Еймъри Лъвинс за спечелването на петролният ендшпил

Старата история за защитата на климата е, че тя е скъпа, или че вече е било правено. Така че правителството трябва да ни накара да направим нещо болезнено, за да го поправим. Новата история за защитата на климата е, че тя не е скъпа, а доходоносна. Това беше проста знакова грешка, защото е по-евтино да се пести гориво, отколкото да се купува гориво, както е добре известно на фирмите, които го правят постоянно... например "Дюпон", "SD микро електроника". Много други фирми - IBM - намаляват енергийния си интензитет рутинно с по 6 процента на година, като правят подобрения в заводите си и си получават парите обратно до две или три години. Това се нарича приход.

По подобен начин, старата история за петрола е, че ако искаме да пестим много от него, би било скъпо или вече ще сме го направили, защото пазарите по същество са съвършени. Разбира се, ако това беше вярно, не би имало никакви иновации и никой не би могъл да печели никакви пари. Но новата история за петрола е, че не е нужно правителството да ни принуждава да правим болезнени неща, за да се откажем от петрола... не само постепенно, а напълно - точно обратното. Съединените щати, например, могат напълно да елиминират употребата си на петрол и в същото време да обновят икономиката, водени от комерсиален бизнес, защото е токова по-евтино да се пести и замества петролът, отколкото да се продължава с купуването му. Този процес ще бъде катализиран също и от военните по техни собствени причини за бойна ефективност и предотвратяване на конфликти, особено заради петрол.

Тази теза е изложена в една книга, наречена "Да спечелим петролният ендшпил", която написахме аз и четирима колеги и качихме безплатно на Oilendgame.com - досега е била изтеглена около 170 000 пъти. Тя беше спонсорирана съвместно с Пентагона - независима е, оценена от колеги и всички подкрепящи изчисления са прозрачно публикувани за преглед от вас. А сега мисля, че малко икономическа история може да е от полза тук. Около 1850 г. една от най-големите индустрии на САЩ била китоловството. Китовата мас осветявала практически всяка сграда. Но през деветте години, преди Дрейк да открие петрол през 1859 г. поне пет шести от пазара за тази осветителна китова мас изчезнал, благодарение на фатални конкуренти, главно петрол и газ, направени от въглища, на които китоловците не обръщали внимание. И така, много неочаквано, останали без клиенти, преди да останат бе китове. Оставащите популации китове били спасени от технологични иноватори и максимизиращи печалбата капиталисти.

(Смях)

Странно - нещо подобно е сега с петрола. Прекарали сме последните няколко десетилетия в трупане на много мощен запас технологии за пестене и заместване на петрола, а никой досега не си е направил труда да ги събере в едно. Като го сторихме, открихме някои много изненадващи неща. Има две големи причини за загриженост относно петрола. Както националната конкурентоспособност, така и националната сигурност са в риск. На конкурентния фронт - всички знаем, че "Тойота" има по-голям пазар, отколкото големите три взети заедно. Има и сериозна конкуренция от Европа, от Корея, а следва Китай, който скоро ще стане основен нетен износител на коли. Колко време мислите, че ще мине, преди да може да се прибирате в къщи с новата си, супер ефикасна шанхайска кола, последен писък на модата? Може би десетилетие, според приятелите ми в Детройт. Китай има енергийна политика, основана върху радикална енергийна ефикасност и скокови технологии. Те няма да изнасят "Буик"-а на чичо ви.

А след това идва Индия. Въпросът тук е, че тези коли ще бъдат направени супер ефикасни. Въпросът е - кой ще ги произвежда? Дали ние в Съединените щати ще продължим да внасяме ефикасни коли, за да заместим чуждестранния петрол, или ние ще правим ефикасни коли и няма да внасяме нито петрола, нито колите? Това като че ли е по-смислено. Колкото повече продължаваме да използваме петрола, особено вносния петрол, толкова повече се сблъскваме с един много очевиден кръг от проблеми. Нашият анализ предполага, че всички те не струват нищо, но нищо не е правилното число. Спокойно може да се окаже достатъчно, например, да се удвои цената на петрола. А едно от най-лошите сред тях е онова, което причинява на мястото ни в света, ако другите страни мислят, че всичко, което правим, е заради петрола, ако трябва да се отнасяме със страни, които имат петрол, различно от страни, които нямат петрол.

