Послание за мир от Пакистан на Ашер Хасан

Намасте. Салаам. Шалом. Сат сри акал. Поздравления за всички вас от Пакистан. Често се казва, че се опасяваме от това, което не знаем. И Пакистан, в това отношение, е много сходен. Понеже е провокирал, и продължава да провокира голямо притеснение в стомасите на много западни души, особено когато се гледа през едноцветните лещи на сътресения и нестабилност. Но има много други измерения на Пакистан.

И това, което следва е поток от образи, поредица от снимки, уловени от някои от пакистанските най-динамични и млади фотографи, която има за цел да ви даде един алтернативен поглед, поглед в сърцата и умовете на някои обикновени пакистански граждани. Ето някои от историите, които искаха да споделим с вас.

Моето име е Абдул Хан. Аз идвам от Пешавар. Надявам се, че ще можете да видите не само брадата ми като на талибан, но също така богатството и цветовете на моите възприятия, стремежи и мечти, които са толкова богати и пъстри, колкото чантите, които продавам.

Моето име е Мехер и това е моята приятелка Ирим. Надявам се да стана ветеринарен лекар, когато порасна, така че да мога да се грижа за бездомните кучета и котки, които се скитат по улиците на селото, в което живея в Гилгит, северен Пакистан.

Моето име е Кайлаш. И обичам да обогатявам живота на хората чрез стъкла в ярки цветове. Мадам, бихте ли искали някои от тези оранжеви гривни, с розовите полка точки?

Моето име е Замин. И аз съм ЛПВС, лице преместено във вътрешността на страната от Суат. Виждате ли ме на другия край на тази ограда? Дали имам значение, съществувам ли наистина за вас?

Моето име е Иман. Аз съм фотомодел, актуален модел от Лахор. Дали ме виждате просто отрупана с платове? Или можете да проникнете отвъд воала ми и да ме видите каква съм наистина отвътре?

Казвам се Ахмед. Аз съм афганистански бежанец от агенцията Кибер. Идвам от място с интензивна тъмнина. И затова искам да осветя света.

Моето име е Папусей. Сърцето и барабанът ми удрят заедно. Ако религията е опиум за масите, тогава за мен, музиката е моята единствена ганджа.

Приливна вълна повдига всички лодки. И нарастващият прилив на индийския шеметен икономически растеж издигна над 400 милиона индийци в една стабилна средна класа. Но все още има над 650 милиона хора от Индия, Пакистан, Шри Ланка, Бангладеш, Непал, които остват отмити на бреговете на бедността.

Затова както Индия и Пакистан, както вас и мен, ни подобава да надрастнем нашите различия за да отпразнуваме нашето разнообразие, да задействаме нашата обща човечност. Нашата колективна визия в "Ная Джииван", което за много от вас, както всички ще познаете, означава "нов живот" на урду и хинди, е да обновим живота на милиони от семействата с ниски доходи, като им предоставим достъп до жизненоважно здравеопазване. Наистина това е ново за развиващите се страни. Организации поддържащи здравеопазването на градските работещи бедни.

Защо трябва да правим това като индийци и пакистанци? Ние сме две нишки, изрязани от същия плат. И ако нашите съдби са преплетени, тогава ние вярваме, че това е добра карма, това е добра орис. И за много от нас, нашите съдби наистина лежат в дъното на пирамидата. Благодаря. (Ръкопляскания)

Крис Андерсън: Фантастично. Може ли да останеш тук. Това беше фантастично. Намирам това за наистина вълнуващо. Знаете ли, ние воювахме трудно, за да осигурим присъствието поне на малък пакистански контингент. Чувствахме, че е наистина важно. Те преминаха през много за да стигнат до тук. Може ли само пакистанците да се изправят, моля? Наистина исках да ви уважа. (Ръкопляскания) Благодаря ви много.