Ан Купър говори за училищните обяди

Според мен училищният обяд е въпрос на социална справедливост. Аз съм директор на Службите по храненето за обединения училищен район Бъркли. Имам 90 служители и 17 местоположения, 9600 деца. Правя 7100 хранения на ден и върша тази работа от две години, опитвайки се да променя начина, по който храним децата в Америка. За това искам да ви поговоря малко днес. Това са някои от моите деца със салатен бар. Слагам салатни барове във всички наши училища, когато отидох там. Всички казват, че не може да се направи - малките деца няма да могат да ядат от салатен бар, големите деца ще плюят в него - нито едното не се случи.

Когато се захванах с това, се опитах наистина да изясня каква ще е моята визия: как наистина да променим отношението на децата към храната? Ще ви кажа защо е нужно да го променим, но непременно трябва да го променим. Онова, което разбрах е, че бе нужно да научим децата на символичната връзка между една здрава планета, здравословна храна и здрави деца. И че ако не го направим, антитезата, макар и да сме чували друго, е, че наистина ще изчезнем, защото храним децата си до смърт. Това е моето встъпление.

Виждаме как болните деца стават все по-болни и по-болни. А причината това да се случва, до голяма степен, е поради нашата система на хранене и правителствената политика относно храната, начинът, по който правителството контролира нашата храна, начинът, по който МЗСАЩ слага нездравословна храна в чиниите на децата и разрешава влизането на нездравословна храна в училищата. И тихомълком всички ние изпращаме децата си, или внуците си, племенниците и племенничките си на училище и им казваме да учат, нали знаете, да учат нещата в тези училища. А когато храните тези деца с лоша храна, те се учат на това. За това всъщност става въпрос.

Стигнали сме дотук заради едрия агробизнес. Сега живеем в страна, където повечето от нас не решават, до голяма степен, какво ядем. Виждаме големите фирми - Монсанто и Дюпон - които изнесоха Ейджънт Ориндж и устойчивия на петна килим - те контролират 90 процента от произвежданите за продан семена в нашата страна. Това са 10 фирми, които контролират голяма част от онова, което се продава в нашите магазини за хранителни стоки, голяма част от онова, което хората ядат - а това наистина, наистина е проблем.

И тъй, като започнах да мисля по тези въпроси и как да променя онова, което децата ядат, наистина започнах да се фокусирам върху това на какво да ги учим. И първото нещо беше свързано с регионалната храна - да се опитваме да ядем храна от вътрешността на нашия регион. А явно, като се има предвид какво става с употребата на фосилните горива, или когато - с изчезването на фосилното гориво, докато петролът стига върха си - петролът, разбирате ли, наистина трябва да започнем да мислим за това дали трябва или можем да местим храната на 1500 мили, преди да я изядем. И така, говорихме с децата за това и наистина започваме да храним децата с регионална храна.

После говорим за органична храна. Повечето училищни райони всъщност не могат да си позволят органична храна, но ние, като нация, трябва да започнем да мислим за консумация, отглеждане и хранене на децата ни с храна, която не е натъпкана с химикали. Не можем да продължаваме да храним децата си с пестициди, хербициди, антибиотици и хормони. Не можем да продължаваме да правим това. Разбирате ли, не става така. Резултатът от това е, че децата се разболяват.

Един от големите ми въпроси сега са антибиотиците. 70 процента от всички антибиотици, консумирани в Америка, се консумират в отглеждането на животни. Храним нашите деца с антибиотици в телешко и други животински протеини всеки ден. 70 процента - това е невероятно. И резултатът е, че имаме болести. Имаме неща като Е. coli, които не можем да оправим, не можем да излекуваме децата, когато се разболеят. И, знаете ли - със сигурност антибиотиците се предписват прекомерно, но това е проблем и в хранителното снабдяване. Един от любимите ми факти е, че земеделието на САЩ използва 1,2 милиарда паунда пестициди всяка година. Това означава, че всеки от нас и нашите деца консумира онова, което би се равнявало на торба от пет паунда - онези торби, които имате в къщи - ако имах една тук и я разкъсам, купчината, която ще се получи на пода, е онова, което консумираме и с което храним децата си всяка година заради онова, което влиза в нашето хранително снабдяване, заради начина, по който консумираме продукцията в Америка.

