Ашраф Гани за възстановяването на разбитите държави

Една общност, отдавна отбеляза Дюи, се установява чрез дискусия и дебат. Ако подложим под въпрос тиранията на схващанията и отхвърлим вярванията, сферата на несъмненото, то тогава би трябвало да можем да подложим всички наши схващания на дебат и дискусия. В този дух аз се присъединявам към дискусията на една от най-важните теми на нашето време - как да мобилизираме различни форми на капитал в проекта за изграждане на държавата.

Ако изложа схващанията си ясно, капитализмът, след 150 години вече е станал общоприет, както е приета и демокрацията. Ако погледнем света от 1945г. и картата на капиталистическите икономики и демократичните управления, ще видим, че те бяха по-скоро изключения, отколкото норма. Въпросът сега обаче е коя форма на капитализъм и коя форма на демократично участие. Трябва да признаем, че този момент е резултат от рядък консенсус от схващания и осигурява основата за действия, защото консенсусът на всеки момент ни позволява да действаме. И е необходимо, без значение колко крехък и колко временен е нашият консенсус, да успеем да се придвижим напред.

Но по-голямата част на света няма привилегиите нито на капитализма, нито на демократичните системи. За по-голямата част на света държавата е репресивна организация, която се занимава единствено с отричане на правата и справедливостта, вместо с осигуряването им. А що се отнася до капитализма има две проявления, които съществуват в останалата част на света. Първо, добивната индустрия. Кървави диаманти, контрабандни изумруди, дървесина, отсечена и отнета от най-бедните. На второ място е техническата помощ. Това може да ви шокира, но точно техническата помощ е най-ужасната форма днес, грозното лице на развития свят, пред развиващите се страни. Десетки милиарди долари се харчат с идеята да се изградят способности чрез хора, на които се плаща по 1500 долара на ден, които обаче са неспособни на креативно и системно мислене.

Следващата идея… разбира се, събитията от 7 юли, за които изразявам най-дълбоките си съчувствия, а преди това и 11 септември… те ни напомниха, че ние не живеем в три отделни свята. Ние живеем в един свят. Това е лесно да се каже, ние ние не си даваме сметка за последствията точно от света, в който живеем. Това е, че ако искаме да имаме един свят, този един свят не може да бъде базиран на огромни дупки на изключване за едни, и включване на други. Дошло е време да помислим за основополагащите точки на един истински глобален свят, в съответствие с режима на правата, задълженията и отговорностите, които са истински глобални по мащаб. Иначе ще изпуснем този момент в историята, когато имаме консенсус както въху формата на политиката, така и върху формата на икономиката.

Какво е да изберем една от тези организации? Имаме три основни термина: икономика, гражданско общество и държава. Няма да се занимавам с първите две, само ще кажа, че безкритичния трансфер на схващания от едната сфера в другата може единствено да бъде катастрофален. Икономиката, която се преподава в повечето от елитните университети е на практика безсилна в моя контекст. Моята страна е доминирана от нарко- икономика и мафия. Учебникарската икономика не работи в моя контекст и съм получавал много малко съвети как да направим една законова икономика. Нашата липса на знания трябва да стане основата на напредъка ни, а не изкуственото налагане на система, която работи на базата на математически модел, към който разбира се, се отнасям с голям респект. Джон Хопкинс беше един от най-добрите.

Второ, вместо да влизаме в безкрайни дебати за това каква е структурата на държавата, защо не опростим и кажем какви са функциите, които трябва да изпълнява държавата през 21 век? Заедно с Клеър Локхарт пишем книга за това - надяваме се да можем да споделим повече, и третото е, че можем всъщност да изработим един индекс, който да прави сравнително измерване на това колко добре работят тези функции, с които всички ние сме се съгласили, когато са приложени на различни места.

И така, кои са тези функции? Ние предлагаме 10. И това са легитимен монопол върху насилието, административен контрол, управление на публичните финанси, инвестиции в човешки капитал, осигуряване на граждански права, осигуряване на инфраструктура, управление на материалното и нематериалното имущество на държавата чрез регулация, изграждане на пазар, международни споразумения, включително публични вземания… и най-важното – управлението на закона.

Няма да доразвивам. Надявам се въпросите да ми дадат възможности за това. Това е изпълнима цел главно защото, противно на общоприетото схващане, аз настоявам, че ние знаем как да я постигнем. Кой би си помислил, че днес Германия ще бъде обединена или ще бъде демокрация, ако погледнехте на нея от перспективата на Оксфорд от 1943г? Но хората в Оксфорд се подготвиха за демократична Германия и се ангажираха с планиране. Има много подобни примери.

