Барбара Блок: Да проследиш риба тон в дълбокият океан

Винаги съм била запленена от красотата, формата и действията на голямата червена риба тон. Червената риба тон е топлокръвна като нас. Тя е най-голямата риба тон, втората най-голяма риба в морето - костна риба. Тези риби всъщност са ендотермични - движи се през океаните с топлите си мускули, точно като бозайник. Това е една от нашите червени риби тон в аквариума в залива Монтерей. По вида и аеродинамичната форма може да видите, че е създадена за плуване в океана. Тя буквално лети през океана с гръдните си перки, издига се, засилвайки движенията си със сърповидната си опашка. Всъщност тя има гладка кожа почти по цялото си тяло, за да се намали триенето с водата. Това е една от най-фините машини, създадени от природата.

Червената риба тон е била почитана от човека през цялата човешка история. От 4000 години, ние постоянно ловим тази риба и има доказателства за това в произведенията на изкуството, датиращи от хиляди години назад. Има я в пещерните рисунки във Франция. Има я в монетите, датиращи 3000 години назад. Тази риба е била почитана от човечеството. Била обект на риболова без да се нарушава баланса през цялото време, с изключение на нашето поколение. Тази риба е преследвана където и да отиде. Има златна треска на Земята, и тази златна треска е за червената риба тон. Има капани, които ловят риби без да нарушават баланса, но това беше доскоро. И сега, начинът по който се лови риба с големи заградени места и с огромни колове, унищожават популациите на рибата на планетата. Основно, червената риба тон стига до едно място, Япония. Някои от вас може да се почувстват виновни за допринасянето за смъртта на тази риба. Техните прекрасни мускули, богати на мазнини, имат невероятен вкус. И това е техният проблем, ще ги ядем докато не изчезнат. В Атлантическият океан историята е проста и ясна. Червената риба тон има две популации - една голяма и една малка. От северноамериканската популация се лови около 2000 тона. Европейската и северноафриканската, тоест източната червена риба тон, се лови в огромни количества: по 50 000 тона почти всяка година за последното десетилетие.

Без значение къде ще следите, но като резултат за западната и източната популации на червена риба тон, има много голям спад - стига се до 90%, ако сравните с 1950 година. Затова на червената риба тон е даден статус, равен на статусите на тигри, лъвове, някои африкански слонове, както и на пандите. Тази риба е предложена за включване в списъка със застрашени видове, в последните два месеца. Имаше гласуване и това включване беше отказано преди две седмици, въпреки неоспоримите доказателства, които са представени от два комитета, че тази риба покрива критериите от Конвенцията за международна търговия със застрашени видове. И ако не ви интересува тази риба, може би ще се поинтересувате от това, че международни парагади ловят риба тон и други съпъстващи риби като костенурки, акули, марлини, албатроси. Тези животни и тяхното изчезване са резултат от лова на риба тон. Предизвикателството, пред което се изправяме е, че знаем много малко за риба тон, а всеки в тази стая е гледал как африкански лъв напада своята жертва. Съмнявам се, че някой е виждал как се храни червената риба тон. Тази риба символизира проблемът на всички нас в тази стая.

Вече сме в 21 век, но едва тепърва започваме да изучаваме океаните по-задълбочено. Технологията е достигнала ниво, което ни позволява да видим Земята от космоса и да се потопим в моретата от разстояние. И ние веднага започнахме да използваме тези технологии, за да разберем по-добре как работи подводното царство. От кораб, повечето от нас, дори и аз, гледаме океана и виждаме едно равно море. Не знаем къде и каква е структурата му. Не можем да кажем откъде се пълни и наводнява, както бихме да определим в африканските равнини. Не виждаме коридорите и не виждаме кое събира рибата тон, костенурката и албатроса на едно място. Ние тепърва разбираме как физическата океанография и биологическата океанография се събират, за да създадат силата, която всъщност може да създаде гореща точка, или да даде надежда. Причината тези предизвикателства да са толкова големи е, че технически е трудно да бъдеш в морето. Трудно е да изучаваш червената риба тон в нейната територия, която е тихоокеанското царство. Наистина е трудно да се доближиш до остроносата акула и да се опиташ да я маркираш. И сега си представете екипът на Брус Мейт, от Държавният университет на Орегон, да се приближава до един син кит и да слага маркер на син кит, който да остане там, това е инжинерно предизвикателство, което тепърва преодоляваме.

