Анди Пъдикомб: Отнема само 10 осъзнати минути

Живеем в невероятно забързан свят. Темпото ни на живот е често безумно, умовете ни - вечнo заети, и винаги вършим нещо.

Имайки това предвид, искам да помислите кога беше последният път, в който отделихте време да не вършите нищо. Само 10 минути, без прекъсване? И като казвам "нищо", имам предвид "нищо". Без имейли, съобщения, без итернет, без телевизия, без говорене, без ядене, без четене, без дори да седите и да мислите за миналото или да планирате бъдещето. Просто да правите нищо. Виждам доста празни погледи. (Смях) Предполагам трябва да се върнете доста назад.

И това е доста впечатляващо, нали? Говорим за ума си. Умът - нашият най-ценен ресурс, чрез който възприемаме всеки момент от нашия живот. ума, на който разчитаме да бъдем щастливи, доволни, емоционално стабилни индивиди, а в същото време да сме мили и съобразителни, и внимателни във връзките си с другите. Това е същият ум, на който разчитаме да сме фокусирани, творчески, спонтанни, и да се представяме отлично във всичко, което правим. И все така, не отделяме време да се погрижим за него. Всъщност, отделяме повече време за колите си, дрехите, и косата си... Ок, може би не за косата, но разбирате мисълта ми.

Резултатът, разбира се, е че се стресираме. Умът фучи като пералня оборот след оборот, с различни трудни объркващи емоции, и не знаем как да се справим с тях, и тъжната истина е, че сме толкова объркани, че вече не присъстваме в света, в който живеем. Пропускаме най-важните за нас неща, и налудничавото е, че всеки просто приема, че животът е такъв, и някак трябва да се справим с него. Не трябва да е така.

Аз бях на 11 години, когато отидох на първия си урок по медитация. Повярвайте ми - имаше всички стереотипи, които можете да си представите: седене с кръстосани крака на пода, горящи пръчици, билков чай, вегетарианци, целия пакет. Но майка ми ходеше, аз бях заинтригуван и отидох с нея. Бях гледал и няколко кунг-фу филма и тайно си представях, че може би ще се науча да летя, но тогава бях доста млад. Като мнозина други докато бях там, предположих, че това е като аспирин за ума. Стресираш се - медитираш малко. Не бях помислял, че може да е превентативно по природа, докато не станах на 20, когато в живота ми се случиха няколко неща, в доста бърза последователност, доста сериозни неща, които преобърнаха живота ми. И изведнъж бях затрупан с мисли, затрупан от трудни емоции, с които не знаех как да се справя. Всеки път когато подтиснех една, изскачаше друга. Беше много стресиращо време.

Предполагам всички се справяме със стреса по различен начин, Някои се заравят с работа, благодарни, че могат да се разсеят. Други се обръщат към прятели и семейство, търсейки подкрепа. Някои хващат бутилката, или започват за взимат медикаменти. Моят подход беше да стана монах. Напуснах университета, отправих се към Хималаите, станах монах и започнах да уча медитация.

Хората често ме питат какво научих от това време. Ами, очевидно това промени нещата. Нека бъдем откровени: да станеш безбрачен монах променя много неща. Но имаше още нещо. Научи мe, даде ми по-голяма признателност и разбиране за настоящия момент. Имам предвид не да си изгубен в мисли, не да си разсеян, не да си затрупан от трудни емоции, а да се научиш как да бъдеш тук и сега, как да си осъзнат и да присъстваш.