Нашите военни са доста недоволни от това, че трябва да строят на стража при тръбопроводите в Далеко-стан, след като онова, което всъщност им е работата, е да защитават американски граждани. Не им харесва да се бият за петрол, не им харесва да са в пясъците и не им харесва къде отиват парите от петрола и нестабилността, която създава това. За да се избегнат тези проблеми, каквото и да смятате, че струват - всъщност не е толкова сложно. Можем да спестим половината петрол, като го използваме по-ефикасно, на цена 12 долара за спестен барел. А после можем да заместим другата половина с комбинация от съвременни биогорива и безопасен естествен газ. Това струва средно под 18 долара на барел. В сравнение с официалната прогноза, че петролът ще струва 26 долара за барел през 2025 г., което е половината от онова, което плащаме напоследък.

Това ще спестява по 70 милиарда долара годишно, като започне твърде скоро. За да направим това, е нужно да инвестираме около 180 милиарда долара. Половината, за да подменим инструментариума на автомобилната, камионната и самолетната индустрия. Другата половина - за да изградим индустрия за съвременни биогорива. По време на този процес ще спечелим около милион нови работни места, главно селски. И ще защитим още милион работни места, които са в риск сега, главно в автомобилостроенето. Ще получим също и възвращаемост над 150 милиарда долара на година. Това е доста прилична възвращаемост. Финансируема е на пазара на частни капитали. Но ако искате по причините, които току-що споменах, да се случи по-скоро и с по-силна увереност, тогава... а също и да се разшири изборът и да се управлява рискът... тогава може да ви харесат някои леки публични политики, които по-скоро подкрепят, вместо да изкривяват или да противоречат на бизнес логиката. Тези политики работят чудесно без данъци, субдидии или мандати. Те печелят малко пари нето за хазната.

Имат широка транс-идеологична привлекателност, и тъй като искаме наистина да се случат, сме измислили начини за провеждането им, които не изискват много, ако изобщо изискват федерално законодателство. И всъщност могат да бъдат провеждани административно, или на държавно ниво. Само за илюстрация какво да се прави по същината на проблема, а именно, леките автомобили, ето идеи за четири ултра-леки въглеродно-композитни коли с ниска тяга и всичи, освен онази горе вляво, имат хибридно управление. С тези неща някак може да се получи всичко. Например, този двуместен "Опел" се движи със 155 мили в час (250 км. в час) при 94 мили (150 км.) за галон (3,785 литра). Тази мускулна кола от Тойота: 408 конски сили в ултралека кола, която вдига от нула до 60 мили (100 км.) за доста под четири секунди, и все пак изминава 32 мили (50 км.) с един галон (3,785 литра). По-късно ще кажа повече за това.

А горе вляво - едно пионерско усилие отпреди 14 год. от "Дженеръл Мотърс" - 84 мили (135 км.) за галон, дори без употреба на хибрид, в четириместна кола. Е, при спестяване на това гориво, 69 процента от горивото в леките автомобили струва около 57 цента за спестен галон. Дори още по-добра е сделката за тежки камиони, където се пести подобно количество при 25 цента за галон с по-добра аеродинамика, гуми, мотори и така нататък. И снижаване на тегло, така че то да може да се използва като полезен товар. Така че може да се удвои ефикасността с 60 процента вътрешна степен на възвращаемост. После може да се стигне дори още по-далеч, като почти се утрои ефикасността с някои оперативни подобрения, удвояващи границите на големите превозвачи. Възнамеряваме да използваме тези цифри, за да повишим търсенето и да преобърнем пазара.