Министерството на земеделието на САЩ разрешава тези антибиотици, тези хормони и тези пестициди в нашето хранително снабдяване, и Министерството на земеделието на САЩ е платило за тази реклама в списание "Тайм". Добре - можем да говорим за Рейчъл Карсън и ДДТ, но знаем, че то не беше добро за вас и мен. А това разрешава Министерството на земеделието на САЩ в нашето хранително снабдяване. И, знаете ли, това трябва да се промени. МЗСАЩ не може да бъде разглеждано като началото и края на онова, с което храним децата си, нашите деца, и какво е позволено. Не можем да вярваме, че те вземат нашите най-добри интереси присърце. Антитезата на всичко това е устойчивата храна. Затова наистина се опитвам да накарам хората да разберат. Наистина се опитвам да уча на това децата - мисля, че това е най-важното. Това е консумирането на храна по начин, по който все пак ще имаме планета, на която децата израстват здрави и който наистина се опитва да смекчи всчики негативни ефекти, които преживяваме. Това наистина е просто една нова идея. скам да кажа - хората се суетят покрай устойчивостта, но трябва да разберем какво е устойчивост.

За по-малко от 200 години - разбирате ли, само за няколко поколения, сме стигнали от това да сме 200... да сме 100 процента фермери, 95 процента фермери до по-малко от 2 процента фермери. Сега живеем в страна, където има повече затворници, отколкото фермери - 2,1 милиона затворници, 1,9 милиона фермери. И харчим средно 35 000 долара годишно, за да поддържаме един затворник в затвора, а училищните райони харчат по 500 долара, за да хранят едно дете. Нищо чудно, че имаме престъпници.

(Смях)

И онова, което се случва е, че се разболяваме - ние се разболяваме и децата ни се разболяват. Въпросът е в това с какво ги храним. Ние сме онова, което поемаме. Ние наистина сме онова, което ядем. И ако продължаваме по този път, ако продължаваме да храним децата с лоша храна, ако продължаваме да не ги учим какво е добра храна, какво ще се случи? Знаете ли какво ще се случи? Какво ще се случи с цялата ни медицинска система? Онова, което ще се случи е, че ще имаме деца, чийто живот не е толкова дълъг като нашия. Според ЦКБ - Центъра за контрол на болестите - от децата, родени през 2000 г., които днес са седем и осемгодишни, един от всеки трима от бялата раса, един от всеки двама афроамериканци и испаноезични ще имат диабет през живота си. И все едно това не е достатъчно, продължават като казват, че при повечето това ще стане, преди да завършат гимназия. Това означава, че 40 или 45 процента от децата в училищна възраст могат да са инсулиново зависими до десетилетие - до десетилетие.

Какво ще се случи? Е, ЦКБ стига по-далеч, като казва, че тези деца, родени през 2000 г., може да са първото поколение в историята на нашата страна, които да умрат по-млади от родителите си. А причината е в онова, с което ги храним. Защото осемгодишните нямат възможност да решават, а ако имат, имате нужда от терапия. Знаете ли, ние сме отговорни за това какво ядат децата. Но - опаа, може би те отговарят за това, което ядат децата. Големите компании харчат по 20 милиарда долара годишно за маркетинг на непитателни храни за деца. 20 милиарда долара годишно. 10 000 повече реклами, които децата гледат. Те харчат 500 долара за всеки един долар - 500 долара за маркетинг на храни, които децата не трябва да ядат - за всеки един долар за маркетинг на здравословна, питателна храна. В резултат на което децата ни ще умрат, ако не ядат пилешки хапки.

