Алвар Баласубраманиам: Изкуството на веществото и отсъствието

В момента в които произнеса "училище" сам сполетен от огромно количество спомени. Имам усещането че след излизането от всеки изпит учителят ме питаше, " Ела насам. Как се справи"" На което аз ще отварна с огромна усмувка, "Със сигурност минавам." И не можех да разбера защо, От една страна те казват, "Кажи истината"; а от друга, като кажеш истината, те те мразят. И всичко си минаваше така, и аз не знаех каде другаде да намеря себе си. Аз си спомням нощите в които заспивайки виках на помощ Неизвестното, тай като, поради една или друга причина не вярвах в божеството което майка ми и баща ми бяха закачили в Пожа стаята, тъй като семействата на моите приятели имаха савсем различни божества. Така че аз си помислих,"Изглезда че аз ще се моля на Неизвестното и ще поискам помощ," и започнах да я получавам помощ от всякаде, от всеки един ъгъл в живота ми по това време. Моите братя започнаха да ми дават съвети сварзани с графирането и рисуването.

Тогава, бях някаде на възраст [неясно] около 13 годишен започнах почасова работа при един артист който се казваше Путу. И моето училище сащо започна да ме подкрепя. "О, той е слаб ученик, но нека да изпраща творбите си на олимпиади по рисуване. Така че беше добре да преживея с това малко помагало и да намеря собственното си место в училището. И на една от тези Олимпиади спечелих едно малко Филипс радио. И нямах търпение да изчакам докато се прибера в къщи. Така че го вклучих като се качих на влака. Ако патувате в Индийски влакове, ще видите хора които слушат радио дори и на мобилните си апарати.

По това време -- аз бях на 13 -- и просто слушах радио и един човек, който седеше до мен, така както тези трима седейки тук. Беше седнал точно до мен. Изведнъж ме попита, "От каде го купи това радио? За колко го взе?" на което отвърнах, "То ми е награда от една Олимпиада по изкуства." И той каза, "Ох, Аз преподавам в колежа по Изкуствата. Аз си мисля че ти трябва да следваш в колеж по Изкуства. Напусни училище и ела там." Така че, докато ви разказвам тази случка, знайте че е възможно, който седи до вас, може да промени целия ви живот. Напълно е възможно. Просто тряабва да сме отворени и настроени. Тази беше случката, която ме накара да влезна в колежа по Изкуствара след три опита и да продължа да се питам какво всащност изкам да правя с произведенияата на Изкуството и със самото Изкуство и в крайна сметка се намирам тук пред вас.

Като се загледам в миналото, и всичко което се случи през това време и сега и тук, в последните 10, 15 години мога да видя че повечето от произведенията са свързани с три теми, въпреки че това не беше умишлено. И си помислих за следа тъй като се питах "От какво всащност сме съставени?" всащност миналото е това което прави човека. Разсъждавах по този начин, но като погледнеш в миналото начина да го разбереш е само чрез наличните следи, тай като не може да се върнем обратно в във времето. Може да са развалини, може да е музика, или рисунка, графика или литературно произведение, каквото и да е. Но то е нещо като следа от това време. И ме очарова, да изследвам тази територия. Така че аз работих над линията, но след това започнах да работя вyрху следите, Започнах да улавям следи.

Така че това са едни от произведенията които исках да ви покажа. Нарича се "Самият аз в Прогрес." Това е просто една следа от това да си в това тяло. И каквото се случи след това бе че тялото наистина се наслаждава на формите, то е като една склуптура нищо друго освен следа от мен. То е почти като 3-измерна снимка. Има елемент на представление, и елемент на склуптура, има и елемент на чувството към себе си, много близо до себе си. Така че е почти като фосили за бъдещето. А след това преместено бавно да проучи другите възможности за улавяне на следи. Така че това имах предвид докато отливах, това е толкова невероятно усещане, тай като имаме свобода да ходим, или да движа ръката си, да се движим в пространството, но в момента в който материала се втвърди и не можеш да мръднеш дори един инч, тай като този гипс е от Париж, в момента в които го излееш е като течност, но след 20 минути, е почти като твърд камък.

Това е улавяне на следа от пръстен отпечатък, тай като знаейки или незнаейки, каквото и да правим, ние оставаме следи. Така че реших, че ще уловя отпечатък от пръст или стъпало, или каквито и да е следи, които оставяме като хора. Това е следата на огъня. Това е следата на слънцето. Тъй като когато улавяам следи, винаги ме навестява тази мисъл: дали когато някой минава, обектът докосва нещата и оставя следата, или има други начини чрез които да се улови? Така че това произведение изглежда така -- имайки предвид фокусното разстояние на лещата просто показва какво е от другата страна. Поради тази причина, просто сложих хартията на фокусната точка, което е офорт печат и така получих портрет на сланцето от светлината. Това произведение се нарича "Разсънване до разсънване." Какво направих в този случей, просто поставих 10 стъпки хартия след това поставих кокосово въже и просто го изгорих. Така че отне около 24 часа да получа тази линия. Така че винаги когато огъня изяжда хартията, резултата е произведението. Детайли.