В самолетния бизнес историята е подобна, където първите спестени 20 процента гориво са безплатни, както демонстрира сега "Боинг" в новия си "Дриймлайнър". А следващото поколение самолети пести около половината. Отново - много по-евтино от купуването на гориво. А ако се премине през следващите около 15 години към тяло със смесени криле, един вид летящо крило с вътрешни мотори, тогава се получава около трикратно подобрение на ефикасността на сравнима или по-ниска стойност. Нека се съсредоточа за минута върху леките превозни средства, колите и лекотоварните камиони. Тъй като всички знаем най-много за тях, вероятно всеки тук кара по едно. И все пак може би не осъзнаваме, че в един стандартен седан, от цялата горивна енергия, с която захранвате колата, седем осми така и изобщо не стига колелата - изгубва се първо в мотора, бездействайки при нула мили за галон, последователността на механиката и аксесоарите.

А после от енергията, която все пак стига до колелата, само една осма от нея, половината от това, отива, за да загрява гумите на пътя, или да загрява въздуха, който колата тласка встрани. И само една малка част, само шест процента в крайна сметка ускорява колата, а после загрява спирачките, когато спирате. Всъщност, тъй като 95 процента от теглото, което придвижвате, е колата, а не шофьорът, по-малко от един процент от горивната енергия в крайна сметка придвижда шофьора. Това не е особено възнаграждаващо след повече от век самоотвержени инженерни усилия.

(Смях)

(Аплодисменти)

Нещо повече - три четвърти от употребата на гориво се причинява от теглото на колата. Очевидно е от диаграмата, че всяка единица енергия, която пестите при колелата, ще избегне похабяването на други седем единици енергия за достигане на тази енергия до колелата. Така че има огромни средства за това да се направи една кола много по-лека. Причината това да не е много сериозно проучвано преди е, че в индустрията е било всеобщо прието, че... е, че би могло да не е безопасно, ако те фрасне тежка кола и би струвало много повече да се направи, защото единственият ни познат начин да правим колите много по-леки е бил да използваме скъпи леки метали като алуминий и магнезий. Но тези възражения сега изчезват чрез напредъка в материалите.

Например, използваме много композити от въглеродни влакна за спортни стоки. Оказва се, че те са доста забележителни с оглед на безопасността. Ето една ръчно изработена въглеродна кола "Макларън SLR", ударена отстрани от "Голф". Голфът беше съсипан. "Макларън" просто отскочи и надраска страничния си панел. Ще го върнат и ще оправят одрасканото по-късно. Но ако този "Макларън" се удари в стена при 65 мили в час (105 км. в час), цялата енергия от сблъсъка би била погълната от два тъкани конуса от композит от карбонни влакна, тежащи общо 15 паунда (6,8 кг.), скрити в предния край. Защото всъщност тези материали биха могли да погълнат от шест до 12 пъти повече енергия на паунд от стоманата, и да го сторят много по-гладко.

Това означава, че току-що сме решили гатанката за безопасност и тегло. Бихме могли да правим колите по-големи, което е предпазващо, но да ги правим леки. Докато, ако ги правим тежки, биха били както враждебни, така и неефикасни. А когато се правят леки по правилния начин, това може да бъде по-просто и по-евтино за производство. В крайна сметка може да се спестят пари, животи и петрол едновременно. Показах тук преди две години малко от дизайна на основното, безкомпромисно, превозно средство за нападения в предградията с петократна ефикасност.. (Смях) ...и това е напълно виртуален дизайн, който е с производима производствена стойност.

Процесът, необходим за производството му всъщност върви към пазара доста успешно. Открихме един вид дигитален мастиленоструен принтер за този много твърд, силен, въглеродно-композитен материал, а после - начини за термооформянето му, тъй като той е комбинация от въглерод и найлон, в каквито поискате сложни форми като онази, показана току-що на автоизложението от един от доставчиците на поредицата. Производството, което може да се прави по този начин, се опростява радикално. Защото автотялото има само, да кажем, 14 части, вместо 100-150. Всяка се формира от един доста прост набор матрици, вместо четири скъпи за щамповане на стомана. Всяка от частите може лесно да бъде повдигната без подемници. Сглобяват се заедно като детска играчка. Така че се отърваваш от гаража за сглобяване.

