Анил Гупта: Скритите развъдници на изобретателност в Индия

Нося ви едно послание от десетки хиляди хора, в селата и бедняшките квартали в далечните райони на страната, които са решавали проблеми чрез собствения си гений, без никаква външна помощ. Когато нашият министър обяви преди няколко седмици война на една трета от Индия, около 200 области, които той спомена, че били неуправляеми, пропусна основното - онова, на което наблягаме през последните 21 години, а именно, че хората може да са икономически бедни, но не и бедни откъм ум. С други думи, умовете на границата не са маргинални умове. Това е посланието, с което стартирахме преди 31 години. А с какво започна то?

Просто ще ви разкажа накратко личното си пътуване, което ми помогна да стигна дотук. От 85-а до 86-а бях в Бангладеш като съветник към правителството и изследователския съвет, за това как да се подпомогнат учените в работата им в сферата на бедните хора, и как да се развиват изследователски технологии, основаващи се върху познанието на хората. Върнах се през 86-а. Бях невероятно ободрен от знанията и творчеството, които открих в тази провинция, където имаше 60% липса на поземлена собственост, но изумителен творчески дух. Започнах да разглеждам собствената си работа. Работата, която съм вършил през предишните 10 години, почти всеки път имаше примери за познание, споделени от хората.

На мен ми плащаха в долари, като консултант, разглеждах данъчната си декларация и се опитвах да си задам въпроса: "Има ли графа в декларацията ми, която да показва каква част от този приход е отишла при хората, чието познание го е направило възможен?" Дали получавам това възнаграждение, защото съм блестящ, или [неясно]? Дали е, защото пиша много добре? Или пък защото се изразявам много добре? Дали е, защото анализирам данните много добре? Дали е, защото съм преподавател и поради това трябва да имам право на тази награда от обществото? Опитах се да се убедя, че "Не, не, работил съм за промените в политиката. Знаете ли, обществената политика ще стане по-отзивчива към нуждите на бедните, и поради това смятам, че е окей." Но ми се струваше, че всички тези години съм работил по експлоатацията - експлоатация от хазяи, от лихвари, от търговци, прозрях, че вероятно аз също съм бил експлоататор, защото в данъчната ми декларация нямаше нито един ред, който да показва този приход, произхождащ от надареността на хората, онези хора, които бяха споделили познанията си, с вяра и доверие в мен, а нищо така и не се връщаше до тях. До такава степен, че голяма част от работата ми дотогава беше на английски език.

Болшинството от хората, от които се учех, не знаеха английски. Тогава какъв принос изобщо имах аз? Говорех за социална справедливост, а ето ме мен - професионалист, занимаващ се с възможно най-несправедливото, да вземам познание от хората, да ги правя анонимни, да забогатявам чрез това познание, като го споделям, давам консултации, пиша трудове, публикувам ги във вестниците, канят ме на конференции, получавам хонорари за консултации и какво ли не. Тогава се появи дилемата, че, ако аз също съм експлоататор, това не е честно; животът не може да продължава така. Това беше момент на огромна болка и травма, защото вече не можех да живея така. Затова преразгледах, значението на конфликтите и етичната дилема в социалната наука и управлението, написах, прочетох към 100 научни труда. И стигнах до заключението, че, ако дилемата е уникална, не дилемата е уникална, а решението трябва да е уникално.

И един ден... не знам какво се случи... докато се връщах от офиса към къщи, може да съм видял медоносна пчела, или ми е хрумнало, че ако можех да съм като медоносната пчела, животът би бил чудесен. Какво прави медоносната пчела: тя опрашва, взема нектар от цвета, опрашва друг цвят, извършва кръстосано опрашване. И когато вземе нектара, цветовете не се чувстват измамени. Те всъщност приканват медоносните пчели чрез цветовете си. А пчелите не държат меда за самите себе си. Това са трите водещи принципа на мрежата "Медоносна пчела"... че когато научим нещо от хората, то трябва да бъде споделено с тях на техния език. Те не бива да остават анонимни.

