Антонио Дамасио: Стремежът да разберем съзнанието

Тук съм, за да говоря за чудото и мистерията на будното съзнание. Чудото се състои във факта, че ние всички се събудихме тази сутрин и със събуждането се завърна нашето будно съзнание. Ние възстановихме съзнанието си с пълното чувство за същност и пълното чувство за нашето собствено съществуване, и въпреки това рядко спираме, за да помислим за това чудо. А трябва, защото всъщност ако нямахме тази способност на будното съзнание, нямаше да имаме никакво знание за човешката ни същност; нямаше да имаме никакво знание за света. Нямаше да изпитваме болки, но също и радости. Нямаше да имаме достъп до любовта или до способността да творим. И, разбира се, както Скот Фицджералд казва -- "онзи, който е измислил съзнанието има за много да бъде винен." Но той също забравя, че без съзнанието не би могъл да изпита истинска радост и дори възможността за трансцендентност.

Стига толкова за чудото, сега да минем към мистерията. Това е мистерия, която в действителност е изключително трудна за разбулване. Още от ранните зори на философията и през историята на неврологията, тази мистерия е убягвала разгадаване и е създавала сериозни спорове. И всъщност има много хора, които мислят, че не трябва дори да я докосваме; трябва да я оставим на мира, тя не трябва да бъде разрешавана. Аз не вярвам в това и мисля, че ситуацията се променя. Би било абсурдно да твърдим, че знаем как се заражда съзнанието в нашите мозъци, но със сигурност можем да започнем да разрешаваме въпроса и да видим появата на решение.

И още едно чудо за удивление е фактът, че сега притежаваме технологии за създаване на образи, които ни позволяват да влезем вътре в човешкия мозък и да направим това, например, което виждате сега. Това са образи от лабораторията на Хана Дамасио, които показват в живия мозък, реконструкцията на този мозък. И това е жив човек. Това не е човек, който се изучава по време на аутопсия. И още нещо -- и това е нещо възхитително -- е това, което ще ви покажа сега, което е как навлизаме под повърхността на мозъка и всъщност наблюдаваме вътре в живия мозък истински връзки, истински пътища. Всички тези оцветени линии отговарят на групички от аксони, нишките, които свързват клетъчните тела със синапсите. И съжалявам че ще ви разочаровам, но те не са оцветени. Но все пак ги има. Цветовете са кодове за посоката, дали е отзад - напред или обратното.

И все пак, какво е съзнанието? Какво е будното съзнание? Можем да вземем едно много просто определение и да кажем, че е това, което загубваме, когато изпаднем в дълбок сън без да сънуваме, или когато сме под упойка, и това, което си възвръщаме, когато се събудим от сън или след упойка. Но какво точно е това нещо, което губим, когато сме под упойка или когато спим дълбок сън без да сънуваме? Ами, първо, това е съзнание, което се състои от поток от мислени образи. И разбира се, тези образи могат да бъдат сетивни модели, зрителни, като тези които имате сега във връзка със сцената и мен, или слухови образи, каквито имате сега във връзка с думите ми. Този поток от мислени образи е съзнанието.

Но има нещо друго, което всички ние в тази стая преживяваме. Ние не сме пасивни изложители на зрителни или слухови или осезателни образи. Ние имаме същност. Имаме едно Аз, което автоматично съществува в нашите съзнания сега. Ние притежаваме съзнанието си. И имаме чувството, че всеки един от нас сам усеща това -- не човека, който седи в стола до него. Значи, за да имаме будно съзнание, трябва да имаме Аз в това будно съзнание. Тоест, будно съзнание е съзнание, което съдържа Аз в себе си. Азът въвежда субективната перспектива в съзнанието и ние сме напълно съзнателни само тогава когато Азът се появи в съзнанието. Значи това, което трябва да разберем, ако искаме да започнем да разбулваме мистерията е: първо, как се сформира съзнанието ни в мозъка, и второ, как се появява Азът.

Така, първата част, първият проблем, е относително лесен -- всъщност изобщо не е лесен -- но е въпрос, който е бил разглеждан постепенно в неврологията. И става ясно, че за да създадем съзнание, трябва да изградим нервни карти. Сега си представете една мрежа, като тази, която ви показвам в момента и си представете вътре в тази мрежа, този двуизмерен лист, представете си неврони. И си представете, ако можете, един билборд, дигитален билборд, на който имате елементи, които могат да са осветени или тъмни. И в зависимост от това как създавате поредицата от осветяване или неосветяване на дигиталните елементи, или в случая невроните на листа, ще можете да създадете карта. Това, което ви показвам е зрителна карта разбира се, но процесът е същият за който и да е вид карта -- слухова, например, във връзка със звукови честоти, или картите, които създаваме с кожата си във връзка с предмет, който докосваме.

