата. И щеше да бъде толкова леко. И така, понякога аз гледам отвътре, като ЕгоЦентриПолис и вътрешните кръгове. Понякога перспективата ми е глобална, за да видя общите ни корени и как можем чрез тях да виждаме сънища. А можем също така да ги използваме като безопасна мрежа.

И моите вдъхновения са много еклектични. Влияе ми всичко, което чета, всичко, което виждам. Някои от историите ми са смешни, например "Глухи Удари" (Смях в залата) Други са насочени към историята. Ето например "Бонбонения Град" Това е незахаросана история на захарта. Тя започва от търговията с роби и стига до свръх-консумацията на захар с някои сладки моменти по средата. А понякога давам емоционален отговор на новини като земетресението в Хаити през 2010. Понякога това не са дори моите истории. Хората ми разказват техните истории, спомени, стремежи, по които аз създавам изображение в съзнанието си. Насочвам техните истории за да имат те място, на което да се върнат и да видят живота си и възможностите си. Наричам ги Фройдистки градове.

Не мога да изрека всичките си картини, затова, ще премина през няколко от моите светове само със заглавие. "МодиСити" "ЕлектриПолис" "Луд Растеж на Колумбовия Кръг" "Коралов Град" "Мрежата на Времето" "Град-Хаус" "Дневни Битки" "Щастлив-Град" "Плуващи Острови" И в един момент трябваше да направя "Всичките 9 Ярда" Което е всъшност изрязана хартия, дълга девет ярда. (Смях в залата) Както в живота така и в изрязването на хартия, всичко е свързано. Една история води до друга. Беше ми интересна и физическата страна на този формат, защото трябва да се отдалечиш, за да я видиш.

Паралел на моето изрязване е бягането ми. Започнах с малки изображения, започнах с малки разстояния. С големите картини, започнах да правя маратони. След това започнах да бягам 50К, после 60К. После бягах 50 мили - супермаратони. И все още имам чувството, че бягам. А то е просто тренировка за да стана изрезвач на хартия на дълги разстояния.

(Смях в залата)

А бягането ми дава много енергия. Това е 3 седмичен маратон по изрязване на хартия в Музея на Изкуствата и Дизайна в Ню Йорк. Резултатът е "Ад и Рай" Това са 2 пана, високи 13 фута. Бяха изложени в музея на два етажа, ала, всъшност са продължаваща картина. И аз я наричам " Ад и Рай" защото това са дневните ни "Ад и Рай" Нама граница между тях. Някои хора са родени в Ада, и въпреки всичките пречки, стигат в Рая. Други хора правят обратното. Това е границата. Намират се сладкарници и в Ада. Има хора, които дават под наем крилете си в Рая. Съществуват и всички тези лични истории, в които понякога се получава същото действие, и според резултата се озоваваш в рая или ада. Цялата история за "Ад и Рай" а за свободната воля и решителността.

А в изрязването на хартия, картината е и самата структура. Тъй че, можеш да я свалиш от стената. Ето, това е инсталация на художествена книга, наречена "Проект Идентичност" Не става дума за автобиографични идентичности. Това са по-скоро нашите социални идентичности. И така човек би могъл да се разходи зад тях и да ги изпробва. Това е като различните пластове, които ни изграждат и които ние представяме пред света като идентичност.

А това е друг проект на художествена книга. В същност в картината има два от тях. Единият го нося аз, а другият е в изложбата в Центъра за Изкуство на Книгата в Ню Йорк. Защо наричам това книга? Нарича се "Становище за модата" и в него има цитати за модата, които човек може да прочете а също и защото определението за художествена книга е многолико. И така художествените книги, могат да бъдат свалени от стената. Можеш да се разходиш с тях. Можеш да ги представиш като публично изкуство. Това е Скотсдейл, Аризона, и се нарича "Плаващи спомени" Това са спомени от мястото, които вятърът движи напосоки.