И трябва да ви кажа, че след 20 години не съм променил и на един процент професионалното практикуване на това изкуство. Това е огромна трагедия, която все още нося със себе си и се надявам всички вие да носите това със себе си, че професията все още легитимира публикация на познание от хората, без да им се приписва, като ги прави анонимни. Изследователските насоки на Националната академия за науки на САЩ или Изследователските съвети на Обединеното кралство, или Индийските съвети за научни изследвания не изискват, когато се учиш от хората, да споделяш отново с тях. Говорим за едно отговорно общество, общество, което е честно и справедливо. А на пазара на познанието изобщо не сме справедливи. И Индия иска да е общество на познанието. Как да стане общество на познанието? Очевидно, не може да има два принципа на правосъдие, един за теб и един за другите. Трябва да е същото. Не може да се дискриминира. Не може да даваш предимство на собствените си ценности, които са на разстояние от ценностите, които прегръщаш. Затова честността към единия и към другия не е делима.

Погледнете тази снимка. Можете ли да ми кажете къде е направена и за къде е предназначена? Аз съм преподавател; трябва да ви изпитвам. Някой има ли догадка? Каквато и да е? Моля? (Човек от публиката: Раджастан.) Анил Гупта: А за какво е била използвана? За какво е била използвана? (Шепот) Моля? Знаете ли, напълно сте прав. Трябва да го поздравим. Защото този човек знае колко е безчувствено нашето правителство. Погледнете. Това е сайтът на индийското правителство. То кани туристи да видят срама на нашата страна. Толкова ми е неприятно да го кажа. Това е красива снимка - или пък е ужасна снимка? Зависи как гледате на живота на хората. Ако тази жена трябва да носи вода на главата си с мили, мили и мили, това не може да се възхвалява. Трябва да правим нещо по въпроса. А, да ви кажа, при цялата наука и технология на наше разположение, милиони жени все още носят вода на главите си. А ние не задаваме този въпрос.

Сигурно сте пили чай сутринта. Помислете за момент. Чаените листа, откъснати от храстите. Знаете ли какво е действието? Действието е: Дамата откъсва няколко листа, оставя ги в кошницата отзад. Просто го направете 10 пъти; ще усетите болката в това рамо. А тя го прави няколко хиляди пъти всеки ден. Оризът, който ядохте на обяд и който ще ядете днес, е пресаждан от жени, наведени в много неудобна поза, милиони такива жени, всеки сезон, когато пресаждат ориза, стъпили във водата. А стъпалата във водата ще развият гъбички, инфекции. А тази инфекция е болезнена, защото други насекоми хапят това място. Всяка година 99,9 процента от ориза се разсажда ръчно. Не са създадени никакви машини.

Мълчанието на учените, на технолозите, на създателите на обществена политика, на агента по промяната, не привлича вниманието ни към това, не така ще действа обществото. Не това би правил нашият парламент, разбирате ли. Имаме програма за трудова заетост. На тези 250 милиона души трябва да бъдат създадени работни места за 100 дни от тази велика страна. И за какво? За трошене на камъни, копаене на пръст. Зададохме въпрос на парламента - бедните имат ли глави? Дали бедните имат крака, уста и ръце, но са без глава?

Мрежата "Медоносна пчела" се изгражда върху ресурса, на който са богати бедните хора. И какво се случи? Анонимно, безлико, безименно лице се свързва с мрежата и тогава получава идентичност. За това е мрежата "Медоносна пчела". А тази мрежа израсна доброволно, продължава да е доброволна и се опитва да картографира умовете на милиони хора от нашата страна и други части на света, които са креативни. Биха могли да са креативни в образователно отношение; биха могли да са креативни в културно отношение; биха могли да са креативни, що се отнася до институциите, но много от работата ни е в областта на технологичната креатиност, иновациите, било то с оглед на съвременни иновации, или по отношение на традиционно познание. И всичко започва с любопитство. Всичко започва с любопитство.

Това лице, което срещнахме и което ще видите в уебсайта, www.sristi.org, този човек от племе, той имаше едно желание. И каза: "Ако желанието ми се изпълни..." някой бил болен и той трябвало да го наблюдава... "Боже, моля те, изцери го. Ако го изцериш, ще си изрисувам стената." И ето какво нарисувал. Някой говори вчера за маслоуианска йерархия. Не може да има нищо по-погрешно от маслоуианския модел на йерархия от нужди, защото бедните хора в тази страна могат да получат просвещение. Кабир, Рахим, всички велики суфитски светци, всички те са били бедни хора и са имали велик разсъдък. Моля ви никога да не мислите, че едва след като удовлетворите психологическите си нужди и други нужди, можете да мислите за духовните си нужди за просвещение. Всяко лице, където и да било, е способно да се издигне до тази най-висока точка на постижение, само чрез решимостта, която имат в ума си, че трябва да постигнат нещо.