За да унагледя колко е тясна връзката между мрежата от неврони и топографското разположение на дейността на невроните, и нашето умствено възприятие, ще ви разкажа една лична история. Ако покрия лявото си око -- говоря само за себе си, не за вас -- ако покрия лявото си око, поглеждам към мрежата, която е в общи линии като тази, която ви показвам. Всичко е прекрасно и пепрендикулярно. Но преди време открих, че ако покрия лявото си око, това което виждам е следното. Поглеждам мрежата и виждам изкривяване в края на полето по средата вляво.

Много странно -- анализирам това от известно време. Но преди време, с помощта на един колега офтамолог, Кармен Пулиафито, който разработи лазерен скенер на ретината, открих следното. Ако сканирам ретината си през хоризонталната равнина която виждате там в ъгълчето, получавам следното. На дясното око, ретината ми е идеално симетрична. Можете да видите снижаването към фовеята, където започва зрителният нерв. Но на лявата ми ретина има подутина, която е означена с червената стрелка. Това се дължи на малка киста, която се намира отдолу. И това точно е причината за изкривяването на зрителния ми образ.

Само си помислете: имаме мрежа от неврони, и сега имаме обикновена механична промяна в позицията на мрежата, и получаваме изкривяване на умственото възприятие. Това показва колко са близки умственото ни възприятие и дейността на невроните в ретината, която е част от мозъка разположена в очната ябълка, или иначе казано, пласт зрителна мозъчна кора. Така от ретината стигаме до зрителната мозъчна кора. И разбира се, мозъкът добавя още много информация към тази от сигналите, които идват от ретината. И на този образ тук виждаме множество острови, които наричам образо-създаващи зони на мозъка. Имаме например зелени зони, които отговарят на осезателна информация, или сини зони, които отговарят на слухова информация.

И нещо друго, което се случва е че тези образо-създаващи зони, където са нанесени всички тези нервни карти могат да пращат сигнали на океана от лилаво, който ги заобикаля, това е асоциативният кортекс, където можем да записваме какво се е случило в островите на образо-създаване. И красотата на всичко това е, че после можем от паметта в тези асоциативни кортекси да възпроизведем обратно образи в същите тези зони, които имат възприятие. Помислете си колко удобен и мързелив е мозъкът. Той осигурява определени зони за възприятие и създаване на образи. И те са точно същите, които се използват, за да се сформира образ, когато си спомняме информация.

Дотук загадката за будното съзнание изчезна донякъде, защото вече имаме идея как създаваме тези мисловни образи. Но какво правим със Аза? Азът е истински убягващият проблем. И дълго време хората не искаха дори да го докосват, казвайки: "Как можем да намерим тази отправна точка, тази стабилност, която се изисква, за да съхраним непрекъснатостта на Аза ден след ден?" И аз измислих решение на този проблем. То е следното. Ние създаваме умствени карти на вътрешността на тялото и ги използваме като база за всички други карти.

Нека ви разкажа само малко как стигнах до тази идея. Стигнах, защото ако трябва да имаме база, която наричаме Аз -- Азът, Егото в нашето собствено възприемане -- имаме нужда от нещо стабилно, нещо, което не се променя много от ден на ден. Е, случва се така, че имаме единично тяло. Имаме едно тяло, не две, не три. И това е начало. Има само една отправна точка, която е тялото. Но тогава, разбира се, тялото има много части и те растат с различни темпове и имат различни размери при различните хора; обаче, това не важи за вътрешността. Това, което имам предвид е т.нар. вътрешна среда -- например, цялостното управление на химичните процеси в нашето тяло е всъщност изключително стабилно ден след ден поради една много добра причина. Ако се отклоним твърде много в параметрите, които са близко до средните стойности на този животоподдържащ диапазон, се разболяваме или умираме. Така че има вградена система в нашия собствен живот, която подсигурява един вид непрекъснатост. Аз предпочитам да го наричам почти безкрайна еднаквост от ден на ден. Защото ако я няма тази еднаквост, физиологически ние ще се разболеем или ще умрем. Това е още един елемент на тази непрекъснатост.

И накрая имаме тази тясна обвързаност между управлението на тялото ни от мозъка и самото тяло, връзка като никоя друга. Така например, аз създавам вашия образ, но няма никаква физиологическа връзка между образите, които имам за вас като публика и мозъка ми. Обаче съществува тясна, постоянна връзка между частите на мозъка ми, които управляват тялото и самото ми тяло.

И ето как изглежда. Погледнете този район тук. Това е мозъчният ствол, разположен между мозъчната кора и гръбначния мозък. И точно в този район, който сега ще посоча, се разполагат всички регулиращи живота механизми на тялото. Това е толкова специфично, че ако например погледнем тази част оцветена в червено в горната част на мозъчния ствол, ако я увредим в резултат на инсулт, например, ще изпаднем в кома или вегетативно състояние, тоест състояние, в което съзнателността ни изчезва, съзнанието ни изчезва. Това, което се случва тогава е че изгубваме основите на Аза, вече нямаме достъп до съзнаването на собственото си съществуване, и всъщност може да се появяват образи, образувани в мозъчната кора, само че ние не знаем че те са там. Значи губим съзнание, когато имаме увреждане в тази червена зона на мозъчния ствол.

