Алекс Щефен: Споделеното бъдеще на градовете

Промените в климата отдавна са тежка тема и става все по-тежка, защото осъзнаваме, че трябва да правим повече отколкото правим. Наистина разбираме, че тези от нас, които живеят в развития свят, трябва да са настойчиви за намляване на емисиите си. Това, меко казано, не е актуалното в момента. И ни кара да се чувстваме малко сломени, когато погледнем към днешната реалност и мащаба на проблема, пред който сме изправени. И когато имаме непреодолими проблеми на пътя си обикновено се стремим към прости отговори. Аз мисля, че това сме направили с промените в климата. Гледаме към източниците на емисии -- те идват от ауспусите, комините ни и т.н. и ние казваме, добре, значи проблема е, че те излизат от изкопаемите горива, които горим, следователно отговора трябва да е да заменим тези изкопаеми горива с чисти източници на енергия. И докато, разбира се, се нуждаем от чиста енергия, аз бих ви казал, че е възможно, докато гледаме на промените в климата, като на проблем с добива на чиста енергия, ние всъщност се осъждаме да не ги решим.

Причината е, че ние живеем на планета, която се урбанизира стремглаво. Това не би трябвало да е новост за никого от нас. Все пак понякога е трудно да разбере мащаба на това урбанизиране. До средата на века ще имаме около осем милиарда -- може би повече -- хора живеещи в градовете или на ден път от тях. Ние ще сме предимно урбанизиран вид. За да осигурим енергията, необходима за осем милиарда човека, живеещи в градове, които поне малко приличат на градовете, в които ние от глобалния Север живеем днес, ще е необходимо да генерираме абсолютно невероятно количество енергия. Възможно е дори да не можем да генерираме толкова много чиста енергия. Така че ако сериозно говорим за справяне с климатичните промени на урбанизираща се планета, ще трябва да погледнем някъде другаде за решение.

Решението всъщност може да е по-достъпно отколкото си мислим. Защото всички тези градове, които строим, са възможности. Всеки град до голяма степен определя количеството енергия, използвана от жителите му. Склонни сме да мислим за използването на енергия като поведение -- аз избирам да включа лампите -- но всъщност огромно количество от нашето енергийно потребление е предопределено от обществото и града, в който живеем. Няма да ви показвам много графики днес, но ако може да се фокусирате върху тази за момент, наистина ни показва много за това, което трябва да знаем -- което е, че ако просто погледнете например към транспорта, една основна категория от климатичните емисии, има директна връзка между плътността на града и количеството климатични емисии, които обитателите изхвърлят във въздуха. И корелацията разбира се е, че по-гъстонаселените места имат по-ниски емисии -- което всъщност не е никак трудно за обяснение ако се замислим.

Всъщност, в живота си заместваме достъпа до нещатата, които искаме. Тръгваме и скачаме в колите си и караме от място на място. Така в общи линии използваме мобилността за да осигурим нещата, от които се нуждаем. Но когато живеем в по-гъстонаселени общности изведнъж откриваме, разбира се, че нещата, от които се нуждаем, са наблизо. И при положение, че най-устойчивото пътуване е това, което изобщо не се налага да правим, изведнъж животите ни стават мигновенно по-устойчиви. И разбира се е възможно да се увеличи гъстонаселеността на обществата около нас.

На някои места това се прави с нови еко-райони изграждащи цели нови устойчиви квартали, което е добро постижение ако можеш да го получиш. Но повечето време, това за което говорим, всъщност е пренареждането на градските кубчета, с които вече разполагаме. Така че говорим за неща като запълване на свободни пространства много резки малки промени къде да имаме сгради и накъде да се разрастваме. Градско модернизиране: създаване на различни видове пространства и приложения от вече съществуващи места. Все повече осъзнаваме, че няма нужда да сгъстяваме целия град. Вместо това средната гъстота трябва да се повиши до ниво, в което не ни се налага да караме толкова много и т.н. И това може да се постигне, като увеличим гъстотата на специфични места страшно много. Може да си ги представите като стълбове на палатка, които на практика вдигат плътността на целия град.

Открихме, че когато направим това, можем да имаме малко места, които са свърх-гъсти измежду по-просторни места, които вероятно са по-удобни и постигат същите резултати. Сега можем да открием места, които са наистина много гъсти и все още държат на колите си, но истината навсякъде е, че когато много хора заедно са поставени при правилните условия, се наблюдава граничен ефект, при който хората прсто не карат толкова много и все повече хората ако са заобиколени от места, каращи ги да се чувстват вкъщи, се отказват от колите си напълно. А това е огромно спестяване на енергия. Защото това, което излиза от ауспуха е само началото на историята на климатичните емисии от колите. Имаме производството на колата, унищожаването на колата, всичките паркигни и магистрали и т.н. Когато елиминираме всички тях защото никой не ги използва на практика, откриваме, че можем да намалим емисиите от транспорта с 90 процента.