И така, историята на нашият отдаден екип, е риба и чипове. Ние взимаме същите сателитни части за телефони, или същите части като във вашия компютър - чиповете. Събираме ги заедно и те ни отвеждат във водното царство, както нищо друго досега. За първи път ние имаме възможността да наблюдаваме пътя на риба тон в океана, използвайки светлина и фотони, за да измерим изгрева и залеза. Работим с риба тон повече от 15 години. Имам привилегията да бъда партньор на аквариума в залива Монтерей. Всъщност ние взехме част от океана, сложихме го под стъкло и заедно наблюдавахме червената и жълтоперата риба тон. Когато завесата от мехурчета се надигне всяка сутрин, ние виждаме общество в открития океан, едно от малкото места на Земята, където можете да видите да плува гигантската червена риба тон. Ние можем да видим красотата им като форма и действия, тяхната непрекъсната активност. Те летят в тяхното пространство - океанът. Можем да водим по два милиона човека на година, за да се докоснат до тази риба и да им покажем нейната красота.

Работна лаборатория в Станфордския университет партнира на аквариума в залива Монтерей. Тук, повече от 14-15 години ние всъщност пленяваме червена и жълтопера риба тон. Изучавахме тези риби. Но първо трябваше да се научим как да се грижим за тях. Какво ядат? От какво се чувстват добре? Ходим до аквариумите с риба тон. Докосваме тяхната кожа. Невероятно е. Прекрасно чувство. И тогава, ние имаме наша версия на говорещите с рибата, нашите собствени Чък Фаруел, Алекс Нортън, които могат да грабнат една риба тон и с едно движение да я сложат в плик с вода, за да можем да работим с тази риба и да научим техниките, които ни помагат да не нараним тази риба, която никога не е виждала прегради в открито море. Джеф и Джейсън са учени, които биха взели тази риба тон и биха я сложили в изкуствен воден поток. Така рибата си мисли, чи отива в Япония, но остава при нас. Ние измерваме нейната консумация на кислород, нейната енергийна консумация. Събираме тези данни и създаваме по-добри модели. И когато видя тази риба тон - това е любимата ми гледка - започвам да се чудя: Как тази риба се е справила с тези разстояния преди нас? Вижте това животно. Това вероятно е най-близкото разстояние, до което ще стигнете някога. Дейностите в лабораторията ни научиха как да излизаме в открито море.

И така, в програма, наречена "Маркирай гигант" ние всъщност отидохме от Ирландия до Канада, и от Корсика до Испания. Ловяхме риба с много народи по света и се постарахме да сложим електронни компютри в огромни риби тон. Успяхме да маркираме 1100 риби. Ще ви покажа три клипа, защото аз маркирах 1100 риби. Много тежък процес, но е като "балет". Изваждаме рибата. Измерваме я. Екип от рибари, капитани, учени и техници работят заедно, за да задържат това животно извън океана за около 4-5 минути. Поливаме хрилете с вода, даваме й кислород. И тогава с много усилия, след маркирането, слагането на компютъра, след като се уверим, че предавателят стърчи и има сигнал, ние връщаме тази риба обратно в морето. И когато отплува, ние винаги сме щастливи. Виждаме удара на нейната опашка. И от данните, които събираме, когато получим обратно нейния маркер, защото рибарите ги връщат срещу награда от хиляда долара, можем да направим проследяване под морето за срок от до пет години на гръбначно животно.

Понякога рибата тон е наистина огромна, като тази риба в крайбрежието на Нантакет. Но дори тази риба е наполовина на най-голямата риба, която сме маркирали. Нужно е усилие, усилието на цял екип, за да извади рибата. В този случай, това което правим, е да сложим върху рибата маркер, проследяван от сателит. Този маркер се носи върху рибата, приема информация за средата около рибата и всъщност се откъсва от рибата, отдалечава се, изплува на повърхността, и изпраща обратно на сателитите над Земята позицията, математически изчислена от маркера, както и инфармация за налягането и температурата. Това, което получаваме от този тип сателитни маркери е, че ние избягваме човешката намеса, за да приберем обратно маркера. И двата типа електронни маркери, за които говоря, са скъпи. Те са проектирани от много групи инженери в Северна Америка. Те са едни от най-фините инструменти, нашата нова технология в океана днес. Едно общество ни помогна много повече отколкото всяко друго общество. И това са риболовците от щата Нова Каролина. Там има две селища - Харис и Морхед Сити, и всяка зима вече повече от десетилетие, организират едно събитие, наречено "Маркирай риба тон", и заедно, риболовците работят с нас, за да маркираме между 800 и 900 риби. В този случай, ние всъщност ще измерваме рибите. Ще направим нещо, което в последните години вече беше започнато: ще вземем проби слуз. Наблюдавайки колко е лъскава кожата, можете да видите и моето отражение там. От тази слуз ние можем да изработим генетични профили. Можем да получим информация за пол, да проверим изскачащия маркер още веднъж, и после я пускаме в океана. А това е любимата ми част.

