Амбър Кейс: Всички ние сме киборги сега

Бих искала да ви кажа, че всички вие всъщност сте киборги, но не киборгите, които си мислите. Вие не сте РобоКоп, не сте Терминатор, но вие сте киборги всеки път, когато погледнете компютърен екран, или използвате някое от вашите мобилни телефонни устройства. И така, какво е приемливо определение за киборг? Ами, традиционното определение е организъм, "към който са добавени външни компоненти, с цел да се адаптира към нови среди." Това е от доклад от 1960 година за космически пътешествия. Защото, ако се замислите над това, Космоса е доста опасен; хората не би трябвало да бъдат там. Но хората са любопитни и обичат да добавят неща към телата си, така че да могат да отидат в Алпите един ден, и после да се превърнат в океанска риба на следващия.

И така нека да разгледаме концепцията за традиционната антропология. Някой отива в чужда страна и казва: "Колко очарователни са тези хора, колко интересни са им инструментите, колко любопитна е културата им." И после те пишат доклад и може би няколко други антрополози го прочитат, и смятаме, че е много екзотично. Ами, това, което се случва е, че изведнъж сме открили нов вид. Аз, като киборг антрополог, изведнъж казвам: "О! Сега изведнъж ние сме една нова форма на хомо сапиенс. И погледнете тези очарователни култури. И погледнете тези любопитни ритуали, които всеки прави около тази технология. Те щракат върху неща и се вторачват в екрани."

Има причина, поради която изучавам това, в сравнение с традиционната антропология. И причината е, че при употребата на присбособления, в началото, в продължение на стотици хиляди години, всичко е било физическа модификация на нас самите. Помогнало ни е да разширим себе си физически , да вървим по-бързо, да удряме неща по-силно, и е имало лимит на това. Но сега това, което наблюдаваме, не е разширение на физическите нас, но е разширение на психическите нас. И заради това, ние сме в състояние да пътуваме по-бързо, да общуваме по различен начин. И другото нещо, което се случва е, че всички ние носим наоколо малка Мери Попинз технология. Можем да сложим всичко, което искаме в нея, и тя няма да стане по-тежка, и после можем да изкараме всичко навън. Как всъщност изглежда вътрешността на компютъра ви? Ами, ако го разпечатате, изглежда като хиляди килограми от материал, който носите през цялото време. И ако всъщност загубите тази информация, това означава, че изведнъж имате тази загуба в ума си, че изведнъж се чувствате, все едно нещо липсва, само дето не сте в състояние да го видите, така че това е едно много странно чувство.

Другото нещо, което се случва е, че имате второ Аз. Независимо дали ви харесва или не, вие започвате да се показвате онлайн, и хората взаимодействат със вашето второ Аз, когато не сте там. И така, трябва да бъдете внимателни, да не оставяте външната врата отворена, което е в общи линии вашата Facebook стена, така че хората да не пишат на нея посред нощ -- защото това е общо-взето равносилно. И изведнъж трябва да започнем да поддържаме нашето второ Аз. Трябва да се представите в дигиталния живот по същия начин, по който бихте го направили в аналоговия си живот. Така че по същия начин, по който се събуждате, вземате душ и се обличате, трябва да се научи да правите това за дигиталния си образ. И проблемът е, че много хора сега, особено подрастващите, трябва да преминат през два пубертета. Те трябва да преминат през първия, това е неудобно само по себе си, и след това трябва да преминат през юношеството на второто си Аз. И това е още по-неловко, защото има действителна история, на това, през което са преминали, онлайн. И всеки, който е нов за технологията, е юноша онлайн в момента. И така, това е много неудобно, и е много трудно, за тях, да правят тези неща.

Когато бях малка, баща ми ме караше да седна през нощта и ми казваше: "Аз ще те науча за времето и пространството в бъдещето." И аз казах: "Чудесно." И той ми каза един ден: "Какво е най-късото разстояние между две точки?" А аз отвърнах: "Ами, това е права линия. Ти ми го каза вчера." Мислех, че съм много умна. Той ми каза: "Не, не, не. Ето един по-добър начин." Той взе лист хартия, написа А и Б от едната и от другата страна, и го прегъна, където А и Б се допират. И ми каза: "Това е най-късото разстояние между две точки." А аз казах: "Татко, татко, татко, как се прави това?" Той каза: "Ами, просто огъваш времето и пространството, изисква се страшно много енергия, но така се прави." И аз казах: "Искам да направя това." А той каза: "Ами, добре." И така, когато заспивах през следващите 10 или 20 години, си мислех през нощта: "Искам да бъда първият човек, който да създаде тунел във времето, да направи нещата да се ускоряват по-бързо. И аз искам да направя машина на времето." Винаги изпращах съобщения до моето бъдещо Аз, използвайки звукозаписни устройства.

