Алисън Джаксън разглежда знаменитостта

Аз съм съвременен художник и правя изложби в галерии и музеи. Показвам ред фотографии и филми, но също правя и телевизионни програми, книги и малко реклама, всички с една и съща концепция. И тя е свързана с нашата фиксация върху знаменитостта, културата на знаменитостта и важността на имиджа. Знаменитостта се ражда от фотографията.

Затова ще започна с това как навлязох в тази концепция преди седем години, когато загина принцеса Даяна. Във Великобритания имаше някакво замиране през онзи ден, в момента на смъртта й, и хората решиха да жалеят за смъртта й по един вид масов начин. Бях смаяна от този феномен. Затова се зачудих: може ли човек всъщност да изтрие образа на Даяна доста грубо и физически? Така че взех оръжие и започнах да стрелям по образа на Даяна. Но не можех да го изтрия от паметта си, а със сигурност той не беше изтрит и от обществената психика. Беше натрупана инерция. Пресата пишеше за смъртта й, както усещах, по доста порнографски начини, като това коя артерия коя част от тялото е напуснала и как тя е умряла в колата отзад. Бях заинтригувана от този вид масово воайорство. Затова направих тези доста кървави изображения.

После продължих да се чудя дали наистина бих могла да заместя нейния образ. Затова наех жена, приличаща на Даяна, поставих я в правилните пози и ъгли и създадох нещо, което беше в, или съществуваше в, общественото въображение. И така, хората се чудеха, дали е щяла да се омъжи за Доди? Дали е била влюбена в него? Дали е била бременна? Искала ли е неговото бебе? Била ли е бременна, когато е умряла? Затова създадох този образ на Даяна, Доди и въображаемото им дете от смесена раса. Излезе този образ, който предизвика огромни обществени протести по онова време.

После продължих с още коментари по образите в медиите и пресата. И така, започнах да правя отпратки към образи от медията - да ги правя зърнести, снимани през врати и така нататък, за да подразня публиката или зрителят още повече, с цел да се опитам да накарам зрителя да осъзнае повече собственото си воайорство. Това е един образ на Даяна, която гледа как Камила целува съпруга й. Това беше поредица изображения. И се излага в такива галерии, като поредица, подобно на Ди-Додийските бебешки образи. Това е друга уредба в галерия.

Особено се интересувам от това, че не можеш да разчиташ на собственото си възприятие. Това, например, са Джейн Смит и Джо Блогс, но вие мислите, че са Камила и кралицата. Очарована съм от това как си мислиш, че реалното не е непременно реално, а камерата може да излъже. И става много, много лесно с масовата бомбардировка от образи да се казват неистини. Затова продължих да работя по този проект за това как фотографията ни прелъстява, и е по-интересна за гледане, отколкото истинският, реален предмет-субект. И в същото време тя ни отдалечава от реалния предмет-субект.

Това действа като един вид възбудител. И така, фотографията става дразнител и предизвиква страст и воайорство. Искаш повече онова, което не можеш да имаш. На снимката реалният субект не съществува. И това те кара да искаш повече това лице. Според мен това е начинът, по който действат списанията за знаменитости. Колкото повече снимки на тези знаменитости виждаш, толкова повече усещаш, че ги познаваш, но не ги познаваш и искаш да ги опознаеш повече.

Разбира се, кралицата често ходи в своята конюшна, за да гледа конете си.. да гледа конете си. (Смях) А после започнах един вид да създавам образи. В Англия има един израз: "Не можеш да си представиш кралицата в тоалетната." Опитвам се да проникна в това. Е, ето го образът.

Всички тези изображения вдигаха много врява. И ме цитираха като отвратителна художничка. Пресата пишеше за това, разбирате ли, цели страници по темата за това колко е ужасно, което смятах за много интересно, че минава в пълен цикъл. Правех коментари относно пресата и относно това, че знаем факти и информация само от медиите, защото не познаваме реалните хора. Много малко от нас познават реалните хора. Но това се връщаше обратно в пресата и те ефикасно разгласяваха мръсните ми творби. В широкоформатните издания, таблоидите, вървяха дебати все за тези творби. Филми се забраняваха, преди хората всъщност да успеят да видят творбата. Включваха се политици. Всякакви неща - огромни заглавия.