С помощта на моят бивш студент, Гарет Лосън, това е разкошна снимка на една риба тон. Тази риба всъщност минава през няколко океана. Топлият е Гълфстрийм, студеният е в Залива на Мейн. Дотам иска да отиде рибата. Иска да се храни от пасажите от херинга. Но не може да стигне дотам, защото е твърде студено. Но след това се затопля, рибата тон се появява, хапва малко риба, може би се връща дотам, откъдето тръгва, отива отново и след това отива да зимува в Северна Каролина, и след това отива към Бахамите. Любимата ми картина, три риби, отиващи към Залива в Мексико. Три риби тон, които са маркирани. Ние изчисляваме позициите им астрономически. Те се събират. Това може би е секс между рибите. И това е. Тук риба тон изхвърля хайвера си. И така, от информация като тази, ние можем да увеличим информацията на картата, а в тази карта вие виждате хиляди позиции, маркирани за десетилетие и половина. Така ние ще покажем, че риба тон от западната част отива към източната част. Така че имаме две популации риба тон - имаме популация от Залива, тази която можем да маркираме, те отиват към Залива в Мексико, вече ви показах това, както имаме и втора популация. Живеейки сред нашите риби, нашата северноамериканска риба тон е европейска риба тон, която се връща в Средиземно море. На мястото на горещите точки, там където се срещат, двете популации се смесват.

Това, което постигнахме чрез науката е, че ние показваме на Международната комисия, построяваме нови модели, показваме им, че моделът с два вида, които не се смесват - и до този момент отхвърлят Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора - че този модел не е правилният. Този модел на смесване е начинът да се продължи напред. Така ние можем да предположим къде ще са точките на събиране. Места като Заливът в Мексико и Средиземно море са места, където самотни екземпляри, единични популации, мога да бъдат уловени. Това са места, които трябва да защитаваме. Центърът на Атлантика, където става смесването е, място, където Канада и Америка ловят риба, и тъй като управляват ловуването добре, всъщност вършат добра работа. Но в международни води, където риболовът надхвърля границите, това са места, където трябва да създадем тези горещи точки. Това е тяхната големина, за да може червената риба тон да бъде защитена.

Във втори проект, наречен Маркиране на тихоокеанските дълбини, започнахме да работим в екип, тези от нас в Преброяване на морският живот. И, финансирани предимно от Фондация Слоун и други, можехме да навлезем в нашият проект, ние сме една от 17 полеви програми и да започнем да маркираме голям брой хищници, не само риба тон. Това, което направихме - всъщност отидохме до Аляска, за да маркираме сьомгова акула, за се срещнем с нея на нейната територия, проследихме я докато лови сьомга и тогава разбрахме, че ако използваме сьомга за примамка, всъщност можем да хванем тази акула. А тя е братовчедка на бялата акула, и тогава много внимателно, забележете, че казвам "много внимателно", тогава може да запазим спокойствието им, да сложим маркуч в устата й, да я задържим на палубата, и после да я маркираме, с проследяван от сателит маркер. Този маркер се свързва с базата и изпраща съобщения. Вижте тази акула, която прескача там. Тя има антена. Това е свободно плуваща акула със сателитен маркер, подскачаща след сьомгата, и изпращаща данни до базата. Това не са единствените акули, които маркираме. Но ето една акула с този уред за измерване на температурата на океана - по-топлите цветове показват по-висока температура. Акулите слизат надолу към тропиците, за да се размножават и идват в Монтерей.

Близко до Монтерей, нагоре към Фаралонските острови е екипът, следящ бялата акула, водени от Скот Андерсън и Сал Йоргенсен. Те хвърлят цел - това е килим във формата на тюлен, ще се приближи бяла акула, любопитно животинче, което ще се приближи до нашата близо 5-метрова лодка. Това животно тежи няколко хиляди килограма. Ще извадим нашата цел. И ще поставим звуков маркер, който ще казва "OMSHARK 10165", или нещо подобно на това, със звук. И тогава ще поставим сателитен маркер, който ще ни информира за големите разстояния със светлинно-базирани геолокационни алгоритми, решавани от компютъра, позициониран на рибата. Тук Сал търси два маркера. И ето ги тук: белите калифорнийски акули, които отиват до кафето за бели акули и връщането им обратно. Също така ние маркираме мако акули с колегите ни от НАОА а това са сини акули. Това, което виждаме заедно сега в този океан от цветове, това е температурата, ние виждаме десетдневни проследявания на мако и сьомгови акули. Виждаме бели и сини акули. За първи път виждаме в почти реални размери къде в океана се движат акулите.