Погледнете това. Видяхме го в Шод Ятра. На всеки шест месеца обикаляме различни части от страната пеш. Извървял съм около 400 километра през последните 12 години. Край пътя открихме тези брикети от тор, които се използват като гориво. Сега, тази дама, отстрани на купчината торни брикети, нарисувала картина. Това е едниственото пространство, където могла да изрази творческия си дух. И е толкова прекрасна. Поледнете тази дама, Рам Тимари Деви, на сандък за зърно в Чампаран имахме Шод Ятра. И вървяхме из земята, където отишъл Гандиджи, за да чуе за трагедията, болката на отглеждащите индиго Бхаби Махато в Пурулия в Банкура. Вижте какво е направила. Цялата стена е нейно платно. Тя седи там с метла. Дали е занаятчия, или художник? Очевидно е художник; тя е творец. Ако можем да създадем пазари за тези хора на изкуството, няма да се налага да ги наемаме да копаят пръст и да трошат камъни. Ще им се плаща за онова, в което са добри, а не онова, в което не са добри. (Аплодисменти)

Вижте какво е направил Роджадийн. В Мотихари в Чампран има много хора, които продават чай в бараки и очевидно има ограничен пазар за чай. Всяка сутрин се пие чай, както и кафе. Затова той си помислил: защо да не преработя една тенджера под налягане в машина за кафе. Това е машина за кафе, струва само няколкостотин рупии. Хората носят тенджерата си под налягане, той прикача клапа и тръба за пара и прави кафе еспресо. Това е истинска филтър кафе машина с достъпна цена, работеща с газ. (Аплодисменти) Вижте какво е направил Шейх Джагангир. Много бедни хора нямат достатъчно зърно за смилане. Така че този човек кара машина за мелене на брашно на двуколка. Ако имаш 500 грама, 1000, един килограм, той ще ти го смели; мелничарят няма да мели толкова малко количество.

Моля, разберете проблема на бедните хора. Те имат нужди, които трябва да бъдат посрещнати ефикасно, що се отнася до енергия, цена, качество. Те не искат второразредни, второкачествени резултати. но за да може да им се даде висококачествен резултат, трябва да се адаптира технологията към техните нужди. Това и направил Шейх Джахангир. Но това не е достатъчно, което направил. Вижте какво направил тук. Ако имаш дрехи, а нямаш достатъчно време да ги переш, той докарва пералня до прага ти, монтирана на двуколка. Ето един модел, при който пералня-двуколка... Той ти пере дрехите и ги суши на прага ти. (Аплодисменти) Ти си носиш водата, носиш си сапун. Аз ти пера дрехите, вземам ти 50 пайса, една рупия на пране. И може да възникне един нов бизнес модел. Онова, което ни е нужно - нужни са ни хора, които ще бъдат в състояние да ги разширят по мащаб.

Погледнете това. Изглежда като красива снимка. Но знаете ли какво е? Може ли някой да отгатне какво е? Някой от Индия ще разбере, естествено. Това е тава. Горещо блюдо, направено от глина. А каква е красотата й? Когато имаш незалепващ тиган, той струва, може би, около 25 рупии, пет-шест долара. Това е по-малко от един долар. И не залепва. Покрита с един от тези безвредни материали. А най-хубавото е, че като използваш скъп незалепващ тиган, ядеш така наречения тефлон, или подобен на тефлон материал. Защото след известно време веществото изчезва. Къде е отишло? Отишло е в стомаха ти. Не е предназначено за това. Но знаете ли, тук, при тази глинена тава, то никога няма да отиде в стомаха ти, така че е по-добро; по-безопасно е; на достъпна цена е; енергийно ефикасно е. С други думи, не е нужно решенията от бедните хора да са по-евтини, не е нужно да са така наречените джугад, не е нужно да са някакви скалъпени аранжировки.