После изведнъж започнаха да излизат на първа страница. Възлагаха ми и ми плащаха да правя първи корици. Изведнъж станах някак приемлива, което също намирах за смайващо. Как в един момент беше отвратително. журналистите ме лъжеха, за да получат статия или моя снимка, като казваха, че работата ми е чудесна, а в следващата минута излизаха ужасни заглавия за мен. А после това внезапно се промени.

После започнах да работя за списания и вестници. Това например беше един образ, който отиде в "Татлър". Това беше друг вестникарски образ. Всъщност беше априлска шега, и до днес някои хора мислят, че е истински. Седях до някого на вечеря онзи ден, и той каза, че е видял чудесен образ на кралицата, седнала извън Уилям Хил. Мислеха, че е истински.

По онова време изследвах преувеличението на иконите, Даяна и Мерилин, и важността на знаменитостта в нашия живот. Как ласкателно си проправят път в колективната психика, без дори да разберем, и как това трябва да се случва. Всъщност, самата аз изследвах преобличането като знаменитости. Ето ме като Даяна. Тук мисля, че изглеждам като масовия убиец Майра Хенли. (Смях) И аз като кралицата. После продължих нататък, за да направя цял ред творби за Мерилин, най-голямата от всички икони. Опитвах се да дразня, като снимам през врати, жалузи и така нататък. И показвах само определени ъгли, за да създам една реалност, която очевидно е напълно конструирана. Това е двойницата, така че хитроумните елементи в това са направо огромни. Тя изобщо не прилича на Мерилин Но като я гримираме и й сложим перука, изглежда точно като Мерилин, до такава степен, че съпругът й не можа да я разпознае, или да разпознае тази двойница на тези снимки, което намирам за доста интересно. Всички тези творби се показват в галерии. После издадох книга. По онова време правех и телевизионен сериал за Би Би Си. Кадри от телевизионния сериал влязоха в тази книга.

Но имаше истински законов проблем, защото изглежда реално, но как да се преодолее това? Защото то очевидно е коментар за нашата култура точно сега, че не можем да разберем кое е реално. Как да разберем, като гледаме нещо, дали е реално, или не? Така че от моя гледна точка е важно да се издаде, но в същото време тя наистина причинява объркване... преднамерено от моя страна... но проблематично за всяко издание, с което работя. Така че на всичко, което правя, е сложено голямо предупреждение и правя един вид разкази за всички европейски или британски знаменитости и коментари за публичните ни личности. Знаете ли какво прави Тони Блеър насаме със своя моден гуру? Занимавам се също и с възприятия относно Бин Ладен, Саддам Хюсеин, връзките, които са били поставени за пред-Иракската война. И какво ще се случи с монархията, защото очевидно британската общественост, според мен, би предпочела Уилям пред Чарлз на трона.

Предполагам, че с това желание, или този копнеж, се занимавам в моята работа. Всъщност не се интересувам от самите знаменитости. Интересувам се от възприятието на знаменитостта. И с някои двойници, те са толкова добри. Не е ясно дали са истински, или не.

Направих една рекламна кампания за "Швепс", който е на "Кока Кола", а тя беше много интересна откъм законност. Тя е силно комерсиална. Но беше трудност за мен, защото това е моя творба. Дали да правя реклама, по това време? Затова се уверих, че творбата не е компрометирана по някакъв начин и че интегритетът на творбата е останал същият. Но значенията се промениха, в смисъл, че с логото се затварят всички линии на интерпретация до продажба на един продукт... и това е всичко, което правиш. Щом свалиш логото, отваряш интерпретациите и правиш творбата неубедителна. Противно на убедителна, когато рекламираш.

Този образ всъщност е доста интересен, защото мисля, че го направихме преди три години - а това е Камила в сватбената си рокля, която, отново, едва не влезе в употреба, наскоро преди сватбата й. Тони Блеър и Чери. И отново законовите изисквания - трябваше да сме много внимателни. Това очевидно е много голяма търговска компания, затова направихме онова малко "Шшшт... знаете, че всъщност не са те", бе поставено отстрани на изображенията. И Маргарет Тачър на посещение при Джефри Арчър в затвора.