Екипът, проследяващ риба тон от "Маркиране на тихоокеански хищници" направиха немислимото: три екипа маркираха 1700 риба-тон. червена риба тон, жълтопера риба тон и дългопереста риба тон, всичко това наведнъж, внимателно планирани програми за маркиране, в коите ние излизаме, хващаме младите риби, слагаме им маркери със сензори, подаваме туната навън и я освобождаваме. Те си връщат и когато се върнат, тук в цифровия океан на НАСА можете да видите червенопера риба тон в синьо да преминава през нейния коридор, връщайки се в западният Тих океан.

Нашият екип от Калифорнийският университет в Санта Круз маркира морски слонове с маркери, които са залепени на техните глави, които падат при смяната на кожата. Тези морски слонове покриват половината от океана, давайки информация за дълбочина до около 550 метра, невероятна информация ! Това са Скот Шейфър и нашите средиземноморски буревестници, носещи светлинни маркери за риба тон, които ще ви разходят от Нова Зеландия до Монтерей и обратно, разстояния от 35 000 морски мили, които не бяхме виждали преди. Но сега с тези светлинни локализиращи маркери, които са много малки, ние можем да видим тези пътувания. Същото се случва и с този хавайски албатрос, който прелетява цял океан като на обиколка понякога, до същите места, които посещават и риба тон. Виждате защо могат да бъдат уловени. Това са Джордж Шилинджър и нашият екип от Плая Гранде /Големият плаж/, които маркират костенурки, които минават точно оттам, където сме ние. Това е екипът на Скот Бенсън, който показва как костенурките тръгват от Индонезия и изминават целият път до Монтерей. Това, което може да видим в този океан, е къде в него всъщност се намират хищниците. Всъщност ние виждаме как те използват защитени места, големи колкото океан.

И от тази информация можем да маркираме горещите точки. Това тук е информация само от три години. А тук е цяло десетилетие със същата информация. Ние виждаме пулсациите на сезонните активности, през които преминават тези животни. Но това, което може да направим с тази информация, е да я организираме до горещи точки, 4000 позиции, огромна, непосилна задача, 2000 маркера в зона, показана тук за първи път, край бреговете на Калифорния, където явно е мястото им на събиране. И тогава, нещо като бис от тези животни, те ни помагат. Те носят инструменти, които всъщност събират информация от дълбочина 2000 метра. Те събират информация за нашата планета от много критични места като Антарктика и полюсите. Това са тюлени от много страни, които са освобождавани, които проверяват как е под ледените обвивки и ни дават информация за температурата на двата полюса.

Когато тази информация бъде визуализирана те пленява да я гледаш. Все още не сме открили най-добрият начин да я визуализираме. И тогава, докато тези животни плуват и ни дават информация, която е важна за проблемите с климата, мислим, че също е особено важно да предоставим тази информация на хората, за да ги ангажираме с нея. Направихме това с Голямото маркиране на костенурки - маркирани костенурки, доведени след 4 милиона опита. И сега, използвайки приложение на Гугъл, ние всъщност можем да пуснем бяла акула в този океан. И когато го направим и тя плува там, ние виждаме тази невероятна батиметрия, която показва как акулата знае къде е по пътя си от Калифорния до Хаваите. Може би Синята мисия може да ни даде информация за океана и това, което не виждаме. Имаме капацитета, НАСА има океана. Просто трябва да съберем двете заедно.

В заключение, всички знаем къде е Йелоустоун в Северна Америка, на разстояние от нашето крайбрежие. Имаме технология, която ни показва къде е. Това, за което трябва да помислим в Синята мисия е увеличаването на био проследяващия капацитет. Как всъщност можем да пренесем този тип дейност на друго място? И накрая да съберем информацията, може би да използваме жива връзка с животни като синия кит и бялата акула. Или да направим убийствени приложения. Много хора са ентусиазирани когато акулите стигнат до моста Голдън Гейт. Нека да свържем хората с тази активност чрез iPhone. Така ще изчезнат няколко мита от интернет.

Така ще можем да спасим червената риба тон. Можем да спасим бялата акула. Имаме науката и технологията. Надеждата е тук. Да, можем. Просто трябва да приложим това, което имаме все повече в океаните.

Благодаря.

(Ръкопляскания)