Трябва да са по-добри, трябва да са по-ефикасни, трябва да са на достъпна цена. И ето какво направил Мансук Бхай Праджапати. Той проектирал това острие с дръжка. И сега с един долар може да си позволиш по-добра алтернатива, отколкото [неясно] пазар ти предлага. Тази дама създала формула за домашен пестицид. Ние подадохме патента вместо нея, Националната иновационна фондация. И, кой знае, някой ще лицензира тази технология и ще развива продаваеми продукти, а тя ще получава приходи. Нека да спомена нещо. Смятам, че ни е нужен полицентричен модел за развитие, при който голям брой инициативи в различни части от страната, в различни части от света биха разрешили местните нужди по много ефикасен и адаптивен начин. Колкото по-подходящи са локално, толкова по-голям е шансът за увеличаване на мащаба.

При увеличаването на мащаба има присъща неадекватност за посрещане на нуждите на местните хора, точка по точка с предлагането, което правиш. А защо хората желаят да оправят това несъответствие? Мащабът на нещата може да се увеличава, и е увеличаван. Например, мобилните телефони: в тази страна имаме 400 милиона мобилни телефона. Възможно е да използвам само две копчета на мобилния телефон, само три опции на мобилния телефон. Той има 300; аз плащам за 300, а използвам само три, но желая да живея с него, поради това мащабът е увеличим. Но ако трябваше да го направя приспособим, очевидно би ми бил нужен различен дизайн за мобилен телефон. Онова, което казваме е, че увеличимостта на мащаба не трябва да става враг на устойчивостта. Трябва да има място на света за решения, които са само уместни на местно ниво, и все пак трябва да може да се финансират.

Едно от най-великите проучвания, които сме открили е, че много пъти инвеститори задават този въпрос: "Какво е увеличим модел?", като че ли нуждата на една общност, която е разположена само в пространство и време и има тези нужди, разположени само на тези места, няма легитимно право да ги получава безплатно, защото не са част от един по-голям мащаб. Така че или суб-оптимизираш нуждите си към по-голям мащаб, или пък оставаш отвън. Изтъкнат модел, моделът на дългата опашка сочи, че малките продажби на голям брой книги, например, от които се продават само няколко екземпляра, все пак могат да бъдат жизнеспособен модел. И трябва да открием механизъм, при който хората да могат да се събират в портфолиото, ще инвестираме в портфолиото, където различни иновации ще отидат при малък брой хора на техните местоположения, и все пак [неясно] от модела ще стане жизнеспособно

Погледнете какво прави той. Сайдуласахиб е изумителен човек. На 70-годишна възраст той свързва нещо много креативно.

(Музика)

Сайдуласахиб: Не можех да чакам кораба. Трябваше да се срещна с любимата ми. Отчаянието ме направи иноватор. Дори на любовта й е нужна помощ от технологията. Иновацията е правото на жена ми, Нуур. Новите изобретения са страстта на живота ми. Моята технология.

(Аплодисменти)

АГ: Сайдуласахиб е в Мотиари, отново в Чампаран. Чудесно човешко същество, но все още продава, на тази възраст, мед с велосипед, за да си изкарва прехраната, защото не успяхме да убедим хората от водния парк, езерния народ, в [неясно] корпорации. И не успяхме да убедим хората от пожарната команда в Мумбай, където имаше наводнение преди няколко години и хората трябваше да вървят пеш 20 километра, газейки във водата, че, вижте, трябва да имате този велосипед в пожарната си команда, защото тогава можете да отидете до онези алеи, където автобусите не влизат, където вашият транспорт няма да влезе. Така че все още предстои да коригираме този проблем да го направим наличен като спасително устройство, като устройство за продажба по време на наводненията в източна Индия, когато трябва да се доставят неща на хора на различни острови, където са откъснати. Но идеята има достойнства; идеята има достойства.

Какво направи Апачан? За съжаление, Апачан го няма вече, но остави едно послание, много мощно послание.

Апачан: Наблюдавам как светът се буди всеки ден.