Мисля, че настоящият момент е толкова подценен. Звучи някак обичайно, и все пак прекарваме толкова малко време в настоящия момент, а това е всичко друго, но не и обичайно. Имаше проучване от Харвардския Университет наскоро, което твърди, че нашите умове се реят в мисли почти 47 процента от времето. Четиридесет и седем процента. В сьщото време, това постоянно лутане на ума е директна причина за нещастие. Така и така не сме тук за дълго, но да прекараме половината време загубени из мислите си, а вероятно и доста нещастни, не знам, изглежда ми трагично, всъщност. Особено когато има какво да направим по въпроса, когато има позитивно, практично, достижимо научно доказано решение, което позволява на ума да е по-здрав, по-осъзнат и по-малко разсеян. И най-хубавото е, че макар и да отнема само по 10 минути на ден, то влияе на целия ни живот. Но трябва да знаем как да го направим. Трябва ни упражнение, и насока, за да се научим как да бъдем осъзнати. Това всъщност е медитацията: да се запознаем с настоящия момент. Но трябва да знаем и как да подходим към него правилно, така че да извлечем най-доброто от него. Ето за това са тези, в случай че се чудите, защото повечето хора предполагат, че медитацията цели да спре мислите, да се отърве от емоциите, и някак да контролира ума, но всъщност е доста различно. По-скоро цели да се отдръпнем, да видим мислите по-ясно, да станем свидетели на идването и изчезването на мисли, емоции, без да ги осъждаме, със спокоен, съсредоточен ум.

И тъй сега например, ако се фокусирам над топките, няма начин да се отпусна и да ви говоря. По същия начин, ако се отпусна прекалено докато ви говоря, няма как да се съсредоточа над топките. Ще ги изпусна. Така в живота и в медитацията, има моменти, когато фокусът става прекалено интензивен, и усещаме живота си така. Това е некомфортен начин на живот, като се стегнеш и стресираш. Понякога намаляме скоростта прекалено, и нещата стават едни такива. Разбира се в медитацията... (хърка)... ние ще заспим. Така че търсим баланс - фокусирано отпускане, където да позволим на мислит да идват и да си отиват, без обичайното ни ангажиране.

Така, това което обикновенно става, когато се учим да сме осъзнати, е да се разсеем от една мисъл. Да кажем че е тревожна мисъл. Всичко е наред, и изведнъж виждаме тревожна мисъл, "О, не знаех, че се тревожа за това!" Връщате се към нея, повтаряте. "О, тревожа се. О, наистина се тревожа. Оле, толкова много безпокойство!" И преди да се осъзнаем, се тревожим, за това че сме неспокойни." Разбирате, че това е лудост. Правим го постоянно, дори на някакво ежедневно ниво. И ако си помислите за последния път, когато, знам ли ви се е клатил зъб. Знаете, че се клати, а и знаете, че боли. Но какво правите всеки 20, 30 секунди? (Мърмори) Да, боли. И подсилваме сюжета. И продължаваме да си казваме, и го правим постоянно. И само след като се научим да гледаме ума си по този начин, можем да започнем да се освободим от тези сюжети и шаблони на ума. Но когато седнеш и наблюдаваш ума по този начин, можеш да видиш много различни модели и шаблони. Може да откриеш, че умът е неспокоен и... през цялото време. Не се учудвайте ако чувствате нервност в тялото си, когато седнете да правите нищо и умът ви се чувства така. Можете да откриете ум, който е доста скучен и дори почти механичен, изглежда все едно ставате, отивате на работа, ядете, спите, ставате, на работа. Или може да е онази досадна мисъл, която се върти и върти в ума ви. Каквото и да откриете, медитацията ви предлага възможността, потенциала да се отдалечите малко и да получите различна перспектива, да видите, че нещата не са винаги, такива каквито изглеждат. Не може да променим всяко малко нещо, което ни се случва в живота, но може да променим начина, по който го приемаме. Това е потенциалът на медитацията, на осъзнатостта. Няма нужда да палите ароматни пръчици, определено няма нужда да сядате на пода. Трябват ви само 10 минути на ден, за да отстъпите назад, да се запозаете с настоящия момент, за да изпитате по-голямо усещане за фокус, спокойствие и яснота в живота си.

Благодаря ви много. (Ръкопляскане)