Хората приветстват това. Навсякъде по света виждаме все повече хоера, приветстващи живота с ходене. Хората казват, че се отдръпват от идеята за мечтаната къща към мечтания квартал. И когато сложите това върху повсеместните комуникации, които започваме да виждаме, това което намираме, всъщност е все по-голямата достъпност на местата. Част от това е достъпа до транспорт. Това е Мапнифисент карта, показваща ми в този случай, колко далече мога да стигна от моя дом за 30 минути използвайки публичен транспорт. Част от това е вървене. Все още не е перфектна. Това е Гугъл Мапс за ходене. Попитах как да измина Риджуей (най-старата британска пътека) и ми каза да мина през Гърнзи. Все пак ми каза, че по този път може да липсват тротоари и алеи за пешеходци. (Смях) Но технологиите стават по-добри и тази навигация започва да се развива от хората. Както чухме по-рано, разбира се, ние също се учим как да слагаме информация на безгласни обекти. Неща, които нямат никакви надписи по себе си, се учим как да ги включваме в тези системи за означение и навигация.

Част от това, което откриваме чрез това, е че това което мислехме, че това е основен етап от производството и консумирането да се сдобиеш с разни неща, всъщност не е начина, по който най-добре се живее в гъстонаселени места. Това което откриваме, е че искаме достъп до множество неща. Любимият ми пример е бормашина. Кой тук притежава домашна бормашина? Добре. Аз също имам. Средната домашна бормашина се използва някъде между шест и 20 минути през целия си живот, в зависимост от това кого попитате. И така ние купуваме тези бормашини, които имат потенциала на хиляди часове работа, използваме ги един два пъти да пробием дупка в стена и след това ги оставяме да си седят. Бих казал, че нашите градове са складове на тези допълнителни капацитети. И докато можем да се опитваме да измислим нови начини за използване на тези капацитети -- като за готвене или за правене на ледени скулптури или даже за мафиотски удар -- вероятно ще открием, че превръщането на тези продукти в услуги, до които имаме достъп само когато ни трябват, е много по-умен подход.

Всъщност пространство само по себе си се превръща в услуга. Виждаме, че хората могат да споделят едни и същи пространства, да използват свободни пространства. Сградите се превръщат в пакети от услуги. Така че имаме нови дизайни, които ни помагат да вземем механичните неща, за които сме свикнали да харчим енергия -- като отопление, охлаждане и т.н. -- и да ги превърнем в неща, за които избягваме да харчим енергия. Така че осветяваме сградите си с дневна светлина. Охлаждаме ги с бриз. Отопляваме ги със слънчеви лъчи. Всъщност, когато използваме всички тези неща, това което открихме в някои случаи, е че разхода не енергия в сграда може да падне с 90 процента. Което води до друг граничен ефект, който наричам изхвърляне на котлите. Това просто казано означава, че ако имате сграда, която няма нужда от отопление с котел, спестявате голямо количество пари предварително. Тези неща стават по-евтини за построяване от алтернативите им.

Така като погледнем възможноста да съкратим използването на продукти, на транспорт, да съкратим разхода на енергия в сградите, всичко това е много хубаво, но все пак оставя още нещо. И ако ще правим исински устойчиви градове, ще трябва да мислим малко по-различно. Това е един начин, по който можем да го направим. Това е пропаганда във Ванкувър за това колко е зелен града. И определено много хора са взели присърце тази идея за устойчив град, покрит със зеленина. Така че имаме образи като този. Имаме образи като този. Имаме образи като този.

Всички тези са превъзходни проекти, но те всъщност пропускат основен момент, който не се отнася за листата над нас, а за системите под нас. Например, дали те събират дъждовната вода, така че да намалим разхода на вода? Водата изисква много енергия. Дали те включват зелена инфраструктура, така че да можем да събираме отичащите се води и водите излизащи от къщите ни, да ги почистим и филтрираме и да отглеждаме градски улични дървета? Свързват ли ни обратно към екосистемите около нас например, свързват ли ни към реките и позволяват ли връщането обратно в тях? Позволяват ли опрашването, пътеки за опрашване, по които пчели, пеперуди и други подобни могат да се връщат обратно в градовете ни? Използват ли отпадъчния материал, който натрупваме от храна, фибри и т.н. и да го превръщат обратно в почва и да изолират въглерода -- извличане на въглерода от въздуха в процеса на използване на градовете ни?

Нещата, които ви представям са не просто възможни, те се осъществяват сега и това е страшно хубаво. Защото в момента нашата икономика като цяло работи както Пол Хоукен каза "чрез открадване на бъдещето и продаването му в настоящето и го нарича БВП." И ако имаме още осем милиарда или седем милиарда или даже шест милиарда човека, живеещи на планета, в която градовете също крадат от бъдещето, ще изчерпим бъдещето доста бързо. Но ако мислим различно, аз всъщност мисля, че можем да имаме градове, които са не само с нулеви емисии, но също така имат и неограничени възможности.

Благодаря ви много.

(Аплодисменти)