За да го постигнем… и това ме насочва към тази група… трябва да преосмислим идеята за капитал. Капиталът… най-маловажната форма на капитал в този проект е финансовият капитал … парите. Парите не са капитал в повечето развиващи се държави. Те са просто банкноти. Защото липсват институционалните, организационните и управленческите форми, които да ги превърнат в капитал. Това, което е необходим, е комбинация от физически капитал, институционален капитал, човешки капитал… и сигурност разбира се, както и наличието на информация.

Въпросът, на който трябва да обърнем внимание тук и това е предизвикателството, което искам да отправя към тази група е, отново, във вашите държави са необходими 16 години, за да се обучи един бакалавър. И 20 години да се обучи доктор. Първото предизвикателство е да премислим, фундаментално, въпросът с времето. Трябва ли да повтаряме модалностите, които сме наследили. Образователните ни системи са наследство от 19-ти век. Какво е необходимо да направим, за да се ангажираме отново в проект за бързо възпроизводство на капитала? Абсолютното мнозинство на световното население е под 20г и продължава да се увеличава с бързи темпове. Трябват ни нови начини, по които да стигнем до тях. Нови начини, по които да им дадем политически права. Нови начини да им дадем умения. И това е само първото нещо.

Второто е, вие сте хора, които умеят да разрешават проблеми, но вие не се ангажирате с глобална отговорност. Стоите настрани от проблемите на корупцията. Единственото, което искате са чисти среди, в които да работите. Но ако вие не преосмислите проблемите с корупцията, кой друг? Стоите настрани и от проекти за развитие. Вие сте големи дизайнери, но вашите дизайни са егоистични. Създадени само за ваша, непосредствена полза. Света, в който аз работя се занимава с проекти за пътища, за язовири, за осигуряване на електричество, които не са били променяни от 60 години. Това не е правилно. Това налага преосмисляне.

Но това, от което се нуждаем повече от всичко друго е да накараме вашето въображение да работи върху проблеми, по начина, по който работи един мим. Както показа работата върху парадигми много отдавна… работата на Томас Кун… че напредък се постига там, където се срещат идеи и това са истинските, големи пробиви. И аз се надявам, че ще използвате тези средства и ще успеете да се справите с въпроса за държавата, развитието и овласяването на мнозинството от бедните хора по света. Благодаря Ви.

Крис Андерсън: И така, Ашраф, доскоро беше финансов министър на Афганистан, държава, която е в центъра на интереса на целия свят. Как мислиш, ще се справите ли ? Ще процъфти ли демокрацията там? От какво най-много те е страх?

Ашраф Гани: Това, от което ме е страх най-много… си ти. Липсата на ангажимент. (Смях) Питаш ме, знаеш, че винаги давам нетрадиционни отговори. Не. Сега сериозно. Въпросът с Афганистан за начало трябва да бъде разглеждан в… поне… 10-20 годишна перспектива. Днес светът се глобализира с бърза скорост. Времето се свива. И за повечето хора липсва пространство. Но в моя свят… виж когато след 23 години се върнах в Афганистан пространството се беше разширило. Всяка възможна форма на инфраструктура беше разбита. Карах… пътувах… път между два града, който преди отнемаше три часа, сега ми отне дванадесет. Тъй че първото нещо, при тези условия, трябва да признаем, че за обикновени неща като инфраструктурата - трябват 6 години да бъде изградена. В нашия свят. Изобщо всяко смислено нещо. Но модалността на вниманието или иначе казано „какво става днес, какво ще става утре.”

Второ, когато една държава е била подложена на толкова огромна, брутална форма на упражнявана власт – 10 години там беше Червената Армия, 110 000 души. Буквално тероризиращо. Небето. Всеки, всеки афганистанец вижда небето като източник на страх. Бомбардират ни. Лишават ни на практика от съществуване. Десетки хиляди хора биват обучавани в тероризъм. От всички страни. САЩ и Великобритания например се присъединиха към египетското разузнаване да обучават хиляди хора в съпротива и градски тероризъм. Как да гърмят, как да превърнат велосипед в инструмент за терор. Как да превърнат едно магаре, един впрегатен кон, всичко. И руснаците също. Тъй че, когато насилието изригне в страна като Афганистан причината е това наследство. Но ние трябва да разберем, че сме невероятни късметлии. В смисъл, аз, аз наистина не мога да повярвам колко късмет имам да съм тук, да стоя пред вас, да Ви говоря. Когато се присъединих към кабинета като финансов министър си мислех, че шансовете ми да живея повече от три години не са повече от 5%. Такива бяха рисковете. Но си струваха.