Обичам изкуството, изложено пред публика. Участвах в различни конкурси дълго време. След 8 години неуспех, въодушевено получих първата си поръчка от Процент за Изкуството в Ню Йорк. Беше за обща станция на бригада за спешна помощ и пожарникари. Направих художествена книга от неръждаема стомана вместо от хартия. Нарекох я "Да работим в една посока". Но добавих ветропоказатели он двете страни за да покажа, че те покриват всички посоки. Чрез публично изложено изкуство можех също да изрязвам стъкло. Това е фасетирано стъкло в Бронкс. И всеки път, когато правя изкуство за публиката искам нещо, което е действително стойностно за мястото, на което ще бъде изложено. Например в метрото в Ню Йорк, видях връзката между пътъването в метрото и четенето. Това е пътуване във времето, пътуване навреме. А литературата от Бронкс, всичко е за писателите от Бронкс и техните истории.

Друг проект от стъкло се намира в обществената библиотека в Сан Хосе, Калифорния. Там, изразих растежа на Сан Хосе от растителна гледна точка. Започнах от центъра с жълъд, изобразяващ Индианската цивилизация Охлоне. След това сложих европейски плод за животновъдите и земеделците. После плод на света за днешната Силиконова Долина. И това продължава да расте. И техниката е чрез изрязване, пясъчно изтъргване, офорт и печат, стъклото да се превърне в архитектурно стъкло. А отвън на библиотеката, исках да направя място за култувиране на ума. Взех материали от библиотеката, в чиито заглавия се съдържаше думата плод и ги използвах, за да оформя пътека с овошки, с тези плодове на знанието. А също насадих и библиотечно дърво. То е дърво, по чието стъбло има корените на езиците. Отася се за световните писмени системи. А по клоните расте библиотечен фонд. При публичното изкуство има също функция и форма. Например, в Аврора, Колорадо е пейка. Но има също и награда с тази пейка. Защото, ако седиш дълго време през лятото по къси панталони, си тръгваш с времени отпечатъци от елемента на историята върху себе си.

(Смях в залата)

Друга функционална творба се намира в южната част на Чикаго в станция на метрото. Нарича се "Семената на бъдещето се садят днес". Това е история за превъплащението и връзките. Служи като екран, който предпазва релсите и хората, които ежедневно пътуват до работните си места и не допуска падащи предмети по релсите. Да си способен да преобразиш оградите и решетките на прозорците в цветя е фантастично. А по това работих през последните 3 години заедно с предприемач от Южен Бронкс, с цел да върна към живот изкуството при сградите с ниска стойност и скромни условия за живот. И така всяка сграда има свой, собствен облик. Понякога, това е наследството на квартала, както е с Морисания и историята на джаза. А при други проекти, както при Париж връзката е името на улицата. Нарича се улица Прерия или Прерийна улица. И така аз върнах обратно заека, морското конче на тази улица.

А през 2009 ме помолиха да направя плакат, който да бъде поставен по вагоните на метрото в Ню Йорк за една година. Ставаше дума за изключително "пленена" аудитория. И аз исках да им дам възможност за бягство. Създадох "Около Целия Град" Използвах изрязване на хартия и след това, добавих цвят чрез компютър. Така че, мога да го нареча техно-изработване.

И така по целия път аз изрязвам хартия и същевременно добавям други техники. Но целта е винаги да има истории. А историите имат много възможности. Различни сценарии. Аз не знам историите. Взимам картините от нашето общо въображение, от всеобщо приетото, от нещата за които мислим, от историята. А и всеки е разказвач, тъй като всеки има история, която да разкаже. Но още по-важно, че всеки трябва да измисли история, за да си обясни света. И всички тези светове, сякаш при тях въображението е превозното средство, с което пътуваме, но целта е нашето съзнание и начина, по които се свързваме отново със същественото и вълшебното. Ето затова са историите изрязани от хартия.

(Аплодисменти)