Всеки мисли, че те трябва да ядат повече, и повече, и повече. Това е размерът на порцията на Министерството на земеделието на САЩ - това мъничко, нищожно нещо. А онова ей там, което е по-голямо от главата ми, е онова, което Макдоналдс, Бъргър Кинг и другите големи компании мислят, че трябва да ядем. А защо могат да сервират толкова много? Защо можем да имаме 29-центови големи чаши с напитки и 99-центови двойни бургери? Заради правителствената политика относно храните и евтината царевица и соя, които се блъскат в нашето снабдяване с храна, което прави тези непитателни храни наистина, наистина евтини. Затова казвам, че е въпрос на социална справедливост.

Казах сега, че правя това в Бъркли, и може да си помислите: "О, Бъркли. Разбира се, че можеш да го правиш в Бъркли." Е, това е храната, която открих преди 24 месеца. Това дори не е храна. С това храним децата си - "Екстремо Буритос", царевични хотдози, пици-джобове, сандвичи със сирене на грил. И всичко това - в пластмаса, в картон. Единственият кухненски инструмент, който имаше моят персонал, беше кутия-резачка. Единственият работещ уред в моята кухня беше една отварачка за консерви, защото ако нещо не беше в консервна кутия, идваше замразено в кутия. Министерството на земеделието на САЩ позволява това. Министерството на земеделието на САЩ позволява всичко това. В случай че не можете да разберете - това е нещо като розово датско сирене и някакъв вид кексчета. Пилешки хапки, чипс, шоколадово мляко с високо съдържание на фруктоза, консервиран плодов коктейл - възстановимо хранене.

С това правителството казва, че е нормално да храним децата си. Не е нормално. Знаете ли какво? Не е нормално. И ние, всички ние трябва да разберем, че става дума за нас - че можем да направим промяна тук. Не знам дали някой от вас там е изобретил пилешките хапки, но съм сигурна, че сте богати, ако е така. Но кой е решил, че пилето трябва да изглежда като сърце, жираф, звезда? Е, Тайсън го е направил, защото няма пиле в пилето. И че са разбрали, че можем да продаваме това на деца. Какво лошо има в това да учим децата, че пилето изглежда като пиле? Но това сервират повечето училища. Всъщност, може би много родители сервират това - в противовес на това - това опитваме да сервираме ние.

Наистина е нужно да променим цялата тази парадигма с децата и храната. Наистина трябва да научим децата, че пилето не е жираф. Нали разбирате - че зеленчуците всъщност са цветни, че имат вкус, че морковите растат в земята, че ягодите растат в земята. Няма ягодово дърво или морковен храст. Разбирате ли, трябва да променим начина, по който учим децата за тези неща. Много неща можем да направим. Много училища правят програми "от фермата до училището". Много училища всъщност внасят прясна храна в училище.

В Бъркли сега преминахме напълно на свежо. Нямаме високофруктозен царевичен сироп, никакви трансмазнини, никакви преработени храни. Готвим от нула всеки ден. 25 процента от нашите... (Аплодисменти) благодаря - 25 процента от нашите продукти са органични и местни. Ние готвим. Това са ръцете ми. Ставам в 4 сутринта всеки ден и отивам да готвя храната за децата, защото това е нужно да правим. Не можем да продължаваме да сервираме на децата преработени боклуци, пълни с химикали, и да очакваме, че от тях ще станат здрави граждани. Няма да убедите следващото поколение или поколението след него да мислят така, ако не са хранени добре. Ако ядат химикали през цялото време, няма да са в състояние да мислят. Няма да са умни. Знаете ли какво? Просто ще са болни.

Едно от нещата, които... което се случи, когато отидох в Бъркли е, че осъзнах - знаете ли, всичко това беше доста изумително за хората - много, много различно - и трябваше да го представя добре. Измислих тези календари, които изпращах вкъщи на всеки родител. Тези календари наистина започнаха да подготвят моята програма. Сега ръководя всички уроци по готвене и всички уроци по градинарство в нашия училищен район. Това е едно типично меню - това сервираме тази седмица в училищата. А виждате ли тези рецепти отстрани? Това са рецептите, които децата учат в моите часове по готварство. Правят дегустации на тези съставки на уроците по градинарство. Могат също да ги отглеждат. И ги сервираме в кафенетата. Ако смятаме да променим отношението на децата към храната, в кафенетата трябва да има вкусна, питателна храна. Опит от първа ръка - вижте уроците по готварство и градинарство - и академична програма, за да се свърже всичко това заедно.