Въпреки че оставяме следи когато се опитаме да ги разбереме, възприятията и контекста играят голяма роля в нашето разбиране. Въпросът е дали ние наистина го разбираме така както е, или се опитваме да разберем това което си мислим че е? След това минаваме към разпит на собственното си възприятие тъй като дори и да има следи, когато се опиташ да ги разбереш, ти играеш главна роля. Да вземем простият пример. Много от вас са виждали пешеходна пътека за крави в Индия по пътя между Бангалор и Майсор? Бихте ли си вдигнали ръцете?

Ако попитате някой за тяхното мнение относно, как всеки би го разбрал. Да кажем, ако учителят каже, "За да преминат до другата страна." Но защо кравата пресичаше улицата." Отговорът би бил доста различен ако бе дошал от Потър. Тох би казал, "Заради благото на обществото." Мартин Лутер Кинг би казал, "Представям си свят в който всички крави са свободни да пресичат улиците, без да дават обяснение за своите мотиви." (Смях) Представете си че Мойсей вижда същата крава на улицата Той със сигурност би казал, Господ дойде от Небесата и каза на кравата "Ти ще прекосиш тази улица." И кравата прекоси улицата, и тя се зарадва като свещенна крава." (Смях) Фройд би казал, "Фактът че изобщо ви интересува този въпрос разкрива вашата скрита сексуална несигурност." (Смях) Ако попитаме Айнщайн, той би казал, "Дали кравата прекоси улицата, или улицата се премести под кравата, зависи от вашата гледна точка." (Смях) Или Буда. Ако той бе видял сащата крава, той би казал, "Задавайки въпроса отрича вашето същество [като] крава."

(Смях)

Така че това, което виждаме е това което мислим, често, и дори в повечето случай, дори не виждаме какво е. Всичко зависи от възприятието. И контекст, какво е всъщност контекст? Знаете ли, аз можех да покажа този малък лист хартия. Тъй като аз виниги си мислех че смисълът никога не съществува. Смисълът на това, което ние създаваме на този свят не съществува. Той е създаден от съзнанието ни. Ако погледнете тоз лист хартия, това е ширината, и това, дължината. Така поне ни учиха в училище. Но ако го скъсаш по средата... Аз дори и не докоснах дължината, но въпреки това смисълът се промени така че това което възприемаме като смисъл никога не е там; той е от другата страна, дори когато кажем тъмно, светло, добро, зло, висок, нисък -- реално смисълът не съществува. Просто, това да сме хора, и начинът, по който сме тренирани да възприемаме реалността създава смисълът.

Така че това произведение от този период повече прилича -- това е творба с име "Светлината създава Тъмнина." Тя е просто уловена посредством лампата. Така че лампата не излъчва просто светлина, а също и тъмнина. Така че това произведение на изкуството просто се опитва да проучи това. Тази творба се нарича "Без лимит." Тя показва колко ограничени са нашите сетива като зрение, слух или допир Дали ние наистина виждаме? Това е абсолютен негатив. Той е някаде към 6 стъпки дълбоко в стената, но изглежда че излиза от стената. Стената изглежда всякъш това е първата обвивка, това е втората, също така има и трета и всяка една създава смисъл. И ние просто дърпаме стената от галерията. И тук, "Вътрешно навън." това е пълно-фигурна изливка на моето тяло тя е около 8 стъпки дълбока

И докато я творях, винаги се питах докато работих с други творци -- и сега, знаете ли, започнах да подозирам възприятията -- всеки път когато видя птица да лети в небесата, това ме кара да се чувствам всякъш: има ли нещо след нея, оставя ли тя следа, която като ние като хора, не можем да видим? Има ли начин чрез който да уловим мисълта чрез визуалното изкуство? Аз не узпях да намеря такъв. Но решението ме сполетя, в период през които се отделих от работа за 6, 7 месеца, в един ресторант, докато сменях освежителят за въздух, който се превръща от солидно вещество в изпарение. Казва се Одонил. Това е произведението което сътворих от този материал. Склупрорният процес беше доста интересен, тъй като написах писмо до Балсара, компанията кояато произвежда Одонил, в което казах: "Уважаеми Господа, Аз съм човек на изкуството. Това е моят каталог. Бихте ли ми помогнали да сътворя тази склуптура?" Те не ми отговориха. В последствие си помислих, "Ще опитам с по-дребни производители [неясно] и ще ги помоля да ми помогнат." Така че им казах "Бих изкъл да създам компания която произвежда освежители за въздух." Те казаха, "Няма проблеми. Това е таксата за репорта. и ние ще ви дадем всички детайли." и те ми ги дадоха. Най-накрая, отидох при тях и им казах, "Не става въпрос за компания, изкам да създам произведение на изкуството. Моля ви елате на изложбата." И те дойдоха. И това произведение е в [неясно] Фондация в Делхи.