Аз мисля, че можем да се справим и причината, поради която ще се справим са хората. Вижте, защото… ще ви дам една статистика. 91% от мъжете в Афганистан и 86% от жените, слушат поне три радиостанции на ден. Що се отнася до начина, по който те разговарят, начина, по който разбират света си мисля че… позволявам си да кажа… че те са много по-добре запознати от живеещите в селски райони американци, притежаващи диплома от колеж, както и от повечето европейци. Защото светът е важен за тях. И какво е основното им притеснение? Изоставеност. Афганистанците станаха дълбоко интернационалисти.

Знаете ли, когато се върнах там през декември 2001 г., нямах абсолютно никакво желание да работя с афганистанското правителство. Защото живях като националист. И им казах… моите хора, с американците тук, отделно, отделно. Да, аз съм на съветническа длъжност към Обединените нации. Минах през 10 афганистански провинции много бързо. И всеки ми казваше, те… това беше един съвсем различен свят. Разбирате ли, те виждат ангажираността, световната ангажираност като абсолютно необходима за бъдещето на обикновените хора. И нещото, което притеснява обикновения афганистанец най-много е… Клеър Локхарт е тук, тя… ще ви цитирам дискусията, която тя имаше с една неграмотна жена в северен Афганистан. Тази жена й каза, че за нея не е важно дали ще има храна на масата си. Това, което я притесняваше беше дали има план за бъдещето. И дали за децата й ще има наистина различен живот. Това ми дава надежда. КА: Как Афганистан ще осигури алтернативни доходи за многото хора, които преживяват от търговията с наркотици?

АГ: Първото нещо, вместо да се изпращат милиарди долари за унищожаване на наркотиците и да се дават на две охранителни фирми, тези стотици хиляди долари трябва да се дадат на 50 от най- иновативните компании в света, които да отворят един милион работни места. Ключът към изкореняването на наркотиците е работни места. Вижте, малко известен факт е, че… страни, които имат законно деклариран среден доход на глава от населението в порядъка на 1000 долара

не произвеждат наркотици. Второ, текстил. Търговията е ключът, не помощите. САЩ и Европа трябва да ни дадат нулева ставка. Текстилната индустрия е невероятно мобилна. Ако очаквате от нас да бъдем способни да се конкурираме с Китай и да привличаме инвестиции, най-вероятно бихме могли да привлечем четири до шест милиарда долара много лесно за текстилния сектор, ако имахме нулева ставка. Това би създало подходящите работни места. Памукът не се конкурира с опиума. Една тениска обаче е способна. И трябва да разберем, че става въпрос за ценности. Вижте, обикновения афганистанец е уморен да слуша за микро кредит. Той е важен. Но това, което искат обикновените жени и мъже, ангажирани в микро продукция е достъп до световните пазари. Те не искат да продават на базарите за благотворителност, които са само за чужденци, разбирате ли, нито само проклетата бродирана риза, отново и отново. Това, което искаме е партньорство с италианските дизайнерски фирми. Да, имаме най-добрите майстори на бродерии в света! Защо да не можем да направим същото, което беше направено за северна Италия. По системата за надомна работа? Мисля, че най-важното в икономически аспект сега е, да се мисли внимателно.

И това, което ще кажа тук е, че помощите не работят. Разбирате ли, системата с помощите е развалена. Системата на помощите няма знанията, визията, възможностите. Аз съм силно за това… в края на краищата аз набрах много… ако трябва да сме точни, успях да убедя света да даде на страната ми 27.5 милиарда. Не искаха да ни дадат тези пари.

КА: И въпреки това не работи?

Не. Не. Не, че не работи. Въпросът е в това, че един долар частни инвестиции, по моя преценка, се равнява на поне 20 долара от помощи. В смисъл на динамиката, която генерира. И второ, долар от помощ може да е 10 цента, може да е 20 цента, а може и да е четири долара. зависи в каква форма пристигне, колко сложни условия са прикачени към него, … разбирате ли, системата на помощите в началото беше изградена така, че да подпомага предприемачи от развитите страни, не да генерира растеж в бедните страни. И това е, отново, едно от онези схващания. По начина, по който седалките на колите са идея, която сме наследили в правителствата. Бихте си помислили, че правителството на САЩ не си е мислило, че американски фирми биха се нуждаели от субсидии, за да функционират в развиващи се държави. Да осигури средства. Но го правят. Има тонове история по отношение на помощите, които трябва да бъдат преразгледани. Ако целта е да се изградят държави, които биха могли да се грижат добре за себе си… и аз правя това предложение на всички страни… знаете, че съм много рязък с моите партньори, помощите трябва да бъдат прекратени във всяка страна и в обозримо време. Трябва да има напредък всяка година. По отношение на мобилизацията на вътрешните приходи и създаването на икономиката. Ако не се сключи подобно споразумение не бихте могли да поддържате консенсуса.