А ако искаш, може да сложиш оцветител в калъпа и да се отървеш от боядисването. Това са двете най-трудни и най-скъпи части от производството на една кола. Така че в крайна сметка се оказваш с поне две пети по-нисък интензитет на капитал от най-тънкия завод в индустрията, който имат "Дженерал Мотърс" в Лансинг. Заводът също става по-малък. Като се премине през подобен анализ за всеки начин, по който използваме петрола, включително сгради, индустрия, суровини и така нататък, се оказва, че от 28-те милиона барела на ден, които правителството казва, че ще са ни нужни през 2025 г., е, около осем от тях може да бъдат отстранени чрез ефикасност дотогава, а още седем ще бъдат спестявани, щом борсовите акции на автомобилните компании се преобърнат, на средна цена от само 12 кинта за барел, вместо 26 за купуване на петрола. А после още шест могат да бъдат направени здравословно, конкурентно, от целулозен етанол и малко биодизел, без никаква намеса с нуждите от вода или земя за производство на земеделски култури.

Има огромно количество газ, което може да се спести, около половината от проектирания газ на около една осма от цената му. Ето някои много прости заместители за него; остават още много. Толкова много всъщност, че след справянето с домашната петролна прогноза от вече одобрени области, остава само тази малка част, а да видим как можем да я посрещнем, тъй като има доста гъвкаво меню от начини. Разбира се, бихме могли да купим повече ефикасност. Може би трябва да се купува ефикасност на 26 кинта вместо 12. Или да изчакаме да уловим втората й половина. Или, разбира се, бихме могли просто да вземем тази малка част, като продължим да внасяме известно количество канадски и мексикански петрол, или етанола, който бразилците с удоволствие биха ни продали. Но вместо това ще го продават на Япония и Китай, защото ние имаме тарифни бариери, за да закрилят царевичните ни фермери, а те нямат.

Или бихме могли да използваме спестения газ пряко за покриване на целия този баланс, или, ако го използваме като водород, който е по-доходоносен и ефикасен, също бихме се освободили от домашния петрол. А това дори не взема предвид, например, че наличната земя в Дакотите може ценово ефективно да произвежда достатъчно вятърна енергия, за да движи всяко магистрално превозно средство в страната. Така че имаме множество варианти. А изборът на меню и времеви план е доста гъвкав. За да се случи това по-бързо и с по-висока увереност, има няколко начина, по които правителството може да започне. Например отстъпки в таксите, комбинация от такса и отстъпка за всеки размерен клас превозно средство, който желаете, може да повиши цената на неефикасните превозни средства и съответно да ви плаща отстъпка за ефикасни превозни средства. Не ви плащат, за да сменяте размерния клас. Плащат ви за избиране на ефикасност вътре в един размерен клас, по начин, еквивалентен на разглеждане на всичките четиринадесет години спестявания от горива с жизнен цикъл, вместо само на първите две или три.

Това бързо разширява избора на пазара, и всъщност генерира и повече пари за автомобилопроизводителите. Бих искал да се заема с недостига на достъпна лична мобилност в тази страна, като направя много евтино възможно за семейства с нисък приход да получат ефикасни, надеждни нови коли с гаранция, които иначе никога не биха могли да получат. И за всяка кола, финансирана кола, срещу поредната таратайка, за предпочитане най-мръсните такива. Това създава нов пазар от милион коли на година за Детройт от клиенти, които иначе няма да помогнат, защото те нямат кредитен рейтинг и никога не биха могли да си позволят нова кола. А Детройт ще печели пари от всяка бройка. Оказва се, че ако, да кажем, афро-американските и бели домакинства имаха същото притежание на коли, това би съкратило неравенството при наемане на работа наполовина, чрез осигуряване на по-добър достъп до възможности за работа. Това също е огромна социална придобивка.

