Алекс Табарок за това как идеите побеждават кризите

Първата половина на двадесети век е била абсолютна катастрофа в човешките дела, катаклизъм. Преживяли сме Първата световна война, Великата депресия, Втората световна война и издигането на комунистическите нации. Всяка една от тези сили е разцепвала света, разкъсвала е света на части, разделяла е света. И са издигали стени, политически стени, търговски стени, транспортни стени, комуникационни стени, железни завеси, които са разделяли народи и нации.

Едва през втората половина на двадесети век, бавно започнахме да се измъкваме от тази бездна. Търговските стени започнаха да се сриват. Ето някои данни за тарифите: започват от 40 процента, падат до по-малко от 5 процента. Ние глобализирахме света. А какво означава това? Това означава, че сме разширили сътрудничеството през националните граници. Направили сме света по-кооперативен. Транспортните стени са сринати. Знаете ли, че през 1950 г. един кораб е пренасял средно 5000 до 10000 тона стоки? Днес един кораб с контейнери може да пренася 150 000 тона. Той може да плава с по-малък екипаж и да бъде разтоварван по-бързо от всякога преди. Комуникационните стени, няма нужда да ви казвам - Интернет - се сгромолясаха. И, разбира се, железните завеси, политическите стени се сринаха.

Всичко това е от огромна важност за света. Търговията се увеличи. Ето само малко данни. През 1990 г. износът от Китай за Съединените щати е бил 15 милиарда долара До 2007 г. - над 300 милиарда долара. А вероятно най-забележителното е, че в началото на двадесет и първи век, наистина за пръв път в съвременната история, растежът се е разпространил почти във всички части от света. В Китай, както вече споменах, като се започне от 1978 г., около времето на смъртта на Мао, растеж - десет процента годишно. Година, след година, след година - абсолютно невероятно. Никога преди в човешката история толкова много хора не са били изваждани от такава страхотна бедност, както се случи в Китай. Китай е най-великата световна програма срещу бедността през последните три десетилетия. Индия започва малко по-късно, но през 1990 г. произвежда огромен растеж. Приходите по това време са по-малко от 1000 долара годишно. А през последните 18 години почти са се утроили. Растеж от шест процента годишно. Абсолютно невероятно. А Африка - суб-Сахарна Африка, суб-Сахарна Африка е била района от света, най-устойчив срещу растежа. Виждаме трагедията на Африка в първите няколко колонки тук. Растежът е бил негативен. Хората всъщност са ставали по-бедни от родителите си. А понякога дори по-бедни и от техните родители. Но в края на двадесети век и в началото на двадесет и първи век видяхме растеж в Африка. И мисля, както ще видите, че има причини за оптимизъм. Защото вярвам, че най-доброто тепърва предстои. Да видим защо.

Водещи днес са нови идеи, които тласкат растежа нагоре. С това имам предвид продукти, за които разходите за изследвания и развитие са наистина високи, а производствените разходи са ниски. Повече от всякога преди тези типове идеи, които тласкат растежа нагоре, са водещи. А идеите имат едно изумително свойство. Мисля, че Томас Джеферсън наистина е изразил това доста добре. Той е казал: "Онзи, който получава идея от мен, сам получава наставления, без да намалява моите. Защото той, който запалва свеща си от моята, получава светлина, без да затъмни мен. Или, с други думи - една ябълка храни един човек, но една идея може да нахрани света. Това не е ново. Всъщност, това не е ново за ТЕД-стърите. Практически, това е моделът на ТЕД. Новото е, че много по-голямата функция на идеите ще тласка растежа напред, повече от когато и да било преди. Това е причината, поради която търговията и глобализацията са много по-важни, по-мощни от всякога преди и ще увеличават растежа повече от всякога преди.