Вероятно вече сте се досетили, че не обичам Министерството на земеделието на САЩ и нямам никаква представа какво да правя с тяхната пирамида - тази обърната с главата надолу пирамида с дъга отгоре, не знам. Разбирате ли, да тичаш до края на дъгата - не знам какво да правя с нея. Затова направих моя собствена. Тя е достъпна в моя уебсатй на английски и испански и е визуален начин да се говори на децата за храна. Наистина мъничък хамбургер, наистина големи зеленчуци. Трябва да започнем да променяме това. Трябва да накараме децата да разберат, че техният избор на храна има голямо значение. Имаме уроци по готвене - имаме класни стаи по готварство в нашите училища, а това е толкова важно, защото сега сме отгледали едно поколение, може би две, от деца, където едно от всеки четири хранения е от заведение за бързо хранене, едно от всеки четири хранения става в кола и едно от всички четири последни хранения става пред телевизор или компютър. Какво учат децата? Къде е времето за семейството? Къде е социализацията? Къде е дискусията? Къде е ученето да говориш? Знаете ли, трябва да го променим.

Работя много с деца. Това са децата, с които работя в Харлем. EATWISE - Просветени и разбиращи тийнейджъри, които вдъхновяват умното хранене. Трябва да научим децата, че кока-колата и шоколадовите кексчета не са закуска. Трябва да учим децата, че ако са на диета от рафинирана захар, се движат нагоре-надолу, като че ли са на диета от наркотици. И трябва да съберем всичко заедно. Имаме система за компостиране във всички наши училища. Имаме рециклиране във всички наши училища. Разбирате ли - нещата, които ние може би правим вкъщи и мислим за толкова важни - трябва да учим децата за тях в училище. Това трябва да бъде дотолкова част от тях, че наистина да го схващат. Защото знаете ли какво - много от нас са към края на кариерата си, а има нужда да дадем на тези деца - тези малки деца, следващото поколение - инструментите, за да спасят себе си и да спасят планетата.

Едно от нещата, с които се занимавам много, са обществено-частни партньорства. Работя с частни фирми, желаещи да правят проучвания и развитие с мен, желаещи да се занимават с дистрибуция за мен, наистина желаещи да работят, за да влязат в училищата. Училищата не са достатъчно добре финансирани. Повечето училища в Америка харчат по-малко от 7500 долара годишно за обучението на едно дете. Това се свежда до под пет долара на час. Повечето от вас харчат по 10-15 долара на час за бавачки, когато ги имате. Значи харчим по-малко от 5 долара на час за образователната система. И ако смятаме да променим това, и да променим начина, по който храним децата, наистина трябва да преосмислим това. Значи, обществени и частни партньорства, групи за застъпничество, работа с фондации. В нашия училищен район начинът да си позволим това е, че нашият училищен район отпуска 0,03 процента от общия фонд за услуги по храненето. И мисля, че ако всеки училищен район отпусне от половин до един процент, можем наистина да започнем да поправяме тази програма.

Наистина е нужно да я променим. Ще отнеме повече пари. Разбира се, не става дума само за храна - става дума също и за това децата да правят упражнения. Едно от простите неща, които можем да направим, е да сложим голямото междучасие преди обяда. Това е нещо очевидно. Знаете ли, ако децата отиват на обяд и всичко, което правят, щом излязат от обяд е да имат междучасие, виждате как те просто изхвърлят обяда си, за да могат да изтичат навън. А после в един следобяд напълно се сриват. Вашите деца и внуци направо се разтапят, когато ги вдигнете, защото не са обядвали. Ако единственото, което трябваше да правят след обяд, е да влязат в час - вярвайте ми, ще седят там и ще си ядат обяда.