После от "Селфриджис" ме помолиха да направя серия витрини за тях. И така, построих сауна в една от техните витрини, и създадох малки сцени... живи сцени с двойници вътре във вирините, и целите прозорци бяха замъглени от пара. Това е Тони Блеър, който чете и упражнява речта си. Поставих ги да правят йога там вътре с Керъл Каплин, Свен се целува с Улрика Джонсън, с която имаше връзка по онова време. Това беше огромен успех за тях, защото изображенията бяха показани в пресата на следващия ден във всеки един вестник, широкоформатни и таблоиди. Беше малко спиращо трафика, което се оказа проблем, защото полицията непрекъснато се опитваше да разчисти тълпите. Но ужасно забавно - беше страхотно за мен да направя представление. Също така, хората правеха снимки, така че всички тези изображения бяха изпратени по целия свят изключително бързо. Пресата вземаше интервюта, а аз давах автографи. (Смях)

Още образи: Сега правя нова книга с "Ташен", с която всъщност работя за един вид глобален пазар. Предишната ми книга беше само за пазара в Обединеното кралство. Но предполагам, че тя може да се нарече хумористична. Предполагам, че аз имам един вид нехумористичен произход, разбирате ли, със сериозно намерение. А после изведнъж работите ми са смешни. Мисля, че всъщност няма значение, че творбите ми се смятат за хумористични, в известен смисъл... мисля, че това е начин за мен да се справя с важността на изображенията и това как разчитаме цялата си информация чрез образи. Това е изключително бърз начин за получаване на информация. Изключително трудно е, ако е конструирано правилно, и има техники за конструиране на портретни изображения.

Искам да кажа - този образ например привлича вниманието, защото обобщава точно какво може би прави Елтън насаме, а също и онова, което може би се случва при Саддам Хюсеин, и Джордж Буш, четейки Корана наобратно. Например, упражнения по стрелба на Джордж Буш, стрелящ по Бин Ладен и Майкъл Мур. А после сменяш снимката, по която стреля, и изведнъж става доста мрачно, а може би и по-малко достъпно. (Смях) Тони Блеър, използван като постамент. Ръмсфелд и Буш, смеещи се с някои снимки от Абу Граиб зад тях, и сериозността, или интелектът, на Буш. И също коментари зад сцената, е, като знаем сега какво става в затворите. Всъщност Джордж Буш и Тони Блеър се забавляват страхотно по време на всичко това.

И наистина да се коментира, разбирате ли, въз основа на възприятието, което имаме за знаменитостите, какво може да е намислил Джак Никълсън в живота си на знаменитост. И фактът, че се е опитал да... изпаднал е в малко пътна ярост и е праснал един шофьор със стик за голф онзи ден. Искам да кажа - изключително трудно е да се откриват тези двойници, затова постоянно се приближавам до хора по улицата и се опитвам да моля хората да дойдат и да участват в някоя от моите снимки или филми. А понякога моля истинската знаменитост, като я бъркам с някого, който просто прилича на истинското лице, което е страхотно смущаващо. (Смях)

Работила съм също с "Гардиън" на тематична база - по една страница седмично в техния вестник - което беше много интересно, тематичната работа. И така - Джейми Оливър и училищните обеди; трудностите на Буш и Блеър в съвместното съществуване с мюсюлманската култура; целият въпрос с лова и отказът на кралското семейство да спре да ловува. Проблемите с цунамите. И, очевидно, Хари. Възгледите на Блеър за Гордън Браун, които намирам за много интересни. Конди и Буш. Този образ, който реших да покажа, въпреки резервите ми относно него. Направих го преди година... а как се променят значенията, случи се нещо ужасно. Но страхът дебне наоколо в умовете ни преди това. Затова този образ е бил направен преди една година. А какво означава днес. И така, накрая ще ви пусна да видите няколко клипа.

Крис Андерсън: Благодаря.