За да обясня защо това е така, имам един въпрос. Да предположим, че има две болести. Едната от тях е рядка, другата е обичайна. Но ако не се лекуват, са еднакво тежки. Ако трябва да избирате, коя бихте предпочели да имате? Обичайната болест, или рядката болест? Обичайната болест. Обичайната. Мисля, че това е абсолютно правилно. Защо? Защото има повече лекарства за лечение на обикновени болести, отколкото за лечение на редки болести. Причината за това са подтиците. Струва приблизително едно и също да се произведе ново лекарство, независимо дали това лекарство лекува 1000 души, 100 000 души или един милион души. Но приходите са далеч по-големи, ако лекарството лекува един милион души. Така че подтиците са много по-силни да се произвеждат лекарства, които лекуват повече хора. С други думи, по-големите пазари спасяват живот. В този случай нещастието наистина не идва само.

А сега, помислете за следното: ако Китай и Индия бяха толкова богати, колкото Съединените щати са днес, пазарът за лекарства против рак щеше да бъде осем пъти по-голям, отколкото е сега. Още не сме стигнали дотам, но това се случва. Докато други страни стават по-богати, търсенето на тези фармацевтични препарати ще се увеличи невероятно. А това означава повишен подтик за проучвания и развитие, от който печелят всички по света. По-големите пазари засилват подтика за произвеждане на всякакъв вид идеи. Дали софтуер, дали компютърен чип, дали нов дизайн. За хората от Холивуд в публиката, това дори обяснява защо екшън филмите имат по-големи бюджети от комедиите. Така е, защото екшън филмите се превеждат по-лесно на други езици и други култури. Затова пазарът за тези филми е по-голям. Хората желаят да инвестират повече и бюджетите са по-големи.

Добре. Ако по-големите пазари усилват подтика за произвеждане на нови идеи, как да максимизираме този подтик? Като имаме един световен пазар, като глобализираме света. Както обичам да го представям - една идея, идеите са предназначени за споделяне, така че една идея може да служи на един свят, един пазар. Една идея, един свят, един пазар. А как още можем да създаваме нови идеи? Това е една причина. Глобализация, търговия. Как още можем да създаваме нови идеи? Е, повече създатели на идеи. Създателите на идеи идват от всички прослойки. Художници и иноватори, много от хората, които сте виждали на тази сцена. Ще се фокусирам върху учените и инженерите, защото имам някои данни за това, а аз съм човек на данните.

Днес по-малко от една десета от процента световно население са учени и инженери. (Смях) Съединените щати бяха лидер в идеите. Голяма част от тези хора са в Съединените щати. Но САЩ губят идейното си лидерство. И съм много благодарен за това. Това е нещо добро. Късмет е, че ставаме по-малко идейни лидери, тъй като твърде дълго Съединените щати и шепа други развити страни са носили цялото бреме на изследванията и развитието. Но вземете предвид следното: ако светът като цяло беше толкова богат, колкото са Съединените щати сега, щеше да има петкратно повече учени и инженери, допринасящи за идеи, от които печели всеки, които се споделят от всеки. Мисля за великия индийски математик Рамануджан. Колко рамануджани има в Индия днес, които се трепят из полята и едва успяват да изхранват себе си, когато биха могли да изхранват света? Сега не сме стигнали още дотам. Но ще се случи през този век. Истинската трагедия на миналия век е тази: ако мислите за световното население като за гигантски компютър, масивно паралелен процесор, тогава великата трагедия е била, че милиарди от нашите процесори са били офлайн. Но през този век Китай идва онлайн. Индия идва онлайн. Африка идва онлай. Ще видим един Айнщайн в Африка през този век.

Ето само малко данни. Това е Китай. През 1996 г. - по-малко от един милион нови университетски студенти в Китай годишно. През 2006 г. - над пет милиона. А сега помислете какво означава това. Това значи, че всички печелим, когато друга страна забогатее. Не трябва да се страхуваме, че други страни ще станат богати. Това е нещо, което трябва да прегърнем - богат Китай, богата Индия, богата Африка. Нуждаем се от много по-голямо търсене на идеи, онези по-големи пазари, за които говорих по-рано и много по-голямо предлагане на идеи за света. Сега виждате някои от причините да съм оптимист. Глобализацията повишава търсенето на идеи, подтика за създаване на нови идеи. Инвестициите в образование повишават запасите от нови идеи.