В Индия, по-принцип никой не говори за изкуство. Хората винаги говорят за оценката на изкуството. Купуваш нещо за 3,000 рупи, и то ще се преоцени на 30,000 след два месеца. Така стоят нещата, но има няколко колекционери, които колекционират произведения които се обезценяват. И това произведениа бе закупено от Анапум -- така че, накрая, нищо няма да остане от него, тъй като то ще се изпари Това е след две седмици. Това е след няколко месеца. Всичко това е за да се тестват възприятията. Така че ако някой каже, "Ох, Сега виждам портрет." може да не е портрет след няколко месеца. И ако кажат че е солиден. няма да е солиден, ще се изпари. И ако кажат че не го разбират, също не е истина, тъй като то е във въздуха. То е в самата галерия или в самият музей. Така че те са го вдишъли, но просто не го осъзнават.

Докато работих върху тази творба, майка ми и баща ми, те я поглеждаха и изречваха, "Защо винаги се занимаваш е негативни неща?" На което аз отвръщах, "Какво имате предвид?" "Светлината създава тъмнина и сега изпаряваши се клетки. Мислеш ли че остава нещо след смъртта?" те попитаха. "Разбира се че не. Поне за мен," си мислих аз, то е закътано в една малка твърдина, но в момента в който се изпари, се слива с останалото." На което майка ми отговори, ", Не. Въпреки всичко, не ми харесва. Можеш ли като склуптор да създадеш от нищо нещо?" Аз и казах, "Не майко. Това не може да стане. Тай като ние може да създадем склуптура събирайки прах на едно место или можем да разбием склуптората и да получим прахта но няма начин чрез който да създадем прах във Вселената."

Така че, сътворих тази творба в нейна чест. Казва се "Възникващ Ангел." Това е първият ден. Издава чувството че едно нещо се превръща в друго. Това е същата склуптура след няколко дни. Това е след 15, 20 дни. През малкият отвор между стъклената кутия и дървото, въздухът минава под склуптурата и създава другата. Това ми даде много вяра. Тази изпаряваща склуптура ми даде много вяра че може би има много възможности да се улови невидимото.

Така че това, което виждате се нарича "Предвещаваща сянка." И това, което бих изкал да ви кажа е, че ние нито виждаме сянка, нито светлина. Ние виждаме източника на светлината. Ние виждаме къде се отръжава, но не я виждаме такава каквато съществува. Знаете ли, това е причината поради която виждаме нощното небе като тъмно, но всъщност то е изпълнено със светлина през цялото време. Ние виждаме отръжението и в луната. Същото се случва и в тъмната стая. Малките частици прах, ще рефлектират светлината, и по този начин ние разбираме за съществуването на светлината. Така че ние нито виждаме светлина нито тъмнина, ние не виждаме гравитацията, не виждаме и електричеството. Наскоро започнах работа върху това произведение да изуча по-надълбоко как да извая пространството между този обект и далечината. Тай като в изобразителното изкуство, ако виждам това и онова -- но как го вижда склупторът? Ако изваем това, то има две референтни точки. Неговата обвивка също го изобразява. И обвивката от другата страна изобразява подът. Направих това като експеримент обливката на сянката. Така че това е влепена кутия и нейната сянка. Това е втората -- в момента в който създадете каквато и да е видимост на бял свят тя ще придобие всички характеристики на визуално съществуване. Това произведе сянка. След това реших, ОК, нека да извая това. После това се превръща в обект. И отново рефлектирайки светлина. След това третият. Така че това което виждате е просто сянката на сянката на сянка. И след това, в този момент, няма сянка. Аз си помислих, "О, добре. Работата е свършена." Можете да видите детайлите.

Това се казва "Гравитация." Това се казва "Дъх." Просто две дупки в стената на изложбената зала. Това е изкуствена стена, която съдържа около 110 кубични стъпки. Така че тази дупка всъщност кара въздуха да излиза навън и да влиза вътре. Така че ние може да видим, че това се случва, но какво се случва ще остане невидимо. Това е от изложбата "Невидимо" от Талвар Галерията. Това се нарича "[неяасно]" Детайли.

И това което бих изкал да ви кажа, е че нашите сетива са доста ограничени, ние не можем да възприемем или да видим всичко. Ние не усещаме, "Аз докосвам въздуха," но ако вятърът е малко по-силен аз мога да го усетя. Така че цялата ни конструкция на реалността и през тези ограничени сетива. В обобщение, има ли начин да използваме всичко това просто като символ или знак? И наистина да намерим смисълът, ще трябва да преминем хоризонта, да отидем от другата страна на стената, както в логиката, сходните неща са невидими. Тай като когато видим някой да ходи, ние виждаме отпечатъци от стъпки. Но ако отделим отпечатъка и се опитаме да го анализираме, смисълът се губи, тай като самото пътешествие се случва между отпечатъците, и отпечатъците са нищо друго освен течението на времето

Благодаря Ви.

(Аплодисменти)