Правителствата купуват стотици хиляди коли годишно. Има умни начини те да се купуват и да се натрупва тази покупателна мощ, за да се внесат много ефикасни превозни средства на пазара по-бързо. Бихме могли дори да направим златен морков в стил "Наградата X", това си струва да се развие по-нататък. Например, награда един милиард долара за първия автомобилопроизводител в САЩ, продал 200 000 наистина модерни превозни средства, каквито някои от вас видяха по-рано. После - старите авиолинии не могат да си позволят да купят ефикасните нови самолети, от които отчаяно се нуждаят, за да намалят сметките си за горива, но ако усещате философски, че искате да направите нещо по въпроса, винаги има начини да се финансира това.

И в същото време да се задраскат неефикасните стари самолети, така че, ако иначе излитат отново във въздуха, те биха хабили повече петрол и биха блокирали издигането на ефикасни, нови самолети. Тези частично неефикасни самолети струват повече за обществото мъртви, отколкото живи. Трябва да ги отведем отзад и да ги застреляме, да пратим след тях ловци на глави. После идва една важна роля на военните. Че при създаване на прехода към високообемно, нискостойностно производство на тези видове материали, или, в тази връзка, ултралеки стомани, които са добра резервна технология, военните биха могли да свършат работата, която свършиха при превръщане на мрежата DARPA в Интернет. Просто го предай на частния сектор, и имаме Интернет.

Същото е и с GPS. Същото е и за модерната полупроводникова индустрия. Тоест, военната наука и технологията, която им е нужна, могат да създадат индустриалното струпване на съвременни материали, което преобразява гражданската му икономика и отбива страната от петрола. Което би могло да е огромен принос за елиминиране на конфликтите за петрол и повишаване на националната и глобална сигурност. После е нужно да подменим инструментариума на автомобилната индустрия и да направим преобучение и да преместим сближаването на енергията и веригите за земеделска стойност за по-бързо преместване от въглеводороди на въглехидрати и да се отклоним от собствения си път по други пътища. Да ускорим прехода към по-ефикасни превозни средства.

А ето как всичко съвпада заедно. Вместо официални прогнози за употребата на петрол и вносът на петрол, вечно покачващи се, те могат да се свалят с ефикасност 12 долара на барел, стръмно надолу, чрез добавяне на заместители от страна на предлагането на 18 кинта, всички прилагани с по-бавна скорост, отколкото сме правили преди, когато сме обръщали внимание. А ако започнем да добавяме там вътре траншове водород, бързо ще спрем вноса и напълно ще се отбием от петрола до 40-те години на XXІ-ви век.

Нещо, което искам да изтъкна тук, е, че сме го правили и преди. През този осемгодишен период, от 1977 до 1985 г., когато за последен път сме обръщали внимание, икономиката е израснала с 27 процента, употребата на петрол е спаднала със 17 процента. Вносът на петрол е спаднал с 50 процента. Вносът на петрол от Персийския залив е спаднал с 87 процента. Щяха да изчезнат, ако бяхме поддържали това още една година. Е, това е било с много стари технологии и методи за доставка.

Сега бихме могли отново да преиграем тази пиеса, много по-добре И все пак онова, което сме доказали тогава, е, че САЩ има повече пазарна мощ от Организацията на страните-производитли на петрол. Нашата е от страна на търсенето. Ние сме Саудитска арабия на "нега-барелите". Можем да използваме по-малко петрол по-бързо, отколкото те удобно могат да продадат по-малко петрол.

(Аплодисменти)

Каквато и да е причината ви да искате да сторите това - независимо дали сте загрижени за националната сигурност, или за непостоянството на цените... (Смях) ...или работните места, или планетата, или внуците си, струва ми се, че това е един петролен ендшпил, който всички трябва да играем, за да спечелим. Моля, изтеглете копието си, и много благодаря.

(Аплодисменти)