Ние трябва да... трябва да образоваме. Трябва да образоваме децата. Трябва да образоваме персонала. Имах 90 служители. Двама трябваше да са готвачи - а нито един не можеше да готви. И, знаете ли, сега не ми е особено по-добре. Но наистина трябва да образоваме. Трябва да накараме академичните институции да започнат да мислят за начини отново да научат хората да готвят, защото, разбира се, те не го правят... защото сме яли тази преработена храна в училищата и институциите толкова дълго. Имаме нужда от 50-минутни обяди - в повечето училища имат 20-минутни обяди - и обяди, които са в подходящо време. Току-що беше направено едно голямо проучване, и в толкова много училища обядът започва в девет и десет часа сутринта - това не е време за обяд.

Знаете ли - лудост е... лудост е това, което правим. И просто помнете, най-малкото тихомълком, на това учим децата какво трябва да правят. Мисля, че за да поправим това, едно от нещата, които трябва да направим, е наистина да променим начина си на надзор над Националната програма за училищен обяд. Вместо Националната програма за училищен обяд да бъде под шапката на Министерството на земеделието на САЩ, мисля, че трябва да се ръководи от Центъра за контрол на заболяванията. Ако започнем да мислим за храната и това как храним децата си като за здравна инициатива и започнем да мислим за храната като здраве, мисля, че няма да предлагаме царевични хотдози като обяд.

Добре - Финанси 101 за това и това - един вид приключвам с тази финансова част, защото смятам, че всички трябва да разберем това. Националната програма за училищен обяд харчи 8 милиарда долара, за да храни 30 милиона деца годишно. Тази цифра вероятно трябва да се удвои. Хората казват: "О, боже мой, откъде ще вземем 8 милиарда?" В тази страна харчим по 110 милиарда долара годишно за бързо хранене. Харчим по 100 милиарда долара годишно за хранителни добавки. Харчим 50 милиарда долара за зеленчуци, поради което имаме нужда от всички тези хранителни добавки. Харчим 200 милиарда долара годишно за свързани с храненето болести днес, а за девет процента от нашите деца с диабет тип 2 - 200 милиарда.

И знаете ли какво - когато говорим за това, че са нужни още 8 милиарда, това не е много. Тези 8 милиарда се свеждат до два долара и 49 цента - това отпуска правителството за обяд. Повечето училищни райони харчат две трети от това за заплати и режимни разноски. Това означава, че харчим по-малко от долар на ден а храна за децата в училищата - в повечето училища, 80 до 90 цента. В Лос Анжелис - 56 цента. Добре, значи харчим по-малко от долар за обяд. Не знам за вас, но аз ходя в Старбъкс, Пийт'с и такива места, а "Венти Лате" в Сан Франциско е пет долара Едно специално кафе, едно, е повече... харчим повече за това, отколкото харчим, за да храним децата за цяла седмица в нашите училища.

Знаете ли какво? Трябва да се засрамим. Ние като страна трябва да се засрамим от това... най-богатата страна. В нашата страна децата, които имат най-голяма нужда от нея, получават тази наистина, наистина скапана храна. Децата, които имат родители, баби и дядовци, чичовци и лели, не могат дори да си позволят да платят за училищен обяд, който снабдява с тази храна. И това са същите деца, които ще се разболеят. Това са същите деца, за които трябва да се грижим.

Всички можем да направим промяна - така че всеки един от нас, независимо дали имаме деца, или пък се грижим за деца, или имаме племенници и племеннички, или каквото и да било... че ние можем да направим промяна. Дали ще седнете да се храните с децата си, дали ще заведете децата или внуците си, или племенниците и племенничките си да пазарувате на фермерски пазар - само опитвайте храната с тях. Седнете и се погрижете. А на макро ниво ние сме в нещо, което изглежда като 19-месечна президентска кампания, и от всички неща, които питаме всички тези потенциални лидери, какво, ако попитаме за здравето на нашите деца? Благодаря. Благодаря.