Всъщност, ако погледнете световната история, може да видите някои причини за оптимизъм. Почти от началото на човечеството до 1500 г. - нулев икономически растеж, нищо. От 1500 до 1800 г. - може би мъничко икономически растеж. Но по-малко за век, отколкото очаквате да видите за година днес. През първото десетилетие на XX век - може би един процент. През двадесети век - малко над два процента. Двадесет и първи век спокойно може да бъде 3,3, дори по-висок процент. Дори с това темпо до 2100 г. средният брутен вътрешен продукт на глава от населението в света ще бъде 200 000 долара. Не става дума за БВП на САЩ на глава от населението, който ще бъде над един милион. А за световния БВП на глава от населението - 200 000 долара. Това не е толкова далеч. Ние няма да го доживеем. Но някои от нашите внуци вероятно ще го доживеят. И трябва да кажа, че според мен това е доста скромно предвиждане. В курцвайлиански смисъл това е мрачно. В курцвайлиански смисъл аз съм като Йори на икономическия растеж. (Смях)

Добре, ами проблемите? Ами великата депресия? Е, да я разгледаме. Да разгледаме Великата депресия. Това е брутният вътрешен продукт на глава от населението от 1900 до 1929 г. А сега - да си представим, че сте икономист през 1929 г., опитващ се да предвиди бъдещия растеж за Съединените щати, без да знае, че икономиката е на път да падне в пропаст. Без да знае, че сме на път да навлезем в най-огромната икономическа катастрофа, със сигурност през двадесети век. Какво бихте предрекли, без да знаете това? Ако бяхте базирали предвиждането си, вашата прогноза върху периода от 1900 до 1929 г., бихте предрекли нещо като това. Ако сте малко по-оптимистични, да кажем - на базата на бурния растеж през 20-те години, бихте казали това. А какво всъщност се е случило? Паднали сме в пропаст, но сме се възстановили. Всъщност, през втората половина на двадесети век растежът бе дори по-висок от всичко, което бихте предрекли на базата на първата половина от двадесети век. Значи растежът може да отмие дори онова, което изглежда като страхотна депресия.

Добре. Какво друго? Петрол. Петрол. Това беше голяма тема. Когато пишех бележките си, петролът струваше по 140 долара за барел. Хората задаваха един въпрос. Те питаха: "Китай ли ни пие млечния шейк?" (Смях) В това има известна истина в смисъл, че имаме нещо като ограничен ресурс. А увеличеният растеж ще повиши търсенето. Но мисля, че не се налага да казвам на тази публика, че по-високата цена на петрола не е непременно нещо лошо. Нещо повече - както всеки знае, важна е енергията, а не петролът. А по-високите цени на петрола означават много по-силно поощрение да се инвестира в енергийни проучвания и развитие. Виждате това в данните. С покачването на цените на петрола се увеличават патентите за енергия. Светът е много по-добре екипиран да преодолее повишаване на цената на петрола днес, отколкото когато и да било в миналото, заради това, за което говоря. Една идея, един свят, един пазар.

Затова съм оптимист, докато се съобразяваме с тези две идеи: да продължаваме с глобализацията на световните пазари, да продължаваме да разширяваме сътрудничеството през националните граници и да продължаваме да инвестираме в образование. Съдинените щати имат особено важна роля, която играят в това - да се поддържа образователната ни система глобализирана, да се поддържа образователната ни система отворена за студенти от цял свят - защото нашата образователна система е свещта, при която идват други студенти, за да запалят собствените си срещи. Спомнете си тук какво е казал Джеферсън. Джеферсън е казал: "Когато те дойдат и запалят свещите си от нашата, те придобиват светлина, а ние не сме затъмнени." Но Джеферсън не е бил съвсем прав, нали? Защото истината е, че когато те запалят своите свещи от нашите, има два пъти повече светлина, достъпна за всеки. Затова моят възглед е - бъдете оптимисти. Разпространявайте идеите. Разпространявайте светлината. Благодаря. (Аплодисменти)