Но после, това което разбрах, когато отидох в колежа бе, че технологията не просто се усвоява, понеже работи; тя се усвоява, защото хората я използват и е направена за хората. Така че започнах да уча антропология. И докато пишех дипломната си работа за мобилните телефони, осъзнах, че всички носят тунели във времето в джоба си. Те не се транспортираха физически, те са транспортираха психически. Те кликнат върху бутон, и се свързват от А до Б веднага. И си помислих: "О, уау. Намерих го. Това е страхотно."

Така с течение на времето, времето и пространството се бяха компресирали заради това. Може да стоите от едната страна на света, да прошепнете нещо и да бъдат чути от другата. Една от другите идеи, които ми хрумнаха бе, че имате различен вид време във всяко едно устройство, което използвате. Всеки различен бутон на браузъра ви дава различен тип от време. И поради това, вие започвате да се ровите наоколо за вашите външни спомени -- къде ги оставихте? Така че сега всички ние сме тези палеонтолози, които се ровят за неща, които сме загубили във външните ни мозъци, които разнасяме в джобовете си. И това предизвиква нещо като модел на паника. О, не, къде е това нещо? Всички ние сме като "Обичам Луси" в голяма поточна линия на информация, и не можем да смогваме.

И така, това което се случва е, че когато въведем всичко това в социалното пространство, започваме да проверяваме нашите телефони през цялото време. Така че имаме това нещо, наречено обкръжаваща интимност. Не че сме винаги свързани със всички, но по всяко време можем да се свържем с всекиго, когото си поискаме. Ако можете да разпечатате всички от мобилния си телефон, помещението ще бъде много пренаселено. Това са хора, до които имате достъп в момента, като цяло -- всички тези хора, всичките ви приятели и семейство, с които можете да се свържете.

И така, има някои психологически ефекти, които са свързани с това. Нещо, за което съм наистина притеснена е, че хората не се спират за психически размисъл повече, и че те намаляват и не се спират, заобкръжени от всички тези хора в стаята през цялото време, които се опитват да се конкурират за тяхното внимание на едновременните времеви интерфейси, палеонтологията и паник архитектурата. Те не просто седят там. И наистина, когато нямате външни въздействия, това е време, когато можете да създадете нещо за себе си, когато можете да направите дългосрочно планиране, когато можете да се опитате да разберете кои сте в действителност. И после, след като направите това, можете да разберете как да представите своето второ Аз по правилния начин, вместо просто да се занимавате с всичко което се случва -- и о, аз трябва да направя това, и аз трябва да направя онова, трябва да направя това. Така че това е много важно. Аз съм много притеснена, особено за децата днес, че те няма да се занимават с това време за размисъл, че те имат култура на мигновено щракване на бутона, и че на всичко, което им се случи, те реагират много ентусиазирано и стават много пристрастени към него.

Ако се замислите, светът не е спрял обаче. Разполага със собствени външни протезни устройства, и тези устройства помагат на всички нас да комуникираме и да взаимодействаме помежду си. Но, когато в действителност визуализираме това, всички връзки, които осъществяваме в момента -- това е изображение на картата на Интернет -- тя не изглежда много технологична; всъщност изглежда много органична. Това е първият път в цялата история на човечеството, които сме свързани по този начин. И не че машините ни поглъщат, те ни помагат да бъдем по-човечни, помагат ни да се свържем един с други.

Най-успешната технология престава да бъде пречка, и ни помага да живеем живота си. И наистина, тя става повече човечна отколкото технология, защото ние се пресъздаваме помежду си през цялото време. И така, това е важното нещо, което ми се иска да проуча: че нещата са красиви, че все още има връзка между хората; която просто е направена по различен начин. Ние просто увеличаваме нашата човечност, и способността ни да се свързваме един с други, независимо от местоположението. Ето защо изучавам киборг антропологията.

Благодаря ви.

(Ръкопляскания)