Но ако вземем зелената част на мозъчния ствол, нищо подобно не се случва. Толкова е специфично. Ако тази зелена част на мозъчния ствол се наруши, и това често се случва, това, което получаваме е пълна парализа, но съзнанието си остава. Ние усещаме, знаем и имаме напълно будно съзнание, което можем да демонстрираме непряко. Това е ужасяващо състояние. Не искате да го виждате. И страдащите всъщност са заточени в собствените си тела, но имат съзнание. Имаше един много интересен филм, един от малкото добри филми направени за ситуация като тази, на Джулиан Шнабел преди няколко години за пациент в такова състояние.

Сега ще ви покажа едно изображение. Обещавам, че няма да говоря за него, само искам да ви уплаша. Искам само да ви покажа, че в тази червена зона на мозъчния ствол се намират, да го кажем просто, всички тези квадратчета, които отговарят на модулите, които всъщност създават мозъчните карти на различни части вътре в нас, на различни части на тялото ни. Те са изключително топографски и изключително взаимосвързани в рекурсивна система. И от това и тясната връзка между мозъчния ствол и тялото аз вярвам -- и може да греша, но не мисля -- че създаваме това разчертаване на тялото, което осигурява основите на Аза и се проявява във формата на чувства -- между другото, първични чувства.

Каква картина получаваме тук тогава? Погледнете "мозъчната кора", погледнете "мозъчния ствол", погледнете "тялото" и можете да видите взаимосвързаността, чрез която мозъчният ствол осигурява база за Аза в много тясна връзка с тялото. Също имаме мозъчната кора, която разиграва великия спектакъл на съзнанието ни с изобилието от образи, които са всъщност съдържанието на нашето съзнание и на които обикновено отделяме най-много внимание, както трябва да бъде, защото това е филмът, който върви в нашето съзнание. Но погледнете стрелките. Те не са там случайно. Те са там, защото има много тясно взаимодействие. Не можем да имаме будно съзнание, ако го няма вазимодействието между мозъчната кора и мозъчния ствол. Не можем да имаме будно съзнание, ако го няма взаимодействието между мозъчния ствол и тялото.

Друг интересен факт е, че мозъчният ствол при хората е същият като този на множество други биологични видове. Така че при гръбначните животни, устройството на мозъчния ствол е много подобно на нашето, което е една от причините да си мисля, че тези видове имат будно съзнание като нас. Разликата е, че тяхното съзнание не е толкова богато като нашето, защото те нямат мозъчна кора като нас. Там е разликата. И аз силно се противопоставям на идеята, че съзнанието трябва да се тълкува като великия продукт на мозъчната кора. Само богатството на съзнанието ни е, не самият факт че имаме Аз, че можем да зачитаме собственото си съществуване, и че имаме чувство за себеосъзнаване.

Има три нива на Аза -- дълбинен, вътрешен и автобиографичен. Първите два споделяме с много много други видове и произлизат най-вече от мозъчния ствол и от каквато и да е налична мозъчна кора при тези видове. Автобиографичният аз е наличен при някои видове, мисля. Китоподобните и приматите също имат автобиографичен аз до някаква степен. И всяко едно домашно куче има автобиографичен аз до някаква степен. Но новото е тук.

Автобиографичният аз се гради на базата на предишните спомени и спомените за плановете, които сме правили; той е изживяното минало и очакваното бъдеще. И автобиографичният аз поражда разширената памет, разсъждаването, въображението, креативността и езика. Така произлизат инструментите на културата -- религиите, правосъдието, търговията, изкуствата, науката, технологията. И от тази култура можем да постигнем -- и това е новото -- нещо, което не произтича изцяло от биологията ни. То се развива в културите. Развива се в колективите от хора. И това е, разбира се, културата, в която сме развили нещо, което аз наричам социо-културната регулация.

И накрая, с право може да ме попитате -- защо да се занимаваме с това? Какво ни интересува дали е мозъчният ствол или мозъчната кора и как това се създава? Три причини. Първо, любопитство. Приматите са изключително любопитни -- и хората най-много. И щом се интересуваме, например, от факта, че анти-гравитацията дърпа галактиките далеч от Земята, защо да не се интересуваме от това какво се случва вътре в хората?

Второ, за да разбираме обществото и културата. Трябва да наблюдаваме как обществото и културата в тази социо-културна регулация все още се развиват. И накрая, медицината. Нека не забравяме, че някои от най-страшните болести на човечеството са депресията, болестта на Алцхаймер, наркоманията. Помислете си за ударите, които могат да опустошат съзнанието ви или да ви вкарат в кома. Няма шанс да лекуваме тези болести ефективно и методично ако не знаем как работи това. Така че това е една много добра причина, освен любопитството, която оправдава това, което правим, и интереса, който имаме към това какво се случва вътре в мозъците ни.

Благодаря за вниманието.

(Аплодисменти)