(Музика)

Не че ми е паднал кокосов орех на главата и ми е хрумнала тази идея. Без пари, за да финансирам проучванията си, стигнах до нови висини. Сега ме наричат местния Спайдърмен. Моята технология.

(Аплодисменти)

АГ: Много от вас може да не осъзнават и вярват, че сме продавали този продукт в чужбина... онова, което наричам модел НкГ, народно към глобално. Една преподавателка в Масачузетския университет, в зоологическия факултет, купила това устройство, защото искала да проучва разнообразието от насекоми в горната част на дървесния балдахин. Чрез това устройство става възможно тя да взема проби от по-голям брой палми, а не само от няколко, защото иначе трябва да прави голяма брикетена форма, а после нейните студенти да се катерят по това. Така че, разбирате ли, внезапно сме на границите на науката.

Ремия Джосе развива... Може да отидете в Youtube и да откриете "Индия иновира" и тогава ще намерите тези видеоклипове. Нейна иновация, когато била в десети клас: пералня плюс фитнес уред. Г-н Карай, който е лице с физическо увреждане, висок едва един фут и половина (46 см.). Но той е развил двуколка, така че да може да получи автономия, свобода и гъвкавост. Тази иновация е от бедняшките райони на Рио. А това лице, г-н Убираджара, за когото говорихме, моите приятели в Бразилия, за това как можем да приложим този модел в Китай и Бразилия. Имаме много жизнена мрежа, особено в Китай, но се появява и в Бразилия и други части на света. Тази стойка на предното колело няма да откриете при никой велосипед. В Индия и Китай има най-голям брой велосипеди. Но тази иновация се появява в Бразилия.

Смисълът е, че никой от нас не бива да е ограничен, никой от нас не бива да бъде такъв националист, че да вярва, че всички добри идеи ще идват само от нашата страна. Не, трябва да имаме смиреността да се учим от познанието на икономически бедни хора, където и да са те. Погледнете целия този набор от основани на колела иновации: колело, което е пръскачка, колело, което генерира енергия от тръскането по пътя. Не мога да променя състоянието на пътя; мога да накарам колелото да върви по-бързо. Ето какво е направило Канакдас. А в Южна Африка взехме нашите иноватори и много от нас са отишли там, за да споделят с колегите в Южна Африка относно това как иновацията може да стане средство за освобождение от робията на хората. А това е магарешка каруца, която са модифицирали. Тук има полуос, 30-40 кг, която не служела за нищо. Ако се махне, за каруцата трябва едно магаре по-малко.

Това е в Китай. Това момиче имало нужда от дихателен апарат. Тези трима души в селото седнали и решили да се запитат: "Как да удължим живота на това момиче от нашето село?" Не й били роднини, но се опитали да открият как може да се използва тръбата на пералнята, използвали цикъл, сглобили дихателен апарат. Този дихателен апарат спасил един живот и тя е много благодарна.

Имаме цял спектър от иновации. Кола, която върви със сгъстен въздух с шест пайса на километър. Асам, Канак Гогой. Няма да намерите тази кола в САЩ или Европа, но е налична в Индия. А тази дама някога навивала прежда за почампали сари. За един ден трябвало да прави това навиване 18 000 пъти, за да създаде две сарита. Ето какво направил синът й след седем години борба. Тя казала: "Смени си професията." Той отвърнал: "Не мога. Само това знам, но ще изобретя машина, която ще разреши проблема ти." И ето какво направил, шевна машина в Утар Прадеш. Ето какво казва Сристи: "Дай ми място, където да застана, и ще преместя света."

Само ще ви кажа, че също така провеждаме конкурс сред децата за креативност, цял спектър от неща. Продавали сме неща по цял свят, от Етиопия до Турция, САЩ или където и да е. Продукти са излизали на пазара, няколко. Това са хората, чието познание направи създаването на този крем "Хербавейт" за лечение на екзема възможно. А тук една фирма, която лицензира този билков пестицид, постави снимката на иноватора върху опаковката, така че всеки път, щом го използва потребител, той казва на потребителя: "Ти също можеш да бъдеш иноватор. Ако имаш идея, изпрати ни я." Така че креативността се брои, познанието има значение, иновациите трансформират, поощренията вдъхновяват. И не само материални, но и нематериални поощрения.

Благодаря.

(Аплодисменти)